Фискалният резерв на България е реален и достатъчен /Проф. Христина Вучева/

Статията е публикувана от сайта БГНЕС
15.9.2014

***
Много бих искала това писание да не се възприема като назидателно разобличаване на непълното знание за често използвани финансови термини, показатели и инструменти. В случая се опитвам да насоча вниманието към съществуващи и законово определени понятия с единствената цел, когато говорим за важни неща да сме последователни и коректни, за да се разбираме.

Става дума за често използваното понятие фискален резерв. Това понятие възниква през 1997 г. С подписан с МВФ меморандум за въвеждане на валутния борд в страната ни, наличните средства по тогавашния фонд за развитие и реконструкция, се отделят в резерв, чрез който страната гарантира плащанията по външния дълг в условията на новия паричен режим. Един от важните нови елементи на този режим е забраната правителството да получава преки заеми от БНБ, поради което и се налага да съществува такъв резерв, за да се осигури доверието на кредиторите ни.

От началото на 2000 г. като част от подготовката на страната за присъединяване към ЕС в Министерството на финансите се въвежда полезен и отдавна прилаган в другите страни бюджетен инструмент, познат под наименованието Единна бюджетна сметка. След тази промяна фискалният резерв съдържа освен посоченото по-горе и постоянно променящите се остатъци по бюджетните сметки на бюджетните структури. През тези години неточното разбиране на съдържанието на фискалния резерв се разшири до степен да се настоява и то от народни представители, за незабавно изразходване на фискалния резерв , разбиран като свободни средства, които трябва да се инвестират. Тези виждания бяха подкрепени и от появилите се в този период бюджетни излишъци, които по силата на установения механизъм на единната бюджетна сметка , се виждат по сметката на централния бюджет, водена от БНБ.

В обществото трайно се настани представата, че има нещо което се крие от широката публика и то е свързано с нечисти намерения на управляващите. Всичко това можеше да бъде спестено, ако беше въведено легално определение и точна информация за т.н. фискален резерв. Това обаче не се правеше и според желанията на съответния министър на финансите сумите натрупани по сметката се използваха за хвалба и подчертаване на управленски умения. Всеки министър на финансите можеше да разполага с огромни средства , които изразходва по свое и на партията си усмотрение. Това се правеше поради несъвършенства на Закона за устройство на държавния бюджет/1996-2013/. Трябва да се признае, че единствено Пламен Орешарски като министър на финансите в периода 2005-2009 г. , направи опит през 2007 г. да даде отчет пред бюджетната комисия на Народното събрание за използване на въпросните бюджетни средства, както и да внесе някои изменения в споменатия закон, които да ограничат безконтролното използване на излишъците, считани за фискален резерв. Но това беше направено по начин, който запази и разшири неправилното използване на целия механизъм на Единната бюджетна сметка. Този подход се запази и в новия закон за публичните финанси., в чиито членове 154 , 155 се гарантира, че министърът на финансите се разпорежда и със средствата, които са налични към даден момент дори и за структури, които законово имат своеобразна самостоятелност и са различни, каквито са например НОИ и НЗОК. Това разбиране позволи на министър Дянков през 2011 г. да присвои наличните 1.413 млрд. лв. на НЗОК. Заслужава да се отбележи, че през м. септември на 2013 г. здравната комисия на НС отказва да приеме отчета на НЗОК за 2010 г. поради посоченото изземване на резерва на касата. Но това не попречи на пленарното заседание на нашия парламент този отчет да се приеме.

От 2009 г. и следващите ,та и до настоящата 2014 г., държавният бюджет се приема и приключва с дефицити. Това напълно лиши понятието фискален резерв от предишното му съдържание. На практика това, което днес отчитаме като фискален резерв са наличностите по т.н. сребърен фонд, остатъци по сметките на Националния фонд към МФ , сумите преведени от ЕС за закритите атомни блокове, както и сумите, свързани с емисиите на ценни книжа. Стигаме до извода, че данните за фискалния резерв трябва да се отчитат по съставни елементи - така както и са регламентирани в Закона за публични финанси. Определението в закона е следното:

"Фискалният резерв е показател, включващ : а/салдата по всички сметки на бюджетните организации, без тези на общините и техните разплащания с бюджета, б/ активите на Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система , в/вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др., г/други активи по чл.154, ал.22 от Закона за публичните финанси".

От цитираното определение се вижда, че това е показател, а не е обща каса на централния бюджет, нито е нещо, от което се покрива бюджетния дефицит, както се твърди в един много харесван от мен ежедневник.

По закона за публичните финанси бюджетният дефицит се покрива/финансира - бел.а./ от евентуални натрупвания от излишъци от предходни години и от емисия от държавни ценни книжа. В периода 2009 – 2010 г. покриването на бюджетните дефицити безпрепятствено се осъществява от натрупаните излишъци от предходните години. За периода 2011 г. очевидно излишъците са свършили и са използвани парите на НЗОК.

За 2012 г. и 2013 г. дефицитът се покрива със средства от емитиране на ценни книжа, поради което и държавният дълг видимо нараства в края на 2013 г. .

В следващите редове ще посочим данните , които оповестява на своята официална електронна страница Министерството на финансите за сумите на фискалния резерв към 31.07.2014г. Ще направим опит да ги разпределим съгласно посочените съставни елементи в §1 т.41 от допълнителните разпоредби на Закона за публични финанси.

Според официалните данни към края на м. юли т.г. общата сума на фискалния резерв , без сумите от вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др., е 8254 мил.лв. Нямаме официални данни за никои от съставните елементи.Няма данни и за т.н. сребърен фонд, но се знае, че те са около 2.4 млрд. лв. От официалните данни можем да изчислим и сумата, която се държи по депозитни сметки на МФ в търговски банки.В случая тя се равнява на 1707 млн.лв. Тази сума е разполагаема, също както и частта по сметката в БНБ. Следователно към 31.07. 2014 г. във Фискалния резерв разполагаме с 8254 млн. лв.

От тази информация става ясно, че от изброените елементи не може да се разполага със сумите по т.н. сребърен фонд и със сумите по буква "в" - вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др . В конкретния случаи сумата от 8254 млн. лв. не съдържа сума на вземанията от ЕС, поради което намаляваме от нея само средствата на сребърния фонд - 2400 мил. лв. Остатъкът от 5854 млн. лв. трябва да съдържа сумите предназначени за погасяване на падежирания на 15.01.2015 г. заем от 800 млн.долара или равностойността от около 1200 млн. лв., както и свободни средства за погасяване на годишния дефицит.

Както се вижда сумата на това, което наричаме фискален резерв, е реална величина и напълно достатъчна , за да се управляват емисиите на ценни книжа и да се финансира бюджетния дефицит до края на 2014 г., както и да се погаси дългът с падеж към 15.01.2015 г.

Който и да управлява страната след изборите би трябвало да направи отчитане на показателя "Фискален резерв" по Закона за публични финанси и да предоставя информация по посочените съставни елементи. Това ще позволи споровете да се насочат към реалните проблеми на бюджетния процес, които се нуждаят от осмисляне както на законово ниво, така и като конкретна управленска организация в бюджетните структури. Накрая ще отбележа, че погрешно се пресмята сумата по емитираните на 30.06 . петмесечни облигации в размер на 1228 млн. лв. Когато се правят сметки за общия разполагаем ресурс да се има пред вид, че тази сума е емитирана по чл. 69, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /БГНЕС

------------------------