Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

***

Планът на СИРИЗА от 9 точки за излизане на Гърция от кризата

Кандидатурата на лидера на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас символизира солидарността към гръцкия народ и всички в Южна Европа, които страдат от катастрофалните социални последици от строгите икономии и рецесия. Това се посочва в предизборната програма на лявата партия.
Аз не съм кандидат на Южна Европа. Аз съм кандидат на всички хора, независимо от техния адрес, независимо дали те живеят в северната част или на юг. Моята кандидатура обединява едни и същи хора, които неолибералното управление на икономическата криза разделя. Тя е насочена към всички хора, които искат по-добър живот за себе си и децата си в една по-добра Европа, се посочва в програмата.
Според нея еврозоната балансира на ръба на колапса, а изходът са следващите няколко стратегически цели, които определят трите основни приоритета на партията.

1.Демократично преустройство на Европа. Европа няма да бъде нито социална, нито екологична, ако тя не е демократична. Ако не бъде такава, тя ще отблъсне своите граждани, както се случва сега. Защото в този критичен момент Европейският съюз е разложен в олигархична и недемократична структура в услуга на банкерите и свръхбогатите. Демокрацията в Европа е в отстъпление. И няма съмнение, че трябва да се сложи край на строгите икономии, за да се възвърне демокрацията. Според СИРИЗА неолибералните строги икономии подкопават институционалните органи и политическата роля на националните парламенти. Те подбиват икономическите и социалните права на гражданите.
Основна точка в програмата е възстановяването на главната роля на националния парламент в изготвянето и взимането на решения по националния бюджет. Това означава спиране на членове 6 и 7 от Регламента на ЕС за мониторинг и оценка на националните бюджети, които дадоха на ЕК правото да разглежда и преразглежда националните бюджети.
Във втория етап се предлага нова европейска система за сигурност, която да не позволява на нито един европейски войник да бъде извън границата на Европа.

2.Икономиите са вредно лекарство в грешното време с опустошителни последици за единството на обществото, демокрацията и бъдещето на Европа, се посочва още в документа. Един от белезите на строги икономии, който не показва никакви признаци на изцеление, е безработицата - и по-специално, безработицата сред младите хора. Младежката безработица в Гърция и Испания е около 60%. С 3,5 милиона под 25 години без работа Европа подписва собственото си предсмъртно писмо.

3. Задвижване на екологичната трансформация на производството. Кризата не е просто икономическа, но също и екологична. Екологичното преструктуриране на производството обхваща възможно най-широк кръг от области на политиката като например: данъчна реформа, която ще промени логиката на данъчното облагане, премахването на вредните за околната среда субсидии, опазването на биологичното разнообразие, заместването на конвенционалната енергия с възобновяеми източници на енергия, инвестициите в научните изследвания за околната среда и развитието, биологичното земеделие и устойчив транспорт, както и отхвърлянето на всяко трансатлантическо търговско споразумение, което не гарантира високи социални и екологични стандарти.
4. От СИРИЗА настояват още за реформиране на европейската рамка за имиграция. Политиката за предоставяне на убежище трябва да се промени. Трябва да се гарантира защитата на основните права на човека на цялата европейска територия и незабавно да се планират ефективни мерки за спасяване на мигрантите в открито море, определяне на центрове за приемане на входните пунктове и приемане на правна процедура и нова правна рамка, която ефикасно и справедливо да определя достъпа на имигрантите до всички страни от ЕС, по справедлив и пропорционален начин, като се вземат предвид, доколкото е възможно и техните собствени желания.

Планът от 9 точки

Политическият план на партията за излизане от кризата, за растеж, социална справедливост и пълна заетост включва девет точки.

1. Европейската икономика е претърпяла шестгодишна криза със средна безработица над 12% и с опасност от дефлация. Европа трябва да намали лихвите по заемите за икономическо възстановяване и устойчиво развитие с акцент върху инвестициите в хората, технологиите и инфраструктурата. Програмата ще помогне засегнатите от кризата икономики да се измъкнат от омагьосания кръг на рецесията и повишаване на коефициентите на дълга, създавайки работни места и поддържайки възстановяването. САЩ го направиха , защо ние не можахме?", пише още в документа.

2. СИРИЗА цели кредитна експанзия на малки и средни фирми. Условията за кредитиране в Европа се влошиха рязко. Малките и средните предприятия са особено силно засегнати. Хиляди от тях, особено в засегнатите от кризата икономики на Европейския съюз, са били принудени да затворят, не защото не са жизнеспособни, а заради липсата на кредити. Последствията за работни места са ужасни. Извънредни времена изискват нетрадиционни действия. Европейската централна банка трябва да последва примера на други централни банки по целия свят и да предоставя евтини кредити на банки, ако те се съгласят да увеличат кредитирането на малки и средни предприятия.

3. Побеждаване на безработицата. Средната безработицата в ЕС днес е на най-високото си равнище от началото на воденето на регистри. Днес почти 27 млн души са безработните в Европейския съюз, от които повече от 19 милиона в еврозоната. Официалното средно ниво за еврозоната е нараснало от 7,8% през 2008 г. до 12,1% през ноември 2013 г. За Гърция - от 7,7% до 27,4%, а за Испания от 11,3% до 26,7% през за същия период. Много от безработните са без работа в продължение на повече от година, докато много млади хора никога не са имали възможност за платена работа. По-голямата част от проблема с безработицата е резултат от бавния или отрицателния икономически растеж. Но опитът показва, че дори и растежът в Европа се възстанови, ще отнеме много време, преди безработицата да се върне към предкризисните си нива. Според СИРИЗА Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места на своите граждани.

4. Спиране на новата европейска фискална рамка. Тя изисква балансирани бюджети година по година, независимо от икономическите условия, които преобладават в държавата-членка. Днес се премахва възможността за използване на фискалната политика като политически инструмент за стабилизиране по време на криза, т.е. в моментите, когато е най-необходимо, което поставя икономиката под риск. Накратко, това е опасна идея. Европа се нуждае от фискална рамка, която признава необходимостта от фискална дисциплина в средносрочен план, като едновременно позволява страните-членки да прибягват до фискални стимули в рецесия.

5. Една истинска Европейската централна банка - кредитор от последна инстанция за страните-членки, а не само за банките. Историческият опит показва, че успешните парични съюзи изискват централни банки, които извършват цялата гама от функции на централните банки и не се фокусират изключително върху поддържането на ценова стабилност. Ангажиментът на Централната банка да действа като кредитор от последна инстанция трябва да бъде безусловен и не трябва да зависи от споразумението на държавата за програмата с Европейския механизъм за стабилност. Съдбата на еврото и просперитетът на хората в Европа може да зависи от това.

6. Макроикономическо пренастройване
Страните с излишък трябва да правят колкото и страните с дефицит за коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на Европа. Сегашната асиметрията в регулацията между страните с излишък и дефицит не вреди само на страните с дефицит - това вреди на Европа като цяло.

7. Разделяне на търговските и инвестиционни банкови дейности, предотвратяването на такова опасно сливане, което рискува да се превърне в неконтролирано образувание.

8. Ефективно европейско законодателство по отношение на офшорните икономически и предприемачески дейности.

9. Нова политика за европейския дълг. Предложението на СИРИЗА е вдъхновено от подписването на Лондонското споразумение през 1953 година, което освобождава Германия от голяма част от икономическата тежест, в която е потънала. Това споразумение за опрощаване на половината от дълговете помага за възстановяването на следвоенна Германия и проправя пътя към икономически успех за държавата. Погасителният план на задълженията се разпределя за 30 години, а друга част става безлихвена.
Атина / Гърция, Източник: БГНЕС

***

Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ

2015-02-02

Новият премиер на Гърция Алексис Ципрас се обърна към германския народ в отворено писмо, публикувано във всекидневника „Ханделсблат.
"Германия и най-вече усърдно трудещите се германски данъкоплатци няма от какво да се страхуват от едно правителство на СИРИЗА. Напротив. Настоящата ситуация само настройва гърци срещу германци и обратното, а от това никой не печели", казва Ципрас.
Ето още какво се казва в отвореното писмо, което "Гласове" публикува без редакция:

Скъпи читатели на в. „Ханделсблат“,

Наясно съм, че повечето от вас отдавна са си изградили мнение по въпросите, които се съдържат в тази статия. Въпреки това ви моля да прочетете следващите редове, без да се поддавате на предубеждения. Предразсъдъците никога не са били добър съветник, особено в период на икономическа криза. Те засилват стереотипите и пораждат нетърпимост, национализъм, назадничавост, дори насилие.

Обръщам се към вас в отворено писмо, за да ви покажа и една друга гледна точка на събитията от 2010 г. до днес. Преди всичко обаче бих искал откровено да ви разясня предложенията и програмата на ръководената от мен партия „СИРИЗА“, които на 26 януари могат да се превърнат в основна цел на новоизбраното гръцко правителство.

От 2010 г. гръцкото правителство не е в състояние да обслужва дълга си. За съжаление на най-високо европейско ниво бе взето решение да се създаде впечатлението, че проблемът може да бъде решен с отпускането на най-големия досега в човешката история кредит, съпроводено със стриктно спазване на програма за финансови и политически структурни реформи. С ясното съзнание, че това ще доведе до намаляване на националните приходи, които финансират изплащането както на новите, така и на старите кредити.

Решително отхвърляме кредитното споразумение

Към проблема е подходено така, сякаш заплахата от държавен фалит ще доведе до ликвидни затруднения. Или с други думи: използвана е логиката на банкера, който вместо да си признае, че отпуснатият от него кредит към фалирало дружество е станал „несъбираем“, той продължава да му отпуска допълнителни парични заеми, заблуждавайки се, че кредитът ще се погаси, ако просто неизбежният фалит бъде разсрочен.

Здравият човешки разум веднага би прозрял, че подобно сляпо и последователно придържане към доктрината „Extend and Pretend“** ще доведе до трагични последствия за моята родина. Малко здрав човешки разум би бил достатъчен, за да се проумее, че вместо Гърция да бъде стабилизирана, се налива масло в огъня на една постоянно разгаряща се криза, която представлява заплаха за основите на Европа.

Аз и моята партия категорично се противопоставихме на сключеното през месец май 2010 г. кредитно споразумение. Не защото смятахме, че Германия и нашите партньори не са ни дали достатъчно пари, а защото бяхме на мнение, че са ни предоставили значително повече средства от възможностите ни, повече отколкото бихме имали право да приемем. Суми които не само не биха били в помощ на гръцкото население, предвид предназначението им да бъдат хвърлени в каца от дългове без дъно, но и по никакъв начин не биха спрели растежа на държавния дълг, чийто товар нашите партньори ще стоварят отново безкомпромисно върху своите граждани.

Този неоспорим факт бе известен на федералното правителство и въпреки това бе премълчан.

Хиляди предприятия бяха изправени пред фалит

След по-малко от година нашата прогноза се оказа вярна. Комбинацията от вземането на огромни кредити и масивни съкращения не само че не съумя да овладее проблема с дълга, а удари с цялата си сила най-слабите в нашето общество. Съвестните трудови хора загубиха не само работата си, но и домовете си. Беше им отнето елементарното човешко достойнство. Драстичната загуба на доходите предизвика фалита на хиляди предприятия, като помогна на оцелелите да се утвърдят като олигополи и да укрепнат.

Във времена, в които надеждата и перспективата се превръщат в дефицит, не е необходимо много време, за да се излюпи „змийското яйце“ на фашизма и неонацистите да започнат да обикалят страната и да сеят омраза и насилие.

Независимо от пълния провал на тази стратегия и до ден днешен се поддържа твърдият курс за удължаване на илюзията. Със сключеното през 2012 г. кредитно споразумение бе натоварен още по-голям дългов товар върху и без това крехките рамене на Гърция, което доведе до нова рецесия. Междувременно парите на нашите партньори бяха използвани за финансиране на една система за лично облагодетелстване, а наложеното орязване съкрати най-вече спестяванията на осигурителната и пенсионна каса.

Отричане на математически факти

Напоследък някои наблюдатели говорят за стабилизирането на Гърция. Споменава се дори растеж и че наложената политика дава резултат. В действителност става дума за изкривяване на фактите, които не издържат на точен анализ. Така например последното действително покачване на националния доход в размер на 0,7% не маркира края на рецесията, а нейното продължение, защото в същото време инфлацията достига 1,8%.

Истината е, че държавният дълг на Гърция няма да може да бъде върнат, докато гръцката икономика продължава да бъде подлагана на опити за фискални ограничения (fiscal waterboarding). Упоритото поддържане на тази лишена от изход и презираща човека политика и отричането на математическите факти струва на германския данъкоплатец огромни суми, а на гръцкия народ – неговото достойнство. И още по-лошо, води до настройване на гърци срещу немци и обратно, което нанася дълбоки щети върху демократична и обединена Европа.

Германия и най-вече усърдно трудещите се германски данъкоплатци няма от какво да се страхуват от едно правителство на СИРИЗА. Напротив.

Обявява се битка срещу системата на клептокрация

Ние не търсим конфронтация с нашите партньори, допълнителни кредити или зелена светлина за нови дефицити. Нашата цел е стабилизирането на държавата, постигането на балансиран държавен бюджет и прекратяване на обезкървяването, което напълно неадекватното кредитно споразумение причинява на германските и гръцки данъкоплатци. Ние искаме прекратяването на политиката на „Extend and Pretend“ и то не за сметка на немските граждани, а в полза на всички нас.

Скъпи читатели, зная че искането за точно прилагане на договореното се дължи на опасението, че ако им бъде позволено, гърците биха продължили, както досега. Напълно разбирам тези страхове и искам ясно да уточня, че не моята партия, не СИРИЗА бе тази, която създаде тази корумпирана система за лично облагодетелстване. Това бяха онези, които днес най-много настояват за стриктното спазване на договорките и продължаването на програмата за реформи. И, разбира се, само ако техните лични привилегии не бъдат засегнати по никакъв начин, каквато бе ситуацията през изминалите четири години при правителството на Самарас. Ние обявихме война на тази система на клептокрация и ще предприемем широка реформа в държавата и публичната администрация, като изградим прозрачност, създадем системи ориентирани към резултатите при назначения и повишения, гарантираме ефективна и справедлива данъчна система и се ангажираме да водим ефективна борба с прането на пари.

Това е нашият план за реформи. Планът за реформи, който ще предоставим на гръцкия народ на предстоящите парламентарни избори.

Повече солидарност и повече демокрация

Целта е да се постигнат нови договорености в рамките на еврозоната, които ще дадат възможност на гръцкото население да диша и да освободи своята производителност, но най-вече да живее достойно. Чрез възстановяване на устойчивостта за погасяване на дълга и изход от рецесията. Посредством финансиране на растежа, вместо обречената на провал политика на ограничения, която води отново до рецесия. Чрез стимулиране на социалното единство. С повече солидарност и повече демокрация.

На 25 януари в Гърция ще се роди нов шанс за цяла Европа. Нека не пропуснем възможността да го използваме.

Националният доход продължава да пада. Дълговата лавина не спира да расте. Конфронтирани сме с позорно разкрасяване на статистиката, с цел оправдаване на ефективността от преследваната от Тройката политика в Гърция – за да може европейците, които имат право на истината, отново да бъдат заблуждавани.

* В оригинал „Fiskalisches Waterboarding“. Waterboarding е метод за изтезания, при който на лицето на разпитвания е поставена кърпа, върху която се излива вода. По този начин водата прониква в дихателните пътища и подложеният на изтезанието усеща, че се дави. Този метод е свързан със силна болка, удавяне, увреждане на белите дробове и мозъка, поради недостиг на кислород. Включително други физически наранявания като счупени кости, в резултат на борбата за самосъхранение, трайни психически поражения и смърт. Инквизицията е активно прилагана в Гуантанамо. – бел. ред.

** „Extend and Pretend“ е похват, който се ползва от банкери, когато установят, че кредитите им са несъбираеми. Вместо да отпишат заема като вземат активите, те разширяват кредита, за да може задлъжнелият да продължи да опитва да върне и стария, и новия дълг. Технически длъжникът не е забавил плащанията, а портфолиото на банките не е пълно с невъзвращаеми заеми. Банките не взимат имоти и други активи, защото нямат компетенции да работят в други сектори – не разполагат със специалисти за управление на имоти, които да ги предпазят от обезценяване. Т.е. предполага се, че длъжникът е по-добър експерт и може да реши проблема по-ефективно от банкерите – бел. ред.

Източник: Glasove.com

***

Тома Пикети: Направиха пари с гръцкия дълг

2015-02-04 FranceSoir.fr

Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например. Победата на "Сириза" трябва да се използва като възможност за по-глобална промяна и да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Това коментира миналия понеделник Тома Пикети, автор на превърналата се в бестселър книга “Капиталът на ХХI век”, пред “Франс Ентер” след победата на “Сириза” на изборите в Гърция. Ето акцентите от неговия анализ.

Победата на “Сириза”
“През 2012 г., при предишните гръцки избори, вече смятах, че е необходим шок от този тип. Лечението със сурови икономии, което бе наложено на Гърция и на еврозоната като цяло, е катастрофа: безработицата експлодира в еврозоната, докато намаля навън, в САЩ например”.
“Бе направен лош избор и Гърция, в частност, плати много тежка цена за него. Трябва да се използва тази възможност (победата на “Сириза” - б.ред.) за по-глобална промяна”.
Възможно ли е да бъде заличен гръцкият дълг?
“Това се случваше в историята всеки път, когато дългът достигаше това ниво (на Гърция - б.ред.). Такъв бе случаят с Германия след края на Втората световна война. Те се измъкнаха чрез смесица от преструктуриране, понякога много висока инфлация и предоговаряне”.
“Ако искате да изплатите 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), са нужни 50, 60 г. без инфлация. Това не е реалистично, това никога не се е случвало в историята”.
“Нужно е преструктуриране на гръцкия дълг, но мисля, че трябва да се отиде по-нататък. Трябва да се преосмисли начина, по който е организирана еврозоната. Френското правителство трябва да изиграе централна роля”.
“Новият бюджетен договор, приет през 2012 г., организира политиката на сурови икономии. Време е Франсоа Оланд да признае, че това не проработи. Какво прави този договор? Той създава мишени на прекалено бързото намаление на дефицита. Не може да се избира ритъма, с който се намалява дефицита, независимо от икономическата конюнктура”.
“Освен това има система на управление, която не е демократична. Не може няколко страни да решават сами. Нужно е всяка страна да бъде представена в зависимост от населението си, ни повече, ни по-малко. Ако бяхме направили това преди, щяхме да имаме по-малко сурови икономии, повече растеж, по-малко безработица. Днес трябва да се възползваме от случая, за да преразгледаме това и да спрем да казваме, че не можем да променим договорите, докато го правим през цялото време”.
“В края на годината ще има избори в Испания и “Подемос” биха могли да получат резултат, сравним с този на “Сириза”.
“Трябва да разгледаме европейския проблем в неговата цялост, а не само да измисляме временни решения”.
Вещае ли победата на “Сириза” нова ориентация за Европа?
“Инициативата трябва да дойде най-напред от Франция, Италия и Испания. Тези страни, заедно с Гърция, трябва да поставят на масата нов проект за демократично преработване на еврозоната, например с общ данък за всички компании”.
“Дори Франция и Германия не успяват да накарат мултаницоналните компании, които правят сделки с Люксембург, да плащат данък. Как искате Гърция да успее?”
“Много сме лицемерни в исканията си към гърците и в отсъствието на сътрудничество с тях”.
Ще бъде ли заличаването на гръцкия дълг чиста загуба за данъкоплатците в еврозоната?
“Трябва да се погледне в перспектива. Първо, Гърция представлява 2% от БВП в еврозоната. Така че има 98% брутен вътрешен продукт, който не е гръцки. Второ, трябва да се намалят лихвените проценти по гръцкия дълг от 1% на 0%. През последните години направиха пари с гръцкия дълг: взеха на заем при 1%, за да им дадат на заем при 4 до 5% лихва. Спечелиха пари”.
“Имаме огромна отговорност за депресията на гръцкия БВП от 25% за пет години. Това е депресия от мащаба на кризата през 30-те г. на ХХ век във Франция или Великобритания”.
Политиката на сурови икономии “не послужи за нищо, от гледна точка на намаляването на дълга, точно обратното, тя потопи БВП, който е много нисък, и така увеличи тежестта на дълга”.
“Значителното намаляване на лихвените проценти и удължаването на гръцкия дълг ще облекчи дълга”.
“Проблемът е глобален. Нужен е общ фонд, в който да се вкарат всички държавни дългове, на всички европейски страни. Впоследствие този фонд ще емитира дълга с общ лихвен процент. Това би позволило на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде много по-ефикасна спрямо инфлацията. Мерките, предприети от ЕЦБ преди няколко дни, ще позволяват ли да се възстанови инфлация от 2%? Това съвсем не е сигурно”.
“Докато имаме единна валута, но 18 държавни дългове, ще има и други финансови паники”.

Източник: Glasove.if;

Превод от френски: Галя Дачкова