Извънредният външен заем: коя хипотеза е вярна? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в- "Преса", 17.2.2015

***

През целия преход не е имало подобен икономически феномен: за броени месеци България тегли външни заеми в огромен размер от 15,64 милиарда лева, които ще харчи през 2015- 2017 г. Акцията е в ход: на 6 февруари правителството е сключило договори за дилърство и агенство с четири банки – Сити, HSBC, УниКредит и Сосиете Женерал. Седмица по-късно беше поискано предварително одобрение в НС, където се разрази истински скандал. Ако правителството получи парламентарна подкрепа, България става европейски рекордьор с дисциплината „Скоростно задлъжняване” и се прощава с престижната втора позиция в класацията за най-нисък външен дълг в ЕС. Вярно е, че оставаме под ограничителния таван от 60% спрямо БВП. Но пък ще сме единствената държава в ЕС, която за по-малко от пет години е допуснала двукратно нарастване на външните си задължения.

Заговори се за

повторение на гръцкия дългов сценарий на българска почва!

Както можеше да се очаква, ГЕРБ и опозиционната БСП се вкопчиха в словесна битка по повод на държания в тайна договор. Не е ясно по какви критерии са избрани въпросните банки, които ще пласират българския дълг. Никой не обясни защо сред тях е английската HSBC, срещу която се води международно разследване. Вероятно е подбрана по целесъобразност! Документите, свързани със споразумението от 6 февруари, бяха недостъпни за повечето депутати и експерти, участващи в парламентарните комисии. Наблюдавахме недопустими действия за един законодателен орган: броене на гласове на неприсъстващи депутати; обсъждане и гласуване на оферта за милиарди евро за по-малко от час и т.н.

Според конституцията на България, документът за извънредния външен заем няма правна сила, докато не бъде ратифициран от НС. За съжаление, споровете между двете най-големи партии, представени в парламента, дотук се водят главно с политически аргументи. Те са главно за пред непосветената във финансовата материя публика и допринасят твърде малко за осветляване на фактологическата страна на дълговата бомба. Третата по сила партия-ДПС- засега мълчи и гледа сеир. Коалиционните съюзници на ГЕРБ се колебаят по кой път да тръгнат: на мълчалива подкрепа, или на пореден спор със старшия партньор.

От икономическа гледна точка казусът, който сътвориха управляващите, е следният: необходим ли е точно сега масиран външен заем на България? Ако действително има такава потребност, каква цел преследва и на какви приоритети е подчинен?

Дотук чухме две взаимноизключващи се хипотези!

Първата е фискална. Заемът целял поддържането на финансовата стабилност на държавата през следващите три, тежки бюджетни години; щял да се харчи за обслужване на стари задължения, финансиране на бюджетния дефицит и попълване на фискалния резерв. Именно тези приоритети са заложени в мотивите , подготвени за обсъждане и ратификация от НС на споменатия договор от 6 февруари. Те се поддържат не само от МФ и от близки до него финансови експерти и дилъри, пряко заинтересовани от издаване на нови емисии. Една любопитна подробност: финансовият министър е заявил пред в-к "Преса" (16.2.2015), че според плановете на неговото министерство в периода 2015-2017 г. ще бъдат поети нови задължения за 18,218 милиарда лева, което е с около 2,5 милиарда лева повече от официално представения размер пред НС. Може да се окаже, че и това число не е последно!

Оставям настрана факта, че кратката обяснителна записка (апропо, доста неграмотно написана) е съчинена "на коляно" и внесена в НС в „12 без 5”. В нея се съдържа важно съобщение: поетият ангажимент от правителството се базирал на "средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари".

Чудесно, но подобна стратегическа разработка не е връчена предварително на народните представители. Разполага ли кабинетът „Борисов-2” с тригодишна програма, или нещо извънредно го е принудило да спеши бюджетната комисия и без консултации да поиска одобрение на договорите с чуждестранните банки? Ако МФ и БНБ са успели да подготвят средносрочна програма за управление на дълга, от процедурна гледна точка всичко би било наред. Но ако тепърва ще се пише такъв документ (което прозира от текста на Мотивите) значи каруцата пак е поставена пред коня! Защо? Този въпрос ни отвежда към

втората – конспиративна- хипотеза.

Проследявайки размяната на реплики в парламента, колеги икономисти се включиха онлайн, задавайки логичния въпрос: щом като сметките показват, че за обслужване на стари дългове и рефинансиране на бюджета не са необходими обявените колосални суми , тогава за какво ще се харчат взетите назаем пари?

При това- без гаранции, че лихвените равнища ще са изгодни за България! Формулировката „до 10% лихва”, предложена от МФ, е доста фриволна и не отговаря на реалната динамика на капиталовите пазари. Освен ако разликата от нормалните 2-3 до 4-5 и повече проценти не отиде за комисионни на привилигеровани дилъри.

Как реагира опозицията от БСП, която трескаво се стреми да се репозиционира вляво от центъра? Нейни говорители твърдят: "Управляващите искат да си осигурят финансов комфорт при задаващите се избори ”! Или : „От заема ще се облажат близки до правителството кръгове!” Звучи познато-през лятото на 2013 г. подобни обвинения към коалицията ДПС-БСП се чуха от десницата . Така че нека да видим какви са разчетите на експерти, които не си изкарват хляба с партийно поръчани анализи. Изчисленията, които публикува в Economix.bg * финансовият анализатор Иванина Манчева категорично показват, че

планираният извънреден заем надхвърля потребностите с 5 милиарда лева !

За какво тогава ще отиде планираният „излишък”? За харчове през идващите черни дни, за управленски комфорт (както твърдят от „Позитано-20” ), за преминаване към режим: „хроничен бюджетен дефицит”, или за нещо друго?

Не е изключено да се окажат прави онези експерти, които съветват: "Търсете причината другаде, не в публичните финанси". И добавят: само един крупен и непредвиден разход, какъвто е въоръжаване на армията, може да е обяснение на черезвичайното правителствено решение! Други виждат още една причина за възходящото натрупване на дълг върху дълг: верижната реакция в банковия сектор, която предизвика фалитът на КТБ –съмнително предизвикан , зле регламентиран и некадърно управляван.

Разсъжденията относно възможен скрит сценарий изглеждат логични. Военният вариант става обясним на фона на спешните посещения на високопоставени мисионери от евроатлантическите структури в България. Има и конкретни факти, които потвърждават конспиративното предположение: мобилизацията-при това двукратно- на военослужещи от запаса, потребни за въздушната отбрана на трите бази: в Балчик, Безмер и Граф Игнатиево; трескавите приготовления в съвсем оредялата българска армия и т.н.

Що се отнася до банковия вариант, не друг, а премиерът Борисов наскоро заяви, че държавата подкрепя финансово и други трезори извън ПИБ! Което значи, че заделените извънредно 5 милиарда лева не стигат.

Ако съмненията, заложени в конспиративната хипотеза се потвърдят, тогава наистина ни очаква гръцки сценарий: взимат се ударно едни пари от международните капиталови пазари; дълговата спирала се завърта неудържимо; съвкупният дълг на държавата расте; парите за закупуване на оръжие се връщат в държавите кридитори; закъсалите частни банки абсорбират нови дози от ликвиден ресурс. Накрая сметката се поема от гражданите-данъкоплатци в страната длъжник.

Признавам - не съм сигурен, че специално военно-конспиративната хипотеза отговаря на силно зависимата ситуация, в която изпадна България - заради лоялното си поведение като член на НАТО и уникалното геополитическо местоположение. Но сме длъжни да я тестваме-публично! Ако не друго, поне отговорните фактори в държавата открито да опровергаят подобни страхове!

Приключвам с една - надявам се- конструктивна антитеза на правителствения дългов сценарий :

дълг действително е необходим, но за преструктуриране и технологична модернизация на българската икономика.

Изпадналата в тежка депресия и трудно обратима дефлация национална икономика се нуждае от около 8 милиарда евро инвестиции - предложение, което беше обосновано от Съюза на икономистите и връчено на три поредни правитества. Такава цел, обоснована в национална инвестиционна програма, конкретизирана в отраслови, регионални , продуктови и прочее пазарни приоритети, наистина заслужава парламентарен дебат и дори-референдум! Но в предложението на МС до парламента предварително одобрение на сключения договор за емитиране на облигации, няма нито дума за подобни намерения и планове. Истинските мотиви са обвити в словесна мъгла и плетеница от противоречиви аргументи. Което би трябвало да стресне НС!

Не случайно доказан експерт като проф. Христина Вучева излезе с категорично становище: няма правно основание за ратифициране на договора от 6 февруари, отнасящ се за заем, който излиза изван рамките на закона за бюджета. Ако все пак някой прочете законовите разпоредби (специално чл. 68 и 69 от ЗДБРБ)по негов си начин, или като изпълнение на поръчка, наистина ще сме свидетели на огромен скандал. Както и на поредно погазване на Конституцията на Република България.

--------

* Разчетите на експерта Иванина Манчева, които показват разминаването между потребната и "излишната" част от планирания външен заем може да се видят в статия на следния линк:
http://economix.bg/%D0%B4%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D...

AttachmentSize
File -1.docx978 KB