Меморандумът за разбирателство и гневът на работодателите: какво се крие зад поредната анти-синдикална кампания? /Проф. Кръстьо Петков/

Меморандумът за разбирателство, подписан днес /13.12.2014 г./ между правителството и синдикатите, със сигурност ще остане в летописите на кризисния социален диалог в България.

Прилагателното "кризисен" в случая има две значения: едното, защото преговорите се провеждат в условия на дълбока и трудно лечима депресия, която вкара бизнеса и наемния труд в неспирна битка за оцеляване; другата, защото институцията на социалното партньорство през последните шест кризисни години беше формализирана и почти изпразнена от съдържание. Съществуваше реална опасност от цялостен демонтаж на социалния диалог. Което щеше да отвори вратата към непрестаннен, хаотичен натиск върху държавата от страна на разпокъсаните по интереси съсловни и кастови групи.

Първият открит опит за демонтаж направи финансовия "стратег" на предишното правителство на ГЕРБ Симеон Дянков. След подобно на сегашното споразумение, постигнато през есента на 2011 г., той едностранно денонсира подписа на правителството и прокара парламентарно решение за стъпаловидно повишаване на пенсионната възраст. Този акт беше афиширан като начало на пенсионната реформа. Така че , нищо ново под слънцето! Въображението и на сегашните застъпници за незабавна пенсионна реформа стига до дянковата "иновация": вдигане на летвата с четири месеца всяка година. Други мерки от пакета за реформи, превърнал се мантра на водещите партньори от правителството на четворната коалиция, така и не бяха включени в дневния ред на парламента.

Припомням тези факти, защото още преди да е изсъхнало мастилото от подписите под меморандума, в медийното пространство се надигна вой срещу постигнатото съгласие. "Правителството се огъна пред синдикалния натиск" - такъв е събирателният израз на обвиненията. Вероятно упрекът е, че правителството е капитулирало след хилядният протест на КНСБ в четвъртък, проведен в центъра на столицата. Който остава най-значимото публично социално събитие за цялата 2014 г. Друго никой не предложи, включително и най-радикално настроените протестърски формирования.

Най-гласовити в антисиндикалната кампания са работодателите / БСК / и цяла кохорта пазарните фундаменталисти, инфилтрирани във водещите медии. Вторите ги разбирам: плащат им, за да вдигат шум и да плюят правителството и държавата. Така е навсякъде по света, където неолибералните мега-корпоративни мрежи превзеха медиите и ги направиха свои послушни глашатаи. Но работодателите са органична част от тристранните преговори. Ползват се със статута на равноправни партньори. Нямат основание да се оплачат, че са били пренебрегнати в предварителните консултации. Напротив, от седмици именно те гръмогласно информират, че са против каквито и да е било промени в пенсионната система;и най-вече - да не се пипат осигурителните вноски. Което означава, че ги устройва сегашната , хронично закъсала система, при която делът на държавните трансфери от парите на данъкоплатците достигна 53%.

След публичния шум, вдигнат от БСК и обвиненията срещу синдикатите в сепаратизъм последва ултиматум за напускане на НСТС. Тоест, работата става сериозна. Това е и поводът в следващите редове на моя експресен коментар да поставя няколко въпроса, които отдавна се премълчават, когато са питаме "кой кой е" в националния тристранен орган:

Първо, работодателите по дефиниция би трябвало да предсатавляват организирания капитал и неговите интереси. Затова повечето развити европейски демокрации имат една, максимум две национални структури. У нас не е така: за 25 години работодателските организации се нароиха и станаха половин дузина. Всичките претендират да са представителни, но всъщност, взети накуп, обединяват под 10% от регистрираните фирми. А останалите 90%?; а средният и малък бизнес, който на практика е оставен без представителство и защита на национално и секторно равнище?

Щом е така, с какво право, без да са се допитали до браншовите съюзи и собствениците на МСП, които представляват над 80% от българския бизнес, господата от БСК скачат срещу няколко - европейски по характер и пазарни по дух - мерки от пакета, съгласуван между правителството и синдикатите :

- криминализиране на неплащането на осигурителните вноски;
- свободен избор на осигурените лица за режима на осигуряване за ранно пенсиониране при първа и втора категория труд - чрез Държавното обществено осигуряване или чрез професионалните пенсионни фондове, при запазване на действащите условия за ранно пенсиониране;
- и най-важното, приемане на дългосрочна стратегия за пенсионна реформа до края на 2015 г., за да се прекрати практиката за промени "на парче", дестабилизиращи системата! Което на свой ред е изрично изискване на ЕК!

Сигурен съм, че веднага ще се възрази: и синдикатите не са достатъчно представителни; тогава с какво право преговарят от името на всички наемни работници?

Вярно е, че равнището на синдикалното членство у нас падна под 20%. Но маниерът на действие на двете централи беше пригоден към този спад - чрез периодично тестване на подкрепата от социалната база , предложения за референдуми, организиране на браншови акции и др. А и тандемът КНСБ-КТ "Подкрепа", създаден през далечната 1992/93 г. вече действа ритмично и съгласувано. Дори и след странното дистанциране от националното шествие на КНСБ в четвъртък, ръководството на "Подкрепа" се върна на мястото си и партнираше в преговорите с правителството. Докато БСК скача изпреварващо и агресивно, което на фона на изчакването от техните конкуренти в пренаселената работодателска територия остава впечатлението за изпуснати нерви.

А може би и за нещо повече. Как иначе да тълкуваме следния коментар, изречен от представител на Камарата пред медиите:

"Може би синдикатите отново са размахвали заплахата от организиране на протести с участието на заети в отдавна доказалите своята безперспективност отрасли. Спорно е доколко синдикалната грижа е насочена към именно тези работници. Но безспорно е, че именно без тези отрасли, остатъци от социализма, българските синдикати ще загубят своята главна опора".

Как ли биха реагирали работодателите от предприятията, обявени за безпреспективни! Истината е, че който няма аргументи по същество, ги замества с идеологически епитети! Що се отнася до "остатъците от социализма", редно е господата от "Алабин"-16 да се огледат помежду си и да установят кой с какъв капитал е стартирал своя бизнес. Може да се окаже, че "остатъците от социализма" в тяхната централа за значително повече от тези на "Македония"-1 и площад "Гарибалди", където са щабквартирите на двата синдиката.

Второ, по закон преговорите и консултациите са задължителни, когато се решават въпроси на социалната и трудовата политика. Но няма императивно изискване за постигане на съгласие по всички въпроси, т.е. за консенсус. Който е недоволен, може да протестира /легитимно право на синдикатите/; или да се дистанцира публично от неизгодните варианти, за да се знае чия е отговорността / право и задължение на демократичните работодателски формации/.

Не са един и два примерите, когато правителствата -леви и десни, центристки и популистки- са приемали решения под натиск на бизнеса, при това осъществен с извънлегитимни средства. Имам предвид нерегламентирания корпоративен лобизъм, който е любимия инструмент в задкулисните игрички на едрия бизнес, на олигархичните групировки. Така се приеха куп законодателни привилегии за банките; по същата схема България стана данъчен рай с безпрецедентно ниски ставки от 10% за корпоративните печалби; пак заради вайканията на работодателите правителствата на Сакскобургготски и Станишев свалиха осигурителните вноски до рекордно ниски нива и т.н. и т.н. Всичко това оголи източниците за бюджетни приходи , а днес правителството се чуди как да върже двата края.

Днес, когато правителството и синдикатите за изненада на мнозина постигнаха съгласие по принципа: първо зялостна стратегия за пенсионната реформа-после промени в политиката, най-войнствената част от работодателите, изживяващи се като бизнес-елит, се противят и нападат партньорите си. Апропо, загърбват и собствените си колеги, част от които открито заявиха, че се доверяват на решенията на министър-председателя и на финансовия министър. Което се случва за първи път от доста години...

Кои са тогава сепаратистите и разколниците? Тези, които подписаха документ с европейски етикет и съдържание: "Меморандум за разбирателство"; или онези, които се сърдят, че не са били поканени на масата на преговорите.

Ако ги бяха поканили, съгласие нямаше да има!