Служебното правителство: обективен и субективен дневен ред /Паралелни коментари/

Публикувам в блога две статии, посветени на публичните очаквания и дневния ред на кабинета "Близнашки". Ще изпълни ли заявената програма президентското правителство, или ще се плъзне по повърхността на реваншизма и партийните пристрастия - вижте мненията по на двама български икономисти.

Проф. Кръстьо Петков

ТЕЖКИЯТ КРЪСТ НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ

Статията е публикувана във в. "Преса" на 11.8.2014
***

По закон службата на този род правителства би трябвало да е лека: фокусирана върху подготовката на изборите, подотчетна само на президента и краткотрайна - два до три месеца. По всичко изглежда, че този път няма да е така – подобно на извънредната ситуация през пролетта на 1997 г. Сходството упорито се отрича. Вниманието в коментарите за ролята на кабинета „Близнашки” се отклонява към дежурната тема: „Кой кой е в екипа?”; на заден план остават предизвикателствата, с които ще се сблъскат министрите още през първите седмици.

Именно за тези предизвикателства, непреодолими за краткия мандат на едно служебно правителств и незаобиколими за всяко управление, ще става дума в следващите редове. Моята теза е: служебният премиер и неговият попечител президентът ще бъдат принудени от обстоятелствата да решават всекидневно задачи, значително надхвърлящи фиксираните от конституцията правомощия. Друг е въпросът дали ще се справят …

Опакованият подарък

Както съобщи „Преса” един ден преди встъпването в длъжност на служебния кабинет, в Брюксел му бяха подготвили приятна изненада: одобрено споразумение за новия програмен период. Документът е надлежно оформен и подплатен с много пари – почти 15 милиарда евро, които ЕС е заделил за България през следващите седем години. Както се казва, дай Боже всекиму да стартира с такъв актив!

Наградата е по-скоро морална, защото парите ще се харчат при следващите правителства. Именно тук е отговорността на временно управляващите: Първо, да не се подадат на изкушението да се похвалят, че заслугата за успеха е изцяло тяхна. Не е! Приносът се поделя в неравни пропорции между три предходни правителства. Второ, да не се губи нито ден, за да изпълни основното изискване на Брюксел: до края на годината България да разполага с пакет от качествени проекти, с доказан краен ефект и стриктно придържане към заявените приоритети. Иначе ще натрупаме ново закъснение от три до шест месеца, ще загубим темпо и субсидии.

В състояние ли е временната изпълнителна власт да свърши тази национално полезна работа! Напълно, защото ще срещне подкрепа от всички видове бенефициенти: общини, НПО, професионални гилдии, консултантски организации. И никой няма да упрекне министрите, че надхвърляли правомощията си. Стига да не ги упражняват в полза на поредните привилегировани корпоративни мрежи, специализирани в присвояване на европейски ресурс.

Горещият картоф

Имам предвид КТБ. Втори месец политици и БНБ си прехвърлят отговорността за обявения, но несъстоял се досега фалит на трезора. Дотук нито една от обявените мерки не проработи в указаните срокове. Не помогна и намесата на президента, който инициира серия от «тайни” сбирки на партийни лидери и топ-банкери. Самият държавен глава също взе страна в разплитането на аферата. Което не е случайно, след като лидери и глашатаи на «Банката на властта» водиха битка срещу него и близките нему корпоративни кръгове цели две години. Няма начин нареденото от засегнатия президент правителство да остане безучастно, нито равноотдалечено в своите действия. Дошло е време за разплата. От «Близнашки и сие» се очаква да изпълни повелята: първо да узнае и второ- да съобщи истината за краха на четвъртата по големина и първата по политическо влияние банка в България.

Ще се справи ли служебният кабинет с тази задача за броени седмици, които остават до избора на нов парламент? Съмнявам се! А и неговият настойник – президентът- коригира своята поръчка, заявявайки, че казусът с КТБ щял да бъде решен през октомври. Което означава, че дългоочакваната развръзка ще се случи след като минат изборите (освен ако обитателят на Дондуков-2 не действа за сериозно удължаване на живота на служебния кабинет). За пълно издъэлжаване на компенсациите кам депозантите ще се чака още по дълго – както през 1997 г.

Докато се питаме кой ще надделее в политико-банковата битка на десетилетието, гуверньорът на БНБ прехвърли горещия картоф на МВФ. Което дойде като гръм от ясно небе за непосветените в задкулисните ходове. Цял куп експерти се кълняха, че Фондът вече не ни е нужен; оказа се, че истината е друга: след като проумяха, че процедурата за влизане в европейския банков съюз дори не е задвижена, българските институции вдигат бял байрак. Те молят вездесъщите мисионери от Вашингтон да проучат финансовата ситуация и да препоръчат оздравителни мерки. Забележете – ще нищят не само казуса с КТБ, а публичните финанси като цяло!

Приликите с 1996/97 година се виждат и с невъоръжено око: и тогава МВФ беше «поканена»; после се настани трайно, докато не приключи операцията за смяна на правителството и не наложи иновацията «Паричен съвет»; паралелно с това постави като условие ликвидация и форсирана приватизация на над 100 държавни «системно губещи» предприятия.

Разликата между «преди» и «сега» е в това, че днес при евентуален фалит на КТБ губещи са не само държавни дружества, но и фирми от доминиращия частен сектор. При това, без да имат пряка вина за банковия срив. Който се очертава да бъде верижен, т.е. да дестабилизира целия финансов сектор. Не е ли това подтекстът в обтекаемото приглашение до МВФ, изпратено от гуверньора на БНБ, вероятно след съгласуване с правителството и/или „мек” натиск от президента! Или гуверньорът чисто и просто търси индулгенция срещу многобройните обвинения в непригодност и пристрастие, които се сипят отвсякъде. Една „партньорска” мисия на МВФ може да го спаси и от оставка, вече заявена под условие и неизвестно пред кого, т.е. на ужким!

Подценените рискове

Не е нужно човек да е чел книгата на ерудита проф. Улрих Бек за рисковото общество, за да стигне до извода, защо България периодично изпада във високорискови ситуации. Онези, на които им се плаща, за да предвиждат, идентифицират и преодоляват рисковете – специализираните институции, особено тези в сферата на националната сигурност - очевидно са проспали подготовката за фалирането на КТБ. Нещо повече, всички отговорни фактори, воглаве с БНБбаш твърдяха, че финансовата система е стабилна, а нейна солидна опора били банките.

Каква престъпна небрежност! Която поставя служебното правителство в извънредна ситуация, изискваща незабавни мерки за овладяване на политико-икономическата криза, надвиснала над страната. Имам предвид няколко явни и скрити симптоми, които бяха премълчани при сдаването на властта:

Първо, разнебитените публични финанси. Самооценката на екс-премиера Орешарски , че те са в добро състояние, е валидна за периода до май т.г. След евроизборите, когато ДПС и БСП обърнаха гръб на „своето” правителство, лъснаха цял куп диспропорции: натрупани задължения към общините, похарчили в аванс над 200 милиона лева за участие в европейски програми; неизплатени задължения към строители по публични търгове за над 1,5 милиарда лева; недостиг в НЗОК за над 300 милиона лева (частично погасен); огромен дефицит в бюджета на НОИ, принудил държавата да покрива над 50% от разходите; над 4 милиарда загуби и дългове на държавните енергийни дружества.

Второ, пробив в банковия сектор с последващ верижен ефект. Днес и децата са наясно, че КТБ не е била обект на „изолирана криминална атака”, както твърдяха БНБ и президентът. Но никой не знае какъв е размерът на финансовата дупка, която беше отворена в КТБ. Споменават се различни суми, всичките стряскащо крупни: от 1,5 до 3, 5 милиарда лева. Но нито квестурата, нито външните агенции застанаха зад конкретно число. За сметка на това, социалните партньори излязоха с разчети за загубите по веригата, заради блокирани сметки на фирми в затворената банка: между 80 и 100 000 работни места (за сведение на читателите, в КТБ са концентрирани над 2 милиарда лева влогове на държавни дружества и над 5 милиарда лева на домакинства и частни фирми).

Служебният кабинет и президентът имат формално основание и счетоводни аргументи да се оплакват от НС, което на изпроводяк отказа да актуализира републиканския бюджет. Нямат обаче морални и икономически доводи , както и конституционни лостове , да наложат решението: хазната, т.е. данъкоплатците да покрият всички щети , нанесени на публичните финанси от пробива в банковия сектор и технико-финансовия коллапс на енергетиката. Ситуацията е патова. Но няма как временната изпълнителна власт да напусне сцената или да се отдаде единствено на процедурни предизборни приготовления.

Мрачният сценарий

Днес (11 август, 2014 г.) на протест излизат измамените вложители в КТБ. На 17 август започват протестите на Съюза на собствениците от Слънчев бряг. Паралелно се обмислят активни действия на засегнатите от руските санкции. Миньорите са изнервени до крайност поради спада в производството и неизплатените задължения към енерго-дружествата. От началото на септември поставените в безизходица фирми , с влогове и кредити в КТБ, ще търсят правата си чрез публичен натиск. На фона на кротналите десни протестъри, вече се надига алтернативна вълна на недоволство, инициирана от оцелелите и прегрупиращи се водачи на миналогодишните януарски бунтове. Актуалният повод вероятно ще е същият: растящите цени на еленергията, плюс режим на тока .

И това не е всичко. Ако продължат координираните усилия за изолиране на ДПС от участие във властта (или елиминирането им от трайно заети позиции в най-печелившите финансово-икономически структури), хората на Доган ще отвърнат на удара. Обективно погледнато, единственно те са в състояние да мобилизират и докарат в София над 100 000 протестиращи. Дали ще го направят до изборите или след тях, е въпрос на тактика.

Потвърди ли се тази мрачна прогноза, трябва да очакваме, че кулминационният момент на недоволството ще настъпи в навечерието на изборите. Къде ще протестират масите? На Улицата! Срещу кого? На директен прицел ще е служебното правителство, защото друга легитимна власт по това време няма да има. Така че атакуваният от всички посоки служебен кабинет ще трябва да си носи тежкия кръст.

Казах, че друга легитимна влест през очертаващата се гореща есен няма да има. Пардон-има такава! Това е президентът – баща на служебния кабинет. Политикът, чиито действия от началото на мандата пораждат съмнения, че установява де-факто президентска република. Една полу/конспиративна теза, която не бива да се отминава без внимание.

***

Проф. Боян Дуранкев

Близнашки – наш сред чужди, чужд сред свои, но шанс за България

Статията е публикувана във "Фактор.бг", 5/08/14
***

Повод за този ми коментар е постването на част от коментар на статия на Кеворк Кеворкян като мой. Принципът ми е: моето си е мое, но чуждото не е мое.

И все пак, какво е проф. Близнашки като личност и компетентност?

По една или друга ирония на съдбата, но нашите пътища, особено по линия на левите идеи, бяха твърде успоредни.

Спомням си времената след началото на „Голямата промяна“ през 1990 г., когато новата БСП се напускаше масово и, ако се наблюдаваха тенденциите в другите бивши социалистически страни, беше пред пълен разгром на фона на възхода на великото ново и възходящо СДС.

Именно тогава гл. ас. д-р Георги Близнашки стана Първи секретар на столичната организация на БСП, където ме покани да работим заедно при тези тежки обстоятелства (и аз тогава бях гл. ас. д-р). Няма да крия, че още тогава той демонстрира отлични организационни способности и преданост към лявата идея. Но и да крия, това се доказа от един многохиляден митинг зад Партийния дом, който именно той организира. Такъв подобен митинг по-късно БСП не може да организира. Освен това, Георги Близнашки беше експерт към Националната кръгла маса.

Междувременно гл. ас. Георги Близнашки се утвърди като водеща фигура в областта на теорията и практиката на Конституционното право. От една страна, през периода 2004-2005 г. той е единият от двамата или тримата активни участници в написването на новата Конституция, наред с покойния Стефан Савов. В хрониките е отбелязан скромно като „експерт“ към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-ото Народно събрание. И този принос на Близнашки е неоспорим. Да прибавя към това и организираното от него издаване на сборник с конституциите на другите европейски страни, който стана христоматия при обсъждането на теорията и практиката на конституционното право във всички университети.

В същото време Близнашки не остави академичната си дейност настрани. Утвърди се като

неоспорим лидер по теория и практика на конституционното право

В моята библиотека стоят неговите книги: „Принципи на парламентарното управление“ (1997 г.), „Парламентарното управление в България“ (2009 г.),“Конституционализъм и демокрация“ (2009 г.), „Формата на държавата“ (2009 г.), „Петко Каравелов и демокрацията в България“ (2011 г.), както и десетки негови научни статии в специализирани научни списания.

Академичната му активност не се изчерпва с личните му публикации. Благодарение на него видя бял свят поредицата „Res Publica“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, в която се представиха най-важните трудове на изтъкнатите български конституционалисти Петко Каравелов и Стефан Киров, както и на световноизвестните Пиер Бурдийо, Филип Брод, Карл Шмит, Жак Шевалие, Пиер Манан, Колин Крауч.

Именно тези академични и практически натрупвания, анализи, синтези и обобщения доведоха Георги Близнашки до напълно заслуженото му академично звание „професор по конституционно право“ през 2009 г. Този негов потенциал е широко използван не само в Софийския университет, но и в ЮЗУ, ВСУ, НБУ и други висши училища. Утвърден е като блестящ лектор сред студентите.

В политическата си кариера по това време също отбеляза еволюция. В периода 2005-2009 г. е народен представител в 40-ото Народно събрание, член на комисиите по образование и наука и по европейските въпроси. През 2005-2006 г. БСП го издигна и изпрати като наблюдател в Европейския парламент, а през 2007 г. – като депутат в ЕП. В Европейския парламент бе избран за член на Конституционната комисия и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

През всичките тези десетилетия Георги Близнашки се прояви като лидер в областите на демократичните промени и лявата политика.

Междувременно най-голямата партия, на която и двамата бяхме членове, БСП направи рязък десен завой в прегръдка с НДСВ и ДПС. Лакмусът, по който икономически се разпознава една десница, е намаляването на данъците върху печалбата на корпорациите и на данъците върху физическите лица. Намаляване, а не плосък данък! Плоският данък се води не като десен, а като безумен даже за повечето десни политици (справка: Барак Обама). Е, Георги Близнашки бе единият от малцината от ръководството на БСП, който се обяви категорично против станишевския плосък данък. Проверете, моля, и публикувайте колко и кои от ръководството на БСП бяха „против“! Сега всички са против, но след дъжд – качулка.

Злото бе сторено

И понеже споменавам Барак Обама, не мога да не пропусна неговата Харта „Дързостта на надеждата“, която идея изглежда доста по-лява от политиката на Тройната коалиция и в частност на БСП.

Именно при Тройната коалиция БСП започна да вехне както идейно, така и кадрово, а също – и електорално. България, която е с над 60% потенциално ляво общество и с реално 1-2% крайно десни рентиери и едри капиталисти, не можа да открие в „онази“ БСП своя защитник. И не само това, голямата партия създаде и подпомогна доста съвременни олигарси. Дясна политика на лява партия..?!

Именно тогава разбрах, че и Георги Близнашки е с единия (идеологическия) крак извън БСП, но другият (партийното членство) оставаше вътре. За това допринесе и издигането на Ивайло Калфин и други негови идейни „близнаци“ за евродепутати. Чрез тях лявата партия даде знак, че застава около центъра, но не вляво.

Нишката се скъса при назначаването на „експертното правителство“ на ДПС-БСП-Атака и абсолютното незачитане на съществуването на ГЕРБ или елементарното свързване на тази партия единствено с името на Борисов. „Експертността“ и митовете около нея рухнаха още в първите дни с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – едно очевидно

политическо, идейно и кадрово падение

И… започнаха протестите, поредните. Първите три дни бяхме рамо до рамо с Георги Близнашки пред Министерски съвет. Единственият съвет, който тогава и сега бих дал на колегата доц. Пламен Орешарски бе и е „Подавай си незабавно оставката!“. Но „експертното правителство“ се опъна като магаре на мост.

В онези дни БСП имаше два възможни хода. Първо, да събере своето ръководство и да реши дали да остава в тази очевидно парцелирана и парцалена коалиция. Второ, да отстоява морално рухналото правителство. Избра грешния ход. Шах и мат на Евроизборите! И с „царя“ си – от София в Брюксел!

Да се върна към протестите. След третия ден те придобиха видимо „организиран“ характер и много от „професорския“ протестен състав се оттегли – проф. Кръстьо Петков, проф. Чавдар Николов, аз и много други. Още повече че „протестърите“ (що за българска дума?) сведоха исканията си само против един цвят на олигархията – червения. И сведоха протеста си метри под линията, високо издигната от “Occupy Wall Street” и другите световни, регионални и национални движения за „смяна на системата“, а не само на „правителството на Орешарски“ и замяната му с „правителството на Близнашки“.

Капсулацията на БСП продължи и тогава. Вместо да поканят на разговор и в търсене на решения левите хора, протестиращи отвън, най-голямата лява партия се заключи отвътре. Post Factum отстрани Първанов, Близнашки и всеки

„враг с партиен билет“

2014 г. се превърна в 1954 г.

Междувременно (февруари 2014 г.) Георги Близнашки оглави Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. Доколко това е правилен ход, при това с над 100 000 „неправилни“ подписи и имена, ще покажат следващите месеци. Всеки има право на своите грешни стъпки, но и всеки има право на следващ шанс.

От броени дни проф. Георги Близнашки е начело на правителство, назначено от един президент, който като личност едва ли е модел за обаяние и възхищение от страна на професора. Със сигурност единият стои по-високо от двамата, но не заеманият пост прави лидерството, а лидерът издига поста. Без коментари по-нататък.

Правителството се определя от президента, а по-нататък министър-председателят може да предлага промени.

Какво може да се очаква от проф. Георги Близнашки по-нататък?

Първо, служебният кабинет може да продължи да съществува не само в двата месеца, „определен му срок“. Още повече че при лютата закана на лидера на ГЕРБ, че ако няма 121 депутати, няма да състави правителство от „присъединили се“ на трапезата, както правеше БСП. Служебният кабинет може

да „продължи да живее“ и след изборите, и даже и през 2014 г.

В това отношение конституционалист като Близнашки е много полезен за ръководител и организатор на подобно правителство, например, на фона на незабележимия Райков.

Второ, много е вероятно една силна личност и безспорен конституционен професионалист като проф. Георги Близнашки да се опита да се еманципира по най-бърз и най-безболезнен начин от своя назначител. Това ще си проличи и в желанието за „хигиенизиране“ на състава на правителството, което тук-там изглежда, некомпетентно, връзкарски и недостойно. Ако не стори това бързо и тихо, служебното правителство ще продължава да стои с очевидни службогонци, но рейтингът на министър-председателя ще пада. Струва ли си? Ако се гледа още по-далече, дали наистина еманципацията от Президента няма да наруши, някои стратегически планове на професора (напр. Конституционния съд, за който се намеква в някои писания)? Индикаторът ще е дали до месец след назначенията проф. Близнашки ще предложи хигиеничните промени. Да наблюдаваме.

Трето, министър-председателят по дух е демократ и верен на лявата идея. Демокрацията не се заключава в гласуване на Реформаторите или за ГЕРБ, както левицата не се отъждествява само с гласуване за БСП. Има индикации че Борисов, а чрез него и ГЕРБ, се демократизират; може би има и знаци че Миков е подценен като лидер, който може да врътне наляво кормилото за БСП, еманципирайки се от своя предшественик. Нима проф. Близнашки не може да бъде стабилен мост между център и левица – това, на което Президентът не е способен?!

Четвърто,

един конституционалист е по-значим от един финансист

за кормилото на държавата. Особено „евроориентиран“ конституционалист. Това е добавена стойност за всяко правителство, което би предпочело интеграцията пред дезинтеграцията. И не може да не е забележимо в международен план.

Пето, в много отношения служебното правителство се движи с вързани ръце, поне във финанси и инвестиции. Факт, който не може да бъде заобиколен по никакъв законен начин. Близнашки има два печеливши хода да играе завързан. Първо, да увеличи приходите в хазната, като натисне митниците и НАП, като организира незабавен натиск над сивия сектор, който си играе в името на собствената си печалбица. Второ, като финансовите изворчета не се завъртят към фирми на различни „граждани за европейско развитие на България“. Ако изиграе тези два стратегически хода, дали няма да е следващия парламентарно избран министър-председател?

Въпреки че остава „наш сред чужди“ (ляв след центристи и десни), както и „чужд сред наши“ (изхвърлен от БСП и неприемлив за крайната левица), дали не е „Големия шанс“ за България?