Над 400 милиона годишно прибрали банките от непрозрачно вдигнати лихви /Пресконференция на инициативата "Защити се"/

София-прес, 16 сеп 2013

***

Седем задължителни промени за въвеждане на европейските стандарти на равнопоставеност в отношенията между банки и потребители представиха от Асоциация „Активни потребители“ и Експертно сдружение „Глас“ на пресконференция в пресклуба на София прес.

От 2010 г. законът за потребителския кредит легализира едностранното повишаване на лихви и такси.

Банките в България извличат около 400 млн. лв. годишно от кредитополучатели, заяви на пресконференцията д-р Богомил Николов от асоциация “Активни потребители”.

„Има над 30 дела срещу банки у нас. Само УниКредит Булбанк и Пощенска банка имат по 12 съдебни процеса, които са загубили. От ноември 2008 г. до 2010 – а първата е увеличила лихвите по особено арогантен начин. Въведена е премия, която е променила изцяло начинът, по който се сформира лихвата. От 2008 г. насам управителният съвет на УниКредит Булбанк 4 пъти променя лихвата, като в момента тя е 4,5%. тоест на 100 000 лева, от банката прибират 4 500 лева на година. Кредитите на домакинства са 18 млрд. лв, така печалбите за банките са над 400 000 млн. лв. годишно“, съобщи Николов.

Регулаторите – БНБ и КЗП също са изобличавани многократно за съдействие на “клептобанкирането” у нас, категоричен е икономистът Любомир Христов.

„Клептобанкирането не е нова тема, занимаваме се с нея повече от 10 години. Просто обществеността не е наясно какъв точно е проблемът, откъде идва и как може да се реши. Решенията са прости и ясни, затова представяме седемте изпълними мерки за прекратяването на този проблем“, допълни той.

По думите на проф. Кръстьо Петков българската съдебната система може да бъде много по-ефективна. За тази цел трябва да има светлина в законодателството и управлението.

За един месец предложените мерки са били подкрепени от 732 души в интернет. Всеки може да даде своят подпис на www.zashtitise.eu.

Организаторите подписаха отворено писмо, което ще бъде изпратено до съответните институции. В него изброените мерки, предложени за обсъждане на народните представители, правителството, президента и омбудсмана.

МЕРКИТЕ СА:

1. Пазарен референтен лихвен процент. Ефект: занапред банките няма да променят едностранно лихвите по кредити . Незабавно ще се намалят вноските по съществуващите кредити (между 100 и 600 лв. месечно). Това са сумите, които, според съдебната практика, банки събират без правно основание. Изисква се промяна на една дефиниция в Закона за потребителския кредит.

2. Отмяна на думите „и банките“ в чл. 417, т.2 от ГПК и даване възможност на длъжници да подвигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, в което изпълнителното производство се спира. В съответствие с европейското право, разтъпкувано от Съда на Европейския съюз през март кредитосособността на клиента преди отпускане на заем.

3. Забрана на такса “предсрочно погасяване” след първите 12 вноски. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.

4. Закон за финансов омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Подходящ е самостоятелен Финансов Омбудсман, подотчетен пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство и отговарящ на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии и всеки неин отдел би продължил да служи единствено за заблуда на обществеността.

5. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат.

6. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции. Този орган да има право да издава Наредби и предписания, с които да не допуска и да санкционира подвеждащи и измамни практики на финансовите институции. Така както прави всеки сериозен регулатор. КЗП не е такъв регулатор в сферата на финансовите услуги – не може да приема наредби.

7. Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с оглед даване на възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.