ВОЙНАТА СРЕЩУ Е Р П-тата: ОФАНЗИВАТА ПРОДЪЛЖАВА /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Стандарт"

***

Когато преди време писах в „Стандарт”, че срещу енергоснабдителните дружества се води истинска война, представителите на държавата отрекоха да има подобна агресивна кампания. Днес всичко е ясно: след административното – силово и непазарно - сваляне на цените на тока последваха ултиматуми за плащане на „дължими” суми към НЕК от трите ЕРП-та; после откриха процедури за отнемане на лицензите; като първа стъпка към финализиране на санкцията бяха извършени „регулаторни одити”- сиреч, десанти на територията на крайните енергоснабдители.

До сакралната дата 1 юли остава само месец, което означава, че или набедените виновници за кризата в елекроенергийния сектор ще капитулират безусловно, или ще бъдат лишени от мениджърски суверенитет. При първата хипотеза ЕРП-тата ще трябва да платят над 350 милиона на НЕК и оттук нататък ще играят послушно по свирката на ДКЕВР; при втората хипотеза - с отнети лицензиони права, ще запазят активите си, но мрежите и доставките ще бъдат управлявани от специално назначен оператор.Има и трети вариант: ЕРП-тата да се окажат прави, а ДКЕВР – не. Тогава оценката за него ще е еднозначна: провал и сбогом!

Такава е логиката на събитията, които предстоят, ако се приложи докрай сценария, подготвен от държавния регулатор, поръчан от политическите енергостратези. Такъв е предварителният извод, който може да се направи след публичните, необичайно остри изявления на г-н Еленко Божков пред в. „Стандарт” (22.5.2014). По-долу ще коментирам неговите тези и аргументи, без да персонализирам спора ( Божков се произнася не от свое име, а информира публиката за официалната позиция на регулатора).

Ценовият разгул: кой го предизвика?

Според говорителя на ДКЕВР, условията за разгулното ценово поведение на ЕРП-тата са зададени още с приватизационните договори, т.е. преди 10 години. Да приемем, че е така. Тогава възниква въпросът: кой е конкретният причинител на извъникономическия феномен, наречен „ценови разгул”. Ако са новите собственици на електроразпределителните мрежи, това означава, че при сключването на приватизационните договори те са наложили своя диктат- чрез лобита във властта, комисионни и други непозволени средства. Ако обаче собственикът-държава не е разчел добре нормите на възвръщаемост, било поради некомпетентност или користен интерес, не е калкулирала рисковете и т.н., тогава баш-разгулниците трябва да се търсят в коридорите на властта. Някои от тях и досега са там; други преминаха в частния сектор-като производители и консултанти; трети се запиляха по чужбина, където са офшорните им банкови сметки.

Има проста формула как да се провери дали личният интерес на облечените във власт политици е надделял над държавния: като се види кои от тях, от кои партийни централи са пребивавали в бордовете на енегоразпределителните дружества; какви заплати са получавали за синекурните си длъжности; колко търгове са печелили и пр.

Що се отнася до фиксирането на цените на еленергията през двата програмни периода: 2007-2013 г. и предстоящия-след 1 юли 2014, това решение е изключително право на ДКЕВР. Дълго време популистките водачи внушаваха обратното- че ЕРП-тата са ценообразуващия орган; правели го произволно; изобщо-живели в разгул. Само че според енергийния закон и правилата за работа на регулатора ДКЕВР е с неоспорими ценови правомощия . И още, именно държавният регулатор определя финансовите потоци, които постъпват в енергодружествата , чрез които те покриват своите технологични разходи, ремонти, амортизации, инвестиции. Едно немаловажно уточнение: в пазарна и демократична среда окончателните ценови и финансови решения би трябвало да се взима въз основа на ясна, публично оповестена методика; след професионален диалог с енергоснабдителите; при контрол от страна на потребителите и гражданското общество. Нито едно от тези условия не се спазва; след лятото на 2012 г. процедурата на договарянето брутално се погазва, което е основната причина за енергийните бунтове през зимата на 2013 г.. После проформа създадоха обществени съвети и държавата, респ. ДКЕВР се постараха да чуят съображенията на крайните клиенти. Твърде късно, с незначителен ефект!

Одити без независими одитори!

Имам предвид обемистите доклади, подготвени от спец- екипи на ДКЕВР, след интензивна проверка по веригата от дейности и услуги на ЕРП-тата. Одитните доклади са три- по един за всяко ЕРП; съдържат стотици страници алтернативни разчети, констатации, забележки. Всеки, който се интересува , може да се запознае с резултатите от „регулаторния одит”, публикувани в интернет.
Дотук добре! Оттук нататък възниква поредица от проблеми, които очевидно ще занимават още месеци наред държавните институции и частните инвеститори, консултантските агенции и медийните коментатори.

Първо, обвинените в ценови разгул и спекулативни счетоводни операции ЕРП-та вече подготвят обстойни възражение по одитните доклади. ЕВН е готов със своя отговор и го публикува на сайта на компанията. ЧЕЗ и Енерго-про също не смятат да се предават без бой. Чета аргументите на финансовите и правните експерти на австрийската компния и се питам: възможно ли е по едни и същи въпроси да има диаметрално противоположни твърдения и доказателства? Одиторите са посочили общо 26 „нарушения” на правилата от страна на ЕВН; дружеството от своя страна опровергава една по една всяка от констатациите –от тези за ощетяване на клиентите, през отклоненията от реда за присъединяване на нови производители, до прикриване на сметки в корпоративното счетоводство.

Второ, одитът е направен без предварително подготвена методика, а въз основа на утвърдени със заповеди тематични направлния. Над 95 на сто от извършителите на проверките са от чиновническия апарат на регулатора; не е спазен принципът за паритетност-чрез участие на външни, независими експерти –особено специалисти по корпоративни финанси.

Трето, очакванията , че при отдавна подготвяната одиторска акция, проверките на терена ще бъдат извършени въз основа на достатъчно представителна извадка от случаи/казуси. Надделяли са проверките по жалби и сигнали на клиенти; обхватът на анализираните случаи е под 2% от общата съвкупност на дейностите в дружеството. Не са проверени изчерпателно инвестиционните обекти; ремонтните работи; и най важното- не са извършени алтернативни измервания на технологичните и търговските загуби на ЕРП-тата, които са пресечната точка на всички дискусии относно възможните/скрити комбинации с финансовите потоци в частните оператори. Затова спорът: кой колко предписва, надписва или укрива ще продължи; вероятното му решение ще се търси в съда или чрез алтернативен/независим одит.

Селективните проверки , извършени от експерти на Съюза на икономистите в населени места от североизточна България показаха, че технологичните загуби в мрежите са с над 30% по-високи от официално признатите от ДКЕВР. В цяла Северна България енергийната инфраструктура е от времетто на ранната социалистическа индустриализация. Високотехнологична реиндустриализация, каквато се кани да направи държавата днес, е немислима при това състояние. Някой трябва да инвестира и то масирано. С признатите от ДКЕВР норми на възвръщаемост, които са вече над два пъти по-ниски от първоначално договорените 16%, честните инвеститори няма откъде да акумулират ресурс за модрнизация. И един фрапиращ факт: търговските загуби (разбирай кражбите) по трасето в активните сезони на места достигат до 25 на сто от доставяната енергия! За този факт СИБ предупреди още през пролетта на 2013 г. компетентнтите институции. Никаква реакция! За системни кражби не се говори и в одитните доклади. Самите снабдители, които директно понасят загубите, се умориха от тропане на вратите в разни институции и също замълчаха.

Последният ултиматум! После какво?

Спорът е за едни 350 милиона лева неплатени задължения на ЕРП-тата към НЕК. Според обвинените във финансово и данъчно неподчинение енергийни дружества, прихващането, което са направили, е в отговор на пряко понесените щети, вследствие на едностранни и силови решения на ДКЕВР след 2012 г. - промени в ценовия модел, натиск за сваляне на цените , непризнати разходи и подценени норми на възвръщаемост и т.н. Данните, с които разполагам показват, че общият размер на преките и косвени финансови щети за мрежите и операторите поради неправомерни действия на регулатора надминават 450 милиона лева; т.е. набедените длъжници ще предявят иск за значително по-големи суми, отколкото държавата към тях.

Но да допуснем, че по някакъв магически начин се погасят взаимните плащания. После какво? След предстоящото администативно намаление на цените ЕРП-тата ще продължат да акумулират загуби. Анализът, който беше направен от експерти на Съюза на икономистите у нас показва, че без промяна в ценовия модел в рамките на две години трите енергодружества отново ще са на ръба на фалита. Същевременно общата сума на загубите и дълговете на НЕК надхвърля астрономическото число 3 милиарда лева. След наложените рестрикции на ВЕИ-тата и промените в договорните условия със задна дата те и кредитиралите ги банки ще понесат загуби в размер на около 4 милиарда евро. Разбалансирането на енергосистемата е пълно; тя е в технически фалит - факт, признат и от премиера Пламен Орешарски. Затова и неговият призив в навечерието на изборите за публичен дебат относно състоянието на енергийния отрасъл е уместно. Дали е реалистично, ще покажат започналите днес дебати и гласуването по вота на недоверие в парламента.

Ако изходът от него е: да се махат веднага сегашните управляващи, за да поемем управлението «ние» (т.е. , вътрешно разместване на Статуквото) , техническият фалит ще се превърне в правно-счетоводен. Някой в края на краищата трябва да плати сметката, за да остане да работи електроенергетиката - до намиране на изцеление. Познайте кой ще инкасира загубите-това е търпеливият и нещастен български данъкоплатец. Само че този път масрафът изглежда непосилен: общо над 12 милиарда лева трябва да извади бюджетът, за да ребалансира енергосистемата. Или да вземе огромен външен заем, което е самоубийствен ход.

А може би целта на занятието е друга: фалит на НЕК и последваща приватизация по принуда и при договорени условия, т.е. без насрещни пари. При което материалните огромните активи на енергийния гигант струващи над 12 милиарда евро, ще преминат в ръцете на....познайте кой? Реализира ли се този конспиративен сценарий, ще лъсне истината, че ДКЕВР-острието на войната срещу ЕРП-тата, е провеждало акция за отклонение на вниманието. Моментът е точно избран - в навечерието на изборите. Само че електоралният ефект за инициаторите на маньовъра (група депутати и лобисти от управляващите) се оказа нулев, дори негативен.

Заключение

ДКЕВР и неговите политически надзорници започнаха война на всички фронтове-срещу ЕРП-тата, производителите на зелена енергия, синдикатите от отрасъла, чуждестранните инвеститори и консултанти; настроиха ЕК срещу себе си и българската държава ; провокираха критики в европейските медии ( дори и тежката артилерия- Уол Стрийт Джърнъл се обади отвъд океана); дадоха повод за съгласувана интервенция на чуждестранните посланици; загубиха подкрепата на повечето български медии.

Поражението е въпрос на време. Затова първата стъпка, която следва да направи едно правителство, ръководещо се от чувството за разум и следвайки икономическата логика е: да закрие генератора на енергийния хаос ДКЕВР , а на негово място да се създаде НКЕВР - Независима комисия за енергийно и водно регулиране - като реално автономен орган, без партийни квоти в него, с паритетно участие на независими експерти и представители на потребителите. Това ще успокои страстите и ще предостави технологично време за диалог, преговори и възстановяване на индустриалния мир. Едва тогава в средносрочен план изпълнителната власт може да приложи нова, антикризисна енергийна стратегия и да менажира успешно рисковете.

Вариант на такъм документ, подготвен от експертна група, вече е предоставен на МИЕ. Защо се бави МС с публичното му обсъждане? Готови сме да участваме!