ЦЕНОВАТА ВОЙНА: ДКЕВР СРЕЩУ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛИТЕ / Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Стандарт" със съкращения /7.03.2014/

***

Електроразпределителите, заедно с държавния монополен доставчик НЕК заявиха, че трябва да се повишат приходите им, за да могат да работят без прекъсване.Според пазарната логика, постъпленията може да се осигурят, ако се повишат цените на тока. Група депутати от управляващото мнозинство твърдят обратното: токът следва да поевтинее още, за да са доволни потребителите. Тяхната позиция, подчинена на социално-популистката логика, се споделя от ДКЕВР – регулаторния орган, който по закон би трябвало да е независим, но на практика е послушно оръдие на политиците.

Тихата/студена война между регулатори и ЕРП-тата се води от години. Но през последните 18 месеца тя прерасна в гореща. Без много да се церемони с партньорите от електроразпределението, ДКЕВР свали на три пъти цената на тока. Говори се и за четвърто намаление. Както при всяка война, наблюдавахме открити сблъсъци(справка, миналогодишните януарски протести). Имаше и временни примирия, контактни групи, дипломатически совалки.Към днешна дата държавата силово надделява в ценовата битка.Леви депутати дори заплашиха частните енергийни дружества, че ще сезират прокуратурата, ако не се издължат към държавната НЕК; министърът на икономиката отиде по-нататък и обяви намерение за отнемане на лицензи и национализация на ЕРП-тата!

Победата на политиците над бизнеса може да се окаже пирова. Заигравайки с потребителите, лобистите от парламента и ДКЕВР нанасят неотразим удар върху енергоикономиката. Свалянето на цените под себестойността неминуемо ще предизвика срив по цялата верига на доставките и разпределението. Което окончателно ще постави националната икономика на колене. Задава се втори кръг на кризата, съпроводен със загуба на работни места, стагнация, бедност, емиграция.

Може ли да се избегне тази високорискова ситуация и да се предотврати нова вълна от социално недоволство и политическа дестабилизация? Да, но при едно условие: диалогът с ДКЕВР и неговите политически надзорници да се води оттук нататък на езика на икономиката. Или – поне с аргументи, присъщи на здравия разум. Това е причината, поради която в следващите редове си позволявам директно да назовавам нещата със собствените им имена и да отправям преки питания към подстрекателите и участниците в ценовата война.

1. Факт е, че българските политици преднамерено генерират негативни обществени настроения към един финансово- технически проблем: цената на тока, за да го отклонят от истински важния за България дневен ред.

А той е: защо енергетиката е под контрола на политико-корпоративни лобита, които доведоха този ключов отрасъл до колапс; защо няма поминък в периферните градове и села; защо не расте икономиката и не се създават работни места; защо новите индустрии бягат от България, а заплатите са мизерни и несигурни?

Икономическата истина е, е цената на тока у нас е най-ниската в Европейския съюз. (http://www.iiea.com/blogosphere/household-electricity-prices-in-the-eu?g...). Щеше ли някой в България да се интересува от това, колко струва електричеството, ако хората имаха доходи, които им позволяват да си купят лекарства, хляб, вода, светлина и топлина? И тъй като доходите на българите съзнателно се държат на най-ниско ниво в Европа, чрез аминистративни манипулации се субсидира енергийно бедното население. Икономическият анализ показва категорично – да отнемеш парите за инвестиции на електрическите мрежи(пряко следствие от поръчковото сваляне на цените), да спестиш левчета от разходите на всеки потребител, е не просто нонсенс – а гарантиран начин да убиеш мрежовата енергоиндустрия и да ограничиш още повече търсенето. Което вече се случва на енергийния пазар: вътрешен и външен.

Прикриването на истината за силовото намаление на цената на тока ще върне назад електроподаването в цели региони на България с десетилетия. Това ще се случи въпреки огромния излишък на електропроизводство, който имаме. Без редовни и адекватни по обем инвестиции авариите по мрежите с ниско, средно и високо напрежение бързо ще станат всекидневие. Първите симптоми вече са налице.

Българските политици носят отговорност и за това, че намалението на цените на тока под себестойността разделя българите на граждани и селяни по качество на живот. Да го кажем честно - именно малките и периферните населени места са големите потърпевши от командното намаляване на цената на тока. Инвестициите, необходими за качествено електрозахранване и сега не достигат до селските райони. Същевременно мрежите в големите градове бяха рехабилитирани през последните години и са в по-добро състояние. В периферните селища електроразпределителната мрежа е от времето на Априлския пленум.

2. Докога ДКЕВР и неговите работодатели ще държат регулацията в енергетиката напълно непрозрачна!

Какви тайни се съдържат в процедурите и разчетите и от кого се крият? Никой не знае обосновани ли са трите решения на ДКЕВР от 2013 г. за намаляване на цената на тока, защото са взети на тъмно. На обсъждания на цените в т.нар. обществени съвети държавни и частни енергийни компании вкупом доказваха с числа, че ценовите намаления ще разрушат финансовото равновесие в енергийната система. От другата страна на масата – никакъв отговор, никакъв експертен коментар. Маниерът на ДКЕВР е да мълчи- загадъчно! Наскоро ръководителят на държавната комисия си позволи да заяви на всеослушание, че знаел резултатите от одита на ЕРП-тата, но нямало да го съобщи публично! Не ни ли връща тази практика във времената, когато партията-държава взимаше единствено правилните решения, а народът, масите, бяха длъжни безропотно да ги изпълняват!

Купищата проверки и одити, които прави ДКЕВР на енергийните дружества са напълно административни и нямат нищо общо с изискването за обективен анализ на дейността на компаниите. Има ли случай Комисията да е направила полеви изследвания – на място, в генераторните зали, в подстанциите, в трафопостовете и складовете, а не на хартия - на реалните разходи, които правят НЕК, ЕСО и ЕРП-тата? Излиза, че ДКЕВР взима решения в кабинетите по документи, на око, без да проверява какво реално стои зад числата в таблиците?

3. Защо българското законодателство не изисква от ДКЕВР да посочва последиците от своите решения за цените.

Което означава, че европейските принципи за прозрачност и предвидимост на последствията грубо се потъпкват в енергийния сектор. ДКЕВР нито веднъж не е обявявал публично някакъв анализ на състоянието на централите и на електромрежите, за да обоснове защо намалява или увеличава цената. Искаме да знаем как например ще се отрази на поддръжката на АЕЦ Козлодуй намалението на цената за разполагаемост от 22,45 на 22,11 лв./МВтч, а на цената на пренос през мреждата високо напрежение на ЕСО от 9,71 на 4,15 лв./МВтч?

Екпертите вече казаха своето мнение – този път води до финансова катастрофа, до спиране на инвестициите и безконтролно намаляване на средствата за рехабилитация. ДКЕВР продължава да мълчи по темата; а и законът не изисква от Комисията да излиза с прогнози, как фиксираните от нея цени ще рефлектират върху индустрията. Тогава - кой носи отговорност за некомпетентните решения?

Колективната безотговорност, затварянето между институционалните стени в определянето на цените на тока ще ни струва страшно скъпо. По-точно – ще ни струва шоково увеличение на цените на тока, в рамките на 1 до 3 години, броено от днес. Апропо, финансовата война между НЕК и ЕРП-тата, започнала преди дни, отначало докрай е провокирана от некомпетентните решения на ДКЕВР. Затова настоявам: решенията, вземани от държавния регулатор, да бъдат персонализирани. Да е ясно кой от членовете как е гласувал и защо е подкрепил един или друг ценови вариант.В крайна сметка при нанесени щети съдът е този, който трябва да реши: каква да е мярката на отговорност на комисарите, т.е. да установи от къде е дошла грешката: поради обективни обстоятелства, калпав анализ или просто заради професионална некомпетентност.

4. Предупреждавам, че цените в енергетиката, фиксирани административно и едностранно от ДКЕВР, убиват шансовете за високотехнологична индустриализация на България.

Няма нормативен акт, който да задължава ДКЕВР да гарантира чрез цените на тока безаварийна работа на енергийната система и на растящи инвестиции в нейното развитие. Няма обаче и луди инвеститори, които да строят цехове и заводи в градчета и села, които се захранват само от една електропроводна линия. Затова си тръгват от България. Светът е широк, конкуренцията за между държавите е жестока.

Постоянно ни пробутват нелепици за това, че енергийните дружества можели по някакъв магически начин да се самофинансират, да взимат милиарди кредити, за да инвестират за модернизация на енергийната система. Това е друг икономически нонсенс. Нито една банка по света няма да даде инвестиционен кредит за енергийна система, в която реалната норма на възвращаемост е отрицателна. А и как въпросната банка ще гарантира парите си? Като продаде реакторите на АЕЦ за скрап, или свали медните проводници от улиците и ги предаде за вторични суровини?

5. Може ли някой от управляващото мнозинство да обясни, защо у нас не се борави с понятието енергийна бедност?

В ЕС то служи за критерий при оценките за подпомагане домакинства, които най-трудно да покриват сметките си за ток, газ и топлинна енергия. У нас енергийно бедни по експертни оценки са над 65% от домакинствата. Само че специализирани изследвания за идентифициране на разпределението на тази категория от населението няма. Как ги разпознават на място институциите, когато дойде време да се дават енергийни помощи (ако изобщо се поддържа такава всеобхватна практика)? Как се планират и разпределят на регионално равнище средствата за помощи?

На тези трудни и неприятни въпроси няма отговор.Трябва да сме наясно: социално мотивираното намаляване на цените на тока е пагубно за енергетиката и в средносрочен план води до ерозия на националната икономика. Днес политическият популизъм печели, но утре всички ние, гражданите данъкоплатци, губим!

***

Надявам се най-сетне ДКЕВР да се отзове на неколкократните покани за участие в дебат по невралгичната тема за цените на тока. Досега инициативите на Съюза на икономистите и сродни професионални гилдии не бяха удостоени с внимание от регулатора. Не казвам, че нежеланието за срещи се дължи на управленско високомерие; не твърдя, че служителите в Комисията се страхуват от сблъсък с компетентни и реално независими експерти. Поканата се отнася и за всички депутати от енергийната комисия, които в последно време се изживяват като второ правителство: заявяват преди всички специализирани институции кога, как и с колко щяла да падне цената на тока. Посоката е: все надолу!