Социология, политика и геополитика

проф. Михаил Мирчев

Помествам в блога интервюто на Калина Андронова, взето от проф. Михайл Мирчев / публикувано в Списание A-SPECTO, бр. 14 Май 2015/

www.a-specto.bg/bsp-be-srinatas blogs.unwe.bg/mihailmirchev/2015/05/10/345-3/ www.assa-m.com/izbori/izbori_0504.php

Поради неговата актуалност и значимост, тук интервюто е поместено в пълен обем. Заглавието е мое /КП/. Подзаглавията в текста са на проф. Мирчев.

***

БСП бе СРИНАТА Кристиян Вигенин и Ангел Найденов залепиха такова петно на БСП, че няма измиване Социология и избори. Младите извън политиката. Инерцията и страхът в БСП. Потенциалът на лявото. Политика и експертен потенциал. Жертвените агънца на властта. Национализмът и новият патриотичен интернационал. Напрежението между САЩ и Русия.
Интервю на Калина Андролова с проф. Михаил Мирчев

***

– Проф. Мирчев, да започнем със социологията, тя Ви е специалност. До каква степен социологията може да променя електоралните нагласи преди избори? Дали може чрез манипулирани данни да се оказва силно влияние, както се говори или това е някакъв мит из публичното пространство?

Това подозрение към „социологията” е мит. Има много фактори, които влияят върху формирането на изборните нагласи и върху гражданските мотивации за кого и как да се гласува. Много фактори, които имат сила да преместват нагласите и мотивациите сред избирателите, да преместват процентите преди изборния ден. Публикуваните рейтинги и прогнози преди избори са само един от тези фактори, следователно сами по себе си нямат голяма сила. Освен това те атакуват единствено редовната зрителска и читателска аудитория, а тя не е мнозинство сред избирателите.
Има частичен манипулативен ефект, но само ако няколкото най-активни агенции няколко месеца подред преместват процента за дадена партия или политик много нагоре или много надолу – всички заедно, в една посока, с еднаква доза на измисляне. Но нали срещу това има плурализъм. Различни медии, различни агенции, различни „купени” анализатори. Освен това българската публика е скептична. Като чете неща обикновено подозира, че истината е различна и дори обратната. В такава културна среда опитите за 1
манипулиране с прогнозни рейтинги, или както лаиците казват „с една социология”, са обречени на неуспех, дори понякога водят до обърнати резултати.
Тук самият термин „социологически изследвания”, „прогнози на социолозите”, „една социология”, когато се визират предизборни изследвания, рейтинги и прогнози, не е коректен. Става дума за един специален клас приложни методики и изследвания. Те се наричат електорални (изборни) изследвания. И са в по-общата група на демоскопските изследвания. И са в общия процес на политическия маркетинг.
Сложно е да се разбере. Просто е всичко да се омеша в един кюп, да се нарече „социология” и после да се замерва с хули или камъни. Който загуби изборите, веднага си намира виновен в „социологията”. Това го гледаме като демократична игра вече над 20 години в България. Всички неудачници сред политиците са озлобени срещу социологията. А тя, горкичката, стои посрамена в ъгъла и няма кой да я защити…
Общо взето в условията на демокрация ние, социолозите, сме избрани като една боксова круша. И много хора, много политици и журналисти се упражняват да я блъскат – и преди изборите, и по време на изборите, и след изборите, за да се прикриват други неща.

– Все пак има някакво значение, щом се плащат не малки суми за изследвания и после за тяхното тиражиране чрез медиите – за да се показват изкривени рейтинги. Преди избори все има някакви скандали с ваши колеги...

Да, за съжаление има скандали и обвинения към различни колеги и агенции. В част от случаите те са основателни, особено след 2009 г. Има обвинения към някои от колегите ни, че поради свои търговски интерес те грубо нарушават професионални стандарти и дават рейтинги, които нямат методическо обяснение. Обвинени са в груб опит за манипулиране на аудитория и избиратели. Затова три години подред, ние от Българска социологическа асоциация, 2011, и 2012, и 2013, правихме специални методически семинари преди изборите – за да изясним методическите стандарти за работа и след това за обявяване на рейтинги и прогнози пред публика. Провокацията идваше от една наша колежка и нейната агенция. Принудихме се на 3 април 2013 да излезем пред медиите и обществеността с „Декларация за професионалните стандарти в предизборни изследвания”, за да разграничим ясно истинско изследване от фалшификация. За съжаление тогава медиите не ни обърнаха нужното внимание.
Тук трябва да се каже, че манипулаторите са лесно разпознаваеми от публиката.
Защо и как? Защото, когато един колега прави манипулация, не го прави за всички партии едновременно. Не премества измислено процентите на всички партии едновременно. Обикновено се пипат само една или две партии. На едната се качват процентите изкуствено нагоре, а на другата – надолу.
Образованите читатели и зрители какво трябва да правят? Всъщност, това е част от съвременната гражданска култура. В един и същи месец или седмица се обявяват данни и рейтинги от три или от пет агенции. Просто вземате всички обявени чрез медии рейтинги по партии или кандидати, правите си една съпоставителна таблица. Виждате за коя партия или кандидат няколко конкуриращи се агенции дават еднотипен резултат (разликите са в диапазон на части от процента при малки партии и до 1-2% при големите партии). И изведнъж виждате, че една агенция се отклонява с много нагоре или с много надолу.
2
Възниква въпрос: само тя ли познава, а другите са сбъркали групово или само тя лъже, а другите спазват професионалните стандарти? Отговорът идва с изборните резултати. Там се регистрират проценти и брой гласове по партии и кандидати. Връщате се назад и виждате кои агенции са „познали”, защото са близо до получения обективен резултат (по-точно и просто е да следите в брой гласове, а не в проценти). Виждате и кои агенции са „виновни”, защото за разлика от колегите си са показали някакъв рейтинг небивалица.
Просто в една табличка се сравняват даваните проценти и брой гласове, които различните агенции дават. Виждате редът с проценти и бройки за ГЕРБ колко е устойчив. И хоп, една агенция е дала с 5% отгоре или с 5% отдолу. Виждате подобна устойчивост на прогнозния рейтинг за БСП. И хоп, една агенция е с 3% отгоре или с 3% отдолу. Тук удачен пример са показваните рейтинги за конфликтната партия Атака. Виждате, че повечето агенции дават 2%. И изведнъж, някоя им дава 0%, а друга – 5%. Става съмнително. Просто всеки заинтересован може да си направи такава съпоставителна таблица за себе си. След това по съвпаденията или отклоненията да си прави изводи. Така излъганите и подлъганите от прогнозни рейтинги ще намалеят.

– АТАКА имат претенция още от първите им избори (2005), че социолозите са скрили истинските данни за тях. Социолозите могат ли да изчезват някои партии, а други да правят изкуствено значими?
– Не могат нито да си измислят партии и победители, нито да скриват и заличават реални партии. При Атака през 2005 г. се получи следното. Те възникнаха като партия 50 дни преди изборите. 30 дни преди се появиха с 1%. Две седмици преди изборите се качиха до 2-3%. Нататък можеше да се прогнозира, че до изборите могат да станат 4-5% от наличните избиратели в страната, което е 7-8% от гласувалите. Точно това и стана. Проблемът е, че само моята агенция съобщи тогава навреме за този тренд нагоре. Колегите ми тактично си премълчаха.
В този смисъл изборната изненада на Атака тогава бе прогнозирана, но малко хора – не само избиратели, но и журналисти и политици, се оказаха неосведомени за това. Нали всички знаем масовите медии колко избирателно пускат и тиражират неудобна информация. А при политиците действа психологически така нар. „праг на отхвърляне” – един факт като не го желаят, психиката им го отхвърля като неслучващ се, докато не ги удари директно в челата.
Тогава Атака се оказа болезнено нежелана сред големите политически сили, особено в Парламента, особено с по закон осигурено свободно място в медиите. И още през нощта след изборите Атака бе обявена във всички смъртни грехове: че са грозни националисти почти фашисти, че само ненормални избиратели могат да гласуват за тях, че Европа ще ни презре поради техния изборен успех, че Волен Сидеров е някакъв дрогиран глупак и др. под. Голям страх, голяма истерия – още тогава, та и досега…
Тук нещо по принцип:
Ние в предизборни изследвания за отделните партии регистрираме така нар. „скрит или завишен вот”. Това е методически проблем, с който се борим при всяко рейтингово изследване и при обявяване на данните от него.
При формации като Атака като правило има „скрит вот”. Антисугестията е огромна и масирана. Всички публични говорители говорят против, залепват й какви ли не заслужени и 3
абсолютно измислени негативни етикети, прави се всичко възможно тя да бъде стигматизирана – избирателите да формират спонтанна реакция на страх или насмешка, на агресия и активност срещу една такава партия и нейните лидери. Непрекъснато се внушава, че нормален цивилизован европеец днес не може да харесва и гласува за такава формация. Сякаш нейните активисти и симпатизанти са изровени някъде от архаичното минало. Под такъв медиен и психилогически натиск част от симпатизантите в дадено изследване скриват своето предпочитание и готовност да гласуват точно за тази партия.

– Срамуват се…

По-скоро хората са предпазливи. След като отстрани ги мачкат и обиждат. В този случай ние регистрираме 2-2,5% рейтинг, в действителност той е 3,5-4%, като дойдат изборите пак „изненада” – Атака отново си печелят 6-7% от гласувалите. Това е специфичен изборен феномен. И от Атака не бива да се сърдят на социолозите. Да не хвърлят елементарно камъни в нашата градина. В подобни случаи политиците не бива да проявяват методическа неграмотност спрямо спецификата на рейтинговите изследвания.
Има и обратен ефект на деклариран в изследване изкуствено „завишен вот”.
Това става, когато оркестърът на медиите и активната група коментатори дирижирано и с вдъхновение говорят месеци и седмици преди едни избори, че другата партия ще спечели, при това ще спечели с много, че нищо не може да й попречи. Тук се включва рефлексът на конформизма. Част от избирателите нито харесват формацията, нито са решили да гласуват за нея, но за да има мир в къщи, декларират в полза на прехвалените.
В такава ситуация са ГЕРБ вече доста години. Например, те реално имат 25%, в изследването се регистрира 30% от наличните в страната избиратели. И ние какво да правим с тези фалшиви 5%? Първо, чрез филтри следва да ги установим точно колко са – може да са 5%, но може и да са само 2%, а в някои ситуации може да са и 10%. Ако успеем да отделим фалшивата част, показваме на публиката реалния рейтинг към определена дата преди изборите. После имаме още една задача. Да прогнозираме тази партия няма ли да компенсира това намаление чрез технически изборни манипулации в изборния ден: купуване на гласове, корпоративен вот, мутренски заплахи, фалшиви протоколи, много невалидни бюлетини за противника и др. под. По този начин може да си върнат изгубеното… Това се случва на практика все по-често в изборите след 2011 г. Ще се прави организирано и цинично и на предстоящите местни избори (Октомври 2015).
Тук друг методически проблем:
Едно е да се получат номиналните проценти от дадено изследване и да се публикува, съвсем друго е да се прави изборна прогноза.
При прогнозата, освен регистрирания рейтинг, се отчитат много допълнителни фактори. Като споменатите по-горе нечисти практики за купуване и контролиране на вот, за фалшифициране на протоколи и др. Различните партии имат различни ресурси за такива неща, за такова манипулиране на крайния изборен резултат.
Пример с ДПС. Декларативният вот за тях в изследвания е от порядъка на 5-6%. В изборния ден те могат да го удвоят. Защо? Знаете защо и как го прави ДПС с нарастваща 4
успеваемост след 2001 г. Това удвояване няма нищо общо с изследванията. То е ефект след и встрани от тях. Особено при условие че територията за фалшифициране си разширява мащаба – не само от Турция, но и от райони в България, в които няма турци, но пък има много цигани, от все повече секции в Полша и Швеция, в Париж и други големи западни градове.
* * *
МЛАДИТЕ ВСТРАНИ ОТ ПОЛИТИКАТА.
Деградиращи модели за кариерен успех.
Липса на любопитство към класовото и политическото
/подзаглавието мое – М.М./
– Кое отстранява младите хора от големите проблеми в обществото и политиката? Те са инертни, индиферентни, не се интересуват. Вълнуват се от битови неща, от консуматорството – парцалки, автомобили, забавления. Познавам много преподаватели, които казват, че интелектуалното ниво вече е много ниско. Какво се случва?
– Интелектуалното ниво на младите ли е ниско или липсва политическа ангажираност?
– Ами и двете, всъщност.

Аз преподавам в три български университета в доста специалности. Впечатлението ми е, че интелектуалното равнище действително спада значително. Сега едва около една трета от студентите са годни за такива. Този процес започна осезаемо някъде преди 10 години.
Първо, това е закономерен ефект от снижаване на качеството в средното училище. Оказва се, че малко от студентите в първи курс имат навици да четат. Злокобна е мързеливата култура „копи-пейст” – имат да пишат реферат, копират нещо от интернет, дори не го прочитат да поразместят словореда и го предават като свое творчество. Ужасна лъжа и леност на мисълта.
Самите университети и доста от преподавателите стимулират това бедствие. Много от изпитите се вземат само като „писмени” – предава се някакъв текст и по него се оценява. Преди оценката преподавателите рядко проверяват предадените текстове за плагиатство – това се прави в западните университети, бързо и лесно е. Сега малко университети у нас изискват такава проверка. Те разглезват преподавателите си.
Следствието е, че студентите морално деградират, приучвани към симулация и дребни измами. Мотивацията за сериозно учене се стопява. Това е ефект още през първия семестър в първи курс. Аз и моите асистенти не правим така. Но борбата да накараме студентите да четат и да мислят с главите си е продължителна и тежка. Особено, когато в една катедра така работят само отделни преподаватели.
Втората демотивираща студентите причина е простащината на нивото на елитите, вижте примитивизма и на успяващите бизнесмени. У нас не се излъчва бизнес модел, при който успяващите да са образовани, с елемент на аристократизъм, със светско поведение. Както в масовото изкуство господства чалгата, така и съвкупният образ на бизнесмена в България са дебеловрати брутални мутри или нагли административни „калинки”. Необразовани, прости и брутални. Това всъщност е културният фон, който демотивира студентите.
5
Рязко се смениха моделите за кариерен успех. Моето поколение имаше модел за успех, че трябва да учиш, да овладееш професия, да се интегрираш някъде в структури и след това да се катериш по йерархията и че успехът всъщност е една дългосрочна стратегия на личността с полагане на съответните дози усилия и труд. А в момента моделите, които струят отвсякъде и се демонстрират от телевизора, са модели на бързия успех, поради най-случайни обстоятелства, на алчна политическа номенклатура, на криминални способи, на брутални хора, които разбутват нормалните хора около себе си, за да успяват. Това се тиражира непрекъснато от телевизора. Всъщност се рекламира като модел на успеха чрез телевизора.
Под такава преса младите хора се обезсърчават да търсят позитивното и стойностното, стават мързеливи и цинични. За съжаление повечето български студенти станаха доста мързеливи. Наблюдавам наши студенти, които продължават като магистри някъде на Запад, например в Холандия. Там първо трябва да докажеш, че в България си учил по програми, които те съдържателно могат да признаят. Приемат те, после следва голямо четене, разработки, семинарно коментиране, всякакви форми, които съчетават системната лична работа с активност и иновативност. Така се става специалист. Само с „копи-пейст” не се става.
Трето, основна причина на изключеното мислене и мързела в учебната зала е общият културен фон. Сега какво се пропагандира като стил на младежки живот?
Забавлявай се, забавлявай се, и пак се забавлявай! Другото е за старите, другото е за немодерните млади, другото е за съвестните глупаци. За да живееш пълноценно, трябва да се забавляваш. А ученето е работа, ученето е систематично лично усилие. Ученето е концентрация на личността, насаме, и далеч от дискотеката или МОЛа.
Аз преподавам социология и студентите работят по моя христоматия от 800 страници със ситен шрифт. В началото на курса само като чуят какво им предстои и им става лошо. Накрая една трета са успели да прочетат това чудо, и са благодарни, че сме отворили много прозорци в съзнанието им. Книгата цялата е подчертана и номерирана по отделните въпроси от конспекта. Знаят, мислят, задават въпроси за изясняване, не искат изпита да свърши, защото става като разговор. Втората една трета студенти идват на изпита с книгата, но видимо тя не е четена. Само я разнасят, за да се види, че са похарчили за нея 20 лева. Последната трета студенти идват на изпит с книга, взета преди час от някъде, и един час търсят в тези 800 страници мястото, което е трябвало да прочетат. Първите студенти получават 6-ца. Вторите се борят за заслужена 3-ка. Останалите те гледат или гузно или нагло, и молят за една унизителна 3-ка подарък. Такава е реалността.
Е, всичко това се пренася и като отношение към политиката и големите обществени проблеми. Като ти е изключен мозъка по принцип как да разбираш от политика, как да се вълнуваш от войната на прага на България, как да четеш Изборния кодекс, за да не те лъжат в секционната изборна комисия. Дребният човек си остава дребен човек. Битовият човек си остава битов човек. Политиката е далечна реалност, обществото с общите му процеси и проблеми се възприема като нещо прекалено мащабно.
Като правим от своите деца и внуци дребни и битови хора, в мисловния и в моралния смисъл на думите, ги правим и политически неграмотни и апатични, незаинтересовани, правим ги и безпомощни пред въдичките на политическите популисти и наглеци.
6

Не са свикнали да четат?

Не са свикнали да четат. Идват на лекции нещо да чуят, някаква фразичка да запишат, после откъслечно нещо да говорят на изпита, за да поучат оценка. Нямат идея, че е нужно систематично и задълбочено да се учи, да се натрупва много култура. Ето, това е хедонизъм в действие.
За 25 години Преход има един голям успех – огромното мнозинство от младите бяха деполитизирани, деидеологизирани, и затворени в близкия им социален хоризонт на бита и личното оцеляване. Затова днес от политика се вълнуват не повече от 15% от младите, в политически партии активно участват не повече от 5%, на избори гласуват не повече от 25% от младите.
– Въпросът е и за преподавателското тяло, какво се случва? Светът ще се срути под политически конфликти, на прага сме на световна война, а в нашите университети дума не казват на студентите. Или пък ги облъчват с пропагандни заготовки от глобалната доктрина, която не оставя шанс за самостоятелно мислене.

Много е жестока глобалната политика спрямо България. Затова много мои колеги принципно бягат от тази проблематика. Абсолютно съзнателно е, за да не влизат в политически дебат „да приемем ли страхливо мейнстрийма или да опонираме смело”. Усещането е за тежка политическа цензура, за все по-жестока идеологическа цензура в България. Част от слабохарактерните преподаватели, вместо да поемат мисията на интелектуалци и да бунят духовете и мисленето, и проблемността в мисленето на студентите им, те се примиряват с тази политическа и идеологическа цензура. Самите преподаватели тръгват по линия на битовизма, защото е безопасно. Така те стават още една причина студентите да не се интересуват от политика.
Това преподавателско дезертъорство от политиката и надвисналите над България опасности е също деморализиращо за студентите. Характерно за младите хора е, че са чисти създания (макар че и сред тях има не малко цинични и брутални). А нашата политическа действителност 25 години е лъжа и измама, фалш и лъжа, измама и фалш... И това чисто психологически при младите дори не е разочарование от политиката. Те са го приели като някаква даденост, чули са го от своите родители за политиката и поради тази причина я намират за мръсно място, за мръсна сфера. И затова не искат да се включват.
За съжаление нашите младежи не проявяват любопитство какво става в съседните страни, какво става примерно с политическата активност в една съседна Гърция. В Гърция българите масово ходят на плаж или да ядат октоподи. И не се вълнуват, защо гърците са толкова политически ангажирани, защо в Гърция възникна едно явление като СИРИЗА, откъде идват активистите на СИРИЗА? Ами те идват още от 70-те години, идват от живите идеи на комунизма, идват от незабравените класови борби. Рядко се вълнуват, какво става в една държава като Испания, как така на демонстрация не излизат 1000 свирчовци, а 300 хиляди души, и повечето са млади. Не са любопитни, какво става във Франкфурт, Германия. На 12-ти февруари ли беше? При откриването на новата сграда на Европейската банка 10 хиляди души германци се биха с немската полиция. Имаше, ако не ме лъже паметта 500 души арестувани, имаше 40 души ранени полицаи, сред демонстрантите не казаха колко са ранените. Много жестоко. И това става не в Турция на площад Таксим, става в уж най-цивилизованото място в Европа – Германия, Франкфурт. За българските младежи, това минава като някакъв 7
неинтригуващ фон, те не се замислят, това не го четат. Толкова им е странно, че го пускат покрай съзнанието си.
Разбира се, тук да не включваме всички млади. Но по-горе споменах процентите – не се вълнуват 80-90% от днешните млади в България. Затова и криминални популисти толкова дълго остават на власт. Просто няма кой да се опълчи срещу тях, с енергия и дръзновение. Това го имат младите, но политически будните сред тях сега са прекалено свито малцинство.
* * *
БСП В ИЗМИСЛЕН СВЯТ.
Инерцията и страхът от съдбоносните неща.
Потенциалът на новото ляво
/подзаглавието мое – М.М./
– Кажете ми проф. Мирчев, живее ли БСП в измислен свят? Имам усещането, че БСП живее далече от истинската реалност. А тя е, че електоратът им наистина си отива, измира ей така физически и друг не се прибавя. Вие какво мислите?

Ако говорим за елита на БСП, е точно обратното. Той живее заровен в тинята на реалността. Номенклатурната йерархия, от Позитано до общинските и низовите организации, прекалено много се обвързаха с бизнес, с все по-нечист бизнес. Голяма част от тези активисти на БСП започнаха да гледат на политическия и партийния статус като на трудоустрояване – свие лично и на близките си, или като възможност да се прави някаква търговска кариера. Но това е морална деградация, тотално деидеологизиране. За БСП това е фатално. Процесът се разви през последните 10 години.
Сега големият проблем е обръщането назад – към идеите и ценностите. Прагматизмът в политиката е неизбежен, но печеливш е само онзи прагматизъм, който стои в рамката на идеи и ценности. Това е от изключителна важност особено за левите и патриотичните партии. Без това те се обезличават и стават просто инструмент за лични амбиции и властова алчност, за мафиотско търгуване с обществени блага.
БСП беше една уникална партия, доскоро тя носеше силен морален компонент, рефлекс за обществена отговорност, грижовност за държавата и държавността. Но след 2005 г. това много интензивно започна да се загубва и разпилява. Ако има криза в БСП, то е по тази линия. Тази лява партия с идейна и морална традиция зад гърба си от 125 години сега без морална доминанта просто няма никакъв шанс да оцелее. В този смисъл БСП бе срината и стана като всички останали прокажени търговски партии в България.
Сега се очаква новото партийно ръководство да направи завой. Казва се завой наляво, но всъщност фундаменталният завой следва да бъде към моралност и обществена идейност. Всъщност това е трудната задача пред Михаил Миков. Виждаме как вече година се опитват да му извиват ръцете, да ги връзват и да го обезсилват, за да не успее той да прочисти БСП – първо на Позитано, паралелно с това и в няколко областни организации с абсурдна кадрова ситуация сега, после надолу по йерархията. Сега БСП е заложница в ръцете на Миков – той ще се справи ли със съпротивата, ще надделее ли над хора и групи, които очевидно са корпоративни лобисти, които използват партията единствено като прикритие за бизнес далавери? Това е голямата питанка. Нека му пожелаем успех.
8
Нека му пожелаят успех не само ляво мислещите българи, но и всички останали здравословно мислещи българи. Доколкото България няма шанс за суверенно и цивилизовано развитие, особено при сегашната реална война, в която ни завличат, без опозицията на една наистина лява, и демократична, и интелигентна, и смела партия. Ако става дума за голяма партия, това засега може да бъде единствено БСП.
А що се отнася до другото, което казахте – за измислена реалност. До голяма степен, електоратът на БСП, възрастният електорат продължава да живее в една измислена реалност. Това е реалността на бившия социализъм (50-те до 80-те години). На бившата отговорна, грижовна, съзидателна държава. Общо взето като механизъм за правене на съвременна политика, тези хора не могат да си представят, че в момента вече държавата е организирана по съвсем друг начин, нещата стават по коренно различен начин. От тази гледна точка имаме една измислена реалност. В умовете и в психиката на хората, които са прекалено възрастни. Става дума поне за 50% от БСП електората. Това са 60-70-80-годишни хора. Така че има ги и двата феномена.
– Имам предвид измислена реалност във върхушката, дотолкова, че сякаш са слепи за това, което се случва с партията им.
– Тук бих коригирал. Не са слепи. Това са умни хора, не са слепи, много добре разбират. Проблемът в какво е? Не показват смелост да променят поведението си. Недостиг на смелост да излязат от някакви структури и мрежи, в които са се натопили. Нямат смелост да надмогнат злокачествени връзки, с които са обвързани. Всъщност проблемът не е в неразбирането и в невиждането, а в страха да променят личното си статукво. По принцип им се иска партията да се стабилизира и да си върне силата, но когато се дойде до конкретното „аз, като висш партиец, нещо трябва да променя” – хоп, стопиране и оттам вече партията се свлича по инерцията надолу и встрани от обществените потребности. Ето това е най-често проблемът.
– И наистина тази партия паразитира върху носталгията на стария електорат, за който си говорим.

Това време вече мина.

Паразитира и не произвежда нищо ново. Не полага усилия да увлече отново своя електорат.

Старите симпатизанти на БСП оредяват физически, стопява се числото, те вече не могат да дадат власт за БСП. Само 500 хиляди гласа през Октомври 2014. Ако се продължава по тази инерция на следващите парламентарни избори ще са 300 хиляди. Това вече не е паразитиране. Беше до изборите през Май 2013. Сега вече количеството намалява и трябва да се превърне в ново качество. Ако продължават по старому, те просто от голяма партия станаха средно голяма партия, следващата стъпка е да се свият до малка и маргинална партия.
Спасението на БСП е в средното поколение, него трябва да привлекат. Става дума за хората, които са изоставени от профсъюзите срещу работодателския произвол. За хората, които гледат деца и семейство и изнемогват при мизерните си трудови възнаграждения. За хора, които вече не понасят тържеството на мутрите навсякъде около нас. Това е бъдещето 9
на БСП, с което те ще се разминат и ще загинат, или с което ще успеят да се срещнат и ще възкръснат като мощна лява партия в България.
– Дали да се доверим на тази агенция, дето онзи ден извади резултати от изследване, дава на БСП 10,2% рейтинг?
– Този резултат ми изглежда реалистичен, но само като реално гласуване – това е около 500 хиляди гласа или 10% от наличното избирателно тяло сега в България. И не е точен, ако говорим за декларативен вот и номинални данни в едно изследване тези дни – тук регистрираният процент вероятно би следвало да е около 15-17%. За тези разминавания говорихме в началото на разговора ни.
– На какво се дължи загубата на електорална тежест при БСП?
– Вече се каза. Преди всичко на болезненото разминаване между елита на БСП през последните 10 години, голяма част от който стана търговски и злоупотребяващ със своята партия, от една страна и от друга – остатъчният възрастен електорат и идващите млади леви, който продължават да мислят социално и морално, патриотично и искат смела лява политика. На това фундаментално разминаване, което още не са успели да преодолеят.
– Смятате ли, че БСП има ресурс да направи такъв рязък завой в морален план?
– БСП, според мен, има ресурс.
– Но няма смелост.

Но не може да го направи бързо, на всички ни се иска много бързо да стане, а това е невъзможно. В този смисъл БСП няма да бъде българска СИРИЗА. Тоест за една година да изгрее и от малка периферна формацийка да стане властващата голяма управляваща партия. БСП много бавно и драматично ще взема този завой. Въпросът е да успее и да не се отказва.
Иначе има много ресурс. Аз непрекъснато се срещам с млади хора, по разни политически училища, свързани с БСП. Там впечатляват многото читави хора, около 30-годишни. Образовани, с дозата идеализъм и гражданска моралност, с идея и нетърпения да работят нещо чрез партията за обществото, без непременно да получават пари за това. От друга страна гледам парламентарната група. В нея от 39 човека вероятно 7-8 систематично подливат вода на колегите си, обезсилват ясната лява опозиционна активност. Разбира се, има и 20-ина човека, които очевидно са много читави и модерно мислещи, опитват се в тази много сложна ситуация да правят пробиви и пробивчета, да накланят везните към полезни за България неща.
Много е сложна кадровата ситуация в БСП. Михаил Миков още в началото миналата година пропусна момента да поразчисти малко терена, на върха говоря, с няколко ключови фигури като Кристиян Вигенин и Ангел Найденов, които са залепили такова грозно и миризливо петно върху лицето на БСП, че няма измиване. Когато в политиката изпуснеш удобния момент, после ще направиш нужното, но бавно и мъчително. Ето, затова казвам, че аз съм оптимист за нормализирането на БСП, но ще стане бавно, неприятно бавно, критично бавно.

А как Ви изглежда Михаил Миков като водач, като лидер на социалистическата партия?
10

Познавам Миков от 25 години, но рядко съм работил близо до него. Впечатлението ми е, че той е човек с характер и с идея. Това са две фундаментални неща, които до скоро фатално липсваха. Опитва се да прави правилния завой в БСП и левицата.
Въпросът е как ще преодолее съпротивата? Вече стана дума.
Въпросът е външните фактори дали ще му разрешат, как ще балансира умело между тях? Знаете ситуацията.
Въпросът е дали ще може да съживи организационно и кадрово БСП? Първата важна стъпка бе направена с промените в Устава (Април 2015).
Въпросът е дали БСП ще излезе в медиите с чуваеми тези, с ясни искания, със смелост и позиции? Това все още най-трудно им се отдава.
Въпросът е дали ще намери начин да балансира и обезсили популизма на Борисов? Тук вече като общество сме стигнали до психиатрични висоти.
Аз, ако бях на мястото на Миков, много неща щях да правя по друг начин, но всеки лидер в политиката си носи характера. Лесно е да се дава акъл отстрани. Мисля, че Миков е верен на себе си, прави стъпки в печеливша посока, приглушено и доста бавно, но важното е да бъде последователно и да не се откаже. Тук е важно да кажа, че за радикалната промяна в БСП първо са нужни предпоставки в по-скритите структури на партията, след което, когато те са факт и се задействат, тогава ще се видят резултати на светло. Така става със сложни и многопластови организации като БСП. Трябва да му дадем още време на Миков, за да успее.
– На мен ми е странно, че БСП не умее да формурира и да извежда политически тези и да дебатира важните въпроси в обществото. Ето сега за Трансатлантическото партньорство, това е един наистина огромен проблем. БСП какво прави? Прочетох внимателно тяхното становище, не е лошо написано, но какво от това? Поставиха го на дебат в парламента, мнозинството го отхвърли и БСП приключи. Изми си ръцете и това е. Тази партия води схоластична версия на съществуване, което според мен я погубва

С доста неща правят така. Заемат позиция, поставят проблема, после се отказват. Точно от такива примери се поражда усещането, че ги е страх да бъдат смели и последователни. Поставят проблеми, но не решават проблеми на обществото. Това е техният проблем.
Освен това медийното присъствие на БСП продължава да бъде трагично. Всички говорители от БСП в медиите са захлупени от добре организиран и режисиран контраоркестър. Няма атакуващи личности и гласове в публичното пространство от страната на БСП. Не си ги търсят и намират. Не ги мотивират и обезпечават отстрани. Нямат механизъм да осигурят единно говорене, удряне в една точка, докато направят пробив.
В това отношение моделът „Антон Кутев” е наистина трагичен и закопаващ БСП на публичната сцена. А днешният свят е мидии, всичко важно става чрез медиите, чрез лицата и гласовете в медиите. Но не става чрез самодейци и нечисти лобисти от името на партията, а само чрез стройна организация, подготовка, координиране. Така се прави.
ГЕРБ така правят и затова жънат победи. Докато в БСП тече досегашната инерция, те успех – изборен и политически – не биха могли да очакват. Медиите са пропаганда и агитация. Това е гледната точка на една сериозна партия. Аз вече 20 години не съм чул тези термини да са в речника на политиците от БСП.
11
– Точно това щях да кажа, за медиите...

Ситуацията ти поставя на тепсия удобната тема за TTIP, за да си направиш пропаганда, но ти изоставаш във времето или така неясно говориш, че оставаш нечут. Все едно отбиваш номера, но реално нищо не си постигнал.
Същото като с Украйна. Ние сме вече на прага на гореща война, вкл. с атомни оръжия, ние сме всъщност на огневата линия, особено след пристигането у нас на американски войски. Нали така? И БСП мълчи по тези проблеми.
Проблемът с TTIP е един от глобалните, ключовите проблеми в бъдещото развитие на Света. Има една книга, която се нарича „Капитализъм 4.0”, на един много високопоставен журналист аналитик, американецът Анатол Калецки. В нея се аргументира, че мина времето на глобалисткия неолиберален модел и идва нов бъдещ капитализъм, който ще успее да излезе от сегашното блато и криза. Ще преодолее утопиите на свободния саморегулиращ се пазар, особено когато той е световен, и ще се върне към стария рационализъм, когато държавата трябва да контролира и регулирира самия пазар, за да може пазарът да не твори чудовища, а да бъде полезен не само за частния едър капитал, но да бъде полезен за държавата и обществото като цяло.
Този договор за TTIP е последен опит неолиберализмът да се качи на абсурдно равнище, когато световните корпорации ще определят вътре в една държава какъв да бъде бизнеса, кой и как да го прави. Това е пълен абсурд от гледна точка на събитията след 2008 година. И ето, БСП реагира на този проблем все едно това е нещо второстепенно и периферно, не го извежда като нещо централно и фатално. Представете си, че БСП говори по този въпрос не само експертно, но и пропагандно, не само разбираемо, но и симпатично, не само сериозно, но и вицово, то ще има ли огромна чуваемост? Ще има, убеден съм.
– Вие как си го обяснявате това? Липса на ресурс ли е, агентура по върха ли?

Във всички партии има агентура, така че няма как и в БСП да няма. Дайте сега да не слагаме БСП извън скобата. Има разбира се агентура, която задържа атакуването на истинските и основните проблеми. Но по-значимото е страхът. Страх, страх, страхът от ключовите неща. Някак си това е удобната инерция. Представят си, че БСП е единствената голяма лява партия и пак ще бъдат на сцената, независимо дали атакуват или се скриват от ключовите проблеми. Но вече БСП е под критичния минимум, за да остане голяма и властна партия. Инерцията вече не им дава шансове, тя ги закопава. Заставени са да я прекършат и да правят смела и директна политика. Това е завой в Европа. Не може да не стане и в България.
Оттук нататък партия, която не желае да се занимава и ангажира с такива ключови и съдбоностни неща, болезнени и фатални за обществото, тя просто ще отмира, ще се стопява, ще я избутват към периферията. В БСП това вече го проумяват, но още не успяват да съберат смелост да изведат своите политически акценти на ново равнище и в нов мащаб.
– А може ли да се каже, че е липса на креатив, че има връзкарство?
– Е, тези неща ги има. Това вече е дребният, малкият човек, който задръства големите неща. БСП трябва да бъде партия с мащаб, а когато на възлови властови места има такива дребни по дух човечета, всъщност те изпитват панически страх да се занимават с мащабните проблеми.
12
* * *
ПОЛИТИКА И ЕКСПЕРТЕН ПОТЕНЦИАЛ.
Различни формули на таланта
/подзаглавието мое – М.М./
– Защото един лидер може да не формулира тезите, но той трябва да има един много добър екип.

Това е въпрос за експертия потенциал, който ползваш. Права сте абсолютно. Политикът не е задължително да бъде толкова компетентен и да разбира от всичко, но трябва да има нюх. А когато има нюх за важните неща, той трябва да има нюх и за хората, които разбират от важните неща и да им даде възможност да работят за него.
Между другото, ако се върна към старото време, такъв беше Тодор Живков. Всички се надсмиваха и тогава, и сега на Тодор Живков, че бил без образование, че бил просто момче от село. До голяма степен това е вярно. Но Тодор Живков защо беше 40 години успешен политик? Ами защото имаше този нюх. И погледнете експертните групи в идеологията, в политиката, в културата, в икономиката, във финансите. Най-силният период на тогавашния социализъм е 70-те години. Само вземете 70-те години и вижте състава на експертните групи, които са работили за Тодор Живков, за да се разработват политики. Това е апотеозът на България, като развита индустриална държава на средно европейско равнище. И сега да видим, пак си направете списък на експертните групи, които работят за Бойко Борисов, които работят за Радан Кънев, които работят за Георги Първанов. Доста постна супа. Много претенции, малко креатив, както Вие казахте.
Напоследък БСП също критично сви своя използваем експертен потенциал. Казвам използваем. БСП има мощен експертен потенциал, но го ползва периферно, рядко, не се вслушва достатъчно. Това е друга инерция, която се завихри през последните 15 години. Така няма бъдеще. Дано го разберат навреме. Днес проблемите са изключително заплетени, прогнозите се правят в условията на небивала динамика и конфликтност. Само въз основа на експертен продукт политиците са в състояние да стъпят на стабилен път с ясни пътеводители, за да произведат съответните свои печеливши политики и властови продукти.
– Психолозите даже казват, че лидерът не е задължително да е интелектуалец. Интелектуалците имат съмнения, лутат се в съображения. Лидерът трябва да е агресивен, да е дори авторитарен, да може да облъчва тълпите.

Не е интелектуалец. Политическият лидер е съвсем друг тип човек, със съвсем други добродетели. Всяка позиция в обществото има различни формули на таланта. Политиците трябва да си намерят своята формула на таланта.
Ето вижте, ако говорим за Гърция – политически лидер е Ципрас, но коя е ключовата фигура? Ключовата фигура е Вароуфакис, нали така? Там са парите, там е икономиката, там са взаимоотношенията с голямата Тройка. Вароуфакис ще спаси Гърция и Ципрас, няма друг човек с такава свръхотговорност сега там.
Какъв е този човек? Първо е страхотен мъж, мъж та дрънка отвсякъде, а не човек със съмнителна полова и семейна ориентация. Не се смейте, сериозно е. Второ, това е типичен интелектуалец. Вижте го къде е завършил, вижте го на колко континента, в какви университети 13
е преподавал. Работил е като експерт и сега в една практическа ситуация идва да излее своята експертност, за да спаси една система – огромната система на гръцката икономика и на гръцката държава. Всъщност това е интелектуалното, ключовото интелектуално звено в сегашната политика на Гърция.
Идете след това и вижте кой им е външен министър. Един възрастен човек, класически, както се казва дипломат от кариерата, между другото обиколил някоя и друга партия, обаче патриот грък и истински професионалист. Не е взет от наше село Банкя. Нито от някаква съмнителна проамериканска фондацийка, за да ти стане външен министър. Полуселянин от Банкя или самозвано юпи с нежни ръчички не може да се справи с гръцката ситуация. Нито с българската. Ето, такива политици и експерти, поемащи огромна отговорност, ни липсват колко дълго време вече в България. Има голямо лутане у нас и критично спадане на кадровия потенциал.
– Тук има много неприятна системна сменност, идва новият министър и сменя целия състав, слага свои хора, чието качество е не, че са професионалисти, а че са „наши”.

Това е абсурдно и разрушаващо. Солидната държава остава стабилна, въпреки че се сменя управляващата партия. Това е здравословното правило. А ние, за да оцелее поредната нова партия, ние разрушаваме стабилността на държавата, гонейки компетентните служители и специалисти, назначавайки неграмотни шефове, корумпирайки администрациите. Това е трагедия. Това направиха Иванкостовци, след това в по-мека форма стана по време на правителството на Сакскобургготски, след това зад гърба на Станишев, и накрая Борисов вече съвсем довърши всички административни структури в страната. Мутри и селяндури да управляват една съвременна държава и да владеят богатствата й, това е истинската смърт на една цивилизована европейска държава.
* * *
АБВ И ДЕСНИЦАТА.
Жертвените агънца на властта
/подзаглавието мое – М.М./
– А какво мислите за АБВ? Много ли загубиха от влизането в управлението? И въобще този политически субект ще го има ли или приключи вече след това участие?

Като нормален политически субект няма да ги бъде. Но в тази ненормална ситуация в България, може да намерят някаква форма да оцелеят още един-два избора. Подозирам, че стана разцепване между Ивайло Калфин и Георги Първанов. Георги Първанов просто стана за посмешище, докато Ивайло Калфин държи в момента едно от най-важните министерства, осмелява се да инициира здравословни реформи и демонстрира себе си като професионалист. Иначе много се изложиха морално и политически, в същото време имат управленски ресурс в момента.
– Да поговорим малко и за десницата. Вече ми омръзна да питам защо са толкова злобни, но да попитам нямат ли много несъразмерен дял в това управление?
14

Делът им в сегашната власт е несъразмерно голям – и като брой министерства, и като възлови министерства. На малък човек качиха огромна раница.
Защо ли? Подозирам, че това е хитрост на Борисов. Вижте къде са им министрите. Най-трагичното положение в момента къде е? В икономиката. Икономиката е базата на държавата, на обществото, на всичко. Вижте кой сложиха като министър, един, според мен, полуадекватен човек. Лукарски. Този човек е с много странен поглед. Ако поканите тук някой психолог, той ще му постави, убеден съм, тежка личностна диагноза. Неслучайно преди месец при целия дебат за огромния нов външен дълг от 16 милиарда него го бяха скрили. Активната фигура бе Владислав Горанов, министър на финансите. Сякаш това е цялата икономика. А странното момче Лукарски бе скрит, за да не издъни работата.
Вече година продължава сагата с КТБ. При КТБ не са просто кредити, не са просто пари, не са просто фондове, от които трябва да се вземат парите, за да се върнат. КТБ са огромни активи на много дълъг списък големи и още по-големи фирми. Всъщност чрез КТБ се прави опит да се преразпределят тези огромни стопански активи. Това не е ли икономика. Къде е министерството на икономиката? Изобщо по никакъв начин не се чува и не участва. И така нататък, и така нататък.
Така че сложили са го този човек, за да може под него да се редят някакви пасианси. Да се провежда нечия анонимна стопанска политика. Ние докато разберем какво става, мандатът ще е свършил и вече няма да има от кого да търсим отговорност. Ако стане нужда, благородникът Борисов ще забърше този човечец със странен поглед и ще го използва като жертвен агнец... Ето, това е една спекулативна и цинично нечестна от гледна точка на обществото политика лично на Бойко Борисов.
Вижте военният министър земеделец. Той пък изглежда като абсолютен неадекватник. Защо е сложен? Ами защото ще изпълни едни ужасни неща. На практика ние сме на прага да ни окупират. Уж НАТО, НАТО, но всъщност американски войски и тъй като ние нямаме българска армия, с техните самолети, с техните информационно-планиращи незнам си какви центрове, с техния вече и войнишко-офицерски състав, с тяхното командване, което е влязло в нашето военно министерство, те правят от България нещо, за което никой не им е дал никакво разрешение. И накрая, когато по някакъв начин се поиска отговорност, хоп този неадекватник – той ще бъде жертвеният агнец.
Този тип кадруване се прилага за 4-5 ключови министерства. Сложени са хора на Радан Кънев и са приготвени върху тях да се прехвърли персоналната отговорност. И накрая Бойко Борисов на 3-та година от „втория си свръхуспешен мандат”, отново ще се качи на белия кон, а тези хора ще бъдат изправени до стената и ще бъде дадена възможност на хората да ги замерят с камъни.
– Много интересна теза.
– Тока изглеждат нещата, ако се вгледаме внимателно. Вижте го момчето Радан Кънев, колко напред го изтикват непрекъснато. Това е любимият, коалиционен партньор, който ще обере псувните и възмущението на народа. Такава му е отредената роля. И той я играе с глуповато вдъхновение, въпреки многото си образования и натрапчива начетеност.
– Колко различен е сега Бойко Борисов от първия си мандат? 15
– Опитва се да се представи за различен. Но си е същият, само играе играта по-хитро. Същият е – брутален, последователен във вредните за България неща, обслужващ чужди интереси, пряко свързан с криминални структури. Същият е, но много по-хитър.
– Това едва ли е някаква негова ясна стратегия. По-скоро го прави инстинктивно.

Не подценявайте Борисов. Той интуитивно има страхотен инстинкт за оцеляване, но не подценявайте неговата способност да осмисля нещата. Бойко Борисов, не съм му пропагандатор, нито го харесвам като български лидер и политик, но не съм съгласен да бъде подценяван. Той е достатъчно умен, правейки се на глупав често пъти. Това е една от неговите хитрости за пред публиката.
* * *
НАЦИОНАЛИЗМЪТ В ЕВРОПА.
Новият патриотичен интернационал.
Напрежението между САЩ и Русия
/подзаглавието мое – М.М./
– В Европа се качва вотът за националистическите партии. Като реакция на какво е това?

Това е алтер-глобализация. Глобализацията се разбира като инвазия на американската империя, целият свят е разтворен, националните държави са обезсилени и обезличени, националните правителства всъщност са подставени лица, за да изпълняват колониалната американска воля. Това нарастване на крайно дясното, включително във фашистки и неонацистки форми, всъщност е патриотизъм. То е преди всичко патриотизъм. То е грижа за собствения народ и опазване, първо, на неговите интереси – икономически и други, и второ – за стабилизиране на държавата, и трето – за връщане към национален характер на държавата, и четвърто – забележете, това е много ключово, за връщане на поруганото национално достойнство!
Така навремето е тръгнал Хитлер в началото на 30-те години, въз основа на поруганото достойнство на германския народ. Става дума за историческа чест и достойнство. На германския, на френския, на унгарския, на исландския, на кой да е народ. Разбирате ли? И заради това, примерно от гледна точка на отношението към Русия, имаме странно съчетаване – крайнодесни партии, примерно Орбан и льо Пен „за” Путин и „срещу” едностранчивата атака срещу Русия и Путин, а от другата страна левите партии тип СИРИЗА пак „за” Путин.
Новото ляво и новото дясно застават рамо до рамо. Единственото, което ги сближава всъщност е патриотизма. Това е новият патриотичен интернационал в Европа. И това не го разбират, нито старите леви, нито старите десни умерени партии.
– А има ли шанс цялата тази емоция и рационално мислене срещу нашествието на американската хегемония?
– Има, разбира се.
16
– Защото виждаме, че Европа е тотално потънала. Чрез Трансатлантическото партьорство тотално ще бъде вкарана в орбитата на американската хегемония.

Вярвам, че този договор все пак няма да бъде подписан. Или ако бъде подписан, веднага на другата година ще започнат държави да излизат от този договор. Просто договорът е абсурд. Вижте, Европа набира енергия в момента. Ето вижте за шистовия газ, вече има решения на Франция и Германия, че няма да има шистов газ. Ами това са две от трите ключови европейски държави. Когато те го направят, това вече като вълна започва да се разраства. Следващият проблем е генномодифицираните продукти, което е удар срещу концерна „Монсанто” и износителите на земеделска продукция от Америка. Това ще е следващото. И така, зад ТTIP седят корпорации и Европа започва да отбива атаката и да слага бариери. И този процес ще продължи.
По тази линия мисля, че се набира енергия. Ще видим през есента какво ще стане, защото това което се направи като пробив в Гърция е една птичка, която пролет не прави. Но ако подобно нещо се случи в Испания, ако се случи в Португалия, ако се динамизира съответният процес в Италия, т.е. в цялата южна част на Европа, това рязко ще промени статуквото в Европа като цяло. И способността на Европа да се съпротивлява на егоистичната американска политика, бих казал неоколониална спрямо Европа.
От другата страна стои Русия. Вижте какво се случи с нефта. Нефтът първо се стабилизира около 50-60 долара, според разчетите на неговата себестойност и разчетите на оцеляването на руския бюджет. Вижте какво стана с опитът за удар върху руската рубла. Тя се стабилизира и започна да си върви нагоре. Изненадващо бързо укрепва алтернативната Азиатска банка за инвестиции, привлича по крайно неприятен за САЩ начин съучастие от същата Западна Европа, т.е. те се изплъзват вече от влиянието й. Тези неща се натрупват, натрупват, натрупват. Няма да ги чакаме десет години, докато наберат критичен потенциал. Очаквам критичният сблъсък „кой кого”, че ще бъде есента на тази година.
– Иска ми се да попитам и за кризата в Украйна. Рядко се случва международно събитие така да рефлектира върху вътрешните нагласи на българина за гласуване. Аз смятам, че определено ситуацията в Украйна рефлектира в негативен план за БСП, защото тя се държа много непочтено в лицето на Вигенин...

Не непочтено, а предателски. Моята теза е, че Кристиян Вигенин като външен министър, а след него и Ангел Найденов като военен министър извършиха по същество национално предателство. БСП е антифашистка партия по дефиниция. Цялата й история е антифашистка, цялото й страдание преди всичко е дошло по линия на борбата с фашизма. Не може толкова високопоставени хора, без никакъв партиен и публичен диалог, без никакви политически уговорки, така изпреварващо и демонстративно да подкрепят неонацистката хунта в Киев, агресивните й военни действия. Още от края на Февруари 2014 е ясно, че в Киев бе осъществен неонацистки преврат. Поне на такива хора би следвало да е ясно. Нямат извинение.
БСП все още не успява да се отърси от техните действия. При това негативният ефект е с не намаляващо действие вече втора година. Още повече, че и двамата са депутати, и двамата говорят от телевизора, така или иначе и двамата продължават да са лице на БСП. За много хора това е нетърпимо. На конгреса на БСП те бяха само споменати в две от изказванията. Но нищо повече. От това БСП губи много.
17
– Не мога да си обясня на какво се дължи протекцията на Вигенин в БСП?
– На това че БСП е свързана с европейски структури, с ПЕС. Всъщност Вигенин и неговата стабилност идва оттам. И българското БСП, виждате, че се опъва малко по малко на ПЕС, обаче пак на малки стъпчици. Тук просто трябва да се удари по масата и да се каже – този си го вземете в Брюксел, да си ви върши там някаква полезна работа. Тук левите хора имат алергия от него, ако може в България да се чува рядко за неговото съществуване.
– Президентът няма да присъства на 9-ти Май в Москва. Как ще коментирате този факт и изобщо президентските драматични изказвания из цяла Европа и неговото поведение?
– Много жалък човек, за съжаление. Президентът другата година, 2016, очевидно има амбиции да се кандидатира за втори мандат. И той жертва всичко българско и родно с идеята да си купи този мандат. На какви два ресурса разчита? Първо, американският ресурс и подкрепа, второ, на българските турци сепаратисти. Затова той се умилква на Ердоган, затова не поздравява християните българи за Великден, а поздравява мюсюлманите български граждани за техните религиозни празници. Той вече е загърбил всякакви национални интереси, всякаква идентичност с българската държава, всякакви стратегически интереси, всякаква идея да бъде морален стожер и посредник в България. Насочил се е единствено и само към патологичната си идея за втори мандат. Опази Боже, че ние може и да не успеем…
– Това ми изглежда нереално. Кой би го издигнал? Реформаторите?
– Вижте, ако действително американците са толкова силни в България, то ще се намери на кого да бъде поставена задачата да го издигне.
– Да, но американците имат хора, на които симпатизират и които са в тяхната орбита, те ще подкрепят някой, който има шанс?
– Точно така. Рибата е още в морето, а пък той вече сложил тигана. Така изглежда малкото човече Плевнелиев. Съжалявам, че съм принуден така неуважително да се изказвам. Все пак става дума за Президент на България. Дължим уважение към институцията…
– Коя е причината за такова ужасно напрежение между Съединените щати и Русия? Много е общ въпросът, но това е основният въпрос на Света сега.

Съединените щати са една фалирала държава. Те панически трябва да се спасяват икономически и финансово. А могат да се спасят икономически само чрез експанзия, т.е. трябва да събират от някъде финансови средства, за да спасяват своите баланси.
По търговска линия вече не могат. Чрез потребителски и други кредити вече не могат. Чрез печатане на дериватни пари вече не могат. Чрез продажба на оръжие вече става все по-трудно. Доларът се свива като резервна валута и е пред риск да загуби до 80% от цената си.
Е, какво им остава, как да заграбят много за кратко време? Война, война и само война. Това е решението в такава имперска ситуация. Знаем го от историята. Нямаме нужда да откриваме Америка, за да се сетим. Затова САЩ вместо мир по Света сеят война след война 18
19
по Света. В името на демокрацията и свободата. Да ни е честито. При този износ на демокрация и свобода ние вече сме на фронтовата линия…
Този ми отговор няма да се хареса на много хора. Ще ги възмути. Но фактите са такива. Статистиката е безмилостна. Светът вече отново стана двуполюсен. Монополът на САЩ само след 24 години приключи. Те това не успяват да проумеят. Опитват се да прехвърлят злината към Европа, но няма как да стане. Злината ще залее и тях, вероятно преди всичко тях. Разбира се, ако междувременно не ни потопят в ядрен конфликт. Тогава ще имаме шанс да се обичаме всички заедно, демократично и свободно…
Интервюто взе Калина Андролова на 23 април 2015
Бележка: Поради недостиг на място Редакцията публикува това мое интервю със съкращения. Тук ви предлагам пълния редактиран от мен вариант. Приятно четене.
Край