Как МВФ „помага” на Украйна? /Проф. Иван Ангелов/

***

МВФ налага на Украйна брутално рестриктивна и нереалистична
програма за реформи.

Настоящата статия е резюме на утвърдената на 30 април 2014 г. от Борда на МВФ програма за реформи в Украйна. Всички числа и факти съм ползвал от Писмото за намеренията (Letter of Intent) с обем 42 страници от 26 април 2014 г.; от Искането за споразумение (Request for a Stand-by Arrangement), представено на Борда на МВФ на 30 април в обем 58 страници с приложенията; от изказването на управляващия директор на МВФ г-жа Кристин Лагард от 30 април след решението на Борда на МВФ; от съобщението на МВФ за медиите № 14/189 от 30 април; от интервюто на директора на департамента за Европа от 30 април със списанието на МВФ - IMF Survey и пресконференцията на 1 май от същия директор за представянето й на медиите. В текста присъстват и мои оценки по различните аспекти на програмата.

А. Най-обща характеристика на програмата за реформи:
1. На 30 април Бордът на МВФ утвърди двегодишна програма за реформи в Украйна. Тя е подготвена от Европейския департамент на МВФ с директор Реза Могадан и Николай Георгиев от същия департамент – ръководител на мисията за Украйна. От 4 до 26 март 2014 г. група от 12 служители на МВФ работи в Киев по изготвянето на програмата. Те се срещат с изпълняващия длъжността президент Турчинов, с министър председателя Ятценюк, с управителя на националната банка Кубив, с министъра на финансите Шлапак и други министри, със старши експерти, посланици, представители на профсъюзите, банкери и бизнесмени. Срещат се и с част от кандидатите за президенти, със Съвета на Майдана, с представители на политически партии. Те всички са се съгласили с най-важните параметри на програмата.
2. „Главни цели на програмата са възстановяване на макроикономическата стабилност, подобряване на макроикономическото управление, повишаване на прозрачността и поставяне на основите за стабилен и балансиран икономически растеж”. Така са формулирани целите на програмата, утвърдена от ръководството на МВФ.
3. Програмата е за 17,1 млрд. щатски долара или 800% от квотата на Украйна. Веднага след утвърждаването на програмата 3,19 мрд. долара са преведени на Украйна. Очаква се международната общност да осигури още 15 млрд. дол., без да има гаранции за това. На други места в програмата е записано, че освен на МВФ ще може да се разчита на 6 млрд. дол. през 2014 г. и 5 млрд. дол. през 2015 г. от Световната банка, ЕС, Европейската банка за развитие – Лондон, Европейската инвестиционна банка и други. Тези допълнителни средства не са безвъзмездни, а подлежащи на връщане кредити. Украйна дължи на МВФ 5 млрд. дол. по отпуснати през предишни години кредити, които трябва да върне през 2014-2015 г. Дължимата сума за доставен до сега от Газпром, но неплатен газ от началото на 2014 г. е над 3,5 млрд. долара. Следователно, нетният размер на осигурените средства с който Украйна ще разполага е 8,6 млрд. долара.
4. Програмата обхваща цялата територия на Украйна към 31 декември 2013 г. Ако Правителството в Киев загуби контрола над Крим (3-4% от БВП на страната) и над източните области (около 25% от БВП на страната) програмата ще бъде преработена. Това заяви управляващият директор на МВФ г-жа Кристин Лагард преди десетина дни. Те вече загубиха Крим необратимо и много е вероятно същото да се случи с източните области. Това внася още повече несигурност в съдържанието, в обхвата и дори в съдбата на програмата.

Б. Някои макроикономически показатели:
1. От средата на 2012 г. икономиката на Украйна е в рецесия. За 2014 г. по програмата се очаква спад на БВП с 5%. За 2015 г. очакват растеж от 2%, а през 2016-2017 г. – растеж от 4,0-4,5%. Това, според мен, не може да се постигне поради рязкото намаление на вътрешното търсене, ограничените възможности за износ, ниската конкурентоспособност, разрушените връзки с руската икономика, тоталната дестабилизация и несигурност в страната и загубеното доверие в световните финансови среди.
2. В програмата се очаква през 2014 г. инфлацията да достигне 16%, а идущата година да спадне на 6% (на други места има различни числа). Това не е възможно. Действителната инфлация ще е по-висока както за 2014, така и за 2015 г. Тя ще остане сравнително висока и през следващите години. Програмата предвижда националната банка да поддържа 3-5% инфлация в средносрочен план. Това също е трудно постижимо.
3. Дългът на Украйна се очаква да достигне почти 100% от БВП през тази и идущата година. При сегашната сложна вътрешна и външна обстановка изменението на дълга в средносрочен хоризонт не подлежи на прогнозиране. Възможен е още по-голям общ (държавен и корпоративен) дълг при ограничените възможности за неговото обслужване поради тоталната дестабилизация на икономиката.
4. В програмата е записано, че безработицата сега е 8,5% и се очаква да спадне до 7,5% в 2016 г. Истинската безработица сега е и през следващите години ще бъде много по-висока, както поради вътрешния хаос в страната, свиващото се вътрешно търсене, ограничените възможности за износ на Запад, разпадането на тесните стопански връзки с Русия и силно рестриктивната политика, която винаги потиска растежа, а следователно и заетостта. Част от преките технологични връзки между украински и руски предприятия, съществуващи от времето на Съветския съюз, вече са преустановени. В ход е прекратяването и на други важни връзки, особено във военно-промишления комплекс. Русия се ориентира да произвежда сама всичко, което до сега внасяше от Украйна и от други рискови държави, за да сведе до минимум възможностите за външен натиск по политически причини. За голяма икономика като руската това не е сериозен икономически, ресурсен или кадрови проблем, но ще й отнеме година-две и може да се отрази леко върху растежа на БВП през тази и следващата година.
5. В програмата се очаква растежът на износа през 2015 – 2016 г. да е над 6%. Това не е възможно поради много причини, част от които вече споменах.
6. Дефицитът в текущата сметка се очаква да спадне през 2014 г. до поносимото ниво от 4,5% от БВП и да намалява в средносрочна перспектива. Това едва ли може да се постигне. Този дефицит ще бъде по-висок в средносрочна перспектва, а за по-далечната е рано да се говори.

В. Заплати, пенсии, социални програми:
1. Средната месечна заплата в Украйна е 164 евро; в България – 333; Беларус – 353; Румъния – 395; Русия – 554; Полша – 681. Средната месечна пенсия в Украйна е 160 дол., а в Русия – 285 дол. Най-бедните 10% от населението в Украйна получават 3,4% от доходите, а най-богатите 10% - 25,7% (по данни от 2006 г.). По-нови официални данни няма, но е известно, че сега доходната поляризация в страната е още по-голяма. Украйна е между европейските страни с най-ниски доходи и най-голяма доходна поляризация. Това не е най-благоприятна обстановка за шокови реформи.
2. Програмата предвижда всички заплати да останат на номиналното им ниво от 1 януари 2014 г. до края на годината, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г. Замразяването на заплатите най-вероятно ще бъде продължено и през следващата година. Замразяват се новите назначения в държавния сектор. Заетостта ще се ограничава чрез съкращения и пенсиониране. Пенсиите също се замразяват, като се отменят предвидените от предишното правителство повишения през юли и октомври 2014 г.. Прекратява се индексирането на пенсиите с инфлацията. Като се има предвид, че за 2014-2015 г. натрупаната инфлация според програмата ще е около 23% (а действителната още по-висока) реалните доходи и покупателната способност на домакинствата ще спаднат рязко през двете години. Ограничават се всички социални фондове: за здравеопазване, образование, подпомагане на хората с увреждания, за психично болни хора и т.н.. Влошаването сигурно ще продължи и през 2016-2017 г.

Г. Субсидии
Възприема се твърда политика за намаляване на субсидиите за държавните предприятия до пълното им премахване през следващите години, а също и съкращаване на инвестициите. Това ще има многопосочни икономически и социални последствия. Очаква се така да се спестят 25,9 млрд. хривни за бюджета.

Д. Енергийна политика:
1. Украйна е между страните в Европа с най-висока енергоемкост на продукцията. По цитирани в програмата данни за 2012 г. за производството на единица БВП те изразходват 10 пъти повече енергия от средното за страните от ОИСР. Между Газпром и украинската Нафтогаз има 10 годишно споразумение от 2009 г за доставка на газ, което никоя от страните не е публикувала до сега.
2. Програмата предвижда тотална реформа на енергийния сектор. В програмата се съобщава, че енергийните субсидии са били 7,5% от БВП през 2012 г., при което богатите получавали по-голямата част от облагите. Това е опасно висока степен на субсидиране, каквато по принцип не трябва да се допуска. Главна мярка в предприеманата реформа е намалението на субсидиите за Нафтогаз. Стремежът е този дефицит да се сведе до 3,25% от БВП за 2014 г. и да се изплатят натрупаните задължения към Газпром. Дефицитът трябва да се намали до 1,9% в 2015 г. и да се премахне към 2018 г. Това ще се постигне чрез повишаване на вътрешните цени на газта и другите енергоносители и сближаването им с международните доставни цени. За същото ще трябва да допринесе намаляването на енергоемкостта на производството, която е между най-високите в Европа, подобряването на платежната дисциплина (съобщава се, че събираемостта на вземанията за консумирания газ е много ниска), преструктурирането на Нафтогаз за намаляване на неговата издръжка. Предвижда се и международен одит на Нафтогаз.
3. Сегашните цени за газта са средно 85 дол. за 1000 куб. метра и се предвижда да бъдат повишени през следващите няколко години, за да се приближат до доставните цени, които сега варират около 300-400 дол. за 1000 куб. метра. Допускането на такава огромна разлика в миналото е било груба стопанска грешка. Сега се допуска нова грешка с форсираното им сближаване, което преобладаващата част от населението ще понесе много болезнено.
4. Поскъпването ще засегне десетки милиони потребители в домакинствата, а също и стопанския сектор. Разходите за газ и отопление сега са 3-7% в домакинските бюджети. След поскъпването ще станат 5-11%, а при нормализирана събираемост – още повече. За най-бедните 27% от потребителите в програмата се предвиждат енергийни помощи, но те едва ли ще ги получат в пълен размер поради липса на средства и възприетата силно рестриктивна бюджетна политика. Сближаването на вътрешните и външните доставни цени на газта е неизбежно, но трябва да се направи постепенно и по-предпазливо, при солидно подпомагане на най-уязвимите слоеве, които ще са 50% и дори по-голяма част от населението. Предвиденото в програмата форсирано поскъпване, при натрупано вече голямо напрежение в обществото, може да предизвика социална експлозия с непредвидими последствия.
5. От 1 май 2014 г. цените на газта за домакинствата са вече повишени средно с 56%. От 1 юли тарифите за отопление ще нарастнат с 40%. През 2015 г. цените на газта и тарифите за отопление ще нарастнат средно с още 40%, а през 2016 и 2017 г. с още по 20% годишно. Ако се спази този график за 2014-2017 г. газта ще поскъпне почти тройно. Но дори и с това рязко поскъпване при сегашните вносни цени бюджетът на Нафтогаз не може да се балансира към 2018 г., както е предвидено в програмата. Ако властите са решили да спазят тази цел ще трябва да повишат още повече цените на газта за крайните потребители. Това обаче ще надхвърли границите на социална поносимост за голяма част от населението с непредвидими последствия.
6. Програмата съобщава, че от 7 април 2014 г. цените на газта за промишлените и бюджетните потребители са вече повишени в съответствие с действителните им доставни цени, без да се сочат числа. Това ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на промишлената и друга продукция на Украйна, ще повиши цените на стоките на вътрешния пазар и ще ограничи възможностите за износ с всичките неблагоприятни последствия.

Е. Финансов сектор:
1. Програмата предвижда укрепване на финансовата стабилност чрез постоянни контролни наблюдения (мониторинг), подкрепа за ликвидността на банките, оценки за тяхната финансова еластичност, преструктуриране и рекапитализация на нуждаещите се банки, прегледи и подобрения на регулативните и надзорни механизми, отстраняване на пречките и повишаване способността на банките да се справят с лошите кредити.
2. Експертната група на МВФ е правила стрес тестове на банки, заедно с местния персонал, но те ще бъдат продължени през следващите прегледи. Предвижда се постоянно наблюдение и провеждане на независима диагноза на всички банки и особено на 35-те най-големи, които притежават 82% от активите на системата и ще бъдат предприети произтичащите от това действия. Предвиждат се конкретни мерки със срокове за групата на 15-те най-големи банки, включително и използването при нужда на публични фондове за тяхното оздравяване. Вероятно част от банките не ще издържат теста със сериозни последици за акционерите и за притежателите на депозити в тях. В програмата не се споменава дали в Украйна има гаранционен фонд за депозитите. Ако такъв няма милиони хора ще пострадат сериозно.
3. Програмата предвижда и много други мерки за стабилизиране на банковия сектор, но те са твърде специфични и непонятни за непрофесионалисти и поради това не навлизам в тях. Важно е само да напомня, че рисковете за дестабилизация на банковия сектор и в по-широк обхват – на финансовия сектор са много големи и с тежки последствия за гражданите и за стопанския сектор.

Ж. Бюджетна политика:
1. През 2013 г. дефицитът в консолидирания бюджет е бил 4,8% от БВП. В програмата се предвижда през 2014 г. да бъде не повече от 5,2%, през 2015 г. – 4,2%, за 2016 г. -3,1%. Заедно с оперативния дефицит на Нафтогаз за 2014 г. се предвижда дефицит от 8,5%, за 2015 г. 6,1% и за 2016 г. 4,4%., Такова подобрение не може да се постигне в такъв кратък срок. Тези които искат да го направят на всяка цена трябва да знаят, че поемат голяма отговорност за тежките социални и политически последствия. Толкова рязко намаление на дефицита в такава бедна, раздирана от конфликти страна, е заредено с огромни рискове. Разбира се, намаление на дефицита е необходимо, но то трябва да се направи постепенно, за да е успешно.
2. През 2013 г. бюджетните разходи са около 50% от БВП, т.е. както в западноевропейските страни. Програмата предвижда през 2014-2016 г. силно ограничаване на тези разходи чрез отмяна на повишенията на заплати и пенсии, планирани от правителството на Янукович за юли и октомври 2014 г., а също и за 2015 г.; съкращения на заетите в публичния сектор; замразяване на нови назначения; драстични съкращения във всички видове държавни разходи, в това число и чрез новия закон за държавните поръчки; рязко ограничаване на социалните помощи, за които стана дума по-горе. Свиват се драстично и държавните гаранции за нови заеми.
3. Програмата предвижда повишения на бюджетните приходи чрез: подобряване събираемостта на данъците; преминаване към единни по-високи ставки на акцизите върху горивата; рязко повишаване на акцизите върху алкохола и тютюневите изделия; ограничаване на злоупотребите с ДДС, намаляване на фалшивия износ на горива, незаконното производство на алкохол и т.н.. Повишаването на акцизите ще предизвика допълнително поскъпване на съответните стоки.
4. Прекратява се нулевият ДДС за износа на зърно и други продукти. Въвежда се 7% ДДС за лекарствата и други медицински продукти, какъвто до сега не е имало. Основният ДДС остава 20%, но се отменя предвижданото от правителството на Янукович намаление на този данък. Така ще се спестят 19,1 млрд. хривни.

З. Валутна политика:
1. Към края на февруари 2014 г. валутният резерв на страната е спаднал до 15,5 млрд. щатски долара, едва покриващ двумесечен внос. Националната банка не е можела повече да защити фиксирания курс на националната валута (хривна) и преминава към плаващ курс. Това основателно се смята за един от приоритетите на програмата. При изключително сложната икономическа, социална и политическа обстановка обезценяването на украинската валута започна и ще продължи през следващите години. Нищо не може да спре този процес. То ще бъде допълнителен източник на инфлация със съответните последици по много направления. Въпреки това, преходът към плаващ курс е правилна стъпка. То ще подпомага конкурентоспособността на икономиката, ще улесни поддържането на скромни валутни резерви и ще служи като амортисьор срещу външни и вътрешни шокове, каквито ще изобилстват през следващите години.
2. Според програмата валутен курс около 10,5 хривни за долар няма да създаде сериозни изпитания за балансите на най-големите 22 банки, обаче при 12,5 за долар (50% обезценка в сравнение с края на 2013 г.) ще се наложи сериозна капиталова инжекция (около 5% от БВП) за тези банки. За целта се налагат някои облекчения във валутния режим до края на май 2014 г. и пълното им премахване към края на юли. На 18 май 2014 г. курсът беше 11,7600 хривни за долар – обезценяване с 40% в сравнение с края на декември 2013 г.

И. Ограничаване на корупцията:
В програмата има специален раздел за ограничаване на корупцията. Това обаче не звучи убедително, понеже почти всички най-важни настоящи политически личности са били в управлението на Украйна на най-високите равнища през последните 20 години: премиери, вицепремиери, министри, депутати и т.н. Като се почне от вероятния нов президент Порошенко (олигарх със собственост около 1,2 млрд. долара) и се продължи надолу по административната стълба, включително и новоназначените областни управители, са олигарси или хора от тяхното обкръжение. Ако желаеха, те можеха да ограничават корупцията отдавна, но не го направиха. Каква е гаранцията че ще го сторят сега?

Й. Рискове пред програмата:
-Рискове за макроикономическата перспектива:
1. В програмата се предупреждава, че напрежението в отношенията с Русия може да доведе до значително намаление на неенергийната търговия между двете страни, която е почти изцяло безмитна. Над 25% от украинския износ (главно метали, машини, военна продукция и компоненти за такава) е към Русия. Около 30% от вноса също е от Русия. Украйна внася около 50% от потребявания газ от Русия. Между 12 и 15% от потребявания от Европа руски газ минава през Украйна. Руски банки притежават около 12% от активите на украинската банкова система. През 2013 г. Украйна е получила 2,7 млрд. долара преводи на украински работници в Русия. Смущенията в търговията между двете страни ще предизвикат силно негативен икономически шок повече за Украйна, отколкото за Русия.
2. Някои хора се надяват, че предстоящото споразумение за асоцииране на Украйна към ЕС ще помогне за запълване на празнината, но в самата програма се признава, че „това няма да компенсира прекъсването на традиционните тесни отношения с Русия”. Освен това, трябва да се има предвид, че със своето качество и производствени разходи украинската продукция трудно ще се продава на европейския пазар. Настоящото рязко поскъпване на газта и на другите енергоносители ще понижи още повече конкурентоспособността на украинските стоки. За съществено повишение на сравнително ниското технологично равнище и качество на продукцията на Украйна ще са необходими огромни инвестиции и много години. А до тогава? В програмата пише, че, общият срив на търговията с Русия ще удължи и задълбочи рецесията, а също и по-нататъшното обезценяване на валутата. Това може да наложи сериозна ревизия на програмата и промяна в политиките.
3. Очакват се сериозни смущения в енергийната търговия и енергийните цени с Русия. Повишението на цените от 386 на 485 дол. за 1000 куб. метра газ ще увеличи дефицита с 1,5-2,0 млрд. дол. годишно. Евентуална доставка на газ от Запад на цена под 400 дол. може да облекчи положението, но тя не се сочи в програмата като реална алтернатива в обозримото бъдеще. Ако не се постигне много бързо споразумение е възможно дори прекратяване на доставките на газ от началото на юни 2014 г. Като се има предвид, че украинските хранилища за газ са полупразни, това ще изправи страната, а може би и Европа пред сериозни проблеми през идущата зима. То се разбира добре в Киев и в Брюксел и следва да се очакват бързи и ефикасни предпазни мерки.
- Геополитически рискове, свързани с Крим. Крим със своите 4% от БВП е вече извън Украйна и това е необратимо. Включването на Крим в настоящата програма е направено от политическа куртоазия. Остава открит въпроса за поведението на Украйна спрямо Крим с прекратеното подаване на вода за напояване по Кримския канал, което ще нанесе големи вреди на земеделието в Крим през тази и идущата година, докато се намерят алтернативни източници.
- По-широки геополитически рискове, свързани с евентуалното отделяне на индустриалния източен регион от Украйна. В програмата се съобщава, че през 2013 г. Донецка, Луганска и Харковска област са произвели 21,5% от БВП на Украйна, 30% от промишлената продукция. Те са осигурили 28% от износа, 11% от вноса. Нетните постъпления в централния бюджет са били 1,3% от БВП. В най-мекия вариант ще спаднат постъпленията от данъци и ще се ограничат инвестициите. Това ще повиши бюджетния дефицит на Украйна и ще влоши търговския и платежния й баланс. Ходът на събитията като че ли води към откъсването на този регион от Украйна, а следователно и към по-песимистичен вариант.
- Рискове във финансовия сектор. Възможни са по-силни от очакваните слабости на банките и другите финансови институции. Много е вероятно да се увеличи тегленето на депозити, влошаване на кредитния портфейл към опасно висок дял на лошите кредити, повишаване на натиска върху банковата система.
- Други рискове. Ще се наложи увеличение на военните разходи на Украйна за сметка на гражданските програми. Ще се затрудни още повече достъпът до световните капиталови пазари, който и без това е почти преустановен през последните години. Възможно е да отслабне политическата подкрепа и доверието на населението в програмата. Възможно е да се увеличи съпротивата на мощни групови користни интереси срещу реформата. Изпълнението на програмата може да се забави през май-юни-юли 2014 г. във връзка с президентските избори и резултатите от тях. Не е изключено новото правителство след изборите да поиска промени в програмата и предвидените в нея политики. Политическата и икономическата несигурност може да продължат по-дълго , да са по-дълбоки и по-деструктивни от очакванията с големи смущения върху потреблението, инвестициите, кредитирането, търговията, спестяванията, ще се увеличи черният сектор в икономиката. Всичко това ще затрудни изпълнението на програмата.

К. Мониторинг и контрол на изпълнението:
Наблюдението и контрола по изпълнението ще се осъществява от МВФ в началото чрез прегледи на всеки два месеца, а след това – всяко тримесечие. Първият преглед ще бъде на 25 юли 2014 г.; вторият – на 25 септември 2014 г. и третият – на 15 декември 2014 г. След това ще се правят прегледи на всеки три месеца.

Л. Обща оценка на програмата:
1. Програмата е направена по добре известния модел на МВФ, прилаган навсякъде по света, включително и в България. Общата му характеристика с една дума е „рестрикция”. Тежки години очакват десетки милиони украински граждани, чиито жизнено равнище, едно от най-ниските в Европа, ще спадне още повече. Ако се изпълнява стриктно настоящата програма, и без това мизерно ниското вътрешно потребление ще спадне с още 35-40% през следващите години. Това ще внесе допълнително напрежение в обществото, което ще се добави към съществуващите остри социални, етнически, културни, политически и други конфликти. Да не забравяме и заканата на г-жа Тимошенко за „трета фаза на революцията”, която тя ще поведе ако не бъде избрана за президент. Последствията от тези предизвикателства са трудно предвидими, но очевидно ще бъдат много сериозни.
2. Програмата е твърде оптимистична и същевременно много амбициозна. Това я прави неосъществима. Имам предвид очакванията за растежа на БВП; за износа; за инфлацията; за безработицата; за бюджетния дефицит; за платежния баланс; за изплащането на задълженията към Газпром; за намалението на дълга. Несериозно е очакването, че Украйна ще се разплаща редовно с кредиторите си; че ще привлича лесно средства от частни външни инвеститори. Не са реални очакванията за цената на газта; че валутният курс на хривната ще остане 10,9546 за един долар до края на тази година; че ще ограничат рязко корупцията.
Както вече споменах, от началото на юни тази година се очаква прекратяване на подаването на газ за Украйна ако не започнат да се разплащат с Газпром. Подобно на 2009 г., те навярно ще започнат да отклоняват за себе си част от транзитирания за Европа газ, от което ще настъпят сериозни смущения в европейските страни, включително и у нас.
МВФ прави лоша услуга на Украйна с тази брутално рестриктивна и нереалистична програма. Авторите на програмата не са проявили достатъчна предпазливост относно възможните социални последствия от предвидените шокови мерки. Особено като се има предвид сегашната критична обстановка в Украйна и настъпилата социална умора всред народа от дългогодишните недобре премислени икономически реформи и острия дефицит на социална справедливост в страната, довел до оскотяваща бедност на единия полюс на обществото и изключително богатство на другия. Правителството разполага с ограничени възможности да подпомага най-уязвимите слоеве от населението. Това ще бъде източник на икономическа, социална, политическа нестабилност и на още по-неблагоприятен ход на събитията. Гражданите на Украйна ще бъдат жестоко измамени за пореден път.

Прогноза по най-важните показатели на програмата
Показатели/Години 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019
1.Растеж на БВП - % 0,0 -5,0 2,0 4,0 4,0 4,5 4,5
2.Вътрешно търсене - % 0,9 -8,2 2,0 4,6 4,8 5,3 5,3
3.Нетен износ -% -1,0 3,2 0,0 -0,6 -0,8 -0,8 -0,8
4. Безработица (по МОТ) - % 7,2 8,5 8,0 7,5 7,0 6,5 6,5
5. Потребит. цени-средногод. % -д,3 8,3 12,9 6,3 5,4 5,0 4,6
6. Номинална заплата - % 8,0 4,7 14,0 9,5 9,1 8,7 8,5
7. Натрупване - % от БВП 6,5 5,0 7,1 10,1 12,0 14,1 16,1
8. Инвестиции - % от БВП 15,7 9,5 11,4 13,9 15,9 17,9 19,9
9. Консолид. бюджет -% от БВП -4,8 -5,2 -4,2 -3,1 -2,9 -2,5 -2,4
10. Държавен дълг -% от БВП 40,9 56,5 62,1 61,2 57,9 51,9 45,3
11. Външен дълг – % от БВП 78,6 99,5 99,3 95,4 91,0 87,1 81,5
Източник: Програма на МВФ за икономически реформи в Украйна
Дори бегъл поглед върху таблицата показва, че от 2016 г. положението в украинската икономика се нормализира: растеж на БВП от 4,0%, растеж на вътрешното търсене с 4,6%, безработица – само 7,5%, инфлация – 6,3%, растеж на заплатите – с 9,5%, натрупване – 10,1%, инвестиции – 13,9%, бюджетен дефицит – само 3,1% от БВП, държавен дълг – 61,2%. Голямата част от страните от ЕС биха се радвали на такива показатели. Украйна би поставила световен рекорд по бързо възстановяване от тотален хаос в началото на 2014 г. към икономическа и социална нормалност в 2016 г., както сочи горната таблица.
Повтарям отново, с такава свръхоптимистична програма МВФ не прави добра услуга на Украйна! Убеден съм, че много скоро дори авторите на програмата ще се убедят, че тя не е реална и ще пристъпят към основната й преработка. С настоящия вариант на праграмата могат да се създадат илюзии в част от украинското общество за бързо излизане от кризата, но скоро ще се убедят, че това не е възможно и илюзиите ще прерастнат в още по-опасно отчуждение и отчаяние. Най-убедителният език, когато се правят икономически реформи и се представят пред народа, е езикът на реализма и истината.

8 май 2014 г.