ПЕНСИОННИТЕ ПРЕПИРНИ: МНОГО ШУМ ЗА... НЕЩО! /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е предадена за печат във в-к "Преса"

***

Шумотевицата в медийното пространство, която се вдигна в самия край на 2014 г. по повод на „внезапния” обрат в пенсионната реформа, има солидни основания. Те са главно финансови – става дума за това, кой ще контролира около 8 милиарда лева спестени пари за старини, т.е. близо 10% от годишния БВП.

Възбудиха се и политически страсти- сред опозицията и при коалиционните партньори. Посипаха се обвинения към ръководството на ГЕРБ: в демагогия (заради орязаното право на избор на пенсионен фонд) и за анти-частни попълзновения (прехвърляне на капиталов ресурс от пенсионно-осигурителните дружества в полза на НОИ и държавния бюджет). В един момент дори съдбата на т.нар. четворна коалиция беше поставена под въпрос. За съжаление, звани и незвани експерти окупираха медиите и внесоха допълнително объркване в народонаселението. В публичното пространство, по неписана балканска традиция, настана пълна какофония. Което е най-прекия път към нищоправенето.

После Бойко Борисов направи крачка встрани, като даде тримесечна отсрочка за съгласуване на детайлите. Което се оказа добър ход. Страстите поутихнаха; взаимните обвинения между привържениците и противниците на промените в пенсионната система, отстъпват място на спорове по същество. Да се надяваме, че паузата , отредена за дебат, а не за скандали, няма да трае ден до пладне. Това е и подтикът да предложа настоящия анализ. Той е фокусиран върху три въпроса: кой, защо и как?

Кой лансира промените?

На пръв поглед отговорът е лесен: инициатори на пакета от корекции в пенсионната реформа, стартирала преди 12 години, са премиерът Борисов и финансовият министър Горанов. Опитите да се припише този акт на синдикатите са неубедителни. Не е за вярване, че 10 хилядната демонстрация на КНСБ е уплашила управляващите до такава степен, че те са се огънали ( както твърдят от работодателските организации). По-реалистичен изглежда другият вариант: вместо да се конфронтира със синдикатите, премиерът приложи маньовър в стил „Новият Бойко” – договори Меморандум за разбирателство с КНСБ и КТ „Подкрепа” и спечели двама съюзници в повече.

В хода на преговорите стана ясно, че персоналната отговорност за промените в КСО и Закона за бюджета за 2015 г. се поема от министър Горанов. Ако е достоверно това предположение, в крехката конструкция на четворната коалиция вече се оформя една действаща управленска ос: „премиер-финансов министър” (да напомня: тандемът „Борисов-Горанов” работеше без прекъсване още по времето на вездесъщия Дянков!)

Защо корекциите бяха обявени изненадващо,
без политически консенсус?

За да проумеем за какво спорят политиците и експертите, нека най-напред да направим едно уточнение. В Меморандума за разбирателство (неподписан, но вече работещ!) промените в пенсионната система не се изчерпват с предоставеното право на избор - къде да се превежда 5-процентната вноска: в НОИ или УПФ. Има още четири договорености, които бяха гласувани форсмажорно от НС:
-правото на избор на фонд при схемите за ранно пенсиониране;
-въвеждане на минимална възраст за пенсиониране за всички категории осигурени лица;
-криминализиране на осигурителната измама;
-отлагане на решението за повишаване на възрастта за пенсиониране (до намиране на трайно решение).

За съжаление, вниманието на спорещите се насочи почти изцяло върху регламентираното право на избор за родените след 31 декември 1959 г. Още в самото начало препирните се отплеснаха към идеологическата плоскост: защо правителството, водено от дясната партия ГЕРБ, обявява война на частния капитал, опериращ на осигурителния пазар?

Така поставен, въпросът губи рационален смисъл! Нека да го преформулираме по следния начин: първо, има ли сериозен повод и причини да се внесе в НС без съгласувателна процедура пакет от мерки, които се отклоняват и от философията, и от модела на пазарно-ориентираната пенсионна реформа в България? второ, защо този рисков демараж беше направен именно сега, а не примерно след една година?

Възможни са три обяснителни хипотези: конспиративна, бюджетно- фискална и кризисна.

Конспиративната хипотеза все още не се обсъжда публично. Но в коридорите на властта върви информация, че идеята за алтернативен избор е не е случайно хрумване на управляващите, а е последица от необявена акция на самите УПФ. Версията е следната: няколко от най-големите частни пенсионни дружества информирали Брюксел, че техни конкуренти работят не по правилата. Което означава, че КФН или не улавя нарушенията, или ги знае, но си трае. Тоест, има опасност от повторение на аферата КТБ - само че този път в друг, невралгичен сегмент на капиталовите пазари: осигурителния.

При подобни сигнали е редно ЕК конфиденциално да се обърне към българското правителство за разяснения; на свой ред то се изправя пред дилемата: да изчака ( подобно на кабинета „Орешарски” при случая с КТБ) с надежда, че нещата ще се подредят от само себе си; или да реагира ,спазвайки принципа „Страх лозе пази”. Премиерът избира втората опция.

Следователно, ако той е бил стреснат от нещо, то не е заради синдикалната акция, а от опасения за избухване на бомба „а ла КТБ”(което би било смъртоносен удар за второто му правителство).

Звучи правдоподобно, но няма неопровержими доказателства, че поредицата от събития са се случили.Но проблем - и то тежък - с втория стълб на пенсионната система очевидно има. В словесната война , разгоряла се през коледно-новогодишните празници, се промъкнаха няколко любопитни (уж случайно изпуснати) фрази: „частните пенсионни дружества да излязат на светло”; „проверете кой е и как работи новият играч на пазара: Фонд „Утре”!”;” има някаква скрита цел, която обществото не може да я разбере” и т.н. Ако е имало консприрация, рано или късно истината ще излезе наяве.

Втората хипотеза вече получи частично потвърждение след приемането на поправката „Горанов”. Да, т.нар. право на избор действително дава възможност на НОИ да привлече допълнителни средства, за сметка на постъпленията от 5-процентните вноски в частните осигурителни дружества.Колко ще са те- ще се разбере в края на тази година. Дотогава всички разчети ще имат условен характер, защото не е известно как ще реагират вложителите и какъв ще е окончателният алгоритъм за избор на фонд.

Твърденията, че държавата иска да национализира 8 милиарда лева (7 милиарда от УПФ и 1 милиард от професионалните фондове) са чисто спекулативни; те бяха оборени след изчисления на самите частни компании. Някои от тях се усетиха и започнаха рекламна кампания , оповестявайки основните параметри на своите активи: натрупани вноски, инвестиран капитал, административни разходи, такси, доходност (виж например публикацията на ПОК „Доверие” във в-к „ Преса” от 29.12.2014, в която се поема ангажимент да се публикува всеки месец информация за портфейлите на управляваните от нея фондове).

Третата хипотеза заслужава най-голямо внимание. Да се надяваме, че в „гратисния” период до края на март енергията на спорещите политици и експерти ще се пренасочи от свирката към двигателите на пенсионната реформа. Което изисква да се намери отговор на въпроса: как финансово-икономическата криза се отрази на българския, пазарно ориентиран модел, избран преди повече от десетилетие. Известно е как се взе това решение- под натиска на Световната банка и в унисон с тогавашната мода да се копира добилият световна известност чилийски модел.

Какви са резултатите на българска земя? Кризисната статистика е категорична и безпристрастна:

 През периода 2006-2014 година НОИ изпадна в тежък хроничен дефицит. Ежегодният недостиг на ресурс за покриване на плащанията на старите и нови пенсионери надхвърли 6% от БВП още през 2010 г.. При това положение държавата (разбирай данъкоплатците) трябваше да спасяват финансово системата, наливайки в НОИ над 17 милиарда лева за 9 години (извън сумата, която държавата превежда като „трети осигурител”). Общо делът на държавните трансфери достигна безпрецедентно равнище- над 55%!

 За същия период УПФ, възползвайки се от задължителния статут на вноските за втора пенсия, натрупаха въпросните 7 милиарда лева. Уверяват ни, че средната доходност за периода е била 5-6 %. Според последните КФН през второто тримесечие на 2014 г. само едно от частните дружества е регистрирало загуба (интересно: кое е изключението!) А по показателя „ Модифицирана претеглена доходност” за същото тримесечие всички УПФ бележат скок от +3,5 на +6,9% на годишна база. Каква обаче е реалната доходност за осигурените лица?

Според изчисленията на финансовия експерт Любомир Христов, тя е отрицателна: -2,6%! (www.idfk.org). В социалните мрежи беше публикувана още една интересна калкулация: Ваня Григорова от „Солидарна България” пресметна, че за 13 години задължителни вноски за втора пенсия е претърпяла парични загуби в размер на 1200 лева.

Какво излиза: и държавният фонд, и фондовете, управлявани от частни компании, са ненадеждни, губещи структури- за осигурените лица, данъкоплатците и респективно-за държавата. Особено драстични са загубите на УПФ през 2008, когато средната доходност е спаднала с повече от 20%. Което означава, че форсираната приватизация на пенсионно-осигурителните системи, извършена преди повече от десетилетие, не е издържала най-важната проверка: на икономическите кризи.

И двете подсистеми не се справят с пазарното предизвикателство да поддържат положителен финансов баланс: солидарният сегмент нарастващо зависи от данъчните постъпления; капиталовите дружества систематично стопяват парите от личните партиди. Така че Любомир Христов е прав с твърдението си, сегашният пенсионен механизъм е „счупен”, а „ изборът” между две еднакво неработещи алтернативи не е никакъв избор. Следва ли тогава да виним Борисов, Горанов и сие, че хвърлиха камък в пенсионното тресавище и поискаха незабавни промени!

Разбира се, по-добър избор от неработещия винаги може да се намери. Което ни отвежда при следващия въпрос:

Как да се ремонтира повредената машина?

Тук е най-голямата мъчнотия! Ако се отчете дълбочината на повредите, тогава ще стане ясно, че до 31 март 2015 г. няма как да се направи генерален ремонт. Разбира се, за да не останем в обичайната ситуация на нищоправенето, някои ключови възли и детайли, трябва да бъдат шлифовани. Това се отнася за:

 алгоритъма за избор, който би трябвало да позволява на осигурените лица няколкократно преминаване от един в друг фонд;
 въвеждане от НОИ на индивидуални партиди за вноските за втора пенсия (вариант- чрез Сребърния фонд);
 цялостен одит на УПФ, проведен от независими експерти и публично оповестяване на резултатите (особено за реалната доходност, основанията за налагане на такси, удръжките за административни разходи);
 проверка на отпусканите средства на свързани лица, имащи пряк или косвен достъп до ресурса на капиталовите пенсионно-осигурителни дружества; информация за участието на работодатели в тези дружества;
 двупосочна информационна кампания за индивидуалните финанси –от НОИ и УПФ- която да достигне до възможно повече осигуряващи се лица;

Тези стъпки ще задоволят част от претенциите на критиците , упрекващи кабинета (не без основание) в прибързани действия и липса на управленска програма. Но голямото предизвикателство- как да се замени калпавата пенсионна машина с нова, икономична и устойчива на рисков път, остава. Най-разумно е след като шумотевицата окончателно стихне, крайното решение да се вземе чрез референдум. Пенсионната дилема засяга всички българи и е валидна през целия живот – обстоятелства, които правят националното допитване незаобиколим политически и правен акт.
----------
ПП. Статията беше завършена, когато председателят на бъджетната комисия в НС Менда Стоянова хвърли бомбата с изявлението: „Доходността на капиталовите пенсионни фондове е отрицателна през последните 12 години”! Което показва на кой участък от фронта ще се проведат следващите атаки и контраатаки на „воюващите” страни! Очевидна е потребността от дебат, който би дал безпристрастен отговор на генералния въпрос: кой печели и кой губи от въведената тристълбова пенсионна система в България? И какъв е Българският Избор? Тази тема ще ме занимава в следваща статия...