ИСТЕРИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИКАТА И ЕВТАНАЗИЯ НА ИКОНОМИКАТАТА /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в-к "Преса", 3.9.2014
***

Решението да напиша тази статия е продиктувано от рационални и емоционални подбуди. Давам си сметка, че емоционалните мотиви не са добър съветник. Но усещането за приближаваща опасност понякога се оказва по-силно от придобития навик да сме предпазливи в изказа. Опасенията, които изказвам по-долу, са предизвикани от доведената до краен предел словесна агресия в политиката; тя, на свой ред, може да се окаже пагубна за вегетиращата българска икономика.

Нека най-напред се запитаме

какво означават истеричните крясъци :

„Дайте ми пари, не акъл! Искам извънреден 4-6 милиарден дълг! Не гласувайте за мен, ще режа разходи!”.

На пръв поглед, езиковата агресия е интригуваща, доколкото внася оживление в иначе оскъдната откъм идеи и претоварена с партийни скандали предизборна надпревара. Но агресивността в политиката никога не е водила към по-добро. Особено в период на икономическа криза и повишена политическа турбулентност, какъвто изживява България сега.

Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием в шумните, натрапничави викове, които се носят в публичното пространство, белезите на болест, известна като експресивна невроза. При социалните индивиди тя е доста разпространена, поради рязкото засилване на конфликтността в бита и междуличностните и семейните отношения. Но в политиката, практикувана като сериозно занимание в нормалния свят, този вид болестно състояние е рядкост. Появят ли се симптомите на заболяването при някой от политическите лидери, значи е дошъл краят на неговата кариера.

Не и в България! Седмици наред от сутрин до вечер корпоративно зависимите медии ни занимават с казуса: да се ревизира ли държавният бюджет (за да се легитимира поредният крупен заем), в какви граници и кога. Активно спорещите страни са: А/ лидерът на ГЕРБ и отбор от приближени финансисти (активно подкрепяни от президента и временния финансов министър); Б/ шепа независими експерти, представляващи главно своята гилдия и собствената си съвест.
Другите пряко заинтересовани участници в този разгорещен дебат – партиите с шанс да влязат в парламента - се обаждат от дъжд на вятър. Бившите коалиционни партньори БСП и ДПС обяснимо мълчат. Най-големият потърпевш - българският данъкоплатец - гледа сеир и си трае. Буквално след месеци обаче последиците от операцията „Бум на дълга” ще се стоварят върху неговия гръб. Освен ако на изборите през октомври изрядните и независими данъкоплатци масово решат да накажат истеризираните политици.

Централна тема на дебата би трябвало да е финансовата статистика. Известно е, че числата в нея са безпристрастен индикатор за бюджетната ситуация. Спор няма, тя е тежка. Винаги е била такава през последните 6 години. Само че в тълкуването на количествените параметри има огромна разлика. Вживелите се в ролята на спасители на България твърдят, че когато дойдат на власт, хазната ще е празна. „Криза, фалит, катастрофа” – такива са дежурните им оценки. Затова настояват на висок глас да се вземе заем - тук и сега! Докато пишех статията, мизата стигна 10 милиарда лева, т.е. почти толкова, колкото остави като външен дълг Тодор Живков през 1989 г. Тъй като законът забранява този акт да се извърши сега, без парламентарно решение, указанието от президента и ГЕРБ към служебния кабинет е: да подготви сделката. Което МФ послушно изпълнява…

Според статистическите данни на същото министерство и на БНБ, в близките месеци

фалит на държавата не предстои.

Фискалният резерв надхвърли 8 милиарда лева. Така че плащанията по падежиращите заеми през следващите пет месеца може да се извършат, без да се нарушава утвърдения календар. Дори и след погасяване на задълженията резервът ще остане над санитарната граница от 4,5 милиарда лева. Тези дни стана ясно, че и парите от извънредния заем за спасяване на ПИБ от 1,23 милиарда лв. не са харчени. Чакаме и ефекта от завръщането в митниците на ген. Танов, обявен от президента за най-храбрият боец за целия преход. Не са загубени и шансовете за получаване на дължимите пари по европрограмите. Споразумението с Брюксел за новия програмен период е подписано, което внася допълнителна доза оптимизъм в българските и чуждестранните инвеститори. Все индикатори на нарастваща стабилизация…

Напук на финансовата статистика и процедурните правила, искането за есенно-зимен външен заем вече е влязло в дневния ред, който ще бъде обявен още на старта на следващия парламентарен мандат. Защо се случва това? Най-лесно е да обясним тази аномалия с психическото отклонение, наречено властова истерия. Политическата атмосфера преди изборите е наситена със страсти; доминират лидерските психологически противоборства; параноични изявления и персонални обиди се сипят от всички страни. Пострадаха и независимите финансови експерти – лидерът на ГЕРБ ги нарече „популистки шилета!” Какви ли още прояви на експресивната политическа невроза ни очакват през оставащите 35 дни до изборния ден!

Основната причина за политическата истеризация не се корени в психопатологията. Други мисли се въртят в главите в кандидат властниците: стари и нови. Болестно повишената им тревожност е предизвикана от страха, че няма да разполагат с излишъци да харчат безконтролно - извън утвърдените суми в закона за бюджета и в календарния план за погасяване на задълженията по заемите.

Затова ще им се наложи

да запретнат ръкави и да съживяват вегетиращата икономика.

Което е тежка и неблагодарна задача. Няма как да се краде в аванс, на зелено; тогава още не действа правилото: „комисионните – на масата, преди да се одобрят проектите и търговете”. Когато развиваш нов бизнес, първо се инвестира, при това с рисков капитал; после се прибира печалбата. А и ЕК въведе нови цели и процедури за оперативните програми: без доказан краен ефект пари от Брюксел няма да се отпускат.Като капак на всичко, след срива на „банката на властта” КТБ, трезорите ще бъдат още по-предпазливи във взаимоотношенията си с управляващата върхушка.

Не е ли твърде пресилена оценката, че реалната икономика у нас вегетира и няма да е в състояние самостоятелно да се излекува, дори да се преустанови политическото насилие над нея? С риск и аз да бъда причислен към екзотичната зоо-разновидност („популистки шилета!”), ще подкрепя мнението на онези колеги, които смятат, че смъртно болният човек не е фиска, не са и финансите като цяло, а реалният сектор в икономиката:

 На пазара на труда цари мъртвило. Официално търсещите работа надминаха 400 х. души, а с обезкуражените надхвърлят 600 хиляди. В същото време малкото работещи фирми търсят работна ръка, чиито квалификационен профил и мотивация отдавна не се намират на българския пазар. При липсата на перспектива, всяка година по около 100 000 гурбетчии напускат страната, което още повече изостря диспропорциите на пазара на труда;
 Инвестициите –външни и вътрешни- се изпариха. Инвестиционното кредитиране е парализирано; операциите по рефинансиране на задълженията на фирми, независимо че разполагат с поръчки и пазарен дял, на практика са прекратени. За сметка на това междуфирмените задължения надминаха 130%” от БВП; така пресъхна и последния канал в движението на инвестиционния капитал: взаимното и автономното кредитиране;
 Най-закъсалите – МСП и общинските икономики – са лишени от достъп до свеж ресурс. По оценки на експерти от Съюза на икономистите около 50 общини са в състояние на технически фалит, някои с блокирани сметки. Фалитите на микропредприятията и на домакинствата – доброволни и принудителни – станаха всекидневие. При това, в условията на несъвършен закон за бизнес - банкрутите и липсваща уредба за фалитите на физическите лица;
 Висока инфлация, слава Богу, няма. За сметка на това се сдобихме с по-коварна болест - устойчива дефлация. Когато преди година в „Преса” алармирах за тази опасност, малцина повярваха. В последния отчет на МФ симптомът на заболяването все пак е споменат. Без каквато и да е препоръка за терапия.

Списъкът с индикаторите на тежко болната българска икономика може да бъде продължен. Но епикризата няма как да бъде изменена. Достатъчно е да погледнем динамиката на растежа на БВП през последните години (плюс-минус 1% годишно) , за да се убедим в точността на диагнозата: състоянието на болника е толкова сериозно, че се налага

или радикална терапия, или…евтаназия.

Евтаназията е забранена в нормалните държави. Не само защото е антихуманна, а и поради липсата на механизъм за получаване на информирано съгласие от пациента. Алтернативата – позволението да се даде от роднините – изглежда нелегитимна от гледна точка на етологията (науката за нравите) . А и в политико-икономическата сфера няма как да се приложат екзекутивните методи на хуманната медицина. Обществата и народите, редуцирани до унизителната роля на електорални единици, нямат загрижени роднини, които да ги спасят от мъките на клиничната смърт .

Политиците, изпаднали в електорална/експресивна невроза, не стават за закрилници. Синдикатите и работодателските организации от представители на интересите на труда и капитала се превърнаха в експертни институции. Излизат с добри предложения, заканват се на безотговорните управници и …дотам!

Вместо чрез евтаназия, българската икономика може да се спомине по естествен път. И да се превърне музейна рядкост. За да не стигнем до такава непоправима национална катастрофа, имам едно конструктивно предложение. Агресивно настроените автори на инициативата „Бум на дълга” да проучат и още в началото на мандата да приложат изключително успешния полски опит – как да се съчетаят двете цели: наличен ресурс и работеща икономика.

Бащата на антикризисния полски модел е под носа ни, а на срещата на лидерите на ЕНП в Брюксел преди дни е бил на една ръка растояние от бившия/бъдещ премиер на България, участник в същия форум. Името на „Мистър икономика” е Доналд Туск – следващият президент на ЕС. Идейният му профил е: десен либерал. На първата си пресконференция пан Туск показа завидно, реално подплатено самочувствие на лидер от европейска класа: „За 7 години Полша постигна над 20% (!) растеж на БВП”. Тъкмо затова го избраха за президент, а не защото е от правоверната десница.

Апропо, Доналд Туск -изрече още една емблематична фраза: „ Финансовата дисциплина и ускоряването на икономиката може да се съчетават”. Думи на опитен, балансиран в поведението си политик; имунизиран срешу консервативни или екстравагантни реформаторски идеи; както и срещу истеризирани публични изяви. Неговата икономическа философия е прагматична – нито либертарианска, нито либерална, нито кейнсианска. Просто ефикасна и работеща!

Урокът, който може да предадат ”Доналд Туск и Ко” на пратениците от България в европейското дясно политическо семейство е: „Как и кога се взима външен заем? – не за безконтролен харчлък, а за антикризисни реформи в икономиката. Полша стори това преди седем години и се сдоби с 20 милиарда долара специален кредит; годишният растеж на БВП надмина 3%; националната икономика беше съживена, преструктурирана и превърната в конкурентноспособен търговски партньор.

Така че акуалният слоган в предизборната надпревара на българска земя е: „ Стоп на истерията - път на можещите! Доказаните!”. Призивът важи за всички участници в надпреварата: десни и леви, центристи и популисти, патриоти и етнолиберали.
***
Тезите, застъпени в настоящата статия, изразяват личното мнение на автора и не ангажират УС на Съюза на икономистите в България.

София-Тбилиси
1 септември, 2014