ДВЕТЕ ЛИЦА НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в-к "Преса", 23.9.2014

***

Първото лице е конституционно зададено: кабинетът се назначава от президента, за да обслужи изборите. Другата му самоличност се оформя от онези управленски функции, които имат текущ/рутинен характер. Те може да се изпълняват от държавната администрация и без наличие на правителство (справка- Белгия, която за втори път попада в подобна ситуация).

Работният режим на кабинета „Близнашки” категорично се разминава със законовите предписания и международните практики. Такова впечатлението, което се налага при по-внимателно вглеждане в неговите действия и бездействия. Имаме ли право обаче на подобна рекапитулация преди да е изтекъл краткият двумесечен мандат? Категорично да! Защото при този тип кабинети не се прилага неписаното правило за времеви толеранс; нито пък обстановката в България е толкова стабилна, че нацията може търпеливо да наблюдава изявите на временните управници.

Налице е още една причина да не се отнасяме с очакваната доза снизхождение към екипа на професор Близнашки. Той беше натоварен с цял пакет неотложни задачи – не от друг, а от своя политически родител: президента Плевнелиев. Което промени неговото предназначение: вместо да разполага с ефективно техническо правителство,

България се сдоби с отбор от мисионери - ентусиасти.

Стартовата формула на кабинета беше променена: той беше представен като еманация на миналогодишното движение ; което на свой ред си присвои функцията на автентичен изразител на волята на гражданското общество. Самият премиер не пропуска периодично да напомня, че трябвало първо да се сложи ред в обществените ценности и едва на тази основа да се организират свободни и демократични парламентарни избори.

Съмнявам се, че радикалното преобръщане в политическия живот може да се случи за броени седмици. За сметка на това станахме свидетели на модел на функциониране на изпълнителната власт, който се разминава съществено с конституционните предписания. Доказателствата са налице - за месец и половина служебният кабинет отметна куп задачи от предварително обявения дневен ред:

 Ревизия на бюджета, отчет пред НСТС и разработване на проект за неговата актуализация;
 Подготовка за емитиране на крупен външен заем (очертава се той да е най-значимата финансова операция за цялата история на прехода) ;
 Пренареждане на приоритетите (което значи и на ресурсите) за новия програмен период (2014-2020 г.);
 Създаване на институции, нетипични за българската управленска практика: Енергиен борд и Изборен борд;
 Приемане на средносрочна геополитическа визия, включваща стратегически ангажименти на България в Атлантическия пакт;

Списъкът не е изчерпателен -

властовият конвейр е зареден с още стратегически инициативи.

Най-впечатляващото в случая не е обемът на свършената работа; сам по себе си той би правил чест дори на едно пълномандатно управление. Що се отнася до интензитета на едномесечното кадрово прочистване, със сигурност служебният кабинет бие рекордите на своите предшественици – редовни и временни. От масовата чистка се възмути дори Бойко Борисов, който не може да бъде заподозрян в политически антипатии към президентския отбор. Освен ако не е прозрял опасността от подобна свръхактивност: установяване на президентско управление. Ами ако то се проточи!

В една рационално устроена и демократична държава има други, много по-важни критерии за оценка на свършеното от властимащите – особено когато те са с кратковременен мандат. Имам предвид легитимността и ефективността на взетите решения. Всяко от изброените по-горе е уязвимо от конституционна гледна точка; актуализация на бюджета, увеличаване на дълга, вътрешна ревизия на партньорско споразумение с ЕС, създаване на нови органи на властта, лансиране на национална доктрина и пр. придобиват легитимна стойност, само когато са одобрени от парламента. Какъвто в момента няма. Липсват и гаранции, че новоизбраният законодателен орган ще е стабилен и достатъчно представителен.
Формално погледнато, налице е парадокс:

премиерът конституционалист се отклонява от повелите на собственото си правно творение.

Не бива да се заблуждаваме. Срещу подобно обвинение (вече отправено от бившите държатели на властта – ДПС и БСП) има подготвени правни и процедурни контрааргументи. „ Ние сме по подготовката, следващите са по реализацията” – това е обяснението, което се чува в коридорите на властта. Иначе казано, президентските пратеници в изпълнителната власт разчистват терена и подготвят плацдарм за настъпление на поредните победители. Ако предизборните маневри не бяха толкова прозрачни, а резултатите – манипулативно внушавани, би трябвало да възкликнем: „Какво благородство, граничещо със саможертва!”
Изборите изглеждат предрешени, с ясен победител – ГЕРБ; и с един открит въпрос: с кого да се коалира партията, номинирала действащия президент. Според мен именно този факт обяснява усърдието на служебния кабинет. Очевидно президентските хора разчитат, че

щафетата на властта ще се предаде безпроблемно и в движение.

И още, че новият парламент и излъченото от него правителство без бавене ще задвижат подготвените проекти в областта на публичните финанси и евроатлантическото партньорство. Интересният момент тук не е в процедурната приемственост. Такъв прецедент вече сме имали в миналото, когато кабинетът „Софиянски” подготви най-важните законодателни промени, вкл. законопроект за Валутния борд, с което съществено улесни победителя в изборите Иван Костов.
Но Стефан Софиянски завари и остави на своя приемник почти празна държавна хазна. Докато Близнашки я прие със (смятан за нормален) недостиг от 1,47 милиарда лева; и с препълнен фискален резерв от почти 9 милиарда лева!

Не остана независим финансов експерт, който да не се произнесе, че наличните пари ще стигнат и за вътрешните харчове до края на годината, и за обслужване на външния дълг през първите месеци на 2015 г. Тогава защо трябва да се увеличава бюджетния дефицит и да се трупа дълг върху дълг?
Пренебрегвайки икономическата рационалност, служебният кабинет показва, че робува на други интереси. Те нямат нищо общо с ефективното използване на публичните финанси, но ще обслужат частното им присвояване от устроените във властта олигархични кръгове. Ако съгласуваната стратегия в триъгълника „ГЕРБ-президент-служебен кабинет” наистина се реализира след изборите,
дълговата тежест на България ще надмине онази, която остави в наследство режимът на Тодор Живков.

Именно тези авантюри, а не обичайните предизборни скандали, би трябвало да стреснат кандидатите за властта и техните подгласници в следващия парламент. Да виждате такъв дебат! Сравнителният прочит на предизборните програми показва, че нито една от конкуриращите се партии и коалиции не е предложила средносрочна антикризисна стратегия, която да е съобразена с българската ситуация, да се вписва в европейските дебати и да е съпроводена с ресурсни разчети. Трите най-важни предизвикателства за България продължават да са встрани от погледа на участниците в най-бедната откъм идеи и най-изобилната откъм истерични крясъци предизборна кампания от началото на прехода:

Първо, хроничната дефлация. Ако беше направило обективна експертиза на наследения бюджет, МФ трябваше да отдели на този проблем половината от своя анализ. Междувременно България вече навлезе във втората година на низходящо развиваща се ценова спирала, а миналият месец регистрира и европейски рекорд. Дефлацията като правило е съпроводена с ниска делова активност, ограничени инвестиции, устойчива безработица и спад на реалните доходи. Същите симптоми се наблюдават и в еврозоната. С тази разлика, че от два месеца президентът на ЕЦБ Марио Драги, германският финансов министър Щойбле и цяла плеяда макроикономисти обсъждат кой е най-добрият вариант за овладяване на дефлационната криза. У нас-пълно мълчание!

Второ, казусът „КТБ”? Щом президентът е сформирал „Кабинет Плюс”, той би трябвало да връчи в ръцете на приемниците си стартов проект за изход от надвисналата криза над банковия сектор. Защото и за непосветените е ясно, че без промени в закона за банковия надзор, без нови правила за банкиране, които да не допускат криминални действия спрямо клиентите, няма как пробивът във финансовата система да се локализира (независимо кой вариант ще се избере: контролиран фалит или оздравяване на закъсалия трезор). Тактиката на служебния кабинет на протакане на решенията , плюс играта на криеница, която подхвана БНБ, вече напомпват опасно свръхнапрежение в предизборната атмосфера.
Трето, как ще се управляват в бъдеще рисковете от природни бедствия. Тук всички блюстители на властта – на първо място служебното правителство и неговия патрон, президентът Плевналиев- показаха пълна некомпетентност и управленско безхаберие. Да се надяваш , че природата ще се смили над пострадалия български народ (както се изрази временният премиер) е равносилно на абдикация от държавна отговорност. Ако във фискалните упражнения по осигуряване на повече кеш за харчене от следващото правителство бяха включени разчети какъв ресурс ще трябва за пълно компенсиране на щетите и още колко допълнителни пари ще са необходими за изграждане на модерна и ефективна система за превенция на стихийните бедствия, можеше и да има известно снизхождение към кабинета, който не по своя воля застана на държавното кормило.

Шансовете за подобно толерантно отношение вече се изпариха.

Прощалната реплика на екс-премиера Орешарски че служебните правителства по традиция са успешни, вече звучи като скрита ирония. Като финансист той е знаел какво наследство оставя; но вероятно е предусетил и опасността от провал, която дебне неговите приемници.