ДЕНЯТ НА ПЛАЩАНЕТО: ДИСКУСИЯ „ВАРУФАКИС-СТИГЛИЦ” НА ФОРУМ В ПАРИЖ /Проф. Кръстьо Петков/

***
Дебатът между двамата макроикономисти се състоя в рамките на годишната конференция на The Institute For New Economic Thinking (INET) в Париж на 9 Април, 2015 г. По-късно на същия ден Гърция трябваше да плати на МВФ 459 милиона долара. Въпреки пророкуванията , че тя няма да намери парите, което щяло да я постави принудително в състояние на фалит, преводът беше направен, а Кристиан Лагард и гръцкото правителство потвърдиха транзакцията.

Корпоративно зависими БГ медии побързаха да съобщят новината с оценката, че Гърция била клекнала пред кредиторите; дежурни неолиберални коментатори с нескрито удоволствие констатираха, че финансовият министър на Гърция Йоанис Варуфакис в крайна сметка се завърнал на позициите на европоцентризма.

Така ли е в същност?

От съдържанието и духа на изключително интересната размяна на въпроси, отговори и реплики между проф. Джоузеф Стиглиц и проф. Йоанис Варуфакис на парижкия форум не личи да има промяна в мисленето и стратегията на правителството на Сириза и неговите поддръжници-световно известни икономисти. Джоузеф Стиглиц не е сам-извънредно активни в защитата на финансово-икономическия суверенитет на Гърция през последните месеци бяха още нобелистът проф.Пол Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт, проф. Дан Родрик, проф. Пол де Гро и мнозина други. А цяла група водещи икономисти излязоха с открито писмо във В. Гардиън: „Greece needs debts cancelled and growth” (21.1.2015).

Впрочем, убедете се сами какво са казали в деня „Х” за текущата обстановкка и бъдещите намерения инициаторите за нова финансова архитектура на еврозоната и техните консултанти и симпатизанти отвъд океана (линкът за видеозаписа на дискусията „Варуфакис-Стиглиц” е следният: https://www.youtube.com/watch?v=OY3Qxm6BoUI )

За улеснение на читателите на блога по-долу предлагам мой обзор на разговора между двамата макроикономисти.

***

Стартовата тема: девергенция вместо конвергенция

Тя беше заявена от медиатора на дискусията на парижкия форум. Той посочи, че развитието на глобализацията и кризата са очертали нови разделителни линии между различни региони в света. Една от тях е в ЕС и по-конкретно, в еврозоната. Вместо валутният съюз да прераства в политически и сближението между държавите членове да се засилва, появява се нов вододел – между центъра и периферията. Как гледат на тази тенденция поканените дискутанти?

За проф. Варуфакис обяснението трябва да се търси в проявлението на кризата през последните шест години, въпреки че причините за дивергенцията са били заложени и симптомите са се проявявали значително по-рано, преди 2000 г.

Факт е, че кризата удари особено силно периферията на Еврозоната. Факт е също, че различията между центъра и периферията в нея, между страните с фискален излишък и тези с дефицит се превърна в най-острия проблем на финансовата конструкция на съюза. Това предизвиква тревогата на европейските граждани и политици. Те искат да живеят в обединена Европа, но въпросът е : коя Европа?

Основателите на ЕС не са имали възможност да създадат Европейски съединени щати /ЕСЩ/. Те вероятно са разчитали този проект да се реализира от техните наследници. Което не се случи... Оттук дойдоха значителна част от проблемите, недоволството и разочарованието.

„Моите избиратели не искат да се разделяме със суверенитета на Гърция! ”, заявява Йоанис Варуфакис. Същото мислят за своите страни гражданите на Германия, Испания и т.н. Така че днес сме изправени пред ключов въпрос: може ли да се промени съществуващия съюз, той да се развие в посока ЕСЩ? В този контекст съществуват три предизвикателства:

-кризата в банковия сектор;
-недофинансирането;
-масовата бедност;

ЕСЩ не може да има при такава ситуация. Тя трябва да се промени. Как? Варуфакис илюстрира виждането си на примера на недоинвестирането, като коментира политиката на ЕИБ и ЕЦБ. Първата прилага консервативна стратегия; втората напоследък се намесва активно, в т.ч. на вторичния пазар. Но това не решава въпроса за достъпа на бизнеса, особено СМП до кредитен ресурс. Изход –теоретично- съществува, ако се ползват спестяванията. Но вложителите в Германия и Европа се страхуват и съпротивляват на такава стратегия. „Затова ние искаме достъп до други-интелигентни ресурси”- заявява проф. Варуфакис.

Коментарът на проф. Стиглиц : грешката е, че се обръща внимание само на левъриджа , а не на активите. Именно тук се получават разрушителни последици. Например, младежката безработиц в Гърция наближава 60%! Това е инищожение на човешки капитал.

От икономиката към политиката

По-нататък Йоанис Варуфакис се обръща към политическите аспекти на дебата.
„След 25.1. 2015 г.–заявява той- ние разполагахме с двумесечна отсрочка за обслужване на дълга. Сблъскахме се с две реалности:

-макроикономическа;
-електорална;

Трябваше да намерим компромис с кредиторите, да изградим обща база за преговори. Искахме да договорим две промени: а/стабилизиране на икономиката; б/ условия за растеж, за да има с какво да погасяваме дълговете. Да направим така, че Гърция да слезе от водещите заглавия в медиите”.

Във вътрешен план това налага да се направят и промени в социалния сектор, т.е. нужна е реформа на неолибералните реформи, тип остерити.Как да стане това, при положение, че думата „реформа” в Гърция се е превърнала в мръсна дума-пита Варуфакис. И шеговито добавя „Както на Запад „демокрация” е станала мръсна дума!”.

Съпротивата срещу реформите идва от това , че пирамидата е обърната с главата надолу. Реформата се прави от управляващите под натиска на т.нар. „Тройка”- срещу интересите на гражданите. Трябва да обърнем нещата: гражданите да бъдат мотивирани да приемат реформите, да станат собственици на реформите, което означава, да се откажем от онези мерки в пакета „Остерити”, които пораждат корупция, бедност, неравенство и пр.

За съжаление, в ЕС липсва сериозен дебат по тези и други кардинални проблеми: първичен излишък, инвестиционно кредитиране и публичен сектор

Накратко казано, искаме фискален план, който има смисъл!

(КП: Подчертавам тази фраза, изречена от Варуфакис , защото нейният автор е макроикономист и политик, който търси най-семплия, разбираем за публиката и достоверен като икономическа логика аргумент: common sense.

Основанията на специалисти и лидери като Варуфакис да се опълчат срещу нонсенса, т.е. срещу безмислието на остеритета, проповядващ икономии, ограничения, принудителни орязвания, ново задлъжняване и пр. „оздравителни мерки” водещи накрая до състояние на невъзможност за обслужване на дълга, са не само логични; те са фактологично верни - доказани след цели шест години упорито налагане на един контрапродуктивен модел на икономически реформи и оздравяване на финансите

Рразсъжденията на Йоанис Варуфакис, цитирани по-горе, нямат нищо общо с твърденията на международни и български поръчкови анализатори, че той , заедно с Алексис Ципрас, са левичари-екстремисти, които искали да елиминират нормалните пазарни правила , да дестабилизират релацията: „кредитори-длъжници” в целия ЕС и да минират еврозоната. Всъщност, спорът в крайна сметка е : за и против здравия разум – в макроикономиката и геополитиката).

ЕЦБ и фамозната „Тройка”

„Гърция е под натиск. До възстановяване на предкризините равнища на икономиката е далеч” ,- констатира проф. Стиглиц. Според него мерките от пакета „Остерити” са контрапродуктивни. Най-силно са ударени МСП; страните длъжници са с отслабени икономики. Остеритетът ги движи в деструктивна посока:от лошо към по-лошо! А ЕЦБ и Тройка-та отричат да има нещо нередно с модела, който налагат. Как се е стигнало до това!

Варуфакис отговаря, че най-лесният отговор би бил: питайте предишните правителство, но няма да се възползва от него. Същинската причина е, че еврозоната не е проектирана да издържа на шокови удари. Гърция е само едно от доказателствата (Което не значи, че трябва да се игнорира вътрешната отговорност на политическата върхушка в Гърция-К.П.).

Как се реагира на сегашния шок? Отгооворът от ЕС е: чрез стягане, не чрез облекчаване на условията за оживление на икономиката. Освен това банковият съюз прилага допълнителни ограничителни мерки – да не се купуват гръцки облигации. В САЩ правителството и банките лансираха друга стратегия и тя проработи. Разбира се, директен паралел не бива да се прокарва, защото в ЕС няма централен трезор...

Специален акцент в позицията Варуфакис. „Когато говоря по такива теми напр. с моя колега Озбърн в Англия, ние не обсъждаме лявото и дясното.Тези, които поддържат ляво-дясната риторика, са други представители на институциите. Аз се изказвам като експерт!”

Състоянието на еврозоната

Според проф. Стиглиц, при преговорите между гърция и Еврогрупата темите се затварят в дълговата проблематика, излишък и дефицит и пр. Но какво става с икономиката на еврозоната? Тя изостава-не само от САЩ, но вече и от Китай?

Проблемът на еврозоната, според Варуфакис е в създаването на Asset Bubble. Не само в Гърция, но и в централната зона. За да се ограничи този балон, сега се настоява за свиване на номиналните доходи . Излишъците от Севера са се преливат в частните банки на Юг, в дефицитните икономики. Така обаче не се постига фискална консолидация. ЕС няма принос в глобалната стабилизация. Икономическата девергенция в еврозоната не е път към политическа конвергенция.

Неотложните мерки: какво предстои?

Това е въпросът, който постави проф. Стиглиц, въз основа на диагнозата на състоянието в Еврозоната и Гърция.Какви са идеите на коалиционното правителство на Сириза?

Министър Йоанис Варуфакис маркира три групи неотложни мерки:

1. Стабилизиране на трудовия пазар
.
Дерегулацията ни докара в Гърция 30% нерегистрирана заетост и висока безработица. Ще заложим на връщането към стандартите на договаряне на заетост и заплати между социалните партньори. В Гърция има печеливши компании в частния бизнес и те са готови да приложат отново колективното договаряне. То се е доказало в миналото като ефикасен инструмент.

(Реплика на Стиглиц: чрез дерегулацията са искали да създадат стандарти, но като разрушат съществуващите!)

2. Ре-приватизацията

Сегашният модел не работи: всичко е за продан, без условия.
Ще приложим ПЧП, при което държавата ще има дял, а новите частни собственици ще се ангажират с предварително уточнени и договорирани минимални изисквания за инвестиции. В т.ч. инвестиции за подобряване на условията на труда, достойна работа, доходи за правителството и пр.

3. Неработещите заеми- ще се оздравят.

Сега 35-40% от банковите заеми не се обслужват.Банките са декапитализирани, а в същото време стрес-тестовете не разкриват дълбочината на този пролем.

Заключителни реплики:

Йоанис Варуфакис: не възнамерявам за пълен външен одит на гръцката икономика- в т.ч. от МВФ. Но след него искаме да се предложи работещ изход, върху обща база.

Джоузеф Стиглиц: Вагното е от сегашния порочен кръг да се премине към позитивен кръг-на развитие.

Медиатор: впечатляваща дискусия! Вярвам чу губещите днес ще са печеливши утре!

***
(Забележка: преводът на изложението на участнцитите в дискусията не е абсолютно прецизен и на места се преплита с мои коментари- Проф. Кръстьо Петков)