Плоският данък: завръщане към темата за фиска и политиката / Актуални коментари/

Когато преди седем години правителството на т.нар. Тройна коалиция стартира поредната шокова мярка-плосък данък-малцина бяха тези, които предупредиха за деструктивните последици от рисковия неолиберален експеримент. Политиците ОТ БСП и НДСВ, инициатори на фискалната иновация -екс-премиерът Станишев, Петър Димитров И Милен Велчев, подкрепени от ключовите им партньори от ДПС, прокараха решението за замяна на прогресивния с регресивен данък без обществен дебат и без да се вслушат в предупрежденията за негативните финансови и политически последици, изразени от техни съпартийци и съмишленици(особено тези от парламентарно представената левица). И което е по-лошо- без да се съобразят с позициите на ЕК, Световната банка и МВФ, които по това време преосмислиха своята позиция и препоръки за данъчни реформи в преходните икономики.

Реалните опоненти на "оплоскостяването" на данъчната система останаха временно в изолация. Сред тях бяха синдикатите, група макроикономисти и социолози, както и незначително малцинство медийни коментатори. В дебата срещу вредите от плоския данък се включи и президентската институция. Тази експертна и гражданска опозиция обаче остана в изолация в опитите си да повлияе върху хода на данъчната реформа и да убеди управляващите в потребността от хармонизиране на българския данъчен модел с преобладаващата в ЕС прогресивна система.

Днес сме свидетели на завой от 180 градуса, който предприемат вносителите на законопроекта от 2007 г. за плоския данък върху личните доходи и корпоративните печалби. ПГ на БСП - без подобаващ анализ и преоценка на приложението и ефектите от "оплоскостяването" - внася в НС законопроект за връщане към прогресивните ставки при облагане на личните доходи (виж прикачения файл); освен мотивите на законопроекта досега не е публикуван от централата на БСП и политологически самоанализ, който да съдържа отговор на въпроса: политическа грешка или външен натиск от неолибералните лобистки мрежа доведоха до парадокса- правителство с ляв премиер-социалист - да въведе възможно най-консервативната/дясна фискална мярка, какъвто е плоският данък (при това-без необлагаем минимум).

Няма как този въпрос да не бъде коментиран и да се ползва като контра-аргумент срещу опита на социалистическото ръководство да се върне към прогресивното данъчно облагане, макар и в умерен вариант , засягащ само личните доходи. Политизацията на дебата на свой ред неминуемо ще доведе до отклоняване на вниманието от същността на въпроса: възможен ли е нов обрат в българската данъчна система, в унисон с европейските традиции и модерни практики? И, ако е възможен, какъв е алгоритъмът за успешно, експертно и граждански подкрепено, завръщане към подходяща за българските условия прогресивна данъчна система!

За да се насърчи публичната дискусия, в блога помествам актуални материали по темата, сред които са най-новият анализ на Димитър Нинов, доктор по икономика; една студентска разработка за ползите и вредите от плоския данък; статия на проф.Боян Дуранкев, която повдига важен политико-икономически въпрос:защо ръководството на БСП предложи неолиберална фискална политика преди 8 години, от която днес се отказва?

/Проф. Кр. Петков/