На Европа й трябват особен вид технократи /Проф. Кръстьо Петков/

Коментарът е публикуван от БГНЕС в рубриката "Без филтър" /10.9.2014/

Има еврокомисари, които са успели да бъдат и европейски политически фигури, и едновременно с това представители на своите държави.

***

Преди да отговорим на въпроса доколко сполучливо е конструирана комисията и какви са шансовете да бъде одобрена без особени проблеми, трябва да се запитаме как се стигна до нея. Този път първоначалните преговори и разиграването на различни варианти отне твърде много време. В продължение на месеци не можеше да се стигне до компромис, да не говорим за съгласие, в това число и за мястото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който бе утвърден едва накрая. Това вече обяснява защо се получават някои несъответствия и защо има преплитания. Вече има опасение, че ще се получи дублиране и смесване на функции.

Необходимо е време, новината е още гореща и почти няма коментар от институции и експерти, които познават личностите, предложени от Юнкер като кариера, произход и възможност за подкрепа.

Главното предизвикателство пред ЕС, което е свързано с икономическата, финансова и дългова криза, е атакувано по един начин, който не ме убеждава, че ще се намерят бързи и сполучливи решения за изход. От една страна при първо четене преброих почти дузина комисари и зам.-председатели, които ще се занимават с проблемите на данъците, бюджета, финансирането и т. н., но има фрапиращи повторения. Трима души имат отношение към финансовата стабилност, данъчната и бюджетната политика.

Не съм и наясно с решението да има 7 заместници, половината от които ще се дублират и ще надзирават по йерархията работата на комисари в икономическата и финансовата сфера. Трябва да се има и предвид, че ще е необходимо време за напасване на отношенията. Да се надяваме, че този проблем ще бъде преодолян!

Предизвикателството пред ЕС

Общността има водещо, тежко и непреодоляно предизвикателство, свързано с финансова и дългова криза, но ЕС вече е в много сериозна геополитическа конфронтация и кризата е много близо до границите на общността. Имам предвид това, което се случи в Украйна и в Близкия Изток. Заедно с това има и нещо, което бих нарекъл институционална криза, защото във въздуха виси със страшна сила проблемът затова дали ще се запази европейският модел и неговата интеграция, за да се стигне в бъдеще към Европейски съединени щати, или ще надделее евроскептицизмът. Трябва да видим не само първите коментари, но и отговорите при изслушването на комисарите в ЕП, след това и решението на Съвета на Европа, за да се ориентираме в тяхната програма по ресори, формулирани приоритети. Тогава ще можем да кажем дали тази комисия е добра и дали ще се различава от комисията на Жозе Мануел Барозу, която не остави най-добрите спомени и впечатления в България.

Еврокомисари – технократи или политици

Най-добре е еврокомисарите да са комбинация и от едното, и от другото. Като водещо трябва да бъде професионалното начало и да са технократи, но заедно с това да имат и сериозен политически опит – да са показали в своите държави, че могат да се справят професионално с предизвикателствата, които предстоят пред тях. От тази гледна точка, виждам, че има опитни политици – трима бивши премиери, министри в тежки и отговорни ресори, но за Европа трябват особен вид технократи. Това са специалисти, които могат да съчетават интересите на отделните държави и региони, а това предизвикателство се преодолява най-трудно. От тази гледна точка би трябвало да изчакаме, за да видим как ще се представят няколко от комисарите, между тях и Кристалина Георгиева, и още в началото на следващата година ще стане ясно дали Юнкер и дългия му управленски опит е успял да улучи най-добрата комбинация между политически опит и технократска подготовка.

Добър пример за комбинация от политически опит и професионализъм е белгийският еврокомисар Мариане Тисен, която ще отговаря за заетостта, социалните въпроси, квалификациите и трудовата мобилност. Тя има значителен опит като законодател и е популярна не само във Фламандия, но и в цяла Белгия. Тисен е човек, която освен политик е и икономист, който е на "ти" с проблемите и няма тепърва да се учи. Очаквам тя успешно да ръководи поверения й ресор. Такива са и още петима-шестима предложени за еврокомисари от трите формации – ЕНП, ПЕС и АЛДЕ.

Вече се появи информация и за проблемните личности, които най-вероятно ще бъдат атакувани доста сериозно по време на изслушванията, както това се случи с Румяна Желева. Една от тях е бившата министър-председателка на Словения Аленка Братушек, защото е подозирана в крайно леви убеждения, както и испанският кандидат Мигел Ариас Каниете заради неговите изказвания за ролята на жените в политиката, за които беше обвинен в сексизъм.

Кристалина Георгиева – големият длъжник

Като българи трябва да сме доволни, че Кристалина Георгиева заема пост като заместник-председател на Европейската комисия, където ще отговаря за бюджет и човешки ресурси. Някои ще отбележат, че има своеобразен парадокс България е доста зле от гледна точка на състоянието на човешките ресурси и едва ли може да бъде пример в това отношение, а пък ще учи Европа. Трябва да знаем, че Кристалина Георгиева само формално е наш пратеник. Тя е изграден професионалист с космополитен профил. Където и да бъде сложена, тя представлява там не България, във всеки случай не на първо място България, а своята професионална гилдия и институциите, в които е работила, като се започне от Световната банка, мине се през предишния й пост и се стигне досега.

Проблемът е, че тя не можа да помогне на България в това, което в момента предизвика една от най-острите социални и граждански ситуации у нас – проблемът с природните бедствия като започнем от село Бисер преди няколко години до трагедията в Аспарухово, Добрич, Мизия, Берковица, Бургаско и още редица други общини, които бяха сполетени от невиждани наводнения. Кристалина Георгиева е длъжник на България. Би трябвало по някакъв начин това без да се стига до някакви крайности да се знае. Кристалина Георгиева, използвайки новата си позиция, трябва да удвои своя принос. Има комисари, които са успели да бъдат и едното и другото – и европейски политически фигури, и заедно с това представители на своите държави.

България и еврофондовете

Малко съм притеснен от съобщенията, че губим огромни суми и правителството трябва да задели средства от бюджета и да ги инжектира, да бъдат спасени проекти с вече инвестирани пари. Въпреки това, все още не е приключила финансовата процедура и това ще се случи едва следващата година. Тогава ще стане ясно какво отказва да финансира ЕК и къде ще направи компромис. Бих призовал да се постигне съгласие при една максимална прозрачност и без повече да се провокира общественото мнение с новини, които напомпват напрежение във финансовата сфера на България.

Проблемът с репутацията и загубата на средства е натрупан по време на няколко управления и се отнася до 3 неща, които Европейската комисия не за пръв път констатира. Едно от тях е Мониторинговият механизъм за сътрудничество и проверка. Не можеш да ползваш еврофондовете и да казваш, че ще ги раздадеш по някакви други правила. Най-често това е нерегламентираният партиен и вътрешен корпоративен лобизъм.

На второ място е корупцията, която при европейските средства рязко се увеличи. Това се случи и заради финансовата криза, и заради това, че ние изживяваме една безпрецедентна кредитна и инвестиционна суша.

На трето място идва проблемът с компетентността. Преди време се казваше, че нямаме изграден административен капацитет. Да, но с течение на годините, постепенно той беше изграден, а тези които идваха на власт, започнаха да го рушат. От 7 годишни насам няма правителство, което да не е правило промени още първите дни на своето идване. ЕК забелязва това и неведнъж заявява открито да не се подменят екипите, които водят преговори с Брюксел. Не бива да се оплакваме, че има изградено негативно отношение към България. Българските политици и управляващата върхушка ни докараха дотам. /БГНЕС

-----------