Трябва ли изплащането на пенсии да е пощенска услуга?

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е публикуван от БГНЕС, 12.5.2015

***

В социалните мрежи изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии
(виж: http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pens...)
Услугата в мнозинството от случаите се извършва "на гише" или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружества, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото - да даде ход на делото; второто - да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или - поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тясно профилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът:

какво се случва с масово търсената услуга "изплащане на пенсии"!

Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности?

Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило на БП да изплаща пенсиите на по-голямата част от пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация Български пощи е задължена с изрична евродиректива да поддържа т. нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба не осигурява държавна помощ и не подкрепя "монополиста БП" - в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не е пощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП и от банките (по силата на една и съща Наредба - "Наредба за пенсиите и осигурителния стаж" от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата "изплащане на пенсии" и тази услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Наредба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше "креативно разрушение" - навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на

поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови - банкови и небанкови - услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия сегмент: "счетоводни консултации за избягване на дължими данъци" и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гръб се стоварват и многобройните такси, които привилегированите банки въвеждат за щяло и нещяло. Банките също изплащат пенсии на възрастните българи - чрез своите клонове и банкомати. Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за банковата услуга - дейност, която сериозно се разминава с представите за социални цени (напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга )

Нека да поясня: не съм против либерализацията!

Тя съществува в редица страни, при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите при по-високо качество на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги.

Има обаче дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм) с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите – потребители либерализация на публичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга "изплащане на пенсии" не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари.

Вярно е, че от пенсионните преводи БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,8 % такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 8 промила (справка - тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга "изплащане на пенсии".

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а

да инициира кампания за защита на своето дружество: БП.

Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация - най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите - в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Имам предвид добре организирана и професионалнозащитена /с разчети и аргументи/ национална акция.

Акцията би била успешна, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга "изплащане на пенсии" и техните правозащитни организации. И ще е още по-успешна, ако подобна синдикално-гражданска акция прерастне в национална инициатива за изработване на стратегия за преструктурирането на публичните услуги като цяло- в реална и конкурентна, а не проядена от нерегламентиран лобизъм и корупция пазарна среда!