„Друг път за Европа“ в навечерието на европейските избори /Форум на европейския парламент/

Край на остеритетните мерки, контрол върху финансовия сектор, разширяване на демокрацията. Такива са основните послания във финалния документ:
„Друг път за Европа“ , приет на Форум на европейския парламент, 19ти март 2014

***

Два месеца преди европейските избори през май 2014 Европа е изправена пред възможността да продължи остеритета, икономическата стагнация, растящото неравенство и разцепление на страните от центъра и периферията докато демократичните процеси биват подкопавани на всички нива.

Има нужда от радикална смяна на курса и такива идеи бяха предложени на Форума „Друг път за Европа.Край на остеритетните мерки, контрол върху финансовия сектор, разширяване на демокрацията“ проведен от Европейския парламент на 19ти март 2014 г. с с участието на:

Мрежата на Европейските Прогресивни Икономисти, която обединява групи от икономисти и граждански обществени коалици, включително групата the „EuroMemo“, „Economistes Atterrés“ (Ужасените икономисти) от Франция, „Sbilanciamoci“ от Италия, Транснационалният Институт, „EconoNuestra“ от Испания, Трансформиране! Европа и много други.

Присъстваха и говорители от Конфедерацията на Европейските Профсъюзи (ЕКП), FIOM-CGIL и Европейската Корпоративна Обсерватория.

Ключови предложения :

1. Край на остеритетните мерки.

Ограничителните мерки в ЕС – конкретно договорът за Фискална Компактност и Пактът за Стабилност и Развитие - трябва да бъдат преобърнати, бюджетните правила трябва да бъдат променени и концепцията за структурния дефицит трябва да бъде изоставена. Една координирана фискална стратегия трябва да позволява на страните членки да следват фискалната политика, която ще им позволи да се справят с кризата. Публичните инвестиции за екологичен преход трябва да се финансират на европейско ниво чрез мобилизиране на Европейската Инвестиционна Банка и банкови кредити. Има нужда от инвестиционен план на цяла Европа, който да осигури източник на така необходимото ново търсене и за реконструиране на икономическите дейности, които са устойчиви и способни да предложат добри работни места. Тези действия трябва да са в основата на една нова Европейска индустриална политика, ориентирана към дългосрочно екологично трансформиране на икономическия модел.

2. Контрол върху финансите и парите.

Изправени пред дефлация и жестокия кръг на ограничителните политики, депресия и надолу движеща се конкуренция на заплатите – монетарната политика на еврозоната има нужда от драстична промяна, позволявайки на инфлацията да достигне поне 2%. Европейската централна Банка трябва да осигури ликвидност на експанзионистични политики и да действа като кредитор от последна инстанция в пазарите на държавни облигации. Проблемът с публичния дълг трябва да бъде решен с обща отговорност от страна на еврозоната и реструктуриране на дълговете. Има нужда от радикално свиване на финансовия сектор, с данък върху финансовите транзакции, елиминиране на спекулулативните финанси и контрол върху движението на капитала. Новопоявилите се правила за Банковия Съюз не засягат фундаменталните недостатъци и нестабилност на финансовата система, оставяйки тежко бреме върху националните данъкоплатци. Трябва да се справим с офшорните финансови центрове и данъчни убежища в ЕС чрез данъчна хармонизация и по- строги финансови регулации.

3. Увеличаване на работните места, намаляване на икономическите различия и неравенства.

Нивото на безработица в ЕС – особено в някои страни – е стигнало рекордни височини. Тя е източник на икономическа слабост и социална дезинтеграция; осигураването на работни места в социално и екологично устойчиви икономически дейности трябва да се превърне в приоритет. Екстремните дисбаланси по текущите сметки задълбочават различията между страните в еврозоната; европейските политики трябва да намалят тези различия като задължават също и страните с излишък да се приспособяват. Конкурентният натиск върху намаляване на заплатите трябва да спре; заплатите не трябва да бъдат считани като фактор за конкурентноспособност на фирмите, а като двигател за национален приръст. Солидарност, преразпределение, социална защита, благосъстояние и по-равноправно общество, трябва да продължават да бъдат ключови елементи на европейския социален модел.

4. Развитие на демокрацията. Икономическата политика не трябва да бъде „Сфера независеща от парламента“, където банкери, технократи и бизнес лобита взимат решения, които засягат всички нас. Демокрацията трябва да бъде възстановена на всички нива в Европа, с по-голям парламентарен контрол и гражданско участие в решенията, засягащи общото благо. В отговор на кризата, сферата на обществените дейности трябва да включва и икономическите дейности – включително и финансите, продуктивното реконструиране и обществени услуги. Текущите преговори за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) предвиждат значително редуциране на демократичните процеси, пространство за политики и обществено регулиране; стопирането на ТТИП е основен приоритет, който може да създаде широка коалиция на прогресивните сили в цяла Европа. В Европейския парламент, който ще се формира след изборите, успехът на подобна прогресивна коалиция ще бъде ключов, с цел избягване продължаването на провалили се политики, свързани с модела за „широка коалиция“, между дясно-центристките и ляво центристките сили, които управляват в много страни от ЕС.
Тези предложения бяха обсъждани от членове на Европейския Парламент и създателите на политики от шест европейски държави – включително Джани Питела, Вицепрезидент на европейския парламент, Елена Пападополу от СИРИЗА в Гърция, Лием Хоанг Нгок от Френските Социалисти, Моника Фрассони от Европейската Зелена Партия, Юрген Клуте от европейската левица, Стефано Фасина от Италианската Демократична Партия, Джулио Маркон, Джорджо Аираудо от Италианската лява партия Sinistra Ecologia Libertà(Лява Екологична Свобода).

Превод от www.euro-pen.org