Авантюрата "пенсионерски данък" /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана в седмичника "168 часа" / 20.2.2015/

***

Когато научих за предложението на работодателите от АИКБ да се въведе нов данък за работещите пенсионери, първата ми реакция беше по-скоро емоционална. „Пенсионерски дънък” ми звучи като „ергенски данък”, само че с обратен знак: същата безмислица, както по времето на соца; поредно посегателство върху граждански и конституционни права; поколенческа дискриминация – заради заради възраст и социален статус. Само че трудното време, в което живеем днес, ни задължава да преодолеем емоциите и да оценим непредубедено, с аргументи работодателското хрумване.

Новият десятък, който предлагат войнстващите неолиберали от АИКБ е авантюра, която може да предизвика крайно нежелателни икономически, социални и дори политически последици. Защо мисля така?

Първо, от икономическа гледна точка десятъкът, наложен върху пенсионерите, ще има нееднозначен ефект – подобно на други необмислени идеи, които влязоха в употреба през последните години (например, облагането на банковите влогове). Ако приемем за основа данните на Евростат от 2012 г., че у нас работещите пенсионери са 200 000, 10-процентната ставка върху получаваните пенсии при пълна събираемост ще донесе допълнителен приход в бюджета от около 700 милиона лева. Не са малко тези пари.

Само че това е сметка без кръчмар. Подобно на случая с банковите влогове, фактическите бюджетни постъпления – чрез укриване на доходи, работа „на черно”, прекратяване на работа и други-ще бъдат значително по-малки. Тоест, само с мизерните пенсионерски пари няма как да се закърпи дупката от около 2 милиарда лева годишен дефицит, който се очаква да имаме през следващите три години.

Но да допуснем, че проектът за новия данък бъде одобрен и от всеки работещ гражданин от третата възраст държавната хазна ще прибира по около 30 лева средно на месец. Това веднага ще свие разходите в домакинските бюджети, заделяни за храна , лекарства, услуги; ще удари вътрешното потребление в страната; ще даде нов тласък на депресията и дефлацията, която изживява българската икономика.

Ако господа работодателите мислят комплексно за българската икономика, нека да предложат алтернатива: раздаване на целеви ваучери на пенсионери с доходи под линията на бедност, които да бъдат поименни и задължително да се харчат за български стоки. Това ще инжектира ресурс, главно в средните и малки местни производители, от който те отчаяно се нуждаят години наред. Само че тази идея нещо не се долюбва от вносителите на проекта за пенсионерския данък. Защо ли?

Второ, десятъкът е социално несправедлив данък. В историческото минало е било така, но тогава сме били под чуждо робство; същата тегоба беше наложена в най-новото време – чрез 10-процентния плосък/регресивен данък върху личните доходи, без необлагаем минимум ( крещяща неправда, сътворена от другарите социалисти, когато бяха на власт).

Слава Богу, сега МТСП и правителството не са инициатори на десятъчната идея, което им дава възможност да я обмислят внимателно и да маневрират в преговорите с (не)социалните партньори (визирам работодателската страна).

Върху какво би трябвало да размишляват социалният министър и подопечните му административни звена?

а/ вярно е, че само в четири държави от ЕС не е въведен данък върху пенсиите; но също така е вярно, че тази фискална мярка е налагана поетапно в страни, в които пенсиите са 3-5-8 пъти по-високи от българските (около половината от 2300000 индивидуални пенсии у нас са толкова ниски, че минават за социални помощи). Следователно, новият данък ще бъде разбираем и поносим, когато доходите на българските пенсионери скочат поне двукратно;

б/ щом си обрекъл хората от третата възраст на мизерно съществуване заради ниските пенсии, защо им отнемаш правото да си докарват допълнителни доходи, за да поддържат един що годе нормален жизнен стандарт. Заплатата за свършена работа и пенсията за прослужени години и възраст са две различни неща; те са производни на два вида права ( по този казус КС вече се произнесе: те не трябва да се смесват; нито пък да се налагат финансови тегоби върху работещите възрастни хора).

в/твърдението на АИКБ, че пенсионерите се издържат от работещите, е наполовина вярно. Така е от бюджетно-технологична гледна точка. Но поколения наред пенсионерите не са били (и няма как да бъдат) иждивенци, ощетяващи финансово държавата и данъкоплатците.В трудовия период от своя живот те са правили добросъвестно вноски, разчитайки след време да бъдат пенсионно осигурени. Такъв е нормалният жизнен цикъл и такива са социалните закони по целия свят, що се отнася до човеците (виж, в животинския свят, в джунглата, правилата са други!)

Трето, не е трудно да се предвиди, че внасянето на проекта за пенсионерския данък в НС ще предизвика вълна от протести. Спонтанни и масови – досущ както през зимата на недоволството (2013 г.). Пенсионерите и хората в предпенсионна възраст и без това са на границата на търпението.

Дотук, с глухо ръмжене, изтърпяха всякакви пазарни експерименти и откровени издевателства: дискриминация между стари и нови пенсионери; мораториум върху индексацията на пенсиите; отлагане на повишаването на коефициента за изчисляване размера на пенсиите. Една искра е необходима и пожарът ще пламне. И отново ще попаднем в зоната на политическата нестабилност.

Надявам се авантюрата с пенсионерския данък да бъде замразена за определено време на сегашния и словесен стадий. Но ако индустриално-корпоративният бизнес действително е загрижен за състоянието на бюджета и пенсионната система, нека да престане да се вторачва в нискодоходните групи. От тях каквото можеше да се изтиска, беше изтискано.

Резервите са във върха на пирамидата на доходите: там, където богатите бяха освободени от прогресивен данък и вложиха парите в милионни спестявания, или ги изнесоха зад граница; в дирижираното разпределение на бюджетния ресурс и еврофондовете към приближени фирми; в неплатените данъци от стотици милиони левове - от българи, чиито авоари се съхраняват в защитени убежища в чужбина; в рентиерския капитал; в контрабандата и т.н.

В битката за запушване на тези черни дупки, през които изтича националния ресурс, има място и за конструктивен авантюризъм- почтен и национално полезен!