Заложници сме на шепа олигарси, които се крият зад гърба на БСП и ДПС /Интервю на проф. Кръстьо Петков/

18 юни 2013, вторник / 13:36; Веселина Стефанова

***
Мисля, че в БСП ще се случи това, за което настояват хора като Георги Кадиев, Татяна Дончева и още няколко радикално настроени души. Но дали са готови да отидат до край?! Това казва в интервю за NOVINITE.BG проф. Кръстьо Петков.

Проф. Петков, според Вас ще оцелее ли кабинетът „Орешарски“? Колко живот му давате?

Само при едно условие може да оцелее правителството – ако направи отстъпки, които са равносилни на политическа саможертва в името на държавата и обществото. А това означава да отиде на преки преговори, без да се страхува от своите ментори – разни там кукловоди и други личности от задкулисието – на разговори с хора, които с авторитета си на лидери на неформални мнения могат да представляват тези протестиращи.

Наблягам на „тези“, защото общността на недоволните граждани, които са излезли на улицата сега, през юни, е съвсем различна от тази през февруари.

По какво се различава?

По няколко много важни признака. На първо място, повечето от тези хора не са гласували, тоест не може да ги обвиниш, че са довели на власт сегашните управляващи или са поставили отново на първо място ГЕРБ. Повечето от тези хора са със самостоятелен статут, икономически свободни граждани, интелектуалци, предприемачи, млади хора, които учат, някои от тях имат по две-три професии.

Казвам това от лични впечатления, тъй като бях на протестите три дни и участвайки в тях наблюдавах хората. Интересувам се чисто професионално, а и споделям основните искания на недоволните.

И накрая, това, което прави впечатление, е самодисциплината на тези хора. Не видях нито един лумпеноид, а обратно – образът на хората, които присъстваха на площада и след това – на „Орлов мост“, се оформяше от млада България.

По какъв начин може да бъде спряно недоволството?

Според мен формулата е следната: обществен договор, който да предвижда две неща. Едното е: избори през май следващата година, подготвени и организирани от това правителство и гласувани от този парламент.(бел. ред. – през май догодина в България ще има и избори за Европарламента).

И второто е: задължително премане преди тези избори на нови правила, на нов изборен кодекс, който отразява конкретните искания на протестиращите, не от днес. Те са от няколко години тези идеи и идват от гражданското общество.

Но при всички случаи е необходима мажоритарна система, двойно намален парламент, възможност за пряко мандатно участие, с електронно участие в изборите и т.н.

Според Вас възможно ли е БСП да изкара мандата си, но с втори кабинет, различен от този?

Тази партия не е свикнала да си сменя кабинетите. Ако трябва да се върна назад в историята – веднъж го реши. Това е 1996 година, края на лятото, началото на есента, но толкова го проточи, че накрая стана ясно, че трябва да си ходят вкупом всички. Така че вторият кабинет след Жан Виденов не се състоя.

Причините са традиционни и инерционни. Те се коренят в това, че много е тромав механизмът на вземане на решения в тази партия, която преди време навърши столетие. Няма алтернативни механизми за динамично пренастройване спрямо ситуацията в политиката и икономиката, в регионите и т.н.

От друга страна, считате ли, че ДПС прекалява с амбициите си? Трябва ли да изтегли областните си управители от Пазарджик, Пловдив и Благоевград?

Тази формация, водена вече от г-н Местан, мина забранената граница. Тя не си даде сметка, че все още не се е трансформирала от етно-религиозна партия в гражданска политическа формация от европейски тип. И искайки толкова много власт, налагайки със сила решения, които водят до „извиване на ръцете“ на партьорите – в случая цитирам един от предишните министър-председатели, който сподели пред мен: „Нямате си представа какво значи да управляваш „с ръце, извити на гърба“ от ДПС“.

ДПС сега поставя ултиматуми. Какво означава това, че е лансирана фигура като тази на Делян Пеевски за шеф на ДАНС? Това се поставя като условие, като залог изобщо за съществуването на коалицията. При положение че 60% от българския народ и 80% от турското и мюсюлманското население в България е на ръба на бедността, това означава да си се самозабравил.

Това означава, че вземаш решения, които са на границата на безумието. Разбира се, в случая колкото са виновни те, толкова са виновни и техните партньори от БСП, които заради пустата власт са склонни на какви ли не отстъпки. Що за приказка е това: ако Делян Пеевски не бъде избран, правителстото пада? Къде го има това? В коя нормална държава може да се постави такъв въпрос?

Виждате, от сцената в други страни си отиват министър-председатели, президенти и т.н. За няколко дни приключва интригата и държавите поемат по своя път, без да страда обществото. А тук ние сме заложници на една шепа олигарси, които се крият зад БСП и ДПС.

Ако Сергей Станишев подаде оставка или съпартийците му го свалят от лидерския пост, възможно ли е Първанов да заеме неговото място в БСП?

Мисля, че в БСП ще се случи това, за което настояват хора като Георги Кадиев, Татяна Дончева и още няколко радикално настроени души. Но дали са готови да отидат до край?!

На радикализма на „улицата“, казвам го не в негативния смисъл, трябва да се отговори с радикални ходове вътре в самата управляваща партия. Така съм научен да действам аз – навремето в синдикатите и после в политическата сфера. Между другото и за това съм си патил.

При тази ситуация в България как бихме могли да защитим имиджа си пред Европа?

Ние вече го защитаваме. Защото за онези, които искат да представят страната си като модерна, европейска, с пробуждащо се гражданско общество, протестите на гражданите от няколко дни са огромен аргумент, за да кажем: „Ние не сме страна в периферията на Европа, на границата между цивилизацията и Ориента!“.

Ние сме държава, в която има активизиращо се гражданско общество, както това се случва на запад от нас, където и да погледнете. Така че лично аз не се плаша и не се притеснявам да говоря и да отстоявам имиджа на България. А такива като мен мисля, че са стотици интелектуалци, хора от политическата кариера, които мислят по този начин.