Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Промяната в очакванията и настроението - от песимизъм към оптимизъм- беше особено потребна на ЕС. Неговата финансово-икономическа кондиция напоследък вървеше от зле към по-зле: първа рецесия, дългова криза, депресия и навлизане в дефлационна спирала. На седмата година от началото на кризата кълнове на икономическия подем се появиха в еврозоната и ЕС като цяло. Според международните анализатори те се дължат най-вече на „попътен вятър”. Тази метафора е използвана, за да се отчете влиянието на фактори като спада на цените на петрола и поевтиняването на еврото.

Публичните реакции в България на окуражителните новини от Брюксел и Вашингтон са в унисон с международните коментари. Само че тонът у нас е толкова приповдигнат, че буди подозрение доколко официалните говорители са разбрали правилно сигналите, излъчени от центровете на икономическата прогностика. Боя се, че не са! Един специализиран сайт оповести края на дефлацията; друг – на кризата като цяло; трети видя началото на трайно оживление на българската икономика - като заслуга на четворната коалиция.

Шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова надмина всички, като заяви по БНТ: „само за първото тримесечие имаме ръст от 3% на БВП, а в Европа средният растеж е 1,4% !”

Кое е вярното тълкуване? Обикновено при съмнения в интерпретациите на едни и същи факти се прави справка с първоизточниците. Внимателният прочит на публикуваните анализи и прогнози на ЕК и МВФ показва, че:

 -Нито една държава от общността не е произвела доказателства, за да обяви официално: „край на кризата”.
Дори и при добре развиващите се икономики като тези на Люксембуг и Швеция очакванията за връщане към предкризисните равнища на растеж са това да се случи след 2016 г.

 - Броят на страните от ЕС, чиито икономики преминават от застой към оживление е внушителен- 19, но темповете все още са незадоволителни и нестабилни. При други пет страни плюсовете и минусите в развитието са балансирани. България, със своите 1,0% прогнозен ръст през 2015 г. и 1,3% през 2016 г. не е в нито една от двете групи; ЕК ни поставя в графата „прекомерни диспропорции” и в опасна близост до Гърция.
 - Средното равнище на инфлацията в еврозоната и целия ЕС през 2015 и отчасти през 2016 г. ще бъде под оптималните 2-2,5%. Европрогнозата за България е тя да е отрицателна за 2015 г. (-0,5%), и умерено ниска (1,0%) през 2016 г.

Следователно, и по трите критерия

българската икономика продължава да е в зоната на застрашените

да изживеят синдрома на „изгубеното десетилетие”. Този извод би трябвало да разтревожи управляващите - особено като се има предвид, че се обединиха около програма за реформи, която се простира отвъд границите на пълен мандат. Част от набелязаните реформи (пенсионната и здравната) трябва да се ускорят; други – да се изведат като неотложни приоритети (образователната и банковата); трети (данъчната и съдебната) да се прокарат въпреки политическите рискове, които пораждат предстоящите избори.

Как да се постигне този обрат?

На първо място, като се препоръча на всички приближени до правителството говорители да загърбят отдавна отречения метод „ пропаганда на успеха”. Той беше любим прийом на идеолозите в периода на късния „социализъм”: при всеки слаб позитивен полъх в икономиката се надуват фанфарите, за да се убеди народонаселението, че светлото бъдеще вече пристига. Днес, след седем годишна тежка криза, да се ползват и тълкуват данни в разрез със сравнителната статистика, е направо контрапродуктивно.

Едва ли някой сред икономическите експерти, както и в деловите среди, ще повярва на г-жа Стоянова, че растежът у нас вече е два пъти по-висок от средния за Европа, като пренесе това очакване към цялата стопанска година! А народът, щом чуе телевизионната пропаганда, първо поглежда в хладилника и джобовете си, за да се увери

дали 3-процентният скок го е споходил !

И тъй като при кризата едни (нищожно малцинство) успяват, а други (огромно мнозинство) обедняват, ефектът от изкуствeно напомпания оптимизъм е обратен на очаквания.
На второ място, като се отстрани препъни камъка на българската кризисна икономика. По единодушна оценка на международните институции това е дефлацията ( справка: прогнозата на ЕК и оценката на мисията на МВФ за България от май т.г.)

Писах неколкократно в „Преса” , че над 20-месечната дефлация у нас сви потреблението, което на свой ред спря експанзията на бизнеса . През ноември м.г. в същия всекидневник финансовият експерт Бисер Манолов предупреди, че дефлацията ще ни мъчи и през 2015 г. В началото на пролетта на форум, организиран от Съюза на икономистите в България и КНСБ група български и европейски икономисти апелираха за спешна антидефлационна политика (някои от тях – Боян Дуранкев, Андрей Захариев -заявиха, че и при дефлация може да се извлекат ползи, а Иван Ангелов предложи цял пакет от мерки за излизане от дефлационния капан). Не последва никаква реакция от стратезите на антикризисните реформи.

Откъде изведнъж се появиха статистически доказателства, че отрицателната инфлация у нас е категорично преборена, не е известно! Освен ако авторите на твърдението не са си поставили за цел да направят медийна услуга на правителството. Но това би било мечешка услуга!
Не от удобни агитпропчици, а от обективно и критично настроени анализатори имат нужда управляващата коалиция и нейният икономически блок. За съжаление, баш-реформаторът от кабинета „Борисов-1” Симеон Дянков още с идването си разформирова Агенцията за анализи и прогнози. После на три пъти обяви, че вече излизаме от кризата. Днес в държавата нито една институция не инвестира в средносрочната прогностика. Това отвори пространство за всякакви самозвани коментатори да произвеждат

новини, които нямат нищо общо с икономическите реалности.

Към момента няма друг вариант за ползване на надеждни прогнози и управленско приспособяване към европейски успешни стратегии за излизане от кризата, освен да се ползват препоръките на ЕК и МВФ за България. Повечето са уместни, стига кабинетът „Борисов-2” да погледне сериозно на тях:

 -Публични инвестиции в инфраструктурата- особено във високотехнологичните дейности. България не разполага с национална инвестиционна програма, а достъпът до европейските инструменти (т.нар. планове „Юнкер” и „Драги”) за нас е практически закрит. С аутсорсинг, от който се впечатляват някои политици, най-много да разширим ишлеме-икономиката, но тя не създава висока добавена стойност);
 -Преструктуриране на пазарите на труда. Добре е , че безработицата започна леко да се снижава. Но за отстраняване на основните диспропорции, водещи до нисък коефициант на заетост и структурни дефицити (остър недостиг на квалифицирани специалисти) успешни рецепти още не са изнамерени у нас;
 -Стабилизиране на публичните финанси-чрез отстраняване на рисковете, генерирани от нарушенията в банковите стандарти и занижения надзор, както и от своеволията в капиталовия сегмент на пенсионното осигуряване. Казано директно: до края на годината всички играчи от тези кризисни сектори под строй да минат през независима/външна проверка на активите и адекватността на мениджмънта. А банките да зарежат лихварските изкушения и се завърнат към присъщата им функция за кредитиране на бизнеса, особено на експорта, който нараства през последните тримесечия.
 -Нулева толерантност към корупцията. Експертите от Брюксел и Вашингтон не употребяват толкова силен израз, но са единодушни в препоръката: ликвидирайте корупционните практики и техните носители ( по румънски или някакъв друг образец), за да възстановите притока на чуждестранни инвестиции.

В заключение, още една препоръка, която може да се извлече от европейската статистика: раздвижете вътрешното потребление! Такава е формулата на успеха, на крехкия напредък, който отбелязва ЕС в началото на 2015 г. Според ЕК в 9 от 19-те държави на общността, поели по пътя към икономическата експанзия, това се дължи на нарастналото вътрешно, в т.ч. частно потребление. Което ни отвежда към нелюбимата тема за сегашното българско правителство и неговите предшественици: преразпределението - чрез доходите и данъците.

Едва тогава попътният вятър може да надуе платната на родната икономика и да скъси разстоянието до основната ескадра. Там, в групата на напредналите икономики, вече са Латвия, Румъния, Унгария, Чехия, Полша, Словения. Все страни, с които в недалечното минало бяхме в един отбор.