ИНВАЛИДИЗИРАНАТА НАЦИЯ: ЗАЩО СТИГНАХМЕ ДОТУК? /Проф. Кръстьо Петков/

татията е публикувъна във в-к "Преса" /16.4.2015

Една шокираща новина стресна народонаселението преди две седмици: инвалидните пенсии в България надхвърлили 900 хиляди, което означава, че над 12 % от българите били с доказани увреждания. Разбрали-недоразбрали, дежурни коментатори, яростни бизнесмени и форумци-самодейци „захапаха” поредната сензация. С което всяха смут сред и без това притеснената от периодични злополуки и системни насилия публика.
Има ли основания за тревога? Има и още как! Само че същинските причини не се крият там, където ги търсят странични наблюдатели и държавни експерти.

***

Преди да отидем към причините обаче, нека да се опитаме да въведем ред в обърканата и произволно ползвана статистика на уврежданията и пенсиите. Броят на изплащаните инвалидни пенсии според последните данни на НОИ е 494 хиляди, за които през м.г. са отишли около 1,3 милиарда лева. Откъде идва тогава разликата до числото 968 хиляди, което изненадващо извадиха работодателите? Останалите над 474 хиляди са друга категория- социални добавки към основните пенсии, при това изплащани в мизерен размер от 25-30 лева месечно.
И още едно уточнение: от броя на отпусканите пенсии не може автоматично да се съди за броя на хората с увреждания. Така че: по-кротко, господа, любители на сензации. Ако не знаете - питайте, ще ви се каже; после говорете, но умната!

Нека сега да стъпим на реалните данни и да ги съпоставим с европейската статистика. И тя не е особено прецизна - приема се, че средно един на всеки десет граждани е с увреждания. У нас този дял се изчислява от НСИ на 10,4% при населението над 16 годишна възраст ( 6,6%, ако прибавим и децата с увреждания). Което вече е твърде обезпокоително, защото и по този показател сме над средното равнище на Европа. Общата инвалидизация на свой ред се отразява на финансовата стабилност на пенсионната система. Особено тревожен е фактът, че темпът на нарастване на инвалидните пенсии расте непрекъснато!

Ако преди пет-шест години около 20% от новоотпусканите пенсии са били инвалидни, през 2012 г. техният дял е скочил на 36% и се задържа на това равнище и днес. Което натоварва бюджета на НОИ и дава аргумент на критиците на солидарния сегмент да твърдят, бе бил „напълно пробит”. От тази гледна точка социалният министър Ивайло Калфин има основание да отправи искане за по-строг контрол върху работата на ТЕЛК. Какви ще са новите мерки , ще разберем след броени дни, когато министър Москов и неговата работна група се произнесат по въпроса.

Каквото и медико-социално нововъведение да измислят управляващите, то няма да отстрани докрай причините за упорито пълзящата нагоре инвалидизация на българската нация. Защото причините, генериращи увреждания, водещи до растеж на разходите за инвалидни пенсии, се коренят в рязко влошаващия се здравен статус и срива в качеството на живота на населението.

Първо, за 10-процентното увеличаване на дела на инвалидните пенсии след 2010 година явен принос има

несигурността на решенията за реформиране на пенсионната система.

Тъкмо по това време министър Дянков правеше маневрата: едно договаря със социалните партньори, друго прокарва в парламента. Когато обяваваш, че повишаването на възрастта за пенсиониране и на осигурителния стаж ще е плавно и ще стартира след 2016 г., а на следващия ден променяш КСО и въвеждаш ежегодно увеличение с 4 месеца, първата реакция на кандидат пенсионерите е да снемат доверието от държавата като разпоредител на тяхната съдба; втората реакция е: наближаващите пенсионна възраст атакуват ТЕЛК-овете, за да гарантират получаването на пенсия, каквато им предлагат в момента.

Къде е тук измамата, не виждам! По скоро става дума за естествен акт на самозащита срещу некоректната държава, която променя постфактум условията за пенсиониране - въпреки добросъвестното изплащане на полагаемите вноски от осигуряващите се лица. (Разбира се, има и нарушители на правилата, но те са малцинство сред пациентите в ТЕЛК и лекарите)

Второ, спецализираните изследвания не от вчера показват, че влошаващото се здравно състояние на българската нация рано или късно ще минира държавния бюджет, пенсионната система и медицинските услуги. Този момент настъпи- и трите сфери години наред са в състояние на хроничнен дефицит.

Кой ли не сигнализира за очертаващата се криза:

социални медици, социолози и демографи от БАН и университетите, НПО-та, Световната банка дори. Сред рисковите фактори бяха посочени растящата заболеваемост и смъртност; занемарената здравна профилактика; крайната бедност при уязвимите групи, гладът и студуването при самотните възрастни хора. Нито едно правителство не се сепна, в т.ч. когато учените от БАН предупредиха за предстояща демографска и хуманитарна катастрофа, а експертите от Световната банка наредиха българската нация в челото на деградиращите нации в Европа!

Единственото, което направиха управляващите през изминалото десетилетие е да одобрят Демографска и Здравна стратегии ( както и стратегия за преодоляване на бедността). И после - да се отчитат ежегодно пред Брюксел за „напредъка на реформите”(под „напредък” институциите в Брюксел и София разбират орязване на финансите за публичните услуги!)

Трето, специализираните мерки за интеграция на хората с увреждания закъсняха с повече от десетилетие, а напредъкът е минимален. Това личи от детайлните проучвания, които социолози от БАН направиха още в края на миналото десетилетие, когато трябваше да берем първите плодове от т.нар. деинституционализация и интеграция на инвалидизираните българи. Данните показват, че едва под 15% от лицата с увреждания в трудоспособна възраст у нас са постоянно заети, а други 2,4% припечелват чрез допълнителна работа или бизнес. Следователно, ако едно лице е с увреждания и не получава други доходи извън мизерната пенсия, като правило цялото домакинство преминава в групата на новите бедни и застива на социалното дъно.

При тази ситуация хората с доказани увреждания и онези, споходени от болести, намаляващи тяхната трудоспособност

водят тежка битка за оцеляване.

Вместо да предложат варианти за подкрепа и интеграция на закъсалите не по своя вина сънародници, господа работодателите се бунтуват срещу практиката на инвалидните пенсии, която е общоприета в Европа.Кое ги възмущава най-вече? Фактът, че НОИ харчел много пари за тях-цели 1,3 милиарда на година. „Това е скъпо удоволствие, което не може да си позволим”, заявяват от БСК. И, за да подсилят ефекта, надуват бройката на инвалидните пенсии на 900 хиляди и повече. Което е откровен опит за манипулация на общественото мнение.

Виж, предложението за прехвърляне на добавките към пенсиите на хората с увреждания към социалното подпомагане, заслужава внимание. Чисто счетоводно и като целева помощ, мястото им не е в НОИ. Само че счетоводните рокади не носят повече пари; те просто разместват плащанията от едно перо към друго.

Проблемът с инвалидизацията на българите остава и се задълбочава.

Деградацията в качеството на живота при хората с увреждания засега вълнува най-вече изследователите и посветените на милосърдие доброволчески отряди. Добре е техните диагнози и оценки за растяща „пенсионна гетоизация” и „пенсионна бедност” да станат задължително четиво за държавните институции, на които предстои да вземат решения за финансово оздравяване на пенсионната система. Другата справка, която задължително трябва да направят управляващите е с „Конвенция на ООН за правата на лицата с увреждания”. Тя и без това системно се нарушава у нас- от държавните институции и най-вече от бизнеса, гонещ свръхпечалби на всяка цена.

Ако правителството за пореден път се огъне под натиска на работодателите за орязване на пенсионните права на хората с увреждания, не е изключено това да доведе до хиляди съдебни дела в Страсбург срещу държавата.

Делата със сигурност ще бъдат спечелени от ищците, а санкциите ще бъдат покрити от данъкоплатците.Само гневните работодатели, инициирали похода срещу инвалидните пенсии, ще се измъкнат сухи от водата.