КВОТНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА: ПОЛЗИ И ВРЕДИ ЗА БЪЛГАРИЯ /Проф. Кръстьо Петков/

***
В политическата теория понятието „ квотно правителство” не се среща. Но в българската действителност то се превърна в повтаряща се практика – трикратно през последните 14 години. Заражда се нещо като национална политическа традиция. Имам предвид коалиционните правителства с премиери Сакскобургготски(2001-2005), Станишев(2005-2009) и Орешарски (2013-?).

Защо квотни, когато те са коалиционни-между две и повече партии? Което би се вписало в класическите формули за многопартийно управление. Въпросът би бил уместен, ако се ръководим от критериите, заложени в учебниците по политология. Запитаме ли се обаче как у нас се реализират коалиционните принципи и правила, ще установим едно постоянно отклонение от нормалните модели:

конструкцията на кабинета се гради не на обща стратегия, а на квотни подялба на властовата баница.

Измислиха и математическа формула за въпросната делба -знаменитата „3:5:8”, влязла в употреба за първи път при сглобяването на кабинета „Станишев”. Тези пропорции се приложиха на всички равнища на властовата йерархия, което превърна преговорите в откровен пазарлък. И разпали множество местни и национални дрязги между БСП и ДПС. Част от тях не са стихнали и досега; нови припламват периодично, заради нестихващото съперничество за контрол върху ключови ресурси.

Тези и други катаклизми във властта са повод да се запитаме: имат ли бъдеще коалиционните правителства в България, изградени на квотна/количествена основа? Или еднопартийното управление си остава за предпочитане, независимо от незапомненото фиаско, което претърпя кабинетът „Борисов” през 2013 г.!

Малко предистория

Полезно е да припомним, че първият коалиционен кабинет през прехода беше избран в далечната 1991 г. Днес малцина си спомнят за екипа с премиер Димитър Попов, излъчен от двата враждуващи лагери: червени и сини. Само че неговото правителство не беше квотно, а по-скоро програмно-коалиционно. Разполагаше с Програма за реформи, предварително съгласувана и подписана от излъчилите го партии и синдикатите. Имаше фиксирани задачи и срокове, започващи с либерализация на цените и индексация на доходите. Подготви се първата оценка за наследството – прословутата „Бяла книга” за задграничните търговски дружества. Изобщо, заработи се по модел, който се практикува в държави с дълготрайни демократични традиции.

Перфектно работещи модели, както е известно, не съществуват, но за 10 месеца кабинетът „Попов” свърши работа колкото за половин мандат. Тъкмо това изплаши политическите му настойници, защото министрите-реформатори станаха популярни и засенчиха своите партийни начаници; ровенето в миналото можеше да извади още много скелети от гардероба, което заплашваше пре/устроилата се висша номенклатура и пребоядисаните демократи; приемането на нова Конституция обещаваше да сложи началото на ред в революционния хаос и пр. Свалиха кабинета след уникален антипарламентарен акт: гладна стачка на 39 сини депутати, които жертваха телесата си в публична акция срещу собственото си правителство.

Макар и не-квотно, правителството с премиер Димитър Попов носи поуки като коалиционен прототип. И то какъв: съюз между леви и десни, между снишили се комунисти и войнстващи антикомунисти! При този прецедент едва ли е изненада, че 10 години по-късно се появи първия странен квотен конструкт: монархо-етническа коалиция с премиер Кобургготски. ДПС с готовност пое ролята на младши партньор, след като СДС и Иван Костов, обидени от изборното поражение, отказаха да партнират на бившия цар. Грандиозна грешка! Славната синя партия изчезна от хоризонта, а десницата изпадна в глуха и протяжна опозиция. За сметка на това етнолибералната формация на Ахмед Доган се превърна в крайъгълен камък на българското политическо здание. И днес върху тях се крепи неговата стабилност-независимо, че чинно изчакаха да отмине еуфорията по ГЕРБ и Борисов, за да завърнат във властта. Този път, заредени с допълнителни/нелимитирани властови амбиции.

Променените пропорции: от 3:5:8 към 4:5:1

По всичко личи, че тандемът Доган-Местан си е извадил поуки от предходните участия в коалиции, базирани на писмени споразумения: с НДСВ и БСП. Като школуван и старомоден политик Сакскобургготски държеше поетите ангажименти да се спазват. За младшия партньор те бяха по-скоро индулгенция за трайно стратегическо участие в държавното управление. При липсата на принципни идейни различия (двете партии са посестрими в Либералния интернационал) хората на Доган наблегнаха на квотите. Успяха да вземат под свой контрол апетитни/ресурсни министерство- на земеделието и държавния резерв; да назначат цяла кохорта зам.министри и шефове на агенции; да получат вицепремиерско място като спецбонус. Всичките благини накуп - заради простичкия факт, че на царското движение не му достигна един депутат, за да състави еднопартиен кабинет. „ Нямате си представа какво значи да управляваш с ръце, извити на гърба!”-тази неволно изпусната реплика от „царя”-премиер по това време резюмира и манталитета, и апетитите на „младшия” партньор.

При тройната коалиция „младшият” стана де юре и де факто старши по влияние. Първо, защото подари мандата на неуспелия да се класира директно за премиер Сергей Станишев (с което го превърна в заложник); второ, защото с гросмайсторски ходове капитализира и уголеми полагащите му се три парчета от властовата баница; така циментира задълго ключовата си роля в българските политически строежи. Въпреки безспорния успех с приемането на България в ЕС, тройната коалиция остана в съзнанието на хората като символ на корумпирано управление.

Днес квотната формула е още по-изчистена и уплътнена. Разделило се с подкрепящата роля на балансьор, днес ДПС се разпорежда практически в цялото властово пространство. Как? Като взе под свой контрол 40% от централните ведомства и над 50% от управлението на ресурсите, идващи от ЕС; като ръководи стратегически важните комисии в НС, които диктуват приемането на закони за икономиката и финансите; като предприе, заедно с БСП, безпрецедентна чистка на административни кадри, назначени от ГЕРБ. Неотдавна, депутати обявиха количествените параметри на въпросното прочистване: 40 000 души! Вероятно данните са надути, но при всички случаи става дума за близо 10 000 повече от уволнените при ГЕРБ (при т.нар. акция „Калинки”); това е два пъти повече от остранените през мандата на тройната коалиция; и четири пъти над кадровите промени, направени по времето на НДСВ (апропо, и досега се помни по-мекото, по царски грижовно отношение на Симеон към заварените администратори!).

Какво остава за водещия партньор БСП? Далеч по-малко от полагаемото се, ако отчетем съотношението между нейните депутати и тези на ДПС. Затова си позволих и малката аритметична провокация за новото квотно деление 4:5:1 ( първата цифра илюстрира влиянието на Станишев; втората-на тандема Доган-Местан; третата е своего рода мобилна единица-присвоява се от АТАКА всеки път, когато трябва да се осебри решаващ вот). При тази ситуация не е изненада откровението, което чух от висша персона в социалистическата партия: „ Ние носим отговорността, но ДПС управлява. Железни са! При нас половината депутати са неподготвени за своята роля! При тях всичко е премислено и се отстоява до дупка!”. Както се казва, коментарът е излишен!
Квоти „да”-споразумение „не”!

Малцина днес обръщат внимание на другата особеност на квотното управление, установено след отстраняването на Борисов и сие. Вече втора година няма и намек за сключване на коалиционно споразумение между официалните партньори: БСП и ДПС. Правителството на Пламен Орешарски прие План, после го разви в средносрочна Програма. Но този акт не може да замести необходимостта от оформянето на документ, който да легитимира съгласието на двете партии да управляват съвместно, ръководейки се преди всичко от интересите на държавата.

Един бегъл обзор на европейските политически практики би показал, че коалиция без споразумение като правило не се прави. Дори да е от т.нар. картелен тип, пак ангажиментите се обличат в договорна-публична и прозрачна- форма. И ако няма конституционна процедура за водене на преговори ( какъвто е случаят с Белгия) , по неписана традиция, пак се изготвя официален документ. Справка: уникалното коалиционно споразумение между христяндемократи и социалдемократи в Германия. Готвиха го цели три месеца;сътвориха стратегическа разработка от 185 страници, в която всичко е разписано: от политиката на доходите, през имиграционните правила, до интернет контрола; одобриха проекто-споразумението на вътрешнопартиен референдум.

Преди два месца Сдружение „Глас” организира за млади български лидери и политолози семинар, посветен на въпросното споразумение-като образец на политическа технология. Беше истинско удоволстве да се слуша как бъдещите политици обсипаха с въпроси и лични мнения гостуващият експерт-анализатор от Германия. От парламентарно представените партии не се отзоваха на поканата ГЕРБ, ДПС и АТАКА. Познайте защо!

Коалиционното управление – там и тук!

Там е в развитите европейски демокрации; тук е в България. Сравнението, което правя по-долу се базира на приложната политология. В едно уникално изследване на коалиционните практики във Великобритания проведено преди три години, се говори за т.нар. дилема на единството и отличителността ( www.ucl.ac.uk/constitution-unit ) Става дума за следното: ако иска да управлява ефективно, една коалиция трябва да действа координирано. Но тъй като се състои от различни партии, всяка от тях гледа да задоволи своите вътрешни партийни фракции и външни подръжници(иначе казано- да отстоява своята идентичност).

В Европа понастоящем има над 30 коалиционни правителства. Повечето от тях се справят успешно с коварната дилема. Когато се появят непреодолими пречки, подават оставка. В България сме свидетели на чудноват парадокс: коалициите, съюзили се на принципа „първо делим баницата, после мислим за стратегии”, се оказаха по-стабилни от еднопартийните варианти. И още нещо, като повод за размисъл: след три правителства, изградени на квотен принцип, дилемата „единство-отличителност” поразява всеки пореден партньор на ДПС. Фактите са известни: триумфиращото през 2001 г. царско движение се стопи до символични размери; БСП губи своята идентичност и от лява се превърна в дясна партия(а с появата на АБВ е пред дълбоко разцепление и вероятна криза!). Единствено АТАКА се съхраниа и дори засилиа своя екстремизъм, преминавайки на откровени про-рускщи позиции.Може би именно това е и целта на занятието!

При тази ситуация е разбираемо защо ДПС лидерите с растящо самочувствие заявяват, че са твърдината на постоталитарната българска политическа система, че са генератори на стабилност в кризисни моменти и прочее. А преди дни оповестиха, че са готови и да бъдат обединители на нацията. При толкова разединен български етнос може и дотам да се стигне: едно етническо малцинство да крепи гражданския мир в цялата държава. Междувременно формацията на лидерското дуо: "Доган- Местан" вече крои планове за трансформация на партията от етнолиберална в общонационална!

Подобна перспектива може да се реализира при едно неотменимо условие: квотите/ порциите да се разпределят от ...знаете кого! Ако условието се спазва, пълният мандат на всяко поредно квази-коалиционно правителство е гарантиран. Сакскобургготски и Станишев като премиери вече се убедиха в перфектно квантифицираната лоялност на етнолибералите.

Предстои да узнаем какво ще се случи с отбора на Орешарски. Предимството му е, че БСП и ДПС засега не му пречат да планира фискалната и индустриалната политика (и той го прави като умерен либерал-удобен за интересите и идейните убеждения на съюзилите се етно- и соц-либерали); опасността, която го дебне е, че при първи по-сериозен трус двете партии ще прехвърлят отговорността върху експертния кабинет. Не са ли периодичните (на пръв поглед алогични) публични намеци от двете партийни централи, че не са изключени предсрочни избори. За замислите, споделени на чаша кафе между Борисов и Местан насред мегдана, публични коментари няма.

По всичко изглежда, че именно тук е заплетена истинската интрига за развоя на събитията след предстоящите евроизбори!*

---

* Статията е предложена за печат на в. "Преса" на 17 май, 2014 г.