Цените на тока и цената на риска /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Преса", 11.06.2013
***

Какво ще се случи с цените на тока след 1 юли 2013 г., когато трябва да стартира новият регулаторен период? Програмният кабинет се произнесе: „в момента увеличение няма да има!” Така пое риска да отложи една болезнена операция, която ще му струва доста по-скъпо след време.

Без съмнение, правителственият ангажимент е продиктуван на първо място от от политическата конюнктура и опасенията от нови енергийни бунтове. Протестиращите са прави за себе си: над 75% от битовите потребители харчат за ток над 10% от домакинските бюджети ( с което попадат в категорията „енергийно бедни”); бизнесът, натоварен с по-високи цени на електроенергията, притиснат и от паричен дефицит, също не може да е изправен клиент.

”Ниски доходи плюс стопанска рецесия”

това е единият твърд ограничител за незабавно и безусловно повишение на цените на тока! Другата пречка е абсолютно негодният, по същество непазарен механизъм за ценообразуване в сектора.

Досега цените се фиксираха „на око”- без ясни и защитими аргументи , без публично съобщавани разчети. Старата ДКЕВР си беше присвоила ролята на разпоредител от последна инстанция , който не дължи отчет нито на снабдители, нито на потребители. Публична тайна е обаче, че независимостта на регулатора беше „про-форма”; на практика всяко негово стратегическо решение изчакваше благоволение „свише”. Към тази нерегламентирана от закона подчиненост следва да прибавим играта „Ценова комбинаторика”. Тя се провежда на тъмно - винаги, когато трябва да се реши на кого от производителите на електроенергия какъв дял да се даде в общия микс; и респективно-каква печалба да му се гарантира. А щом работата опре до даване и гаранции от страна на държавата, решаващи са политическите и лобистките връзки.

Наследството наистина е незавидно: в българската енергетика от години съществува

организиран и дирижиран хаос!

Всеки участник в играта дърпа чергата към себе си; от това боричкане тя вече се е прокъсала дотолкова, че не топли никого. Най-ощетени са крайните потребители, върху чиито сметки се трупат всички недомислици и уродливи практики в отрасъл”Енергетика” (което е в крещящо противоречие с фундаменталния принцип на пазарно базираните корпоративни практики: „Клиентът е Бог!”

Няма как да се сложи ред в хаоса, ако се ремонтира само последния сегмент в енергоотрасъла: разпределение и снабдяване. Вероятно авторите на документа „Държавност, развитие, справедливост”, представен от премиера Орешарски пред НС, са си давали сметка за опасността от промени „на парче”. Те са отделили място на енергийната политика както в неотложните, така и в средносрочните и стратегическите мерки.

Алгоритъмът за избор на оптимален управленски вариант изглежда по следния начин:
Стъпка 1: временно замразяване на цените на тока до момента на приемане на нова методика за ценообразуване;
Стъпка 2: въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия;
Стъпка 3: преструктуриране на отрасъла /управление, дялове, износ, договори, законова рамка/ и либерализация на цените на електроенергията.

Подходът изглежда логичен, но за спокойни времена. А енергетиката, както показват експертните оценки, е пред финансов колапс. Натрупани са задължения и загуби за над 2 милиарда лева /без да броим щетите от кражбите/. Инвестициите в модернизацията на производствените мощностти и сигурността на енергопреносната и снабдителната мрежа са замразени. За по-малко от година България загуби позициите си на крупен износител на електроенергия . Така че, в оставащите дни до първи юли тандемът „Орешарски-Стойнев” трябва да предложи план за действие и по трите направления на енергийната реформа. Което от политическа гледна точка е крайно рискована, но неизбежна стъпка.

Ресорният министър от служебното правителство Асен Василев преди да си тръгне сложи на масата вариант на нов ценови модел. Без да е съвършен, този модел позволява дебатът по горещата тема за цените на тока да се пренесе от политизираната Улица и социалните мрежи върху полето на безпристрастната експертиза. За съжаление, беше пропуснат шанса това да се случи още при първия Обществен съвет, проведен от новото ръководство на икономико-енергийното ведомство.

Нека да видим подробностите в модела „Василев”. Най-важното в него са новите дялове в ценовия микс:
 На производителите на зелена енергия се отпускат 13% - за удовлетворение на авангардистите в Брюксел и за разочарование на българските потребители. Защото зад този процент се крие друго число: 36% признати разходи на собствениците от зеления сегмент на електропроизводството; тоест отново им се гарантира добра свръхпечалба, което ще стане за сметка на крайните потребители.
 Заводските централи ще се подчиняват на ново правило: да потребяват за свои нужди 100% от произведената енергия и да продават на нерегулирания пазар само излишъците.Ако се случи, това ще прекрати досегашната порочна практика на собствениците на заводските ТЕЦ-ове да купуват евтин ток от държавата и да продават скъпо на пазара своя енергиен продукт. Делът на топлофикациите извън групата на заводските е свит до минимум, което засяга пряко интересите на инвеститорите в този доскоро високодоходен сегмент.
 Интересите на двете привилигерованиамерикано-български централи- „Марица 1” и „Марица 3” са защитени чрез високите им дялове в ценовия микс ( респективно 12 и 16% ), както и с приемливите за инвеститорите равнища на признати разходи(15 и 13 %) . Тук мърдане няма, докато не се стигне до преразглеждане на юридически перфектните, но икономически неизгодните договори на българската държава с чуждестранните партньори.
 ЕРП-та пак ще се почувстват ощетени: първо, заради предвидените символични корекции в цените; второ, заради поредното отлагане на обещаното повишаване на индекса на признатите разходи ( което на свой ред ще надуе прогнозираните загуби и ще свие до минимум инвестициите)

Няма спор: вариентът за изход от непазарната, лобистки построена система за ценообразуване на електроенергията, предложен от ексминистър Василев, е компромисен. Именно в това се състои политико-управленският проблем, защото в България няма навици да се решение чрез взаимни отстъпки, а чрез конфронтация. Сиреч, чрез налагане на сила: явна или скрита/задкулисна. Интригата е предстояща: ще се осмели ли реформаторският отбор на премиера Орешарски да нагази по-дълбоко в тресавището на енергийния отрасъл, или ще приложи тактиката на отлагането , като се задоволи с козметични мерки!

Ако постъпи по първия начин, няма как да не преразгледа наследството, наречено „Организиран хаос”, в което имат участие и корпоративни кръгове, закриляни от партиите, излъчили програмния кабинет. По-конкретно става дума за дългосрочните договори, гарантиращи т.нар. студен резерв (инициирани и подписани при кабинета „ Костов”, но финализирани прер следващите мандати); за изкористяването на приватизационните модели в енергоразпределението (оригиналите са признати за коректни от ЕК, но впоследствие са подложени на партийно-държавен диктат в българската практика); за бума на ВЕИ-та, сред първите строители на които има имена на олигарси, близки до ръководствата на БСП и ДПС) и т.н.

Ако оборът „Орешарски” реши да се застрахова отвътре, в квази-коалицията, и да рискува навън(по отношение на крайно изнервеното гражданство) , като прикрие деянията на раковото образувание, което на популярен език наричат „Енергийна мафия”, дните на програмния кабинет са преброени. Да се надяваме, че това няма да се случи, защото от преждевеменен провал на току що проходилото правителство нямат интерес най-вече неговите политически родители. Тук е добре да припомним на премиера истината, която се съдържа в една от любимите му сентенции: „Прави каквото трябва - да става каквото ще!”.

Пълната и безпристрастна ревизия на завареното енергийно наследство е предпоставка, за да се случи нормализацията, т.е. прехода към пазарно базирана енергетика. В условията на България и в контекста на европейските традиции този поврат означава: либерализация на цените, но само при успоредно прилагана стратегия за растеж на доходите. Апропо, това е тема за отделен дебат, може би най-същественият в предстоящия парламентарен мандат.