От икономиката към политиката. Или - обратно!

Публикувам в блога две мои допълващи се мнения, изразени пред социални медии , имащи отношение към публичната дискусия за подхода при съставяне на следващото правителство. Изборът е: от икономическите приоритети,наложени от кризата, към политически /коалиционни решения; или - от изборните резултати и сметки към програма за управление.

В зависимост от това, кой вариант ще бъде избран през следващите седмици, ще стане ясно кога най-сетне България ще се нареди между страните от ЕС, намерили пътя за изход от финансово-икономическата криза!

***

Проф. Кр. Петков пред БГНЕС: Ако проектобюджетът за 2015 г. не бъде приет в срок, кабинетът подава оставка

7.10.2014

В случай, че проектобюджетът за следващата календарна година не бъде приет в срок от НС, според закона, това е правно основание правителството да подаде оставка, да се сформира ново правителство, служебно и то да внесе нов или преработен проектобюджет.

Ако това не стане, парламентът, който не е приел на второ четене проектобюджета, се саморазпуска, правят се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага да гласува стария проектобюджет.

Политиците в момента са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции. Времето обаче не чака. Имам предвид - икономическото време. И по-точно - взривоопасната ситуация в публичните финанси, която е обвързана с точно фиксирани срокове за действие.

Ето какво пише в Закона за устройството на Държавния бюджет:
-до 15.10. т.г. министърът на финансите трябва да внесе проектобюджета за 2015 г. в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад за неговото изпълнение.
-до 31.10. т.г. същият министър трябва да внесе проектобюджета за следващата календарна година в НС за приемане.
-в чл. 20 (6) се посочва, че ако проектобюджетът не бъде внесен в необходимия срок (т.е. 31.10.), то МС трябва да представи на НС мотиви за забавянето и да поиска разрешение от НС за продължаване на срока на изготвянето му.

Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство. Следващото НС, при новото разпределение на местата за депутати и очевидните различия между партиите, трудно ще постигне съгласие по подготвения от служебния кабинет проект за актуализация на бюджета. Изправени сме пред опасността да се провали и законоустановеният срок за приемане на новия бюджет за 2015 г.

Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност на държавата. Стигне ли се дотам, жизненоважни системи, разчитащи на финансови трансфери, ще спрат своята работа. Всичко това се случва в решаващ момент от задвижването на новата финансова програма на ЕС до 2020 г., когато всяка държава - член на общността се конкурира с останалите при стартирането на програмите.

За опасността от принудителна пауза в бюджетирането експертите на Съюза на икономистите в България предупредиха още преди седмици на срещата в Министерство на финансите, състояла се на 29 септември 2014 г. по повод на проекта за актуализация на бюджета за тази година и искането за нов външен заем. До днес няма никаква реакция!

Отправяме поредния предупредителен сигнал към кандидатите за съставяне на коалиционен кабинет: не подценявайте икономическия риск! Предупреждението е и към президента на България, който е призван да играе конструктивна и балансираща роля в кризисни моменти. /БГНЕС

* ПП. Ето и едно алтернативно тълкуване:

"Все пак трябва да се има предвид, че съгласно чл. 26. от Закона за устройството на държавния бюджет е възможно следното: "

(1) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и като се отчитат влезли в сила нормативни актове на Народното събрание и Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.

(2) Ако приходите не покриват разходите, Министерският съвет може да ползва месечно държавен кредит, включително и чрез емисии на държавни ценни книжа, в размер не повече от половината от средномесечния му размер за предходната година.".

Фактически служебното правителство ще трябва да работи по бюджета за 2013 г.”

----------------------

***

Проф. Кръстьо Петков: Трябва ни програмно правителство

Новините.Бг
6 октомври 2014

* Проф. Петков, какъв е Вашият каментар на обстановката в момента в държавата? Какви сценарии виждате за развитие оттук нататък?

> За разлика от другите коментатори, при изработване на сценарий аз бих препоръчал да не се изхожда от изборната аритметика – кой колко гласове е получил. Защото най-големият факт е, че 55% от българските избиратели отказаха да „облекат“ с доверие когото и да било.

Но има друг, по-важен аргумент, който ме кара да мисля така: че не политиката, а в случая икономиката е по-важна. Това е фактът, че България навлиза в нещо, което условно бих нарекъл „втора криза“. От няколко месеца ние сме вече в дефлация, а заедно с това се направи пробив в банковия сектор и има опасност това да се превърне в негативен верижен ефект. И отгоре на всичко, не е ясна ситуацията, свързана с бюджет 2014-2015. Има опасност да се посрещне новата година без актуализация на сегашния и без подготвен и приет от Народното събрание проект за следващата година. Е, при това положение, логичният въпрос е: кое е по-важното? Кой с кого се коалира или каква трябва да бъде програмата на следващото правителство?

Затова, ако въобще някой се вслушва в независими, опряни на сегашната национална ситуация, съвети, бих казал следното: коалиция -да, но само с програмно правителство. А не многопартийно правителство, в което всеки си дърпа чергата към себе си. Още повече, че не виждам в нито една партия, повтарям, в нито една партия и коалиция, в техните икономически програми нещо солидно, на което да се опрат, за да се предотврати втората фаза на кризата.

* В такъв случай виждате ли нови избори скоро?

> Това не бива да се допуска в никакъв случай. Само безотговорни хора, тези, които са свикнали да си играят на избори и да изпитват докъде ще стигне търпението на хората, могат да предлагат подобно нещо. Политиката не е самоцел, политиката е инструмент. Механизъм, за да се реализират идеи, когато държавите се намират в по-спокойна ситуация, или за да се предотвратяват опасности и кризи, както става в България.
Така че, програмно правителство трябва на една широка коалиция за минимум две години, може да бъде спасителната формула за България. Иначе отпадаме от класациите.

В това число и нещо, което никой снощи не коментира – от стартирането на реални проекти по европейските програми. Дотук натрупахме шест месеца закъснение, ако имаме още шест месеца, до една година, тези 15 милиарда, които са предвидени, но не са гарантирани за България, имам предвид в лева, могат да останат и неизползвани.

* А това, че толкова много партии са „над чертата“, какво говори за нас, българите, в този момент?

> Аз мисля, че българинът, говоря за онези хора, които все пак са направили компромис и са гласували (защото такава е ситуацията), в момента търси алтернатива. Не я е намерил в, да го наречем „третото измерение“ към политиката и затова гласовете са се пръснали между всички други, които що-годе носят някаква надежда, само и само да не са партии, които са управлявали и преди.

Така че, сега се получава един шарен парламент с по-интересна форма на представителство и трябва много майсторство, за да се направи работеща коалиция в този вариант.

* Вие вече споменахте, че повече от 50% от българите не са гласували, но дали въвеждането на задължителния вот ще е някакво решение?

> Аз открай време съм привърженик на временно въвеждане на задължителен вот, плюс образователен ценз, плюс отчитане на елементи като задължения към държавата - имам предвид данъци, престой в българската държава и изобщо „свързаност“ с нашата държава. Но това не означава да лишим над 1 милион българи, които са в чужбина и са отишли на принудителна емиграция. Имам предвид и вътрешни, и външни гласоподаватели, които са в голяма степен манипулируеми.Особено гласоподавателите в Турция – те са подложени на двоен натиск – и от турската държава, и от своята етнорелигиозна партия. Но това е мярка, която няма да излекува заболялата от трайна политическа апатия българска нация. Имам предвид главно гласоподавателите, но като виждам и тези, които идват от новите поколения и попълват техните редици, и те са настроени по този начин.

* Значи решението е програмно правителство?

> Решението е програмно правителство, но подобрен вариант на това, което се случи 91-ва година, когато враждуващите помежду си БСП и СДС бяха принудени да седнат и заради реформите да постигнат, макар и временно, съгласие. Те обещаваха две години, издържаха малко по-малко от една, но и това беше достатъчно. Тогава ни принуди необходимостта да се стартират реформите, а днес с по-голяма сила ни принуждава кризата.

Аз не виждам някой, в това число и президентът, да осмисля този риск за слаба държава с отворена икономика, която не е конкурентоспособна, като България. Това е проблемът на политиците, защото удря върху доходи и жизнено равнище на над 80% от българите.

*Кажете накрая дали сме узрели да гледаме към Германия като пример в този момент?

> Аз бих се ангажирал с такова мнение. Дори опитах, макар и несполучливо, да направя нещо като трансфер на немски опит преди близо 4 месеца. Каних лектор от Германия за немско-българското сдружение „Инфра-ню“, който да ни представи споразумението, и то главно пред млади партийни и политически лидери в България.

Само този факт показва, че съм твърдо „за“. Познавам в детайли това 185-странично споразумение, бях там за изучаване на немски опит – защо се отиде към вътрешнопартиен референдум в Германската социалдемократическа партия, защо Християндемократическата партия не направи референдум, а отиде към други форми на предварително съгласие и защо на третия месец, в момента, в който се сложиха подписите, лидерите на голямата коалиция тръгнаха мощно напред.

Така че да, твърдо. Какво лошо има в това да бъде ученици на Германия, която от дълги години поставя националния си интерес над всичко, дори над обединена Европа?