КРАЯТ НА ЕРАТА „ОСТЕРИТИ”! /Проф. Кръстьо Петков/

Развитите държави правят завой- към финансова политика на здравия разум! Ще ги последва ли България?
***

Статията е публикувана със съкращения във всекидневника "Преса" /31.7.2013/

Ако на власт беше все още ГЕРБ и неговата финансова стратегия се правеше от Симеон Дянков, отговорът би трябвало да е категоричен :”Не!” Това не е предположение, а факт. Поредното потвърждение дойде преди дни, чрез собственоръчно написана статия от ексминистъра в „Уолстрийт Джърнал”. Българският дописник на влиятелната консервативна газета твърди, че неговата политика „Остерити”( затягане на коланите), приложена стриктно в България, е довела до прелом:

първо, бюджетният дефицит за 2012 г. станал рекордно нисък - 0,6%, а съотношението на дълга към БВП било заковано на 17% (резултати, които отреждали на страната съответно второ и четвърто място в ЕС!);
второ, затягането на коланите останало в миналото, тъй като минималната заплата скочила с цели 30% през втората половина на неговия мандат, а пенсиите били увеличени с 10% през април т.г.

Изводът, който внушава одиозният Дянков е: в областта на финансите има стабилност и възход, защото аз съм положил основите; проблемът бил в гражданския статут на българите, на които им омръзнало да са второкласни европейци и затова протестирали.

Нека да оставим встрани полититологическите прозрения на Симеон Дянков и да се концентрираме върху публичните финанси. И тъй като дебатът на тази тема на българска земя през годините на прехода винаги е завършвал с победа на неолибералните лобита, редно е да видим какви са тенденциите в развития свят.
В тази прагматична и висококонкурентна зона се случва нещо сензационно:

развитите пазарни страни казват „Гудбай” на политиките „Остерити”

и апелират за обратен завой – към антикризисни стратегии, основани на насърчаване на потреблението! Такава е общата позиция, до която достигнаха неотдавна финансовите министри на Г-20 на срещата в Москва.

В корпоративно подчинените български медии няма и дума за този стратегически обрат. Затова като надежден източник на информация ще ползвам публикация във флагмана на международната финансово-икономическа журналистика „Интернешнъл Хералд Трибюн”. В нея колъмнистът на „Ройтерс” Анатол Калецки пише, че вече настъпвал момент на прозрение и преобръщане на възгледите:

„... правителствата по света загърбват фискалното и финансовото „остерити” и приемат, че растежът, основан върху потреблението, земите и растящите цени на жилищата, е по-добър вариант, отколкото изобщо да няма растеж”.

Авторът на статията добавя, че обратът в стратегическото мислене означава още: а/отказ на страните с неолиберална ориентация да следват политиките в англосаксонската зона, ориентирани единствено към насърчаване на спестяванията, експорта и производството; б/ отказ от германската линия на твърда забрана за повишаване на дълга (визира се емблематичната фраза на канцлера Меркел, че дълговата криза не се лекува с повече дълг!) и т.н.

Няма как г-н Дянков, преквалифицирал се като лектор по успешни публични и антикризисни политики в бизнес-школата на Харвардския университет, да не е запознат с дискусията и документите от финансовата среща „на върха”. За резултата от двубоя между остеритианската мода и ретро-модата в макроикономиката, завършила в полза на втората, в дянковата дописка не се споменава. Обяснението е просто: смяната на глобалната антикризисна стратегия демаскирва и обезсилва неговите собствени усилия да приучи българите да постят нон-стоп, докато се случи чудото: растежът да се върне към темповете от предкризисния период, инвестициите към бизнеса да потекат отново, безработицата да слезе до безопасните 5-6% и т.н.

Как ще реагира българската държава на глобалната смяна на курса в областта на фиска и финансите? Ако се съди по гласуваните на първо четене промени в Бюджет’2013, прави се
стъпка в правилна посока:създават се буфери за смекчаване на бъдещи шокове, подкрепят се кризисни сегменти на социалната сфера, отваря се кранчето на плащанията към бизнеса.

Стреснато от безпрецедентните протести срещу актуализацията, правителството обаче само загатна, че е готово да направи завоя, препоръчан от мега-финансовите стратези. Агресивната блокада на парламента е безпрецедентна, защото никъде в света гражданите, дори тези от средната класа не протестират, когато държавата заявява намерение да похарчи малко повече за публични услуги, без това да води до рисково увеличаване на дефицита и дълга.

Парадоксът с разминаването между генералните цели на протеста, една от които е: „Повече справедливост”и ребалансирането на бюджета в полза на нискодоходните групи, е очевиден. Така е, когато една чисто гражданска кауза бъде узурпирана от неолиберални ястреби, съмишленици и помагачи на харвардския изгнаник , провалил се за пореден път в неговата остеритианска мисия. Факт е, че Бг-пазарните фундаменталисти положиха предостатъчно медийни, статистико-манипулативни и площадни усилия, за да внушат на протстиращите, че всяко пипане на бюджета, завещан от Дянков, е престъпление. За съжаление мнозина им повярваха...

Президентът Плевнелиев не само повярва – той се впрегна в кампанията за провал на акуализацията на бюджета, като се позова на ексклузивното си правомощие:

да наложи вето на законопроекта!

И като нищо е готов да го стори, защото с досегашните си изяви за непълни две години успя да направи десетки жестове към неолибералните финансови, банкови, корпоративни и експертни лобита. Към които той не принадлежи по произход, а по интереси – като бивш едър строителен предприемач (бизнес-прослойка, която свикна през прехода да гледа на държавния бюджет и европарите като на хранилка; и която реагира агресивно срещу всеки опит бюджетът да работи и в полза на средната класа и нискодоходните групи). Така че президентското вето, ако бъде наложено, ще бъде наистина безпрецедентен акт в историята на прехода, както твърди соцлидерът Станишев. Но не нарушението на процедурните традиции от държавния глава, а арогантното обслужване на корпоративно-лобистките интереси, както и заиграването с площадните противници на промени в бюджета е същинският проблем в спора „ За и против актуализацията”

Най-трудният тест обаче предстои: ще се осмели ли технократският кабинет на г-н Орешарски да направи пълен завой в наследената фискална и финансова политика , следвайки глобалните тенденции, дори с риск да се сблъска отново с местните неолиберани лобита, чиито открит поддръжник е г-н президентът! По-конкретно, има ли достатъчно аргументи и кураж да преразгледа остеритианската инвестиционна догма: „поддържайте добра бизнес среда и стабилен банков сектор-инвестициите сами ще потекат” (напук на препоръките, пет поредни години този поток намаляваше, докато стигнем до днешната безпрецедентна финансова суша - 95% от българските фирми посочват, че липсата на инвестиционен ресурс е главният им проблем в усилията за излизане от кризата).

За разлика от пазарно-фундаменталисткият слоган: „Пари няма, затова пестете” доста макроикономисти у нас (сега вече в съзвучие и с препоръките на Г-20) настояват държавата да промени радикално своята средносрочна инвестиционна стратегия, за да постигне устойчив растеж и да повиши конкурентноспособността на националната икономика. По стечение на обстоятелствата,

на сегашното правителство се падна тежкия кръст

да вземе решения в къси срокове, за да не изгубим като държава за пореден път шансовете да се създаде антикризисно инвестиционно предмостие. Реалистично погледнато, това предмостие може да разчита на три източника за финансиране:

1. Средносрочен заем за преструктуриране на икономиката – използван изключително за насърчаване на висококонкурентни бизнес сегменти, създаващи устойчива заетост. Оптималният размер на необходимия заем е в интервала 6-9 милиарда долара. Той може да бъде взет без особени затруднения и на благоприятни лихвени равнища, особено на фона на предстоящите глобални финансови трансформации, за които стана дума по-горе. Кои да са заемодателите? Това вече е въпрос на преценка и преоценка на дълговите техники, но вероятно диверсификцията би следвало да е водещ принцип.

2. Максимизация на усвояваните средства от европейските фондове: както в оставащите месеци до края на настоящия програмен период, така и през следващия : 2014-2020 г.(за сведение на незапознатите-дотук България е усвоила фактически-като кешови разплащания, едва 29-33% от отпуснатите средства; остатъкът отива обратно в Брюксел). След месец изтича срокът за преработка на българския проект за партньорско споразумение с ЕК. Залогът е висок: ако България защити своите приоритети и заложените резултати, може да получи 15 милиарда лв. пред следващите шест години Ако разчита на завещания от правителството на ГЕРБ неграмотно направен проект, брюкселската администрация пак ще ни ореже финансирането;

3. Програмно съставен проектобюджет за 2014 г., с който се загърбват окончателно мерките „остерити” и се залага само на онези транзакции, които стимулират растежа. Тук вече може да се доверим на дянковата препоръка: инвестирайте във висшето образование (въпрос: защо той не го правеше в „златния” период на фискалната стабилност, а се сеща едва сега?; същото питане се отнася и до закъснялата критика към финнансовата пропаст, зинала в енергетиката-нима едва през юли 2013 г. на Дянков му става ясен отдавна предизвестения колапс в този ключов отрасъл!).
Естествено, преходът от продължителен застой към висок растеж не може да се постигне за една финансова година. Затова наред с Проекто-бюджет’ 2014, МФ е длъжно да подготви и макрорамката за средносрочен период от 3 години. Докато настъпи моментът на чувствително оживление, сигнализиращо за край на депресията. Прогнозата е дългоочакваната промяна да се случи в интервала 2016-2018 г (срок, сочен от признати международни авторитети в макроикономиката).

Кой ще управлява тогава в България, не е известно. И не в това се състои същността на политическия и гражданския дебат, който на приливи и отливи тече вече седми месец. Според мен, за да не страда националната икономика, е добре в предстоящите месеци да се разделят политическите и моралните, от фискално-финансовите теми.

Първите-за нов изборен закон, промени в конституцията, пряка демокрация и др. имат един легитимен адресат: парламентарните партии, избрани н 12 май т.г. С тях, при цялата им неподготвеност за честен диалог, трябва да се договаря и разумната дата за провеждане на нови избори.

Технократското правителство има друга неотложна задача: да извърви за 8-10 месеца трите посочени по-горе стъпки към усвояването на новата, след-дянковска фискална и финансова философия. Според развития свят тя ще е успешна. Според историята на глобалните кризи – също. Така че да не се поддаваме на традиционния балкански инат. Щом сме тръгнали по грешна пътека и тя ни е отвела встрани от целта, добре е да свърнем от нея и да се върнем към правилния маршрут.
--------------

ПП. На четвъртия финансов източник съзнателно не се спирам в настоящата статия. А той, в българските условия на устойчива депресия и растяща социална поляризация, може да изиграе ролята на ускорител на растежа и успокоител на социалното недоволство. Имам предвид спорната тема за данъчния завой - от крайно регресивна/плоска към умерено прогресивна система.
Няма как тази тема да не се върне в дневния ред в началото на есенния политически сезон. За огромно неудоволствие на ляво-десния лидер Сергей Станишев! И за неудоволствие на воинстващите анархо-либертариански наемници, които напуснаха позициите си на консултанти, за да се изявят като площадни герои. Ако дебатът за плоския данък бъде наистина подновен преди парламентът да приеме промените в данъчните регулации, очаква се г-н Дянков отново да се развихри като коментатор в западните консервативни медии.
Тогава ще се наложи да обясни противоречията в собствената си позиция: в началото беше твърд противнк на всякакви опити за ревизиране на плоския модел (дори нарече доклада на президента Първано , съдържащ подобна идея, „малоумен”); в края на мандата, преди да му бъде поискана оставката, ексминистърът се обяви за „мек фен” на прогресивната система. За подобни превъплъщения нашят народ има много уместна приказка: „Като те удари горният, едва тогава виждаш долния!”