Време е за смяна на поколенията в политиката и бизнеса /Интервю на проф. Кръстьо Петков/

Интервюто е дадено за сайта www.economymagazine.bg.
Публикацията в блога е на обновена версия

***

- Тази година е белязана с протести. През призмата на общественото недоволство как Ви изглежда България след 23 години преход към демокрация и свободна пазарна икономика?

Някои коментатори твърдят, че се връщаме на изходната точка.Не съм съгласен. В историята няма такива обрати. Това , което се случва, и то за първи път, е че гражданите /обществото отдолу, както го определя проф. Улрих Бек/, иска ревизия на прехода и публично оповести желанието си тази ревизия да се направи от нови политически агенти. Което означава, че старите партии са загубили доверие и легитимност.
Иска се и смяна на системата, което е индикатор, че сегашният модел на представителна демокрация също се отхвърля от общественото мнение, по –точно от новото поколение българи.
И накрая, сегашният модел на пазарна икономика, в който командните висоти са заети от олигархични и привилигеровани корпоративни кръгове, също не се приема от гражданите.

Следователно, извършва се революция във възгледите , но и в публичното поведение. Защото недоволните членове на обществото за първи път се самоорганизират и оказват перманентен натиск за промени в заявената от тях посока.

Друг е въпросът кога и как ще се случи Голямата промяна. И дали спонтанното недоволство няма да бъде изкористено и използвано от заинтересовани и стреснати, уплашени за властта си политици и олигарси.

- Кой е българският препъникъмък? И защо икономиката ни така силно куца - само световната криза ли ни препъна?

Препъни-камъкът на БГ-икономиката е много едър, цяла огромна скала: това е непазарното преразпределение на собствеността. Под непазарно разбирам дирижирано от властови кръгове и криминализирано от онези, които успяха да се вредят при приватизационните и концесионните сделки през 90-те години и миналото десетилетие. Това в никакъв случай не са представители на малкия и средния бизнес, на бъдещата средна класа. Тази едва проходила класа е големият губещ от икономическите реформи и не можа да преодолее препъни-камъка, за който говоря. Нито имаше сили да се пребори и да наложи своите интереси, нито някои й помогна. А общество и икономика без средна класа, без мнозинство от предпиемчиви собственици е свабадне прафусеанялесте, не е ефективна и конкурантоспособна.

- Каква икономика и какво селско стопанство имаме днес - при немалкото пари, налети чрез еврофондовете?

Не само поради кризата, но и заради наследството от прехода, нашата икономика е със структура, характерна за изоставащите страни. Развиват се отрасли, свързани с износа, но това са добивни производства, работа на ишлеме, износ на зърно и пр., при които няма технологични пробиви и висока дабавена стойност. Ако погледнем структурата на отраслите и заетостта, лесно ще стигнем до заключение, че в България са най-развити услугите. Но не тези, които привличат чуждестранни партньори и клиенти тук, а нископлатени дейности, с минимални печалби и несигурни пазарни перспективи. Повтарям, не просто кризата, а модела на икономика, който ни беше наложен-без индустрия и приоритетно развиие на хай-тек отрасли-се оказа нискоефективен, коренно погрешен.

- Тази година една от най-споменаваните думи е олигархия. Дори президентът Плевнелиев направи някои уточнения за нейното използване. Вие като професор какво ще кажете? Руската олигархия например е ясно идентифицирана, но българската?

Твърдението, че БГ олигархия не съществува или е трудно да бъде идентифицирана, е пропаганден мит. Вярно е, че нашите олигарси не може да се мерят с руските по мащаби, но по всичко останало- агресивност и наглост, алчност и парвенющина, не остъпват нито на руските, нито на световните образци.

А що се отнася до персонификацията, до имената, нали всеки що годе информиран българин знае кой кой е в олигархичната върхушка. Известни са имената ота двете издания на Г-13 /част от тях преминаха в небитието/; всяка година се публикува списък на най-богатите българи; разполагаме и със списъка на офшорчиците/68 хиляди фирми са твърде много за една малка и бедна държава/ ; и накрая, но не по значение, има каталог на кредитните милионери.

Всичко това, събрано и подредено, структурирано и стратифицирано, би ни показало какъв е националният профил и международният имидж на олигархичната прослойка у нас- рожба на криминалния преход и на пред-преходното дирижирно разпределение на националното богатство.

- Вие с какво сте несъгласен през тези 23 години преход, без да е необходимо да излизате пред парламента?

Аз присъствах на част от протестните изяви-през февруари и лятото. Но-без да викам срещу едни, за сметка на други. Защото властимащите само привидно се различават по партиен цвят.
Иначе имам своите несъгласия и ги изразявам гласно чрез медиите и в мои публикации. Най-важните са:

-олигархичният модел на обществото, който генерира устойчива и алчна мрежа от плутократи;
-криминалната детерминираност на икономиката- зависимост от мафия, която контролира най-печелившите дейности: от контрабанда до зелена енергия и преработка на отпадъци;
-практиката за съзнателно поддържане на ниски заплати и по-общо, на мизерни , неевропейски доходи, за да привличаме инвестиции и да борим конкурентите /няма по-назадничава и несправедлива икономическа концепция от тази/;

- Управлението през тези 23 години ли ни е виновно, или ние сме си виновни за управлението?

Няма как Суверенът – граждани, народ, гласоподаватели- да бъде освободен от отговорност. Вярно е, че управлението на държавата през прехода беше не само некомпетентно, но и вредно за нацията. Но къде е българската нация-като интегрирана общност, с потенциал за колективно действие, когато се налага? Тези качества се провявяват веднъж на 10-15 години. През останалото време колективното/национално поведение се доминира от месиански очаквания или чист нихилизъм. Решението за масов бойкот на изборите например е такава проява-визирам това, което се случи на 12 май т.г.

Следователно, няма кому да се сърдим, освен на себе си. Без граждански активизъм, неотслабващ натиск отдолу нагоре въху властта демокрация и икономически просперитет трудно се постигат!

-- Моделът на трансформациите ли беше сбъркан, или просто моделът беше такъв? Дали световната криза и световната конспирация не ни скроиха лош номер?

Нито кризата, а още по-малко световната конспирация, са главните виновници. Вярно е, на нас ни беше наложен икономическия модел на прехода. Как? Чрез МВФ и Световната банка, както и техните неолиберални лобита в страната.ЕС също не помогна кой знае колко на България, за да стъпи на здрава основа. Но други страни от бившата съветска зона /Полша, Чехия и др./ държаха на своя икономически суверенитет и днес, независимо от кризата, са къде къде по-напред от нас. Или една Хърватия-преживя война, забавиха и членството в ЕС, но е в пъти по-напред от България по показателите за жизненото равнища.

- Вие внимателно следите процесите в целия Евросъюз. Къде реално е България сред страните в ЕС-28? Кабинетът Борисов винаги намираше основания да ни нарежда сред отличниците...

Отличници сме само по една дисциплина: спазване на формалните критерии за фискална консолидация. Образно казано, това означава в моя студентски поток да има 4-5 души, които да постигат отлични резултати по един предмет и заради това да се тупат в гърдите и да бъдат обявявани за най-успешни. А останалите 150 души да са слабаци по всички предмети. Само че оценките- в учението и в икономиката – се дават комплексно. По ниски доходи, неравенство, социално изключване, бедност, безработица ние сме рекордьори, т.е. първенци в негативните класации. При това не сме временни, а хронични опашкари. За такива резултати изключват от училище и университета...

- Българите са бедни, все по-бедни. На какво се дължи това безпрецедентно обедняване на населението?

На два фактора: първо, тотално подценяване на този проблем от пет поредни правителство; второ, на съзнателно прокарвана политика на всички равнища и всички сфери за поддържане на нискодоходни и маргинални слоеве. Беден и зависим народ се управлява по-лесно. Мистър „Страх” е добър слуга на управляващата върхушка и досега и действа безотказно. Така че проблемът е политически и властови, а после идват икономическите измерения на бедността.

Бедността е българската стигма-за това съм писал преди години.- Почти нищо не есе е променило от тогава...

- Все повече хора разчитат на социални плащания, каквито държавният бюджет все по-трудно ще е в състояние да си позволи. Има ли „рецепта“ как в настоящия момент да се създаде реална, а не субсидирана заетост с европейски пари по различни програми?

Има и тази рецепта трябва да е вносна- от страни, които от десетилетия успешно прилагат форми на несубсидирана заетост- Германия, Холандия, Белгия, Дания и др. Правил съм опити за трансфер на техни практики, но българската администрация е мързелива и бюрократично устроена. По-лесно и е да раздава пари - по малко и на калпак, отколкото да мисли за устойчива заетост. А и голяма част от бизнесът ни е ленив и с нисък иновативен потенциал. Съжалявам, че го казвам, но такава е реалната картина.

- Спасение ли е „животът на заем“, който кабинетът Орешарски предпочете? Неизбежен ли е дългът?

Да, той е наложен заради предишни неразумни и непрозрачни дългове на правителството. Но заемането ще продължи и аз го подкрепям-ако е за преструктуриране на икономиката. Защото от криза без значителен по обем свеж ресурс не се излиза. За България тази сума е между 6 и 9 милиарда долара, според изчисленията на колеги икономисти.

Само че подобни стратегически заеми следва да се вземат при две условия: първо, прозрачност и гаранции срещу корупция; второ-ясна визия за какво и как ще се харчат парите. Ако е за развитие на СМП и високи технологии, на нова индустрия и устойчиви работни места-да! Иначе трупаме дълг върху дълг и натоварваме с непосилна тежест бъдещите поколения.

- Драматичната ситуация, в която е България в момента, е съчетана със световна икономическа криза, кризи в Евросъюза, имитация на реформи, липса на политическа воля за промени. Има ли спасителен пояс за българите в лодката?

В чужда лодка не може да се качим-няма да ни пуснат. Следкризисният прилив вече се задава, но ние трябва да стегнем своята флотилия. Няма магически формули, но изход има, спасителни пояси ще стигнат за достатъчно хора. Как да стане това, е тема за дълъг разговор. Но готовност за смяна на антикризисната парадигма у нас, основана на догмата „остерити” има и колеги икономисти и фиансисти са готови да я предложат.

- Един наш политик констатира, че в момента липсва парад на идеите. Можете ли да оборите това негово твърдение, или ще се присъедините към него?

Идеите не се излагат на тезгях, нито се строяват за парад. Те се произвеждат на конвейра на знанието и иновациите. Тук липса на българи-новатори, на потенциал от таланти, няма. Но реализацията им като правило става извън България. Това е националната ни драма.

- Изгубено ли е това време на прехода? Очаквате ли скоро да видим светлина в тунела?

Ако ме питате за изхода от тунела на кризата, ще се доберем до него през 2016-2018 г.; тогава ще започне трайното оживление. От нас зависи дали България ще се пребори с рецесията през следващите две години. А вече сме и в опасна дефлационна фаза. Когато през ранната есен предупредих, че навлизаме в такава фаза, не обърнаха внимание. Днес тя е факт-без готова рецепта за изцеление.
А що се отнася до изгубеното време в прехода, няма кой да ни го върне. За 24 години ние изостанахме с едно десетилетие спрямо средноразвитите европейски страни. Затова виновниците за пропиляването на най-ценния ресурс :ВРЕМЕТО , трябва да бъдат отстранени от политическата авансцена. Време е за смяна на поколенията-в политиката и бизнеса,експертните среди, образованието, медиите.