СКАНДАЛЪТ С АНГЛИЙСКАТА БАНКА HSBS – ПРЕДПОЧИТАН ДИЛЪР И В БЪЛГАРИЯ! Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в-к "Преса", 25.2.2015

***

Скандалът с втората по големина в света банка HSBS със седалище в Лондон набира скорост. Обвиняват я в организиране на схема за данъчни и дългови измами; прокуратурата в Швейцария я разследва; подобна процедура тече и в САЩ. В самата Англия парламентът и медиите се занимават с банковия скандал вече трета година.HSBC търпи верижни загуби от наложените глоби, компенсации на клиенти и др. Дотук , по сведения на социалните мрежи, тя се е разделила над 1 милиард долара и се готви да плати още. Печалбите й неудържимо спадат (през 2014 г. със 17%); активите се топят.

В същото това време българското правителство е сключило Договор за дилърство с четири чуждестранни банки, между които е и скандалният трезор? На какво се дължи този гаф: на недоглеждане, или на съзнателно поет/рисков ангажимент?

Този въпрос няма как да бъде заобиколен при втория кръг от парламентарните дебати за ратифициране на въпросния консултантски договор. Затова е редно да коментираме онези факти от обвиненията срещу HSBC, които биха поставили под съмнение легитимността и ползата от нейното участие в дилърския екип по най-крупния външен заем, с който се е ангажирало правителството на България през последните десетилетия.

Планирани измами или технически нарушения!

Български финансисти, близки до правителството, се опитаха да омаловажат случващото се с английската банка, като заявиха, че прегрешенията се отнасяли само до швейцарския клон и били дело на изпълнителския персонал. Що се отнася до топ-мендиджмънта, там имало лордове и тем подобни почтени особи, които на се занимавали с мошенически операции.

Пълна заблуда! Разследването в английския парламент се води именно срещу ръководството-настоящо и бивше- на HSBC. Нещо повече, разплитайки мрежата от взаимносвързани лица и институции, съпричастни на банковите измами, парламентарната комисия се занимава специално и с една от ключовите държавни институции на острова- Агенцията по приходите (HMRC). В аферата е замесен дори влиятелният „Дейли Телеграф”.

Тези и други факти са предмет на анализ в поредица от статии, публикувани през последните месеци от специализирания сайт Open Democracy. На сайта на Международния консорциум на разследващите журналисти(ICIJ) се намира пълна дисекция и компютърна презентация на престъпната схема. Няма как тя да е плод на случайно хрумване на дребни банкови чиновници. Технологията на измамите е изработена с много талант и въображение. Тя е почти гениален криминален продукт, достоен за изучаване във висшите училища по финанси и банково дело. И още нещо: предназначена е за ВИП-клиенти!
Кои са ползвателите на банковия крими-продукт?

Това не са редовите вложители и кредитополучатели. Ето каква е конфигурацията на ползвателите на специалните услуги на банката:

• HSBC Private Bank (Suisse) е предлагала услуги на клиенти, чиито имена са споменавани в неблагоприятна светлина от ООН, в съдебни документи и от медии - като свързани с трафик на оръжие, „кървави” диаманти и подкупи.
• HSBC е обслужвала клиенти, близки до дискредитирани режими като тези на бившия египетски президент Хосни Мубарак, бившия президент на Тунис Бен Али и сегашния сирийски президент Басар ал-Асад;
• В списъка на клиентите на HSBC са включени политици от Великобритания, Русия, Украйна, Грузия, Кения, Румъния, Индия , Лихтенщайн, Мексико и др. (т.е. клиентелата е от цялата планета)
• HSBC системно е уверявала клиентите си, че няма да разкрива детайли по техните сметки на съответните национални власти, дори ако има доказателства за недекларирани доходи . Чрез използване на подставени клиенти от офшорни зони, трезорът е спомагала за заобикаляне на Европейската директива за спестяванията от 2005 г., целяща да ограничи данъчните измами чрез обмен на банкова информация.

Списъкът с нарушенията на международните стандарти и добрите банкови практики, извършени от HSBC през периода 2012-2015 г. е значително по-дълъг. Цялостната база данни, изнесена от банкови служители , изградена от вещи компютърни специалисти и станала достояние на мрежата на разследващите журналисти, предстои да се публикува. Тогава ще научим кои имена стоят зад общата сума от депозитите на българи или свързани с тях лица в скандалния трезор

Според разследващите журналисти само в един клон на банката са вложени 380 милиона лева – доходи, чиито произход и дължими данъци трябва да се проверят (апропо, какво стана с „откраднатата” от МФ дискета със сведения за български влогове в Швейцария - за други 300 милиона евро? Измина почти година, а от нея и извършителите на „кражбата” – ни вест, ни кост! Или всичко е било блъф!)

Да се върнем към Договора за дилърство, който вдигна адреналина на българските депутати и на цялата общественост. Дори коментираните по-горе в резюме факти от аферата „HSBC” поставят в упор въпроса: да даде ли съгласие НС английската банка да остане в дилъркия екип? Не би ли било редно тя да бъде изключена от Договора, което на свой ред ще доведе до рестартиране на процедурата от 6 февруари, 2015 г., когато са подписани документите за 16-милиардния външен заем?

Може ли българският парламент да гласува доверие на институция, замесена в криминални схеми, разследвана в няколко държави, посочвана многократно в негативен план от влиятелни медии като Льо Монд, Гардиън, ББС?

HSBC e успряла да пробие системите за финансова сигурност и данъчна легитимност в мощни държави. Особено показателен за нейната сила и агресивност е случаят с „Дейли Телеграф – един солиден консервативен вестник- чиито глас брутално е бил запушен от главния и рекламодател HSBC. Подробностите около този скандал вече излязоха наяве, след като главният политически коментатор Питър Озбърн напусна всекидневника и описа патилата си в Open Democracy.

Всичко това се случва в Лондон - светая светих на модерните капиталови пазари и интелектуален център на либералната демокрация. Какво да мислим за България, където държавността е в тежка криза, а компетентните институции, вкл. финансовото разузнаване, дотук не се обадиха да предупредят националния парламент за риска от заразяване на дилърската процедура с лоши банкови практики, налагани от HSBC.

При наличие на такава обезпокоителна информация, абсолютно задължително е НС да поиска пълна справка за комисионните и таксите, които са договорени с предложените дилъри. И в никакъв случай да не се доверява на периодично повтарящите се извинения от мениджмънта на английската банка. Само така ще отпадне съмнението, че българският екип, подготвил договора и близките до него нашенски дилъри, са знаели всичко за аферата с HSBC, но са си затворили очите и ушите. Нека напомним, че и предишни правителства ползваха услугите на „солидната” английска банка.
Дали тази приемственост е случайна!