Ще доведе ли победата на СИРИЗА до нова глобална финансова архитектура /Проф. Кръстьо Петков/

Утрешната победа на СИРИЗА на парламентарните избори в Гърция не буди съмнение. Социологически агенции, стратегически центрове за политически анализи, приятели и недоброжелатели на формацията, предвождана от Алексис Ципрас, вече се питат каква ще е нейната преднина и дали ще е достатъчна, за да управлява сама.

Което е свидетелство за драматичен обрат в отношението на международната общност към феноменалното радикално движение, зародило се в южната ни съседка.

Промяната ме връща две години назад – през февруари 2013 г. с група колеги от Швейцария и Англия бяхме на гости на СИРИЗА и взехме участие в 150-хилядния митинг на централния площад в Атина. Колоните на протестиращите прииждаха на вълни, блоковете бяха построени на идеен принцип: граждани и синдикалисти, леви и центристи, столичани и провинциалисти. Както обикновено, имаше и шумни екстремисти, които търсеха сблъсък с полицията. Но това, което ме впечатли най-много не беше потенциалната агресия, а пъстротата и енергията на протестиращата тълпа. Който е чел внимателно анализите на Густав Льо Бон, Зигмунд Бауман и Ноам Чомски за поведенческите импулси на спонтанните човешки обединения, без затруднение би направил извода, че Улицата е и генератор, и индикатор за раждането на нова гражданска сила. Която съвсем скоро ще предяви своите претенции към властта.

Този момент дойде. И е необратим. В това се убедиха всички политици и коментатори, защитници на европейското статукво, които се опитаха да блокират победния ход на СИРИЗА или поне да минимизират нейния изборен резултат. Имам предвид безпрецедентният , брутален натиск, който упражни тандемът "Меркел - Шойбле" върху гръцките избиратели и политици, заплашвайки ги, че държавата им ще бъде експулсирана от еврозоната и вероятно - от ЕС. Пропагандно-наказателната акция " Grexit", инициирана от официален Берлин, претърпя пълно фиаско. Оказа се, че нито има процедурен механизъм, нито навалица от желаещи да подкрепят германската инициатива. Остана да виси въпросът как е възможно в една общност като ЕС, претендираща да е демократична, канцлер и финансов министър от чужда, макар и икономически мощна държава, да се намесват във вътрешната политика на суверенна Гърция . Въпрос, който е актуален и за нас, българите - на фона на зачестилите напоследък намеси във вътрешните ни дела от ключови фигури в евроатлантическата зона.

Но в злополучния демарш на Меркел-Шойбле и на поддържащите ги коментатори от Европа и САЩ имаше и нещо положително. Обвиненията срещу Сириза за ляв екстремизъм и анти-европеизъм получиха убедителен отговор: в самата Гърция,и в ЕС. В плана за действие от девет точки, оповестен от СИРИЗА в навечерието на изборите, бяха обявени управленски намерения, които в никакъв случай не може да се нарекат сепаратистки, деструктивни или екстремистки .

Първо, те настояват за преразглеждане на цялостната фискална и дългова стратегия на ЕС. Нима това не е искане и на по-голямата част от държавите, членове на общността? Контрапродуктивната, проциклична политика "Остерити" -на жестоки бюджетни икономии, наложена от т.нар. "Тройка" (ЕЦБ, МВФ и ЕК) придвижи Гърция от точката на технически фалит към фактически такъв. Делът на нейния дълг скочи на астрономическото число 319 милиарда евро, от които 17 милиарда трябва да се платят през 2015 г. Но не само Гърция е тази, която пострада от смъртоносната болест "Остерити". Пораженията засегнаха Италия и Испания, Португалия и Ирландия. А от две години насам заразата проникна и в ядрото на общността: еврозоната. Плахият икономически растеж ,отбелязан в Стара Европа след 2010 г., угасна, след което замръзна на точка, близка до нулата. И България се включи в рисковата зона, белязана от многомесечната дефлация.

Второ, СИРИЗА възнамерява да насърчи малкия и средния бизнес и да ограничи рекордно високата безработица , ползвайки инструментите и активите на държавата, вкл. и формирания излишък от 10 милиарда евро. И в добавка - да предизвика преразглеждане на европейската имиграционна стратегия. Което да реши проблема за гарантиране на социалните права на мигрантите и балансиране на националните трудови пазари.

В разрез ли са тези намерения с европейската антикризисна стратегия? С официалния курс - в никакъв случай. Още комисията "Барозу" заговори за необходимостта от преориентация: към растеж и работни места. Изработи и дългосрочна програма "Европа 2020", в която приоритетите и целите бяха подчинени на ограничаване на безработицата и бедността. Тъй като доминиращите "остерианци" от отбора на Барозу приказваха едно, но вършеха друго, амбициозните им програми увиснаха във въздуха. Сега чакаме чрез плана "Юнкер" да се мобилизират над 300 милиарда евро за инвестиции, с фокус върху средния и малкия бизнес. Преди три дни и ЕЦБ обяви стратегическо намерение да налее в националните инвестиционни програми над 1 трилион евро, за да освободи европейската икономика от дефлационния капан. Защо тогава Гърция да не се възползва от смяната на курса, още повече, че националната й икономика е сред най-закъсалите? Не само по своя вина.

Що се отнася до имигрантската тема, не само Гърция , а почти цялата Стара Европа е дала основание да бъде упреквана за появата на партии, продукт на ксенофобията и етническата дискриминация. И без радикалните предложения на СИРИЗА, заради етнонационалистите от Франция, Холандия, Англия и други страни, ЕС вече е изправен пред дилемата: да ограничи свободата на движение, или да се лиши от ключови свои членове.

Трето, Алексис Ципрас и СИРИЗА настояват за нови банкови и финансови правила в ЕС. Какви? Разделяне на инвестиционните и търговските, със строг контрол върху капиталовите потоци, ползващи офшорните зони. Санкции срещу данъчните измамници и пазарните спекуланти и др. И тези предложения попадат в центъра на европейския политически и експертен дебат за преформатиране на провалилия се модел на финансовия капитализъм . В САЩ вече влезе в сила и съответно законодателство, съвпадащо с мерките, заложени в плана за действие на СИРИЗА.

След като предизборните ангажименти на сигурния победител в утрешните парламентарни избори в Гърция не са диаметрално противоположни на антикризисните търсения от двете страни на океана, тогава защо СИРИЗА плаши евро-американските неоконсерватори? И защо тя и нейните последователи от други страни на континента наистина докараха силните на деня до ръба на паниката, както констатира наскоро влиятелният "Файненшъл Таймс".

Причините за словесната риторика "Анти-СИРИЗА", прераснала в истерия, са главно две: едната засяга външния дълг на Гърция, а другата-политическото равновесие в ЕС.

Няма съмнение - дългът на Гърция е огромен за мащабите на нейната икономика. Както и е вън от съмнение, че тя не е в състояние да го плати в близките 50 години - дори да разпродаде целият си природно-географски и материален ресурс и да превърне своите граждани в евтина прислуга на богатите европейци. СИРИЗА не е съгласна с тази перспектива и именно затова спечели симпатиите на над 35% от избирателите – минимумът, който се очаква да получи утре.

Допреди седмици настроенията в международната общност се доминираха от противниците на всякаква ревизия на дълга. Днес ситуацията е друга.

Сред финансовия и банковия елит в Европа вече се дискутира темата за преструктуриране и /или опрощаване на държавния дълг- не само на Гърция . В подкрепа на тази позиция излязоха и авторитетни икономисти от цял свят (виж писмото на 35-мата икономисти от 4 континента, публикуван от БГНЕС вчера-бел.а.).

Първата европейска държава от групата на богатите кредитори, която заяви готовност да преговаря за гръцкия дълг, е Финландия. Макар че засега се изключва варианта за опрощаване на плащанията, примерът на скандинавците несъмнено ще бъде последван и от други. Случайно или не, дни преди изборите в Гърция, беше отпуснат транш от 10 милиарда евро за стабилизиране на банковия сектор.

Лидерите на СИРИЗА и техните икономически съветници извадиха още един силен аргумент в своя полза - за двойния стандарт на глобалните кредитори и държави към новите длъжници . Факт е, че самата Германия няколкократно се е възползвала в своята история от процедурата за опрощаване на външни задължения (последният случай е от 1953 г-бел.а.) Този шанс е споходил и други държави-например в Латинска Америка. А какво да кажем за Полша, която след 1989 г. получи 100% опрощаване на дълга. И ние, българите, се наредихме в групата на поощрените нации след 50% редукция на дълга в началото на реформите. Какво излиза - за едни може, за други - не? Ето защо обявилата се за демократична, справедлива и солидарна Европа е длъжна да обясни защо прилага двоен аршин?

Така че апокалипсис след победата на СИРИЗА не предстои. Тук ,обаче, стигаме до сакралния въпрос: ще се търси ли политическа, финансова и юридическа отговорност за натрупания баснословен дълг – както от длъжниците, така и от кредиторите и техните "консултанти" от глобалните финансови мрежи? Отговорът на СИРИЗА е твърдо "Да". Което плаши! Препоръката на икономистите, подписали писмото - манифест , публикуван в "Гардиън" на 21 януари 2015 г., е също категорична – за тотална проверка на дълговите механизми, използвани преди и по време на финансово-икономическата криза в Гърция, Европа и света. В такава посока ескалират и настроенията на глобалните правозащитници, на гражданските протестни движения от всички континенти.

Ще се стигне ли до създаване на глобална финансова архитектура, която да сложи на място корпоративните мега-играчи, изобретили и внедрили оръжието за масово поражение, наречено "суверенен" държавен дълг? Отговорът ще научим през следващите години. Но ако се стигне до този повратен момент в историята на финансовия капитализъм, няма как да се забрави приносът на първопроходците.

Гръцката СИРИЗА несъмнено е техен водач и пример за подражание. За мен тя полага началото на ново, радикално паневропейско движение. То не е нито екстремно ляво, нито агресивно-популистко, нито етнонационалистическо. Просто е политическа конструкция за самоотбрана на ощетените граждани и народи, които в крайна сметка винаги плащат за безумните пазарни експерименти и алчните схеми за преразпределение на богатствата в полза на новата интернационална класа - олигархията.

БГНЕС, 2015-01-24