Европейска статистика и медийни манипулации

проф. Кръстьо Петков

Как БГ- социални медии раздухват мита за мързеливите българи!
***
Имат ли право журналистите да поставят заглавия на своите дописки, които се разминават с реалността, т.е. да въвеждат в заблуждение читающата публика? Според етичния кодекс на тяхната професия, това са забранени похвати. Но в днешния свят, чието публично пространство е пренаситено с лъжи, измами и скандали, фабрикуването на медийни сензации се е превърнало в правило и инструмент за печелене на тиражи и читателски бройки.

***
В навечерието на Първи май- Международен ден на труда и базовия доход, Евростат даде принос за отбелязването на тази емблематична дата. Как? Като оповести данни от редовно провежданото изследване на непълната и частична заетост , както и за дълготрайната безработица в ЕС. Дотук нищо необичайно – брюкселските статистици са длъжни периодично да провеждат изследвания на работната сила и да информират европейските институции и гражданите за получените резултати. Който има интерес и владее занаята, да тълкува евростатистиката.

Изфабрикуваната сензация

Коментарите на съобщените от Евростат факти в някои БГ социални медии се разминават с професионалните практики и са далеч от етичните стандарти. Иначе казано, те са откровено манипулативни. Такъв е случаят с публикацията на сайта Economynews.bg от 29 април, 2015 г. , чието заглавие е направо стряскащо: „ 7,6% от българите безработни поради мързел”!!!
Ако приемем въпросното твърдение за истина, това би означавало, че в България живеят близо половин милион лентяи, които не са заети, нито търсят работа. Само че тези 7,6%, на които се позовава въпросният сайт за икономически новини, не са изчислени от Евростат спрямо цялото население на България (което днес е 7,12 милиона души), а като относителен дял към икономически активното население. Което би означавало, че набедените за мързеливи българи би трябвало да са два пъти по-малко (255 хиляди души).

Имат ли право журналистите да поставят заглавия на своите дописки, които се разминават с реалността, т.е. да въвеждат в заблуждение читающата публика? Според етичния кодекс на тяхната професия, това са забранени похвати. Но в днешния свят, чието публично пространство е пренаситено с лъжи, измами и скандали, фабрикуването на медийни сензации се е превърнало в правило и инструмент за печелене на тиражи и читателски бройки.

Същинският проблем

В случая с евростатистиката и нейните медийни интерпретации на българска земя проблемът не е толкова в неволно или нарочно сгрешените числа. Свидетели сме не от вчера на системна практика за внушаване на неверни твърдения, публикуване на поръчкови коментари и публични внушения, които опозоряват и унижават българите като нация. Тоест, имаме работа с брутална и безотговорна манипулация на общественото мнение. Едно казват статистическите данни - друго ни съобщават поръчкови журналисти. Пък били те и от професионални икономически сайтове.
Тази констатация ни води към въпроса: за какво са медиите и кому служат те? Разбира се, въпросът се отнася до онази част от институциите на т.нар. четвърта власт, която намира за ненужна , скучна или губеща максимата, че журналистите са посредници между държавата и гражданите, между институциите и читателите и са длъжни да ги осведомяват навременно, прецизно и безпристрастно за ставащите събития. Има медии, които спазват това изискване като Закон Божи. Другите предпочитат да служат на..Дявола.

Какво съобщава Евростат?

За да се изясни цялата картина, нека да продължим с обзора на автентичната информация на Евростат, публикувана на неговия сайт на 27 април, 2015 г. (http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-еxplained/index.php/Underemployment_and_potential_additional_labour_force_statistics).

Eвростат борави с три индикатора, за да проследи динамиката на непълната заетост и дълготрайната безработица в държавите от ЕС:

- първият измерва дела на непълно/частично заетите (за целия период на кризата от 2008 до последното тримесечие на 2014 г. той леко се е повишил от 3,1 на 4,0%);
- вторият показва дела на онези безработни, които активно търсят работа, но към момента на изследването не са готови да се включат (техният дял през целия кризисен период е почти 1% от трудовите ресурси);
- третият е за дела на безработните, които са престанали да търсят работа (в края на 2014 г. те са 3,9% -средно за 28-те страни в ЕС);

Именно тази категория е привлякла вниманието на журналистите-манипулатори. Тук България е сред рекордьорите: заема трето място със 7,6% - непосредствено след Италия с 13,6% и Хърватия с 9,6%. Близо до нас е Финландия със 7,4%; следва цяла група страни от различни краища на континента, като Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, балтийските държави (при тях делът на обезкуражените е между 5,1 и 6,5%) .

Как обяснява Евростат тенденцията за нарастване на дела на трудоспособните лица, престанали да търсят работа? Подходът им е професионален-предпазлив, без изхвърляне в оценките и с логични предположения! Анализаторите от Брюксел посочват, че вероятните причини за преустановяване на търсенето на работа са :а) структурни диспропорции на пазарите на труда; б) пренасочване на ангажиментите към домакинството.

Дали са се запознали БГ-репортерите, практикуващи занаята в условия на безконтролен медиен оборот, с цялата фактология и обобщението на резултатите от въпросното изследване на Евростат, публикувано на специализирания сайт на авторитетната институция? Или просто са се задоволили да прочетат краткото прес-съобщение, откъдето са извлекли потребните сведения!

Ако не са вникнали в подробностите, значи са пренебрегнали правилата на занаята, който практикуват (при това в най-сложната област – финансово-икономическата журналистика). Ако са го сторили, но са предпочели да подминат анализа и да грабнат „сензацията”, значи съчиняват жълтевини. Което пък напълно дискредитира професионалната журналистика.

Какво още са пропуснали да видят дописниците,
манипулиращи евростатистиката?

Първо, в групата на рекордьорите по дял на престаналите да търсят работа освен България са попаднали страни с различен географски, културен и икономически профил. Ако 7,6% обезкуражени у нас (спрямо всички трудови ресурси) са основание да се обявинационалния мързел за основна причина за безработицата, какво да кажем за италианците и хърватите? И те ли са мързеливи, дори повече от българите? Или финландците, чиито резултат практически не се отличава от българският!

Нали според модната напоследък мантра северните народи били работливи, а южняците- мързеливи! Нещо не се връзва в журналистическото решение да боднат заглавие за мързела като национално-културен детерминатор на безработицата!

Второ, българските изследователи на пазарите на труда от дълго време сигнализират, че сред водещите причини за нарастване на дела на трайно безработните и обезкуражените са формалната регистрация и пасивността на бюрата по труда; невъзможността на лицата от периферните райони да се регистрират, да се явяват на интервюта за нова работаи пр.; и не на последно място: разминаването между заявенитесвободни работни места и наличната квалификация на трудоспособните, останали временно без работа и т.н.

Проблемът „структурна безработица” който мъчи години наред българската икономика и спъва бизнес-инвестициите изобщо не е споменат в медийните съобщения. Разбираемо е: от подобни сериозни анализи медията не печели- както четящата публика, така и държавните институции не обичат скучните икономически размишления. Виж, по-друго е, като лепнеш в дописката най-отгоре етикета за вкоренения мързел на българската нация. Така и гражданите разбират защо не могат да си намерят работа (сами са си виновни), и управляващите са доволни, че причината не е у тях, а у генотипа (т.е. в калпавия човешки материал)!

Трето, ЕК няколкократно напомня на Блъгария в своите мониторингови доклади, че диспропорциите на пазара на труда (наред с неравенството, бедността и социалното изключване) трябва да станат неоспорими приоритетив националната програма за реформи и стратегията за растеж! Полза от напомнянето – никаква!

Тогава кой е виновен, че сме сред челниците в ЕС по дял на обезкуражените безработни : етиката или политиката; мързелът на българите или безхаберието на онези, които ги управляват!