Емблематична среща: проф. Тома Пикети разговаря с Пабло Иглесиас

Аналитичният сайт "Open Democrasy" публикува редактиран превод на разговора между най-известния напоследък автор-икономист проф. Тома Пикети и Пабло Иглесиас, лидер на испанската партия "Подемос".

Оригиналното заглавие на интервюто е:"Reforming Europe: Thomas Piketty meets Pablo Iglesias" и е осъществено и записано най-напред от Otra Vuelta de Tuerka (‘Another Turn of the Screw’).

Според мен срещата между две от най-популярните личности в Европа има емблематичен характер. Френският професор Тома Пикети (наричан още новият Маркс), прикова вниманието на коментаторите и на специалистите по сравнителна икономия, история на доходите и политическа икономия от двете страни на океана с фундаменталното си изследване "Капиталът на 21 век"; политикът на бъдещето Пабло Иглесиас основа партия, чието име на български означава "Ние можем" . Подобно на гръцката "Сириза" партията на Иглесиас се вписа в новото европейско политическо течение - на гражданския радикализъм. Месеци преди предстоящите парламентарни избори в Испания, "Подемос" води убедително в класацията по електоралните предпочитания.

Каква е визията на двамата признати лидери на мнения за бъдещето на Европа и финансовия капитализъм? Като отчитам важността на този въпрос, в следващите редове предлагам кратък обзор и коментар на най-важните части от разговора между учения проф. Т. Пикети и политика П. Иглесиас.

Пълният текст на английската версия на интервюто се съдържа в прикачения файл.
/Проф. Кръстьо Петков/

***

Мисията и моралът на учения
============================

Отговаряйки на поредица от въпроси за своя академичен профил и за ролята на науката в съвременното общество, проф. Тома Пикети заявява:

"Аз виждам себе си като изследовател в социалната наука, отколкото като икономист".

Според него разделителната линия между икономикса, историята, социологията и политическата наука е по-тънка, отколкото понякога я представят някои икономисти. Често те са изкушени да представят пред хората, че са създали отделна наука, твърде специализирана, за да бъде разбрана от останалия свят.За Пикети това е несериозно твърдение, което обаче е нанесло досега доста щети.Той вярва в скромния подход към икономикса и апелира да не се позволява на икономистите да запазват за себе си собствено-икономическите въпроси. След което се позовава на своите изследвания в областта на историята на доходите и активите, които изискват интердисциплиннен подход. Прилагайки това разбиране, в книгата си Пикети ползва дори примери от литературата, когато се налага да обясни природата и динамиката на неравенството.

Що се отнася до нашумелият случай, когато проф. Тома Пикети отказа да получи наградата на Почетния легион, ученият обяснява своето решение по следния начин:

"Ние не пишем книги за тези, които управляват, не пишем за правителствата. Не пишем книги, без да очакваме почетни звания. Ние пишем книги за всеки, който чете книги. И над всичко, аз се опитвам да дам принос към демократизацията на обществето и икономиката".

Забележителна теза! Какъв пример за академичен и граждански морал!Нещо повече, професор Пикети формулира като най-важен мотив на своето творчество необходимостта гражданите да разберат проблемите, които не са чисто технически и опират до всекидневието на отделния човек-като например публични фондове, доход, активи, лихвени равнища, заплати. Само по този начин може да се стигне до публичен дебат с активното участие на всеки гражданин. Най-важната цел в обсъжданията е да не се приема на доверие казаното от политическите лидери, които са склонни да представят своите убеждения за доминиращо обществено мнение.

В първата част на диалога Пабло Иглесиас поставя в упор един въпрос, който роди много спекулации относно идеологическия профил на Тома Пикети. Марксист ли е той, както твърдят негови коментатори и критици? Проф. Пикети многократно се е противопоставял на подобни квалификации. Във въпросното интервю той се аргументира защо не бива да се прави механично сравнение между неговия труд и този на класиците.

"Заглавието на книгата е "Капиталът на 21 век", защото се опитвам да върна темата за разпределение на богатството в центъра на политическата икономия. Авторите от 19 век, каквито са Рикардо и Маркс също поставят този въпрос в центъра на политическата икономия. Аз се опитвам да направя това по различен начин и не може да бъде другояче, защото трудът на Маркс е публикуван през 1867 г., а този на Пикети - през 2014 г."

Следователно, "постмарксистът" Пикети вижда своята научна задача в друг ракурс: да разгледа капитала в историчски контекст, да го изучи като исторически обект, да изследва неговите трансформация и да проследи промените при различните типове собственост. Френският учен и неговият международен изследователски екип тръгват от собствеността върху земята, за да стигнат до недвижимите имоти и финансовата собственост, невидимите активи и патентите.

Движейки се по тази историческа траектория, Пикети стига до извода, че няма съществени промени в динамиката на акумулирането на капитала, както обичайно се твърди. Напротив, след като преживяват няколко глобални шока през 20 век (две световни войни, Голяма депресия, студена война) западните елити отстъпиха пред социални и данъчни реформи, които категорично отричаха преди 2014 г. Което на свой ред премахва институционалните ограничители на неравенството.

" Тази историческа перспектива , заключава проф. Пикети, ни помага да разберем, че никога не е имало нещо естествено в изменящите се икономически ситуации. Тяхната еволюция зависи от институциите, законите, политическата и правната система... Тази историческа перспектива е решаваща за да се роди нов начин за регулиране на сегашния глобален патримониален капитализъм"

Трудът, разпределението, данъците
=================================

Известно е, че бестселърът "Капиталът на 21 век" предизвика и редица критики и несъгласия - както към използваната методология, така и към автентичността на изходната статистика. Една от критиките, както припомня водещият интервюто Пабло Иглесиес, е за отсъствието на трудовия фактор като главен политически елемент при обяснението на неравенството.

"Дали работническата класа е все още способна да повлияе на нашето разбиране за неравенството" -пита Иглесиас. "Да, отговаря Пикети-стига да отчетем разнообразието вътре в работническата класа, в която интересите на нейните членове не са винаги едни и същи". Пикети не приема, че проблемът за класите е старомоден или е табу. Но анализът и тук трябва да се рестартира в историческа перспектива, да се видят еволюциите, за да се стигне до съвременността.

Следва още една дискусионна тема: за актуалната роля на националната държава. И по-конкретно - възможно ли е тя да си върне отнетия суверенитет (като резултат от европейската интеграция). Отговаряйки на този въпрос, Тома Пикети отвръща на критиката, че търсейки варианти за демократизиране на икономиката, лимитирал ролята на националната държава. За него тя продължава да играе съществена роля. Но в същото време в Европа, на континентално равнище, има потребност от демократична и легитимна публична влест. Според Пикети миражът за валута без държави е много вреден. Позовава се на примера с корпоративния данък. Днес мултинационалните компании рядко го плащат, или го правят на доста по-ниско равнище, отколкото малкия бизнес. Този проблем не може да намери решение на национално ниво, защото европейските държави се смаляват все повече в рамките на глобалната икономика.

Тук Пикети илюстрира своето твърдение с конфликтната ситуация, в която попадна преди време Жан Клод Юнкер. Отбранявайки се от нападките, председателят на ЕК-бивш премиер призна , че превръщането на Люксембург в активно данъчно убежище по негово време е било единственият начин тази малка държава да надхитри съседите си! Само че проблемът не се решава просто с едно закъсняло извинение. Ако отделни страни държат да съхранят анонимността на банковите клиенти, те следва да напуснат общността.Не с извинения, а с радикални институционални промени може да се реши проблемът за укриване на данъците, категоричен е Пикети. Което значи да има наднационален парламент за еврозоната и други наднационални органи, които да взимат ефективни и демократични фискални решения.

Създаването на нова институция " парламент на страните от еврозоната", излъчен пропорционално от националните парламенти, е предпочитаният от Пикети вариант за реализиране на неговата идея за интернационалните корпоративни такси и облагане на богатството. Така, по пътя на институционалното надграждане, а не чрез разпалване на антигермански настроения и национален егоизъм може да се демократизират икономиката и финансите. За Пикети сегашните решения за координация на управлението са възможно най-лошите. Това се доказва от приетия през 2012 г. европейски Фискален компакт, който е един неефективен инструмент за регулация. Никой днес не напира да влезе в еврозоната, констатира Пикети и препоръчва да се реформира Европа като се използва демократична система за управление на принципа на мнозинството. Сега се въвеждат регидни правила , като например тези за ограничаване на дефицитите, които спъват икономическото и социалното развитие.

Икономическите предизвикателства пред новите движения
=======================================================

В последната част на интервюто Пабло Иглесиас се възползва от възможността да чуе мнението на световно известния учен по споровете, които партиите на гражданския радикализъм като "Подемос" и "Сириза" са принудени да водят в своите страни и в европейски мащаб.

1. За корумпираните елити

Пабло Иглесиас определя испанската управляваща върхушка като лумпен-олигархия. Тясното преплитане между политическата класа и финансовите корпоративни кръгове непрестанно ражда корупция. Лидерите на "Подемос" я определят като антикорупционно движение. От него се очаква да предложи рецепта за лечение на болестта "политическа корупция".

В националния антикорупционен дебат в Испания битува становището, че методът за противодействие трябва да се базира на промени в закона; а инструментариумът да се заимства от криминологията. "Подемос" обаче смята, че корупцията е преди всичко икономическо явление и борбата срещу нея трябва да се води с икономически средства. Правилно ли е това виждане!

Тома Пикети е съгласен с тази формулировка. Според него най-ефикасното оръжие срещу корупцията е прозрачността. Прозрачност не само на национално политическо равнище, където има корумпирани министри и висши чиновници, но и в корпоративната област. И вижда в германската система на кодетерминация добър вариант за контрол върху мениджмънта. Правото на работниците да получават информация, да изразяват становища и да гласуват е един добър начин за ограничаване на властта на бордовете за управление, където съществуват корупционни практики. От това, че германският работник е допуснат в корпоративното управление, не следва, че той например няма да произвежда качествени автомобили. Обратното е вярно- казва Пикети!

2. Победен ли е остеритетът? Каква е равносметката от шестгодишното принудително прилагане в ЕС, вкл. в страни като Испания и Гърция?

Проф. Тома Пикети е категоричен, че остеритетът е получил категорична присъда: провал! Това се вижда при сравнителния анализ на икономиките в ЕС и САЩ. Преди пет години дълговете и безработицата са били на близки нива. Днес американската икономика се стабилизира и стъпва на пътя на растежа; безработицата също е значително намалена. Обратно, европейските икономики са в застой и дефлация. Растежът в Германия е два пъти по-малък дори от този в Англия.

Проблемът е ясен: в Европа редукцията на публичните дефицити е твърде форсирана. Това убива растежа, специално във Франция, където данъците са твърде високи. Историята на публичния дълг, описана в книгата на Пикети, ни учи, че е невъзможно да се намали високия дълг чрез минимална инфлация /отсъствие на инфлация. Проф. Пикети нарича "колективна амнезия" натиска, който Германия и Франция оказват върху страните от южна Европа: да платят всички свои задължения до последното пени!

3. Редно ли е да се преструктурира външния дълг на закъсалите държави?

Главният проблем, според Пикети, се състои в това, че хората не искат да признаят собствените си грешки. Фискалният компакт от 2012 г. беше грешка, при това допусната от двата полюса на политическия спектър. Саркози във Франция подхвана преговорите, Оланд ги довърши и сложи подписа си. Затова френската политическа класа-лява и дясна- има проблем днес да признае допуснатата грешка, която я прави отговорна.

Възможно е и в Испания да има споделена отговорност. Всяка страна е отговорна, не само Германия, но и Франция, Испания, Италия. Затова се налага да реформираме Европа, настоява Пикети. Това, което плаши Германия -понякога с основание- е въпросът как ще се определят равнищата на общия дефицит. Дотук предложения не се виждат. Не може просто да се разчита на ЕЦБ. Не може да се смята, че единствено тя общата валута, без демократична публична власт на европейско равнище, ще се справят с кризата.

Договорът от Маастрихт също се нуждае от реформа. Когато са го приемали, условията са били други - Европа тъкмо е излизала от стагфлацията и високата безработица След кризата от 2008 г. вече е ясно, че ЕЦБ не може образно казано , да стои отстрани и да наблюдава движението на влаковете, да контролира инфлацията. Днес има финансова криза и тя налага нови решения. Централната бнка трябва да има пред себе си правителство, за да противодейства на верижните фалити.

AttachmentSize
File -Пабло Иглесиас.docx207.95 KB