Дефлационната спирала и опасностите пред България /Проф. Кръстьо Петков/

BGNES TV , 3.2.2015

***
Ако трябва да подредим по дълбочина опасностите, които крие дефлацията пред българската икономика, бих поставил на първо място свиващото се от много месеци потребление.

Поради ниските доходи и очакванията на икономическите агенти, домакинствата и представителите на бизнеса ситуацията се влошава. Доколкото могат хората трупат резерви и не бързат да харчат парите си. Това дава сигнал за нарастващ риск към бизнеса, което е и второто негативно отражение. Бизнесът на свой ред свива инвестициите; банките и без това са ограничили до минимум кредитирането.
И в крайна сметка, кое ще съживи икономиката? Тя няма как да бъде захранена.

На следващо място категорично бих поставил проблема с безработицата. Тя и сега е доста висока, а ако прибавим трайно безработните и обезкуражените, отива към 500 000 души. Българската национална икономика не може да си позволи повече безработни. Все по-малко работещи издържат безработни, в това число - внасят за пенсиониране и т.н.

Има още един много неприятен риск, който подценяваме. Дефлацията, като възможно най-лошия вариант за деформиране и застой на една национална икономика, има това свойство, че веднъж като се влезе в нейния капан, излизане от там може да се получи много трудно. Тук възниква въпросът защо трябваше да чакаме 17 месеца, за да достигнем до извода, че сме втората в Европа държава с най-висока дефлация.

Като говорим за отчитане на рисковете от дефлация, най-напред сметката трябва да си направят управляващите, защото мерки за противодействие на дефлацията могат да дойдат от правителството и парламента. Социалните партньори могат да предлагат мерки, но решението идва на политическо равнище. От тази гледна точка моментално трябва да се прекрои програмата за управление на сегашното правителство. В частта за икономиката в нея трябва да влезе пакет с антидефлационни мерки и пакет за растеж, каквито сега - няма. Това показва, че подценяването и игнорирането на проблема с дефлацията продължава; а може би, този проблем се дължи на незнание и неграмотност.

Учуден съм от факта, че неслучайни, дипломирани икономисти казват: "Няма проблем. Дефлацията ще се преодолее по инерция, от само себе си". Няма такъв пример в историята. Ако се върнем назад и погледнем дефлационните кризи от 1929 г. или от края на 19 век, ще видим, че след време равновесието се възстановява, започва растеж. Но, това значи, че минават 10-15 години. Трябва ли да чакаме толкова, нали живеем в модерен свят…

Тепърва се правят анализи защо България е на второ място по дефлация в европейски мащаб, но мисля, че всичко започна в онзи момент, в навечерието на кризата, когато дълговете на фирмите и хората изведнъж нараснаха. Когато имаше леснодостъпен кредит и след това, когато изведнъж затвориха достъпа до кредитирането. В резултат на този подход се създаде почва за развитие на дефлацията.

Вторият причинител е фактът, че бяхме най-дисциплинирани, в първата петорка на държавите, които след 2008 г. поддържаха нисък бюджетен дефицит, чрез ограничението на разходи. Сега се оказва, че остеритетът, т.е. политиката на сурови бюджетни ограничения, е директен причинител на инфлацията, от която страда България. Щом сме били между отличниците, значи дефлацията трябва да ни порази най-напред и така се получи.

В сегашния бюджет са заложени буфери, които могат да смекчат дефлационните ефекти, само че, не знам дали не трябва да се направят някои промени. Например, защо трябва 1 милиард лева да харчим за панелите, когато може поне половината от тях да отидат в онези отрасли, които създават добавена стойност и повишават конкурентоспособността.

Друг пример е, че от външния дълг, който се взима тази година, остава един сериозен резерв от 3-4 милиарда лева под контрола на премиера и на министъра на финансите. Нека този резерв да се пренасочи на пазарна основа към средния и малкия бизнес, с приоритет към изоставащите региони. За това не е нужно да чакаме отнякъде още пари, тях ги има предвидени в бюджета.

Правителството трябва да осъзнае важността, сериозността и дълбочината на опасността, която крие дефлационната спирала. /БГНЕС

---------

Още по темата:

http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/veche-ne-otgovarya...

http://bnr.bg/horizont/post/100516275