Пенсионерите , кризата и зимата /Интервю с проф. Кръстьо Петков/

Интервюто е публикувано във в. "Минаха години"

***

Въпрос: Много експерти казват, че ни очаква тежка зима. От гледна точка на обикновения човек - в какъв смисъл тежка?

За т.н. обикновен човек тежестите се измерват по това, какво трябва да плаща всекидневно за издръжката на семейството, кому колко дължи,дали е здрав и т.н. Така че от тази гл.точка действително се очертава тежка зима за над 60% от българите, които трудно свързват двата края, страдат от болести и са зависими от една неадекватна, бих казал-нехуманна-система за медицински услуги. Отгоре на всичко и държавата, нейната икономика и публични финанси, са зле /по признанието на премиера Орешарски сега сме били най-зле от началото на прехода!/. Така че да се разчита на държавна подкрепа , при тази либерална/несоциална политика на правителствата, които ни управляват повече от едно десетилетие, е също нереалистично. Това кара експертите да са песимистични в своите прогнози, а „обикновените” граждани-недоволни от ситуацията в страната.

2. Отдавна настоявате страната ни да изтегли голям заем от чужбина. Какво ще постигнем с него?

Три неща: първо, вложения в реалния сектор-като инвестиции, ползвани с предимства от средния и малкия бизнес и самозаетите; второ, използване на ресурса преди всичко за разкриване на устойчиви нови работни места, а не за субсидиране на временна заетост, социални помощи и пр.;трето, насърчаване на предприемачеството, особено сред младите хора. Един такъв заем в размер 6-9 милиарда долара, взет след обществена дискусия и референдум, с отговорно решение от парламента, би ни осигурил изход от рецесията, която вече премина в депресия и ни мори години наред. Казват, че по този начин натоварваме с непосилни тежести бъдещите поколения.Напротив, създавайки работа и възможности за по-добри доходи на младите днес, облекчаваме тяхната съдба и предотвратяваме по-сериозни рискове пред онези поколения, които ще заместят сегашната активна част от населението и хората от т.нар. трета възраст.

3. Имате ли някаква рецепта, която да помогне на редовия пенсионер да оцелее?

Имам две препоръки, но те не са от типа на т.нар. чудодейни рецепти: едната е пенсионерите да се обединят и да излъчат чрез избори свои представители в парламента, без да са клиенти на разни партии-леви, десни и пр. По отношение на пенсионната политика всички политици са еднакви, различават се само в нюансите; втората препоръка е да се самоорганизират в т.нар. социална/солидарна икономика и тези пенсионери, които могат да работят, да го правят, без да чакат държавата да се сети за тях, да им повиши пенсиите и пр. Такива форми на социални кооперативи за допълнителна работа и самозаетост видях отблизо пре неотдавнашното ми пътуване в Латинска Америка /Бразилия например/. Разбира се, това са съвети по принцип, на базата на видян опит. В личен и семеен план, всеки решава по своему…

4. Съществуват ли някакви стъпки за облекчаване на положението му, които да са по силите на кабинета “Орешарски”?

Ако този кабинет мине от т.нар. малки стъпки към радикална промяна на антикризисната стратегия, наследена от Дянков, отговорът на въпроса е положителен. Но с предпазливи решения, за да се крепи бюджита и се държи външния дълг на рекордно ниски равнища, облекченията ще са минимални и ще засегнат малцина-главно най-бедните. Има крещяща нужда от съвсем нови програми за заетост на две групи:младежи и хора на предпенсионна възраст-така , както правят от години в Германия, Холандия и други европейски страни, където безработицата е под 8%. Накратко, ако заложи на преструктурирането на заетостта в нови, търсени професии и дейности, този кабинет ще облекчи още до края на мандата положението на пенсионерите и младите:най-закъсалите социални групи. Ако заложи на метода ”икономии до дупка”, ще става още по-зле…

5. Мнозина смятат, че най-наболелият въпрос на България са чуждите монополи, концесионери и лицензионери, банки, хипермаркети и т.н., които изнасят зад граница лъвския пай от националния ни доход. Така ли е наистина?

Да, така е. Но не само чуждите изнасят капитали, но и нашите, родни монополисти и олигарси го правят. Вземете само един пример: в офшорки навън има изнесен български ресурс за над 15 милиарда долара /според някои експерти, сумата е двойно по-голяма/. Така че едрият спекулативен капитал не се дели на чужд и свой; той има един нрав: алчен, безскрупулен, безроден…

6. Напоследък медиите описват сладкия живот на Симеон Дянков и държанката му зад океана. Не е ли вече време с него да се заеме българското правораздаване?

Доколкото зная, това вече е факт. Ще го търсят заради незаконното присвояване/одържавяване на 1,4 милиарда от парите в НЗОК. Но той е шампион по оцеляване.Напоследък се е намърдал като ректор на Руска икономическа школа. Каква ирония: ще учи руснаци и техни партньори на международна пазарна икономика. А съвсем доскоро плашеше руснаците, че ще ги пляска!

7. Кой е основният недъг на обществения строй, в който живеем!

Пълната липса на солидарност в социалните отношения и публичните финанси.

8. Как ще се развият протестите и въобще процесите в страната в близките месеци?

Протестите от граждански и социални, вече се превърнаха в партийно-политически. Ще ги има, докато партии и техни спонсори плащат за участие, медийно отразяване и прочее. Съвсем друго е, ако се възобновят социалните протести-срещу непосилно високи цени и такси, банкови измами, екологични щети и пр. Дали ще се случат още тази зима? Дали ще бъдат така мощни, както през февруари? Не съм сигурен, защото управляващите елити и олигархичните мрежи вече извадиха урок, придобиха опит и щом някой надигне глас, намират начин за го купят или озаптят чрез сплашване, интриги и пр. На практика неформалните автентични движения на активните граждани са обезглавени, а лидерите им-дискредитирани, разделени и противопоставени един на друг.

9. На народа му втръсна от лоши новини. Може би вие имате за споделяне някоя добра новина?

Добрата новина е, че инвестиционният интерес към България постепенно се връща-бавно, предпазливо, на порции. С група експерти от Съюза на икономистите в България работим по няколко такива проекти в централния южен район и виждам оказателства за повишена инвестиционна активност. За разлика от предишните периоди, сега предпочитанията на чуждестранните инвеститори са към регионите, към преки връзки с бизнеса. Това значи, че правителството просто трябва да не пречи-другото ще стане от само себе си. Неговата намеса е нужна главно в междудържавните икономически отношения.Както става сега с договореностите с Китай./това е другата добра новина, кято дължим на премиера Орешарски след посещението му в Пекин/