Коренът на злото е като чл. 1-ви за БКП, този път - за банките /БГНЕС/

Без филтър

2014-07-18

***

Политическият циклон над КТБ не предвещава скорошен край. Паниката бе спряна. Но страстите се нажежиха, защото някой реши, че заедно с дребните спестявания на хората, с парите на болниците и топлофикацията трябва да се върнат и костовия милион и веждирашидовите два и нещо милиона, и на другите знайни и незнайни милионери.

И въпреки че и малките деца вече познават лицата на банковите подпалвачи незнайно защо законодателите привидяха медиите като виновници и тръгнаха да им затварят устата със заплаха от затвор. Крайна авантюра е и от БНБ да излизат едни факти днес, утре - други, за пари в чували, изчезнали кредитни досиета за милиарди, пък да покриват одитния доклад за КТБ- ключов момент. Бойко Борисов продължава да говори за срив и фалити, да насърчава цензурата в медиите пък после да се извинява, да тика управлението към заеми за милиарди… защото тренира пак за власт. Панаир на чудесата, който народът потресен наблюдава, засега със скърцане на зъби.

Всъщност, вече няма никакво значение кой какво е направил и кой какво - казал. Виждаме невероятен абсурд – политиците, заедно с помагачите им от БНБ, МВР, прокуратура, ДАНС , които палнаха фитила на бурето с барут се облякоха целите в бяло и станаха спешни лекари и спасители. Истината е, че всички вкупом съгрешиха. От алчност и властогонство.

Гуверньорът на БНБ Иван Искров е част от проблема. Но нещата са по-сериозни в Централната банка, защото по негово предложение са назначавани част от хората в УС. Негова е кадровата политика и за по-ниското управленско ниво. Никой досега от подчинените му не е застанал на по-различни от неговите позиции, обявени публично. Имаше гласове от БСП, според които те ще подкрепят друг УС на БНБ, но няма такива предложени. Няма. А за нови кандидатури трябва да се влезе в процедура по освобождаване на този Управителен съвет.

Факт е, че Иван Искров е безспорно компрометиран, но продължава да произвежда заблуждаващи маневри. Наричат дискутираната поправката в НК за затвор до 5 г. за разпространяване на невярна информация за банка поправката "Цонев". Но депутатът от ДПС и председател на бюджетната комисия Йордан Цонев само я е внесъл в парламента. Публична тайна е, че тя е писана от БНБ. Другият извънреден закон, който Централната банка предложи е за КТБ - според него всички български граждани трябва да платим за глупостите на шепа, да ни прощавате, идиоти.

За какво става дума? Всяка една инициатива около КТБ до момента, която идва от БНБ е дълбоко погрешна и това не е случайно. Иван Искров все едно проиграва наново случилото се около фалита на Първа частна банка. Но може да се направи и друго сравнение - на банките в България, няма спор, са дадени извънредни пълномощия. Никъде в ЕС, в Европа банките нямат такива извънредни пълномощия, каквито имат у нас. На всичкото отгоре искат и още, и още. Човек би си помислил, че в БНБ само с извънредни закони могат да управляват и че нормални правила за тях няма. При това положение Иван Искров запя арията на Милко Балев от 1990 г. от типа на: не съм виновен аз, такива бяха времената.

На този фон, за паметливите, няма нищо ново под слънцето. Нещата следват обективното си развитие по пътя от тоталитаризъм към олигархия, гарнирана с демократични етикети. Защото и тогава, в началото на 90-те години имаше чл. 1-ви в Конституцията, който даваше на БКП извънредни пълномощия. Отговорностите винаги се прехвърляха на чужд гръб. И сега има нещо като чл. 1-ви - само и единствено за банките, безспорните галеници на съдбата.

По аналогия, банкерите в момента у нас са нещо като партийни секретари на криворазбраната пазарна икономика. Банките в България през последните 25 г. са свещени крави - имаме чл. 417 ал. 2 от ГПК, според който те са приравнени по права с държавата и общините, няма финансов омбудсман, няма регулаторен орган вън от БНБ, няма закон за фалита на физическите лица… И всичко това поставя банките в една привилегирована позиция, вследствие на която те се сриват сами от тежестта на собствените си извънредни пълномощия, които тяхното парламентарно лоби е гласувало.

Извънредните пълномощия в цялата ни история не са довеждали никога до нищо добро. Защото винаги минират системата отвътре.

Прокуратурата започна да огласява информация за характера на работата си около КТБ и скандалите там, но тези данни са много пестеливи. Не очакваме те да пишат журналистически материали. Но на фона на изявлението на г-н Цацаров, че всеки искал да си измие ръцете с прокуратурата, това ни навежда на мисълта, че той се е усетил и не иска да играе повече ролята, в която го направиха за смях. Дали прокуратурата ще се вземе в ръце и ще си спазва закона или ще продължи да бъде участник в този нелеп театър на абсурда зависи единствено от нея. Ако имат някаква трайна зависимост или интерес, ще проличи.

Смяната на УС на БНБ е наложителна, но само това няма да разсече гордиевия възел, който се заплете покрай КТБ. Трябва смяна на модела, на смазващото обикновените хора у нас банково лобистко законодателство. Българският финансов форум преди година предложи 7 наложителни мерки, на които законотворците би трябвало да обърнат внимание. Ама къде са те? Играят си на оставки, на кворум, на предсрочни избори, които сега, апропо, нищо съществено няма да решат.

Нищо до този момент не бе направено, за да падне т.нар. чл. 1-ви за банките. Напротив, със светкавична бързина БНБ пише "на коляно" извънредни закони. Вместо просто да спазва нормите, приети и изпробвани в ЕС, за въвеждане на европейските стандарти на равнопоставеност в отношенията банки – клиенти.

Струва си да припомним, че точно управителят на БНБ Иван Искров преди време ни убеждаваше, че членството в единния Европейски банков надзор изобщо не ни е необходимо. Сега се хвърля тази идея просто, за да се успокои общественото мнение. Влизането в този банков надзор обаче не става от днес за утре. Това е процес, който ще отнеме дълго време, а и има изисквания , които трябва да покрием. Преди тази структура Базелския комитет за банков надзор издаваше едни дебели томове с предписания как трябва да работи надзора в Европа. Българските търговски банки навремето не проявиха никакво желание дори да се запознаят с тях. Сега ги има в БНБ, но това не значи, че правилата по тях се спазват. Напротив, дори директивите на ЕС за работа на финансовите институции, които също престояват в БНБ, не се спазват в практиката и в законодателството ни, където образно казано една лъжица с катран е сложена в кацата с мед.

Странно е и че органите на ЕС гледат много лежерно на неизпълненията на тези директиви от България. Като се има пред вид, че повечето банки у нас са чуждестранни, със страна на произход ЕС, какво им пречи на еврочиновниците, че техните банки работят у нас при привилегировани условия, които нямат в държавата, където е банката-майка. В неформални разговори дори някои от представителите им у нас са коментирали, че в България " местните аборигени са ни дали пълната власт да правим, каквото поискаме, като така увеличаваме печалбата си и си траем". Не сме правили ние тези закони - местните са ги редили тези правила, за да си извличат нерегламентирано свръхпечалби с прехвърляне на риска върху потребителите, е тяхната логика. Накратко - не можем да се надяваме на панацея заради това, че ще влезем в единния Европейския банков надзор и, ей така, отведнъж банките ни ще започнат да работят както в белия свят.

На този етап никой, ама никой от сега управляващите няма воля да предприеме разумните мерки спрямо банките, които да успокоят хората и да върнат доверието им. Скоро кабинета пада, идва служебно правителство с ограничени правомощия, после избори - банковите законодателни промени потъват в мъглявина за месеци.

Затова на ход са не политиците, както артистично ги подкани Иван Искров, а прокуратурата. При условие, че се разграничи от първоначалните си нелепи действия към КТБ. И тотална промяна на информационната политика на институциите към обществото - без прикриване, заблуди и отмятане.

Всъщност, сценаристите на ограбването не успяха с "блицкриг"–а, сега правят опит да ни вземат портфейла законно - чрез нови дългове. /БГНЕС