ФИСКАЛНОТО НАСЛЕДСТВО: ОТВЪД МАНИПУЛАЦИИТЕ / Проф. Кръстьо Петков/

Статията е предоставена за публикуване във в. "Преса"

***

Миналата година по това време публикувах в „Преса” статия за наследството, което ГЕРБ остави на програмно-експертния кабинет „Орешарски”. Надявах се, че новият премиер ще излезе без бавене с точен отчет в какво състояние е заварил публичните финанси. Такава стъпка се налага по две причини: първо, за да има яснота във финансовите дела на държавата; второ, за да не се позволи след време правителството да отговаря за чужди грехове.

Орешарски избра друг подход и сгреши! Заяви, че за разлика от предшественика си Борисов няма да занимава публиката с въпроса какви дългове са му оставили предишните премиери и финансови министри, а ще се концентрира върху актуализацията на бюджета. Речено-сторено! През есента на 2013 г. дянковия пореден нереалистичен бюджет беше ремонтиран, след което се прие един добре балансиран бюджет за 2014 г. Именно в него бяха заложени разчетите и схемата за емитиране на нов външен заем в размер на 1,5 милиарда евро. Преди броени дни парламентът ратифицира сделката; по закон Божи би трябвало да пожелаем попътен вятър и успешен край на новото финансово начинание. Но не би!

Още в хода на приготовленията на заема „Орешарски-Чобанов” опозицията-тази от ГЕРБ, РБ и от протестните мрежи атакуваха яростно решението да се взима подобен заем. Критиките не стихват и до днес. Аргументите на опонентите са различни: по-неутралните експерти се съмняват, доколко времето е избрано правилно, питат каква ще е цената и пр.; пристрастните коментатори от лагера на пазарните фундаменталисти папагалски повтарят познатия рефрен: „не вземайте заеми, правете бюджетни икономии”; политиканите директно обвиняват управляващите, че щели да откраднат парите от заема!

Къде е истината?

За съжаление, тя не е една. Когато се питаме –като данъкоплатци и избиратели- какво да е отношението ни към решението за новия външен заем, би трябвало предварително да си отговорим на няколко въпроса от фактологическо естество, т.е да загърбим политическите/предизборни манипулации.

Можеше ли да минем без този заем?

Теоретично погледнато-да! Само че някой трябва да каже откъде ще се вземат пари, за да се реагира при падежирането на позабравения от публиката дълг, завещан от екс-министъра Милен Велчев. Парите в размер на 1,7 милиарда лева ще се плащат през януари 2015 г., но трябва да са налице във фискалния резерв месеци преди това. Към тази сума трябва да прибавим още 1,3 милиарда лева, които правителството дължи на купувачите на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар. Техният падеж настъпва през есента на т.г.

Абстрактно погледнато, възможно е България да не се издължи на облигационерите Което би ни върнало към кошмарното решение на Андрей Луканов от 1990 г., когато едностранно и самоволно обяви мораториум върху външния дълг. Едва ли сред днешните политици има кандидат да повтори този „подвиг”. Току що приключиха с главоболията около евроизборите; готвят се за следващите-извънредни парламентарни. Покажат ли се като волунтаристи , ще ги заклеймят в ЕС; ще ги дарят и с наказателен вот у дома. Ако не друго, нашенският политически „елит” е научил добре един урок: как чрез демагогия да прикрива незавидния си образ – на държавническо безхаберие и управленска некомпетентност.

Съветът на пазарните фундаменталисти: да се спести от публичните разходи, за да се посрещнат външните плащания, не върши работа. Подобен ход би бил присъщ на една богата държава. Каквато България не е ! Именно поради тези причини решението за заема „Орешарски-Чобанов” е без алтернатива.

Заем да, но кога?

На пръв поглед въпросът е излишен. След ратификацията в парламента следва роуд-шоу в няколко държави за привличане на инвеститори, след което на един или два транша емисията би трябвало да приключи до есента. Би трябвало, ако междувременно квазикоалицията „БСП-ДПС” не беше взела светкавичните решения за провеждане на предсрочни избори насред лятото, т.е., точно в разгара на кампанията за емитиране на държавните ценни книжа в чужбина. Негативните реакции последваха без забавяне (все едно, че са били планирани предварително): МВФ заговори за политическа нестабилност в България; същите оценки бяха казани от чуждестранни недоброжелатели на сегашното правителство; «Стандарт енд Пуърс» се обади от мъглявината и понижи кредитния рейтинг на България. Като капак на всичко ЕК спря преговорите с Русия за проекта «Южен поток», с което минимизира шансовете на България да извлече скорошни финансови ползи.

На този фон става ясно колко важен е факторът «време». Ако тандемът «Орешарски-Чобанов» не беше се поддал през ранната пролет на внушениата на БСП-ДПС да отложи старта на заема след евроизборите, той щеше да е финализиран към настоящия момент. Ефектите са известни: ДПС нищо не загуби; БСП се провали и сега съмненията около новия заем ще се прибавят към нейните пасиви в предстоящата изборна кампания; политико-програмният кабинет пропусна да прибави важни точки в своя иначе нелош фискален актив.

Предстоят нови главоболия: ще подкрепят ли президентът и служебният кабинет дълговата стратегия на отиващия си премиер Орешарски? С колко ще се повиши цената на подготвената емисия? Ще съумеят ли българските експерти по дългови инструменти и наетите чуждестранни консултанти да се възползват от все още благоприятната ситуация на международните капиталови пазари и пр.

Накратко, ще калкулират ли традиционно себичните БГ политици при придстоящите консултации за изборите как техните действия ще се отразят на националните финансови интереси? Отговорите ще узнаем след броени седмици…

Може ли да се открадне заем?

Според Бойко Борисов-твърдо да! Дори отправи предупреждение (нещо като предизборен апел) към народа да не позволи да се случи този грабеж. Как? Като се проведат светкавични избори , които да го върнат на власт.

Да, но ние знаем какво беше фискалното наследство, оставено от шампионите по харчене «Борисов-Дянков». Ето фактите:

-за непълни четири година двамата широкопръстници стопиха фискалния резерв с 4 милиарда лева;
-за същия период сколасаха да вземат два заема: дянковия през 2012 г. и борисовия (земеделския аукцион) от зимата на 2013 г. ;
- пак през същия период «свиха» от НЗОК около 1,5 милиарда лева-пари на осигурените, и ги пренасочиха другаде;
-през управлението на ГЕРБ така и не стана ясно колко пари има в текущата сметка на Сребърния фонд и за какво се харчат;
-като капак на всичко неуморният Дянков отказа да индексира пенсиите цели три години, с което ощети възрастните хора с над 4 милиарда лева.

И това не е всичко! Проверките по харчовете за европрограми ,за магистрали , спортни зали, дворци и прочее инициативи на строителните гении не са завършени. Така че точното число на злоупотребите не е известно. По мнение на експерти, едноличното управление на Борисов е струвало на държавата над 15 милиарда лева. Приблизително толкова, колкото са нужни на българската икономика като инвестиции, за да излезе от кризата.

Защо мълчи Орешарски?

Честно казано, нямам пълен отговор на този въпрос. Не приемам неговото разбиране за управленска коректност: нямало да се занимава с неследството, което е заварил, защото не било етично; разбирам, че част от своите действия е трябвало да съгрласува с политическите си надзорници от БСП и ДПС, но всичките ли! Особено, когато беше напълно ясно от фискална и стратегическа гледна точка, че България няма как да мине без междинен заем, за да покрие външните си задължения; както и че без стратегически, нов заем за преструктуриране на икономиката тя няма как да премине от застой към осезаем растеж.

Предложения и разработки с конкретни разчети от независими експерти са давани на МС по тези теми, в т.ч. и от моя милост (предоставям на «Преса» експертната разработка на СИБ за стратегически заем за преструктуриране на икономиката , връчена лично на премиера още в началото на годината). Днес вече е късно подобен ангажимент да се поеме от едно отиващо си правителство.

Да се надяваме, че поне някои от новите претенденти за парламента ще обърне внимание на дълговата ситуация в България, която е повече от благоприятна, но заедно с това нелогична от фискална гледна точка: а/ ние сме втората държава с най-нисък външен дълг в ЕС (под 20% от БВП), но не смеем да повторим успешния опит на Полша, Унгария и др. страни, привлекли чуждестранни инвестиции в разгара на кризата, завръщащи се към предкризисните равнища на растеж на БВП; б/ние успешно държим бюджетния дефицит под 2% , но нямаме кураж за реално умножаване на публичните инвестиции в икономиката (разбира се, на пазарна основа).

Премиерът Орешарски все още държи важни козове в ръцете си. Време е да ги извади на масата и да каже публично преди приближаващите избори:

-чий заеми плаща той сега? Вярно ли е , че заемът «Велчев» е нанесъл преки и косвени щети на държавата в размер на 1,2 милиарда доллара. Такива бяха разчетите на г-н Орешарски, когато беше в оппозиция, ако не ме лъже паметта;
-на кои облигационери е продаден заемът «Дянков» от 2012 г.? Вярно ли е, че над 60% от него е изкупен на изгодни цени чрез изнесени български капитали ? Същият въпрос се отнася и за земеделския аукцион на Борисов, половината от който е бил купен от властово привилигеровани корпоративни играчи;
-с какви задължения (дългове плюс заеми) правителството на ГЕРБ остави енергетиката през 2013 г. Може ли да се публикува списъка на първичните и вторичните инвеститори в отрасъла, преди всичко във ВЕИ?

Подобна стъпка би приличала на един експертен кабинет, нагърбил се с незавидната роля да носи на раменете си цели 13 месеца две плюс една партии и техните върхушки, имащи безпрецедентно нисък парламентарен пристиж и близка до нулата възвръщаемост от техните законодателни решения. Този ход би отговарял и на традиционните, неписани норми на политически морал, които повеляват: управлявай прозрачно , без скрупули и без жал към онези, които са вършили злоупотреби преди теб!