Български десант в МОТ – Женева!

проф. Кръстьо Петков

Формалните преговори за неформалната заетост

***
Втора седмица в щабквартирата на Международната организация на труда (МОТ) в Женева се провежда нейната Годишна сесия. Участват тристранните партньори (правителства, работодатели и синдикати) от над 150 държави. България е представена с пълна делегация – както е предвидено в устава. Има обаче още един критерий, по който се измерва влиянието на участниците в международните форуми: активност и принос в дебатите. По този показател България е в челото:

-Заседанията на два от ключовите комитети се председателстват от българи: на Комитета „Преход от неформална към формална икономика“ - Пламен Димитров; на Комитета за средни и малки предприятия и заетост“ – Зорница Русинова (зам.минитър-МТСП) . Лидерът на КНСБ изпълнява успешно тази функция втора година, защото МОТ е решила да проведе двуфазова сес ия, преди да излезе с официален документ и препоръки.
-Организациите на неформалните работници и самозаетите се представляват от Виолета Златева, която по съвместителство е и президент на източноевропейската мрежа „Home Net East Europe“, обединяваща надомници от 12 страни. Българката Златева е включена в делегацията на световната организация на жените от неформалния сектор WIEGO (със седалище в Манчестер). Друг европейски делегат от тази глобална структура, традиционно доминирана от Латинска Америка, Азия и Африка, няма.

Толкова по процедурната част на женевския форум. Имаме ли обаче ние, българите достатъчно основания да сме доволни от крайните резултати?

Ще концентрирам анализа върху дебата за неформалната икономика, който проследих на живо по време на първата сесия на МОТ през юни 2014 г. и сега, година по-късно. Междувременно в редица региони, вкл. и в Югоизточна Европа, бяха проведени експертни срещи, базирани на теренни проучвания за състоянието и динамиката на неформалния сектор, нетрадиционните форми на заетост и регулаторните практики в отделните страни. Два от форумите се проведоха в София, с домакинството на КНСБ и Синдиката на самонаетите и неформалните работници. Глобалната мрежа WIEGO вложи огромни усилия, за да включи в проекта за Препоръки на МОТ най-горещите теми, засягащи труда, поминъка и социалната защита на неформално работещите индивиди и домакинства.

Логично е при такава грижлива подготовка да се очаква, че форумът на МОТ в Женева ще остане в историята, приемайки платформа, регулаторна рамка и стандарти, които ще модернизират, легитимират и социализират неформалната икономика, преживяваща истински бум в началото на 21 век.

За съжаление, случаят не е такъв. Както често се получава в международните преговори, Статуквото надделява над Промяната.

Защо мисля така?

На първо място, заради концептуалния подход. Първоначално темата на дискусиите беше формулирана по следния начин: „Улесняване на прехода от неформална към формална икономика“; впоследствие изразът „улесняване“ отпадна и остана само... преходът. Промяната обаче не е чисто семантична. Щом в замисъла на инициаторите е залегнало убеждението, че неформалната икономика е тази, която трябва да се придвижи към формалната, това означава, че официалната е правилната, еталонът; тоест нейните правила следва да се разпрострат върху смятаната за втора, отклоняваща се, неправилна и неразвита икономика.

Само че реалностите са други. В постиндустриалната ера, при широкото разпространение на интернета и мобилните технологии, няма рязка граница между формалните и неформалните дейности. Работата в къщи с примитивни инструменти и земеделският труд вече не доминират. Производството и продажбите на стоки и материални услуги, информация и консултации се извършва както от регистрирани, така и от нерегистрирани индивиди и организационни единици. Така че формалният и неформалният сегмент в икономиката вече не са гранични, а взаимно преплитащи се реалности. Редно е да се говори за конвергенция между тях, а не за претопяване на едната в другата.

Такъв разговор в Женева не се състоя, което показва, че индустриалните концепции и ценности все още господстват в представите на националните и международните институции; класическият индустриализъм е призмата, през която се гледа на постмодерната трансформация на пазарите на труда и на глобалното икономическо пространство.

На второ място идват различията в интересите, възгледите и традициите на участниците в трипартитните обсъждания в рамките на МОТ. Въпреки желанието и усилията на експертните екипи на тази организация, необходимото сближение в позициите на представителите на мегарегионите/континентите и националните държави не се получи. Ако се стигна до компромисни варианти, те по-често са плод на кулоарни/лобистки акции – занаят, в който социалните партньори са се специализирали от десетилетия .

Дано да не съм прав, но имах усещането, че на т.нар. четвърти партньор – НПО и специализираните структури на неформалните работници - се гледа като на доведено дете в общността: поканено да участва като наблюдател, с право на изказвания, но смятано за пришълец от друг свят.

На този (неформален) свят представителите на правителствата, работодателите и част от синдикатите продължават да гледат с подозрение. Което значи, че не го разбират, или се страхуват от промените в него. Най-вероятно е и двете причини да са валидни. Фактът, че над 50% от заетите в развиващите се страни са с неформален статус (т.е. работят без статистическа и данъчна регистрация), че в годините на кризата техният брой ( вкл. и в икономически развитите държави), не намалява, а расте, изглежда не тревожи ключовите десижънмейкъри. А именно те доминират като брой и влияние в експертните и управляващите звена на МОТ.

За голяма изненада , най-активни в отстояването на консервативни ( понякога и на ретроградни) решения са две групи участници в преговорите, които доскоро символизираха социалния прогрес в международната общност: европейските държави (най-вече от западната и северната част на континента) и техните профсъюзи. Защо се стигна до този странен обрат е въпрос, на който възнамерявам да се спра в отделен коментар.

При такава сложна ситуация е разбираемо защо надеждите на потърпевшите – представителите на неформалните работници – за приемане на модерна и справедлива международна регулаторна рамка и общовалидни стандарти, отговарящи на спецификата на техния труд, останаха без адекватна реализация:

-не се прие препоръката за включване на т.нар. четвърти партньор в националните преговори (освен ако отделни държави не направят такава стъпка по своя инициатива);
- предложението за въвеждане в неформалния икономически оборот на заплащане, съобразено с издръжката на живота (т.нар. living wage) не срещна силна подкрепа;
-мненията за икономическата и социалната полезност от насърчаване на кооперативните структури и на солидарните форми на социална икономика се разминаваха съществено и т.н.;

Разбира се, не всичко , което наблюдавахме на форума в Женева, се вписва в песимистичната картина, която представих по-горе. Самият факт, че след десетилетия на борби за признаване, „неформалите“ в икономиката застанаха в центъра на вниманието на МОТ, че на тях не се гледа като на трудови дисиденти,че властите няма да ги третират наравно с криминалните икономически агенти, е безспорно постижение. И – повод за продължаване на дебата в бъдеще относно реконцептуализацията на явлението „неформална икономика“.

Ако трябва да синтезирам модерното виждане, то се свежда до израза: „неформалното е нормално!“. Става дума обаче за нова нормалност, в която работещият инидивид и общностите, към които принадлежи, няма да бъдат разделяни и оценявани като първични и вторични, развити и неразвити, централни и периферни, легитимни и нелегитимни – ползвайки чисто бюрократични, често неадекватни критерии.

Криза е! Тя вече спомогна да се разрушат много от закостенелите представи за движещите сили на висококонкурентните икономики и за ограничителите на растежа. Неформалната икономика, с незначителни изключения, не е спирачка на развитието. Добре е стратезите и анализаторите да се замислят върху макроикономическия факт, че темповете на нарастване на БВП е по-висок в страните с развит неформален трудов пазар. Рекордьор е Индия с 93% от трудово активните, ангажирани в този сегмент. Друг интересен пример е Германия, която се измъква по-успешно от кризата не на последно място чрез насърчаване на атипичните форми на работа (както и активното ползване на евтиния труд на гастарбайтърите)

Дали позитивните ефекти от двугодишния дебати в МОТ за съдбата на неформалната икономика ще се проявят без забавяне след приемането на Препоръките! Историческият опит показва, че фазата на изпълнението е ахилесовата пета на международните регулации, постигнати в хода на преговорите. За българите остава удовлетворението, че техните представители в работните срещи и заключителния дебат са отстоявали модерни и прогресивни позиции, че са били двигател на нови идеи и балансьори при постигане на съгласие.

Редно е правителството и държавата да се възползват от това убедително експертено представяне – качество, каквото рядко сме демонстрирали колективно, като нация.

--------

Настоящата статия беше написана в края на първата седмица от работата на форума на МОТ. Днес обсъжданият документ, съдържащ Стандарти за регулиране на труда в неформалната икономика, е вече факт. Какво съдържа той, какъв е неговият дух и кои са главните насоки, може да се види от словото на Пламен Димитров, главен преговарящ и говорител от Групата на работниците в МОТ пред Общото събрение, което е поместено в прикачения файл /КП/

AttachmentSize
File Пл.Димитров-MOT.docx20.92 KB