Кой прави избори, за да губи? /Интервю на Румен Овчаров/

Помествам в блога интервюто на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров , публикувано във в. "Преса"- 16.4.2014 г., поради неговата актуалност и добре дозирана откровеност.

Вторият аргумент поражда въпрос, който бих задал в упор: "Румене, защо чак сега?" Имам предвид няколко истини, които опитният политик от БСП споделя публично едва днес, на петата година от икономическата криза и в навечерието на съдбоносните европейски избори:

Първо, за стратегически неизгодните договори с американските инвеститори. Бидейки живата история на постсоциалистическата енергетика, Румен Овчаров би трябвало да знае, че принос за тяхното сключване и услужлива подкрепа имат не само сегашното и бившето правителство, но и три предходни кабинета, в т.ч. и политици от БСП /която държеше ключови позиции -на премиер, вицепремиер и министър- при управлението на тройната коалиция през периода 2005-2009 г./. Премълчаването на този факт не е в полза на търсачите на истината- на цялата истина за многострадалната българска енергетика.

Второ, и частната търговия с тока не е от вчера. Нерегламентираният политически лобизъм в този свръхпечеливш бизнес - също! Така че т.нар. оптимизация на отрасъла, за която с основание апелира Овчаров, можеше спокойно да стане през мандата на тройната коалиция. Тогава държавата, т.е. данъкоплатците щяха да се обогатяват от свръхпроизводството на еленергия у нас, а не близки до партийните централи частни търговци;

Трето, Овчаров е прав и за предизборната шумотевица, която се вдига около ЕРП-тата и ултиатумите за отнемане на лицензите. Само че истината за енергоразпределителните дружества има и предистория, която не се споменава във въпросното интервю. Те бяха приватизирани още през 2004 г. от кабинета "Кобургготски", с подкрепата на депутати от БСП /независимо, че тогава тази партия беше в опозиция!/.Защо приватизацията стартира с разпределителната мрежа, а не с производството на еленергия е друг въпрос, на който не се дава отговор. Може би защото в продължение на години в бордовете на ЕРП-тата намираха подслон и препитание висши политици от всички партийни цветове, вкл. и от социалистическата левица;

Ексминистърът на енергетиката Румен Овчаров изнася потресаващи данни за финансовото състояние на държавните дружества в електроенергетиката. Натрупаните загуби са над 4 милиарда лева, което означава технически фалит /фактическият, счетоводният фалит, е въпрос на време/. В професионалната информираност на Румен Овчаров не бива да се съмняваме. Той внася яснота по една активно дебатирана тема в публичното пространство: кога ще рухне финансово електроенергетиката, вкарана в дълговия капан още в края на 90-те години - до или след евроизборите! Отговорът очевидно е: след тях! Но до сакралната дата остават само 35 дни...

Данните за натрупаните загуби -като размер и скорост, изнесени от опитния политик и вещ познавач на българския енергиен сектор, вещаят още един възможен сценарий, пряко свързан с очертаващия се фалит. Декапитализацията на енергийните дружества е обичайно/задължително условие за тяхната легитимна и евтина приватизация.

Възможен ли е такъв вариант на приватизация: хем да е без пари, хем да е законна?

Възможен е и още как! Справка- кримиприватизациите в близкото минало на Кремиковци, Химко, Горубсо, Нефтохим, Горубсо и още десетки други промишлени предприятия, чиито материални активи бяха подарени на частни и/или чуждестранни "инвеститори"-прекупвачи.

Така че Румен Овчаров е прав, когато съзира опасност от "последно изтупване на чувала" /виж интервюто по-долу/. Само че ЕРП-тата са малкия чувал, който е нарочен за изтупване / ако съда и организираната съпротива на бизнеса не парират спецакцията/; големият чувал е НЕК, с неговите милиардни активи.

Дали ще се случи операцията "Изтупване на енергочували", ще разберем след броени месеци. Ако се стигне до предсрочни избори, акцията може и да се отложи.

Апропо, бившият "Втори" в БСП задава логичния въпрос: "Кой отива на избори, за да ги загуби!" Отговорът е: по принцип- никой! Но от 17 години насам социалистите все губят парламентарните избори, независимо че два пъти излъчиха премиер, но с мандатодател ДПС. Ключът към предсрочни избори и сега е у двамата лидери на Движението: почетният Ахмед Доган и фронтменът Лютви Местан.

/Проф. Кръстьо Петков/

***
- Г-н Овчаров, защо военният министър Ангел Найденов и БСП избраха ястребска позиция по отношение на Русия? Това ли е печелившият ход на България в сегашната ситуация?

- Не мисля, че някой в БСП е избрал ястребска позиция. За мен тя не е разумната позиция. България няма комплексите на някои от прибалтийските републики или на Полша, или даже на Унгария, които са били окупирани от съветски войски. Ние имаме съвсем други отношения и с Русия, и с Украйна. Затова нашата роля не трябва да е на ястреб, а на мост и на основен медиатор за решаване на проблемите.

- Възможно ли е тезите ни по случващото се в Украйна и санкциите срещу Русия да се отразят негативно върху големите инфраструктурни проекти в областта на енергетиката? Имам предвид „Южен поток“, АЕЦ „Белене“.

- Вярно е, че когато напусках Министерството на икономиката и енергетиката, оставих три готови проекта, за които всички в региона ни завиждаха. За съжаление остана само един, но „Южен поток“ е прекалено добър за България и за Европа. Макар че ако гледаме чисто политикански на този въпрос, Русия в момента има достатъчно и възможности, и причини и да наказва Украйна, и да се оправдава с нея. Дори може да прекрати доставките на природен газ - ще има достатъчно оправдания и за това. А какво ще правим ние - едва ли при сегашната позиция на българските министри би следвало това да интересува особено силно руското правителство.

- През юли е арбитражът за „Белене“. Как мислите, че ще се развие делото „Атомстрой­експорт“ срещу НЕК?

- Както и да се развие арбитражът, след като чакаме решението му, очевидно не сме способни или не искаме да намерим разумното и взаимноизгодно решение. То е извън арбитража - чрез преговори, на които да бъдат намерени интересите и на едната, и на другата страна, и в крайна сметка да минимизираме загубите от неразумното решение на Бойко Борисов и да доизградим икономически най-ефективния енергиен проект в Европа.

- Защо определихте конфликта с ЕРП като последно изтупване на чувала?

-Истинските причини за изключително тежкото финансово състояние на НЕК са две. Първата са плащанията, които има по проекта „Белене“. Ако проектът беше реализиран, сега щяхме да имаме поне един работещ реактор и с електроенергията от този блок щяхме да разплащаме взетите от НЕК заеми за изграждане на централата. Но ГЕРБ и Борисов спряха проекта и сега някой трябва да плати задълженията. Втората причина е, че ГЕРБ, докато твърдяха, че няма нужда от нови мощности, въведоха мощности от ВЕИ, равняващи се на един и половина блока в „Белене“, но на значително по-висока цена. И тези 1000 мегавата фотоволтаици плюс още 200-300 мегавата ветрогенератори са с преференциална цена, която държавата е поела ангажимента да плаща. Но ДКЕВР, вместо да каже кой и как ще плаща, намалява цени. И едни 600 млн. лв. дефицит годишно се трупат вече три години в системата на енергетиката. В крайна сметка се стоварват върху НЕК като единствен доставчик. Дефицитът на НЕК от 2,1 млрд. лв. през 2011 г. нарасна в края на 2013 г. на над 3 млрд. лв., сега вече е около 4 млрд. лв.

- С какво се покриваха тези дефицити?

- Доскоро със заеми, които БЕХ вземаше и предоставяше на НЕК. Националната компания се разплащаше, задлъжнявайки към БЕХ, към доставчици или към производители. Вече никой не дава пари на НЕК, затова на някой мислител му дойде мъдрата идея да изтупат и чувала ЕРП. За съжаление този чувал вече е много изтупан, защото от 2012 г. те не получават компенсации от държавата за сметка на електроенергията, която пък плащат на производителите от възобновяеми енергийни източници. Та затова изтупването на чувала малко трудно ще се състои в този момент.

- А след изтупването на чувала какво следва?

- След като няма да има хляб (т.е. пари от ЕРП), ще ни предоставят малко зрелища. Или още един пореден екшън срещу ЕРП. В България всички мразим ЕРП, охулването им е нещо като национален спорт. Някой иска преди изборите да ни предостави зрелище. Отново с отнемане на лиценз, одити, прокурори... Лошото е, че вече всичко това сме го гледали и то едва ли ще помогне на изборите. На Бойко Борисов преди година не му помогна.

- Ако все пак се стигне до отнемане на лиценз на ЕРП, какви ще бъдат последиците за България?

- Нищо позитивно няма да се случи на България, ако бъдат отнети лицензи. Първо, защото т.нар. особени управители, които ще бъдат назначени, няма да имат пари, с които да се разплатят с НЕК. Второ, защото никому не е известно какво точно ще се случи със самите ЕРП, със собствеността им и въобще с енергоразпределителната система. И трето, защото ще има негативни последици, които вече се проявяват. Чуждестранните инвестиции в България за първите два месеца на 2014 г. са двойно по-ниски, отколкото за същия период на миналата година въпреки нестабилната тогава обстановка в страната.

- Има ли все още правилни стъпки за вдигане на крака на енергетиката?

- Първата и най-важна стъпка е енергетиката да престане да бъде използвана за конюнктурни политически цели. Това се върши вече повече от 6 години. Второ, някой трябва да поеме отговорността за финансово ребалансиране на сектора и вкарване на допълнителни ресурси в него. Трето, трябва да бъдат направени възможните стъпки за оптимизиране на сектора, т.е. това означава примерно на първо време предоставяне на цялата електроенергия, която изнася България, на НЕК, за да може печалбата от този износ да остане в националната компания, а не в джобовете на частни търгов­ци. Трябва да бъдат също така прегледани всички договори на възобновяемите енергийни източници, сключени през 2011 и 2012 г. Да видим дали всички те отговарят на изискванията на закона - сигурен съм, че това не е така, и тогава с някои от тези дружества вече може да бъдат водени малко по-други разговори за отсрочени плащания, за удължаване на сроковете и т.н.

- Възможно ли е предоговаряне с американските централи в „Марица-изток“ и с ВЕИ?

- Не само е възможно, но е и необходимо.Трябва да бъдат предоговорени условията на дългосрочните договори с американските централи. Сигурен съм, че и те ще се съгласят на това. Може да бъдат оптимизирани и разходите по така наречените високотехнологични комбинирани производства от топлофикационните дружества и заводски централи. Още повече че някои от тях не са нито високотехнологични, нито комбинирани. Разбира се, трябва да бъдат коригирани разходите на ЕРП, но на базата на реални анализи, а не защото така му се иска на някого. Така че има много неща, които би могло да се направят, но които за съжаление не се правят. Очевидно има някакви други интереси, които не позволяват това да стане.

- Какъв е размерът на дефицита в енергетиката, възможно ли е този сектор да стигне до фалит и какви ще са последиците?

- Казах, че задълженията на НЕК надминават вече 4 млрд. лв. Растат задълженията на БЕХ и на другите дружества в отрасъла. Ситуацията изисква спешни мерки, за да не стигаме до фалити.

- България се представя като данъчен рай, а в същото време инвеститори няма. Защо?

- Очевидно плоският данък изчерпа привлекателната си сила за чуждестранните инвеститори. Не само намаляващите инвестиции, като цяло икономическата ситуация от началото на годината изисква много внимателен анализ. Имам предвид и свиващия се износ (и внос), и стагниращото потребление, и задълбочаващата се дефлация, и изоставащите приходи в бюджета... Всичко това показва необходимостта от дълбоки икономически промени. Борбата с монополите и реиндустриализацията са само част от тях.

- Какво е обяснението?

- Очевидно средата в България, създадена от правителството на Бойко Борисов, не се променя достатъчно бързо, за да можем да привлечем чуждестранните инвеститори и да създадем условия за растеж. А това, комбинирано и с неравноправните и нееднаквите бизнес условия, имам предвид и съдебната система, и административната система, не прави България особено привлекателна за чуждестранните инвеститори.

- Програмата за реиндустриализация на правителството е насочена именно към привличането на чуждестранни инвеститори. Мислите ли, че тя ще постигне желания успех?

- Ами засега чувам само за инвестиции на държавата в дружества като „Ремотекс“ и „Химко“-Враца, това според мен не е реиндустриализация в този смисъл, в който България има нужда от нея. Реиндустриализация означава инвестиции, създаване на условия за инвестиции в сектори, които имат конкурентни предимства, които създават технологично обновление и които имат пазарни ниши. Всичко останало са упражнения, които са далеч от истинския смисъл на реиндустриализацията. За да подпомогна управляващите, бих им предложил, вместо да търсят сектори, в които да харчат държавни пари, просто да създадат условия за продължаване на инвестициите в сектора на енергетиката, където България има доказани предимства като производител, има доказани пазари в региона. Вместо да откриваме топлата вода, нека направим това, което вече сме правили и сме доказали, че можем да го правим добре. Имам предвид и „Белене“, и 9-и и 10-и блок на ТЕЦ „Марица-изток 2“, и 7-и блок на „Козлодуй“. Тези инвестиции сами по себе си са достатъчни да извадят България от кризата.

- И БСП, и ДПС казаха, че евроизборите са залог за това дали ще има предсрочни парламентарни избори. ­Очаквате ли, ако БСП не спечели изборите, сама да поиска предсрочни парламентарни избори?

- Не виждам логика. По целия свят управляващите предизвикват предсрочни избори тогава, когато са сигурни, че ще ги спечелят. Не мисля, че има смисъл в обратното - ние да правим избори тогава, когато сме сигурни, че ще ги загубим.