Стоп на взривното нарастване на дълговете на България! /Проф. Кръстьо Петков/

/Становището е публикувано в БГНЕС, 2014-07-17/

***

Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си.

Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата.

Освен това българската олигархия, която е хибрид между политици, пишман банкери, криминал финансисти и т.нар. задкулисие имаше неблагоразумието във възможно най-неподходящия момент да взриви скандала. Той стигна до обсъждане на драстични варианти за хората и вече не може да се потули причината, която го породи и активното участие на тази олигархична мрежа. Един след друг те започват да се издават. Така обществото научава кой е имал спестявания в огромни размери при привилегировани лихви, кой е теглил специални или направо необезпечени кредити, кой и откъде е преточвал ресурс, набиран от вложителите и към кои фирми по веригата. Няма начин и да се скрие историята, генезиса на лошите, проблемни кредити.

Всичко това ще излезе на повърхността и заради това смятам, че започва процес на реално оздравяване на банковата система. Инициатори за това, обаче, не са БНБ, която се провали тотално в лицето на нейния гуверньор и показа пристрастност и некомпетентност. Нито политици, които и да са те от представените в парламента, нито пък бивши финансови величия, които явно също са заинтересувани от един или друг сценарии на развитие. Започва оздравяване на системата под граждански, експертен и институционален контрол, който няма как да бъде спрян.

Мисля, че в България отиваме към повторение на исландския модел за демаскиране на клептокрацията в банковата и финансова сфера и за оздравяване по-нататък на този ключов сектор.

Политици напоследък се опитват да убедят общественото мнение и специалистите в държавата, че са ни нужни нови заеми в огромни размери, говорят за 7 милиарда лева. Ако това се случи би върнало фиска и българската финансова система на точката на 1997 г., когато бяха останали в хазната оперативни пари в размер на няколкостотин милиона долара. Няма начин това да стане. А дори и някой да се опита да го прокара, поставяйки ултиматуми или грижейки се само за себе си, за да харчи, когато дойде на власт, това би сринало единствения успех, който България постигна в последните години, благодарение на валутния борд. Става въпрос за фискалната стабилност.

Само преди няколко седмици от свое име и от името на цяла група икономисти заявих, че в никакъв случай сега, под натиска на предизборните страсти не бива да се актуализира бюджетът. Сега с още по-голяма увереност и аргументи твърдя, че не бива да се вземат никакви масирани заеми - нито вътрешни, нито външни до края на годината. Стоп на взривното нарастване на дълговете на България, докато не се изясни ситуацията. Друг е въпросът, ако следващият парламент, а не този, реши да тегли стратегически заем за преструктуриране на икономиката и за оздравяване на реалния сектор, а не за погасяване на загуби, нанесени от заинтересовани банкови, финансови и политически среди. /БГНЕС