ДЪЛГОВОТО БРЕМЕ НАРАСТВА ЛАВИНООБРАЗНО! ДОКОГА? / Проф. Кръстьо Петков/

Коментарът е подготвен специално за БГНС /11.12.2014/

***

Финансовата статистика измерва безпристрастно безпрецедентното нарастване:

-за по-малко от година /декември 2013-октомври 2014 г./ външният дълг се увеличи с 1,5 милиарда евро, т.е. с над 30%;
-през последното тримесечие на т.г. с актуализацията на бюджета към външните задължения бяха прибавени нови 2,2 милиарда евро;
-приетият на първо четене „Бюджет- 2015” предвижда над 4 милиарда евро нов дълг, като нетното увеличение ще е 2 милиарда евро.

Резултатът от тези главоломни скокове е ясен:

България отпадна от групата на страните в ЕС с най-нисък външен дълг.

Вече сме рекордьор по темпове на неговото нарастване-позиция, към която упорито се стремим ощепрез 2011 г. Преломът настъпи при управлението на кабинета „Орешарски”, който заложи на вътрешното кредитиране. После станахме свидетели на истински бум на дълговата тежест, подготвен от служебното правителство с премиер Георги Близнашки и реализиран още през първите седмици от мандата на сегашната „голяма” коалиция.

Парадоксалното в случая е, че и двете правителства – на Орешарски и Борисов – се кълняха в монетарната догма, която повелява: „колкото е по-нисък външният дълг, толкова по-стабилни ще са публичните финанси!”; и въпреки това отпуснаха края на строгия контрол върху вземането на заеми и емисията на облигации. В движение се смениха и философията, и оперативната практика за управление на държавния дълг, без да е налице нова, официално одобрена от НС стратегия.

Нещо повече, прилага се нов модел за генериране на външен дълг, чиито компоненти са: 1. политическа поръчка /от управляващото мнозинство/; 2. изпълнение на поръчката от МФ при разработване на поредния нов бюджет или актуализация на заварения; 3. hd,dkjr,dkf формално одобрение от парламента-без дискусии и без промени в заложените параметри.

Точно по тази схема се случи въпросният бум: още през лятото на 2014 г. предизвестените победители в извънредните избори от ГЕРБ шумно поискаха да се вземе масиран заем от 6 милиарда лева, за да се предотврати „фалит на държавата”. Да припомня-малко преди този момент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов размаха пръст към управляващите да не вземат външен заем, защото щели да го откраднат! Към искането за ревизия на бюджета и спешен заем се присъедини и президентът Плевнелиев, който поръча на служебния кабинет да подготви проект, строго съобразен с политическата поръчка от ГЕРБ. Заръката беше изпълнена от апарата на МФ, а новият парламент скорострелно одобри актуализирания бюджет с щедро допълнително/външно финансиране от 4,5 милиарда лева. Още по-голяма щедрост прояви законодателният орган, когато одобри бюджета за следващата година с незапомнено висок таван на външния дълг от 8,1 милиарда лева.

Всичко това се случва без съпътстваща, подробна и аргументирана обосновка защо се налага да се вземат за кратки срокове външни ресурси , измерени с астрономически суми. Вярно е, че се посочват направленията на допълнителните харчове: за рефинансиране на дефицита; запълване на финансовата дупка, отворена от аферата „КТБ”; плащания по падежиращи заеми. Но изброените направления не са заместители на икономическите разчети. Въпреки липсата на прозрачна статистика, независими експерти изчислиха, че по трите направления в края на 2014 г. ще се похарчат не повече от 2,5 милиарда лева, а през 2015 г. – около 4-4,5 милиарда лева.

Къде ще отидат останалите пари?

Става дума за колосални суми -общо над 4 милиарда лева? Тук се крие голямата загадка на поръчковия срив в публичните финанси на България, който изживяваме през последните две години. Народното събрание не получи /и не поиска/ да узнае истината, както се полага по конституция - всяка година да изслушва подробен отчет от правителството за всички харчове на държавата. При това положение гласоподавателите и данъкоплатците са обречени да живеят на тъмно. Докато един ден, след години, те и техните деца не започнат да изплащат непосилните задължения. С цената на нов срив в доходите и жизненото равнище.

Логиката и хронологията на дълговата спирала са известни и винаги се повтарят: решенията вземат едни- потърпевшите са други; взелите прекомерни и неефективни заеми правителства не са пряко отговорни пред бъдещите поколения /сметка може да им потърсят избирателите, но те са лишени от властови инструменти за това/.Справка – предстоящото плащане по дълга „Велчев”, което ще се извърши на 15 януари 2015 г. Падежирането настъпи 13 години след като царският финансов министър реализира заем , за който вещи финансисти твърдяха, че е нанесъл щети на държавата и е донесъл полза на частни и корпоративни субекти за над 1,2 милиарда долара /ако не ме подвежда паметта, един от оценителите на щетите беше Пламен Орешарски/. Така, обслужвайки задълженията по аферата с царския заем, българите днес ще трябва да се бръкнат в джобовете и да платят милиарди левове. Парите са налични във фискалния резерв, но ще отидат не за доходи и потребление, а за компенсации по една финансова авантюра. Тя остана безнаказана. Никой не може да потърси сметка на нейните политически вдъхновители и оперативни изпълнители; няма и императивна законова уредба, която да принуди бъдещите управници да сторят това.

Съгласно установената практика през последното десетилетие, доразвита при фенансовия „стратег” Дянков, единствено министър председателят и финансовият министър знаят в подробности какво е предназначението на бюджетния свръхресурс, който беше спешно осигурен през периода ноември- декември 2014 г. Единствената информация, която проникна в медийното пространство за този „кух” обем е, че ще се формира буфер от 900 милиона лева- за да се посрещнат евентуални изненади, главно в банковия сектор. Нови изненади засега, слава Богу, няма /като изключим спасителните инжекции, които периодично получава още една българска банка - преди и след фалита на КТБ/.

И така, търсят се следите на 4 милиарда лева, които ще се през следващите 13 месеца харчат по усмотрение на премиера и финансовия министър. Има ли кой да ги проследи? Уви- не! Дори и вездесъщата Европейска комисия, както и ЕЦБ не извършват подобен контрол. Брюксел се тревожи единствено от това, да не се пренебрегват трите критерия: а/ външният дълг да не надвишава 60% от БВП; б/ дефицитът да е под 3%; в/ инфлацията да не надминава 2%.

Формално погледнато, България ще се помести в зададената рамка: според МФ външният дълг през 2015 г. ще е малко под 30% от БВП; свръхдефицитът от 3,7%, допуснат през 2014 г., щял да бъде свален под 3%; що се отнася до инфлацията, ние вече преминахме в другата група европейски икономики – тези с отрицателна инфлация. За 2014 г. тя се очаква да е 1,5%!

Повод за радост няма: дефлацията е по-опасна от високата инфлация. Тази констатиция ни изправя пред трудния въпрос:

Докога ще се развърта дълговата спирала в България?

Елементарният политически отговор е: докато са на власт тези, които натовариха държавата и данъкоплатците с непосилното дългово бреме. Опасявам се обаче, че и следващите управляващи ще бъдат принудени да следват същия курс, ако продължават да подценяват най-съществената причина, която ни доведе до тотално безпаричие и постави националната икономика , образно казано, на трупчета. Тази причина се нарича „дефлация”.

Дефлационната опасност беше предизвестена от момента, в който България реши да следва препоръчаната от неолиберална Европа антикризисна стратегия и нейната „универсална” рецепта: суровите бюджетни ограничения. Така се наредихме в първите редици на остеритианците в Европа, но и отворихме вратата към гробищния парк, в който извършва мумификация на реалната икономика. Днес, шест години след началото на кризата, кредитите и паричните ресурси са кът, цените падат, бизнесът свива инвестиционната активност, банките блокират кредитната дейност, фалитите и високата безработица са всекидневие, потреблението вече не е източник на икономическа динамика. Утехата е, че растат спестяванията, но какво от това.

Настъпва продължителен период на депресия , която не без основание наричат "братовчедка на дефлацията". Комбинацията между двете може да има смъртоносен ефект.При това положение следва ли да ни учудва фактът, че българските правителства трескаво търсят пари на външните пазари.

Едва ли има специалист, който да се ангажира с точна прогноза кога ще спре да се развива дълговата спирала. Това, което може да се препоръча на базата на опита на други държави, противодействащи успешно на дефлационната криза е:

Първо, използване дълговите инструменти, но с друго основно предназначение: за преструктуриране на икономиката и повишаване на нейната конкурентноспособност. Ресурс има- при положение, че българското правителство пренасочи „изгубените” 4 милиарда лева „излишен” заем към реалния сектор, главно към СМП;

Второ, инвестиции –трикратно по-големи от предвидените- в устойчиви работни места и преквалификацията на сегашното и слеващото поколение работници. Да уточним – не субсидирана –временна/сезонна- а устойчива заетост по търсени професии . Потенциалът в това направление днес надхвърля 100000 работни места. Ресурсът може да дойде както от външния заем, така и от преструктуриране на разходите в рамките на бюджета.

Трето, промяна в данъчната система: от плосък данък към умерено прогресивен. Което ще раздвижи потреблението. Следващата финансова година е пропусната за подобен завой, но след година и този инструмент може да влезе в употреба.

Не се ли предприемат тези и други подобни промени във финансово-икономическата стратегия, възелът се заплита и прогнозите за времето, което ще е необходимо за връщане към политиката на нисък външен дълг придобиват друг смисъл. Не въпросът „Докога ще расте дълговата тежест”, а „Кога и как ще размразим мумифицираната икономика” излиза напреден план.

Не виждам някой сред днешните управляващи да е готов да посрещне подобно предизвикателство. Затова вървят по линията на най-лекото съпротивление. И трупат дълг върху дълг...