Пенсионният дебат: Гледните точки на Любомир Христов и Иван Нейков

Любомир Христов: Пет сериозни проблема пред фондовете за втора пенсия
08.01.2015
Публикация от Фейсбук
***

- Г-н Христов, какви според вас са реалните мотиви за прехвърлянето на партидите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) в НОИ?
- Предложението за промяна в Кодекса за социално осигуряване мина без мотиви, непрозрачно. Анализът показва, че то не решава нито един проблем - нито на хората, които предстои да се пенсионират или да започнат работа, нито на НОИ и на пенсионната система, нито на държавния бюджет. Може да се направи извод, че целта е скрита. Затова и всеки може да излиза със свои собствени спекулации. Аз не искам да допринасям към това, но най-вероятно, когато има нещо скрито, става дума за това правилните лица да вземат едни чужди пари. Но трябва да се разбие една заблуда. Това, което ще стане не е национализация. Даже и партидите да бъдат прехвърлени без съгласието на хората, става въпрос, че едно неясно и несигурно обещание за пенсии от УПФ се сменя с друго неясно и несигурно обещание за пенсия от НОИ. Има съдебна практика, в това число и европейска, според която това не е национализация. "Клиенти" на закона на Виктор Орбан от 2010 г. са стигнали до Европейския съд за правата на човека, който не е приел да разгледа жалбите им.

- Мислите ли, че и тук присъства задкулисие, има ли желание пенсионните фондове да бъдат наказани на всяка цена за нещо, което са направили?
- Въпросът не е има ли задкулисие, задкулисието ни се зъби и ни се хили съвършено открито. Независимо от това какви са мотивите и ефектите, дори и да са най-добрите, в което аз имам основание силно да се съмнявам, начинът, по който беше променен законът, няма как да го коментирам по друг начин, освен като варварски и дивашки. Единственото добро нещо, което се случи, като страничен ефект, който едва ли е бил преднамерен от тази партизанска промяна в онзи петък вечер е, че хората започнаха да се интересуват в кой фонд са им парите, какви са фондовете и пр. Ако този страничен ефект доведе до подобряване устройството и работата на фондовете, това ще е добре дошло.
- Кои са най-сериозните проблеми в системата, които са ви известни?
- Крайно време е да се направи пълен преглед дали УПФ изпълняват задачите си и как го правят. Краткият отговор е, че те не изпълняват функцията си за осигуряване на допълнителен пенсионен доход, който още не са започнали да изплащат. Основанието за този обща констатация е, че са реализирали средногодишна отрицателна реална доходност след (отчитане на –КП )инфлация, в размер на -2,6%. Това означава, че те дори не са успели да запазят покупателната способност на вноските на хората.

Иначе съществуват пет системни сериозни проблема.

Първият е, че по закон фондовете предоставят неподходящи инвестиционни стратегии и портфейли на близо 2/3 от клиентите си. На един 55-годишен мъж и на неговата 25 годишна дъщеря един и същи фонд предлага един и същи портфейл. Е, няма начин този портфейл да е подходящ и за двамата, тъй като те са с различни хоризонти. Т.е. вие имате задължението да си давате парите, но нямате избор как те ще бъдат управлявани. Фондовете са разработили законов текст за въвеждането на т.нар. мултифондове, които далеч не решават проблема, но са много по-добри от това, което имаме в момента. Но той не минава. Ако даден инвестиционен посредник или дружество предложи на толкова различни клиенти един и същ портфейл, той ще попадне под ударите на българския закон, който го задължава да предлага продукти, подходящи за конкретното лице. В същото време пенсионният фонд по закон ви предлага неподходящ продукт.

Вторият проблем са високите такси на входа - между 4,5 и 5 процента. С това се намалява доходността и освен това плащате за нещо, което не получавате. Таксата е предназначена за професионалиста, който ще ви посъветва къде да си сложите парите. Така е във всички страни, които се намират на запад от Драгоман. А и по принцип в много малко страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие осигуряването във втория стълб е задължително. Една от тях е Австралия, другата е Сингапур. В нито една от тях няма липса на избор за портфейлите, в които да се инвестират парите ви.

Третият системен проблем е, че по закон УПФ трябва да отпускат пожизнено пенсии. Професионалното управление изисква, за да може това обещание да бъде обосновано, срещу него да стои пенсионен резерв. А такъв пенсионните фондове не поддържат. Това е проблем, чието решаване е в правомощията на Комисията по финансов надзор.

Четвъртият проблем са инвестициите в свързани лица. Има определение за свързани лица в закона, но то е доста слабо и съществуват многобройни начини да се заобиколи. Фондът купува с вашите пари едни активи скъпо, а когато ги продава, ги продава евтино. Официалната статистика, която фондовете подават на КФН е възможно да е манипулирана.

И последният сериозен проблем е, че портфолио мениджърите нямат обективен бенчмарк и затова ние можем да си обсъждаме с вас с месеци дали доходността, която те докарват е висока или ниска.

- Как пенсионните фондове ще прехвърлят активите си към НОИ? Задължително ли е там да постъпят единствено пари в брой, или може да се създаде ново звено, което да реализира постепенно притежаваните финансови инструменти?
- На този въпрос ще отговори с наредба Министерският съвет. НОИ няма капацитет и възможност да управлява тези активи.
- Какъв ще е ефектът върху неликвидната Българска фондова борса, ако пенсионните фондове тръгнат бързо да разпродадат българските си акции?
- Една голяма част от активите на фондовете са в чуждестранни инструменти, така че те могат да ги реализират. Но никоя борса не може да понесе едновременната продажба на големи портфейли от акции.
- Коректна или преувеличена е една аналогия между българските пенсионни фондове, които инвестират в свързани публични дружества и отпусканите от КТБ заеми на свързани фирми?
- Естествено, че аналогията е оправдана. Дори и да не говорим за отмъкване на цялата торба с пари, за свързаните лица смисълът е да се купят с пари на клиентите едни акции на цени над пазарните и когато му дойде времето, да се продадат на цени под пазарните. Т.е. печалбата да бъде прехвърлена от клиентите на пенсионния фонд към свързаното лице.
- Как си обяснявате факта, че повече от 6 години след началото на световната криза, в България най-популярните и най-канените от медиите икономисти и финансисти все още са пропагандаторите на т.нар. невидима ръка на пазара? Има ли подобен феномен в някоя друга страна?
- Не. Обяснявам си го с нашия дълбок непрофесионализъм и с учудващия догматизъм на хората, за които говорите. И с неспособността им да абсорбират новите факти. Аз съм живял, учил и преподавал във времето преди 90-та година. И тогава имаше задължителен догматизъм, но за разлика от сегашните фундаменталисти, хората тогава не вярваха в догмите, които се разпространяваха.

***
Любомир Христов е роден на 3.05.1955 г. Председател е на УС на Института на дипломираните финансови консултанти. Бил е съветник на изпълнителния директор на Световната банка, изпълнителен директор в Централния депозитар, главен икономист и член на УС на БНБ, преподавател в УНСС.

-----------------

Иван Нейков: Нескопосаният закон срещу фондовете дава отговор откъде идва атаката
2015-01-07 , Гласове

Автор: Рени Нешкова

„Хората, които вземат решенията – и това го казвам с пълното съзнание какво говоря – хал-хабер си нямат от осигурителна система. И затова и сегашните, и миналогодишните решения на замразяване на пенсионната възраст всъщност водят до отдалечаване в неясното бъдеще, когато българските пенсионери с парите от пенсиите си ще могат да си осигурят достоен живот. Ние продължаваме да насърчаваме ранното пенсиониране и искаме с малки осигуровки и сравнително нисък стаж това уравнение да ни доведе до високи пенсии. Няма как да се получи.“ Така бившият социален министър Иван Нейков коментира за ГЛАСОВЕ опитите да се разбият пенсионните фондове, кой има интерес от това и какво ще се случи в близките години, ако политиците допуснат тази стратегическа грешка.

- Дебатът за пенсионната реформа прекъсна заради празниците, но сега предстои да се реши въпросът с частните пенсионни фондове. Хората трябва да знаят истината, дали не е сбъркан моделът?

- Моделът такъв, какъвто го имаме от 2000 г., не е сбъркан. Той е добър, защото осигурява много възможности на хората, само че ние през годините направихме всичко възможно да го ерозираме. Ние неразумно управлявахме осигуровките, неразумно увеличавахме възможностите за ранно пенсиониране, в резултат на което се стигна до този огромен дефицит в първия стълб (НОИ). В същото време от втория и третия стълб ние искаме повече, отколкото те могат да дадат в настоящия момент. Всъщност универсалните фондове ще започнат да изплащат пенсии някъде след 2020 г., така са направени разчетите.
И приказките, че те не можели да плащат, са просто несериозни, защото фондовете нямат в момента задължението да го правят. И въпреки всичко те създадоха съответните структури и в момента тъкмо тези пенсионни фондове в България са най-големият институционален инвеститор в страната. Близо 8 млрд. лева от събраните пари на хората са инвестирани в българската икономика, в българските ценни книжа. Министерството на финансите, ако не са пенсионните фондове, няма да има на кого да си продаде държавните ценни книжа на практика.
И от тази гледна точка системата функционира съобразно правната рамка, която сме й задавали. Лошото е, когато тази правната рамка се пипа, без да има предварителни разчети. Например всичко, което беше направено през последните една-две седмици на миналата година в парламента по повод осигурителната ни система, нито едно от тези решения не се базира на предварителни разчети. Няма никакви анализи за ефекта от това, което беше прието. И това е най-тревожното.

- Смятате ли, че кръговете, интересите, които сринаха КТБ, в момента се опитват да сложат ръка и на частните пенсионни дружества? Кой има интерес – конкуренцията?

- Конкуренцията между фондовете не може да доведе до такова нещо, защото ако някой от фондовете хвърли камък срещу друг, ще бъдем свидетели на поговорката „Волът рие, на гърба му пада“. Няма как срещу един фонд да се работи, пък останалите да процъфтяват. След като се разколебае доверието срещу един, то се разколебава срещу всички. Това е видимата тактика в момента – да се изкарат всичките маскари, без значение банка ли е, фонд ли е, всичките да излязат мошеници. Първо, този подход е много опасен и второ, няма нищо общо между пенсионен фонд и банка. Това са две съвършено различни институции, които работят по различен начин. И проблемите, които може да има в една банкова институция, просто са невъзможни в един пенсионен фонд.

- Общото между тях е доверието. Някак много елегантно разклатеното доверие в банките след кризата в КТБ сега се прехвърля към пенсионните фондове. Хората се чувстват несигурни, чудят се след десетина години ще имат ли пари да плащат и т.н.?

- Ще разделя въпроса ви на две. Първо, за информацията. Тук става нещо много интересно, бих казал дори - странно. Всеки пенсионен фонд до 16 часа обявява резултатите от управлението на парите за текущия ден. Няма друга институция, която по толкова прозрачен начин – буквално, да обявява резултатите от своята дейност всеки ден. Всички пенсионни фондове – и това се следи абсолютно стриктно, всяка година пращат на хартия до всеки свой осигурен човек колко е натрупал от управлението на парите си, какво е положението по личната му персонална сметка. И забележете, в същото време водещи политици, които дори са в управлението, заявяват като един вид гордост, че не знаели в кой фонд се осигуряват. И това е много странно, да не казвам друго. Да не говорим за разпространеното твърдение, че не се знаело къде отиват тези пари. Ако някой, който поне малко се интересува от собствените си пари, отвори страницата на фонда, в който се осигурява, ще види всяка компания, в която са инвестирани парите му. Нека да погледнат и ще видят, че тези пари са инвестирани в компании като „Мерцедес Бенц“, „Майкрософт“, в „Сименс“, във всички големи български компании, които са излезли на борсата, ще разбере какви ценни книжа са купени и т.н. Тоест информация има, няма интерес да се знае. И в една такава ситуация на разколебано доверие се намират високопоставени политици да казват, че не знаели къде са им парите. Ами за да разбереш къде са ти парите и как се управляват, трябва да проявиш интерес. Странното е, че вярваме на приказки, а не на проверими факти. За разлика от фондовете никой не знае какво са правили с парите му в банката днес. Докато, повтарям, с пенсионните фандове се знае всеки ден какво е правено.
Но така е с разколебаното и разлюляно въобще общество. Когато веднъж си загубил доверие в такава институция като КТБ, като БНБ, като правителство, като парламент, няма как да има оазиси на доверието. Недоверието се пренася върху всички останали сфери и това е една от причините да се атакуват фондовете и ако има целенасочена тактика за това, както предположихте, сега е най-удобният момент да се твърди, че всички са маскари и ще ви откраднат парите.
Системата обаче е направена така, че не могат да бъдат пипнати парите на хората. И пенсионните фондове нямат достъп до тези пари в онзи смисъл, че да ги сложат в едни чували и да ги изнесат някъде. Пенсионните фондове са две юридически лица – едното е пенсионното дружество, другото е пенсионният фонд. Пенсионното дружество може само да инвестира, тоест само да управлява парите на хората, които не стоят в шкафовете на дружеството, за да удари някой ключа и да ги натовари.

- Хора от един от частните фондове намекнаха, че тази атака се осъществява от един новосформиран фонд, който по този начин си разчиствал терена. Какво мислите за това?

- Какъв е този фонд, не знам нищо за това.

- Не стана много ясно наистина. Но хората се питат кой всъщност надзирава частните пенсионните фондове? Защото имахме доверие в БНБ, а ето какво се случи с нейния надзор.

- Според Кодекса по национално осигуряване Комисията за финансов надзор упражнява пълен контрол върху всички пенсионни фондове и по този начин държавата знае във всеки момент колко пари имат фондовете, къде са инвестирани, каква е доходността. Тоест има драконовски контрол и това е предвидено по закон върху дейността на пенсионните фондове. Между другото израз за стабилността на фондовете е и това, че те и в момента плащат и досега са изплатили над 800 млн. лв. като пенсии. Защото те плащат не само за навършена възраст, а и инвалидни, наследствени пенсии и т.н. и всеки месец продължават да плащат. А всъщност забелязвате ли, че в цялата какофония по проблема не се чуват гласовете на хората, които вече си получават парите. Но то е нормално, хората не обичат да парадират какви доходи получават, щеше да е тревожно, ако изведнъж се появят маси от хора, които твърдят, че не им се плащат пенсиите. Дезинформацията и атаката идва не от такива хора, а от някаква неясна посока, използвайки кризата в КТБ.
- Ами точно това е въпросът, че е неясна посоката и хората се разтревожиха, че след кризата в КТБ последва атака и към пенсионните фондове. И затова въпросът кой сега се опитва да срине и фондовете е важен, защото всичко отвън прилича на организирана атака.
- Да, най-малкото не бихме могли да го изключим от различните възможности. А колкото до този нескопосан законодателен опит, който правителството предложи за промяна на системата, а именно парите на хората да отиват в НОИ, а не в пенсионните фондове, тук единственото логично обяснение, което експертите могат да дадат, е, че министърът на финансите търси пари, за да запуши дупката в НОИ. Защото тя тази година мина 2 млрд. лева и се запълва с пари от републиканския бюджет. Това вече дава отговор на въпросите откъде идва атаката срещу песионните фондове. Забелязвате ли и един друг нюанс в атаката – един народ, за който думата „частник“ беше мръсна дума, а частният производител беше смятан за полупрестъпник, много е лесно да му кажеш – ела в държавния НОИ и напусни тези мръсни частници. Това звучи в ушите на по-старата генерация от българското общество много познато и правдоподобно.
- Втората пенсия е за хората, родени след 1959 г. Останалите пенсионери очевидно са оставени на „доизживяване“. Виждате ли за тях някаква светлина в тунела в обозримото бъдеще, че ще живеят по-прилично?
- Как да ни вярват хората, като им казваме, че до 2015 г. ще им увеличим пенсиите с 5 лева. И тук, ако не беше толкова тъжно, щеше да е много смешно, особено ако се отнасяше за друга държава. Всички от НОИ, от Министерството по труда знаят какво трябва да се направи, но за съжаление пенсионният модел и особено солидарният му стълб продължава да бъде заложник на политически партизанлък. Погледнете последните 15-ина години – всички решения, свързани с „пипане“ на солидарния стълб, имат връзка с поредните избори и с някакви „жестове“ към обществото. Тоест ние превърнахме солидарния стълб от една строга математическа система, каквато трябва да бъде, в заложник на политически интереси. Хората, които вземат решенията – и това го казвам с пълното съзнание какво говоря – хал-хабер си нямат от осигурителна система. И затова и сегашните, и миналогодишните решения на замразяване на пенсионната възраст всъщност водят до отдалечаване в неясното бъдеще, когато българските пенсионери с парите от пенсиите си ще могат да си осигурят достоен живот. Ние продължаваме да насърчаваме ранното пенсиониране и искаме с малки осигуровки и сравнително нисък стаж това уравнение да ни доведе до високи пенсии. Няма как да се получи.

- Едно време се говореше за Сребърния фонд, който да компенсира по някакъв начин ограбения пенсионен фонд. Но тази идея отшумя през годините.

- Сребърният фонд съществува, той е в БНБ и в него има около 2 млрд. лева, но това са белите пари за черни дни на осигурителната ни система. Той сигурно ще бъде използван след десетина години, когато на един работещ ще се пада по един пенсионер. Но в този фонд не влизат никакви пари, защото се пълни с парите от приватизация и от приходи от бюджетни излишъци в края на всяка календарна година, а в последните години няма нито приватизация, нито излишъци в бюджета. И аз съм сигурен, че ще дойде ден за следващия голям скандал да питаме къде са парите от Сребърния фонд. Това ще е новият шок за хората след десетина години.

- Според вас ще се разберат ли политиците за пенсионните фондове?

- Ние с колеги ще се опитваме до последно да ги убеждаваме каква огромна стратегическа грешка се прави. И това да се противопостави солидарният стълб на капиталовия е безумие, защото системата е направена така, че двата стълба трябва заедно да функционират и да се допълват. Надявам се разумът да победи.