Истините за историята на икономическите реформи / Проф. Кръстьо Петков/

Една полемична статия на доц. Красен Станчев разбуни духовете сред икономическите и финансовите експерти.Не само провокативното заглавие "Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет", но и прегледът на събитията, предшестващи въвеждането на Валутния борд в България през 1997 г. със сигурност ще предизвикат поредица от публични коментари. Което по принцип е положително развитие на дебата на тема: "Кой, кога и как влияеше върху решенията за насоките и инструментите на икономическата реформа в България през първите две десетилетия на прехода?".

Досега дискусиите се водеха спорадично и разпокъсано. Време е за системна изясняване на фактите, разкриващи ролята на сценаристите и актьорите в българския икономически преход, последиците от техните съвети и решения, както и отговорностите на задкулисните/мрежови експерти и публично ангажираните политици.
/За улеснение на интересуващите се читатели на блога помествам в прикачен файл статията на колегата Станчев, публикувана в няколко социални медии /

***
Моят кратък коментар е фокусиран върху темата за Валутния борд. Правя го като един от редовните участници в дискусията за ползите и вредите от този фискален инструмент, помогнал на България да овладее хиперинфлационната криза; но и- поставил много въпросителни за дълбочината и изхода от настоящата финансово икономическа криза,избухнала в България през втората половина на 2008 г. Заедно с това, като бивш председател на КНСБ през 1996-1997 г. бях ангажиран в серия от експертно-политически консултации за въвеждането на Валутния борд, което ми дава право да коментирам събитията от моята гледна точка и през призмата на личните преживявания, съмнения и колебания.

Що се отнася до проблема за дълга и кой има интерес от артикулиране на слухове, ще взема отношение в нй-скоро време. Предпочитам обаче да работя не с митологеми, а чрез включване в професионалния дебат за релацията "Дългове-кризи-публични финанси-доходи".

Фактическото начало

За идеологическата стартова точка не споря- нека Красен Станчев и колегите му от експертните либерални мрежи, изградени след 1089 г. в България да се разберат помежду си кой е духовният баща на българският валутен борд. Днес за такъм е ръкоположен второстепенен професир от Балтимор, който периодично гастролира у нас , напътства управляващите или критикува от дистанция българските реформи.Освен това г-н Ханке е и медийна звезда на българска земя, и доста по-малко популярен в собствената си страна. Така че спорът е за българският водещ протагонист , въпреки че и този момент не е най-важният за летописците на митовете и легендите на българския преход.

Биологичният/институционален баща обаче се знае. Това е Красимир Ангарски, бивш финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. От източници от първа ръка зная, че премиерът и финансовият министър са получили благословия за старт на Борда лично от Мишел Камдесю, шеф на МВФ по това време и Майкъл Деплер, високопоставен служител на Фонда, ангажирал се лично с инициативата по време на многобройните си совалки между Вашингтон и София. Ритуалът е извършен на делова вечеря във Вашнгтон, с което е спазена една неписана традиция:всички съдбоносни решения за посттотлитарна България се взимат в чужбина /отвъд океана, в Брюксел, Виена и пр./; което е продължение на практиките съдбата на тоталитарна България да се решава или от Москва.

Толкова за геополитическите взаимовръзки. Връщайки се в България, тандемът Софиянски-Ангарски започна работа по написването на законопроект за въвеждаането на Валутен борд, препоръчан като единственото спасително средство за разнебитената фискална и банкова система на България. Около г-н Ангарски се консолидира група от експерти, които написват закона. В синдикатите бяхме информирани за тази подготовка, която приключи преди правителството на иван Костов да дойде на власт след предсрочни избори.

След като проектът беше гласуван от новия парламент, Бордът стана факт. БНБ загуби своя суверенитет, емисионната и функция беше ампутирана, а прекият надзор за спазване на правилата се осъществяваше от специален функционер - г-н Заимов. През този времеви период не се чуваше нищо нито за ръководната роля на г-н Ханкте, нито за пряко участие на неолибералната институция ИПИ. Освен ако не е имало паралелен канал за въздействие!!!

Предстартовите страсти и колебания

За предстоящо възможно въвеждане на Валутен борд /не като тема за експертни спорове, а като законов и политически механизъм/ в синдикатите научихме в началото на 1996 г. Признавам, че знанията ни по тази материя бяха почти нулеви, при това чисто теоретични. Наложи се чрез ЕКП и МКСП-техните щабквартири в Брюксел- да търсим експертна помощ от Аржентина. доста по-късно организирахме и експертна кръгла маса.Почнахму да се учим на местна почва; участвахме в преговорите за подписване на Харта, чрез която синдикатите се ангажираха да съдействат за старта на Валутния борд /но с ангажименти за ревизия на поетите ангажименти за замразяване на заплатите до 1099 г./. Подписът ни, сложен редом то този на премиера и. Костов, остана формален. Правителството не изпълни поетите задължения; двете синдикални централи си затраяха и се включиха в странна конфигурация, наречена "реформаторско мнозинство!".

Самият Костов изживя странна еволюция в отношението си към иновацията Валутен борд. Отначало с покойния Ал Божков бяха твърдо против. През зимата на 1996/97 г. се разколебаха, но настояваха премиерът в оставка Жан Виденов да потегли първи в тази насока, за да обере негативите. След като стана министър-председател г-н Костов прие ултиматума от вашингтон, но изрече пред Майкъл Деплер сакралните думи " ще постигнем финансова стабилизация, но на равнището на мизерията"! Оказа се пророчески прав!

Жан Виденов беше готов да стартира Борда и, дори след като беше подал оставка. За подкрепа на този вариент призова синдикатите и тогавашният председател на НС акад. Бл. сендов. Това беше посланието, което предаде към мен и д-р Костантин Тренчев академикът в своя кабинет , от името на МС в оставка.

Работодателските организации, настроени да припяват на повечето неолиберални хрумвания, не бяха против. потърпевшите-безнесът, данъкоплатците и гласоподавателите бяха в шок.

Бордът стартира в условия на социална парализа и граждански мир. Привиден и нетраен. За да се стигне до революционната 2013 г., когато въпросат "Що е Валутен борд и има ли бъдеще у нас в условията на криза?" , застана с нова сила пред управляващи и управляване.

Момент, изключително удобен за нова интервенция на експертните неолиберални мрежи, манипулиращи българската публика мече две десетилетия по задания и схеми, взети от христоматиите по пазарен фундаментализъм. Което за пореден път подпалва дискусия за българските подражатели на Чикагската икономическа школа и, играещи послушно инструментална роля за прилагане на пост-Вашингтонския консенсус. Само че глобалната ситуация се промени: светът завива в друга посока и бавно, с мъка се отърсва от кошмарния сън на пазарния лебирализъм. Време е и Бългаия да стори това.
Статията н г-н Станчев помага за пробуждането?

AttachmentSize
File Kr.Stanchev.doc.docx20.34 KB