Моментът "12 и 5" настъпи!

проф. Кръстьо Петков

Гръцкият референдум: народът срещу елитите!

Вместо очакваната развръзка на гръцката дългова драма, актьорите и сценаристите в Атина подготвиха изненадващо ново действие" Референдум"!

За какво ще е допитването, което вероятно ще се проведе следващата събота (4.7.2015)? "За и против предложеното споразумение от Еврогрупата", разясняват запознати с подобен род процедури. Точната формулировка ще стане ясна тази вечер, след заседанието на гръцкия парламент. Тогава ще разберем и каква е истинската цел на референдума: а) да даде мандат на гръцкото правителство да подпише проекта за споразумение, наложен почти ултимативно от т.нар. Тройка, или да отхвърли документа; б) да се ползва като демократична процедура при евентуално решение за излизане на Гърция от еврозоната (не е изключено и от ЕС); в) да легитимира действията/управлението на правителството на Сириза през изминалите пет месеца на изнурителни преговори с кредиторите.

Сбъднатата прогноза

Самият факт, че се иска удължаване с пет дни на крайния срок за постигане на споразумение по отпускане на нов кредит потвърждава моята прогноза, че най-вероятната развръзка на гръцката драма ще е... отлагане на развръзката. Тоест, отива се към вариант "12 и 5" , за който писах в  коментар за БГНЕС в началото на седмицата. Отлагането е  крайно неприятен вариант за неолибералните ястреби от Тройката,  които до преди два дни смятаха, че са притиснали гръцкото правителство в ъгъла и са го лишили от пространство за маневриране. Позволявам си да напомня, че споменатата прогноза беше посрещната иронично от моите опоненти в телевизионното предаване "Референдум" на БНТ (22.6.2015), посветено на гръцката дългова криза.  Интересно какво биха казали сега, след като премиерът Ципрас и неговият екип предприеха стъпка, която им дава морално и политическо предимство пред евроелита:

  • първо, допитва се до гражданите избиратели дали да направи компромис, който финансово-икономическа и социална гледна точка може да се окаже катастрофален за сегашното поколение и следващите поколения гърци;
  • второ, ползва демократичен механизъм, от който европолитиците изглежда се страхуват (справка, печалните резултати от референдумите за европейската конституция );

И двете измерения на гръцкия референдум говорят за нов стил в управлението на държавата, различен от този на еврокрацията и на предшествениците на Сириза: появи ли се кризисна ситуация, която удря пряко интересите на гражданите, допитай се до тях, преди да предложиш решение! Иначе казано: зачитай Суверена! Той стои по-високо от политическите баталии; негова е последната дума, когато искаме да разберем кое в управлението на държавата е  морално и легитимно, и кое не е допустимо...Независимо какъв ще е изходът от предстоящото допитване,  гръцкият Народ ще бъде последната инстанция, която ще определи съдбата на неговата държава за десетилетия напред.

Де да беше така и в България! Но не е! На току що отминалата евросреща "на върха" България се е наредила сред хардлайнерите по гръцкия въпрос; нещо повече, нашите представители заявили, че заради Гърция ЕС нямал време да обърне внимание на проблемите на България. Що за аргумент е този, изтъкан от съседска завист и примитивен провинциализъм!

Европейската позиция: ще надделеят ли ястребите?

Едно уточнение: като става дума за европейската позиция по гръцката дългова драма, трябва да си даваме сметка че тя е "германо-европейска". Такава е реалността: икономически най-мощната държава на контенента, чиито кредитори и износители са се окопали здраво в южната ни съседка, диктува и ритъма, и условията на преговорите. "Тройка-та" е институционален инструмент, пътьом заменен с Еврогрупата, но това не изменя факта, че последната дума има Берлин. Така ще е и сега.

Световните медии цитират прилежно изказванията на пристигащите за поредната среща в Брюксел  финансови министри на европейските държави. Носериозните коментатори си дават сметка, че решаваща ще е присъдата, произнесена от старшия сред тях- Волфганг Шойбле. А той е достатъчно прогнозируем, защото е твърд и праволинеен - от първия до последния ден на преговорите. Отговорът, който трябва да очакваме  на молбата на Атина за отсрочка,  е "Найн"! Същото "Не", но на ултимативното евроспоразумение, най-вероятно ще кажат участниците в предстоящия референдум. Тогава ще узнаем чия дума тежи повече: едноличната - на баварския хардлайнер, който още през м.г. се заканваше на гръцките избиратели, че ако изберат "левите", нищо добро не ги чака; или - демократично изразеното мнение на народа на Гърция, който плаща и в двата случая: за неразумно вземаните заеми от правителствата на Нова Демокрация и ПАСОК ; за жестоките рестриктивни мерки, които искат да им наложат остерианците от Брюксел, Вашингтон и Берлин.

Затова  от сакралната дата 30 юни до деня на гръцкия референдум най-вероятно ще гледаме началните етюди от първата драматична раздяла във Валутния съюз на Европа. Чисто статистически, неговите членове ще станат с един по-малко: 18. От финансова гледна точка разводът ще е съпроводен с обявяване на несъстоятелност от страна на Гърция, която без споразумение няма как да плати няколко многомилиардни задължения към МВФ и кредиторите до края на годината, без да се нагърби с нови външни заеми.

Президентът на ЕС Доналд Туск очакваше, че най-лошото няма да се случи и публиката няма да наблюдава традиционния за трагедиите на Софокъл лош край. Хепиенд обаче не се задава. Освен ако... не се окаже достоверна информацията,  изтекла от Газета.ру миналата седмица: че в Русия вече печатат драхми със златно покритие!!! Или пък моят колега и приятел Тасос Асимис (чиито коментар поместих в блога), се окаже прав с  тезата, чe САЩ няма да позволят геостратегическа загуба на свой съюзник на границите на Югоизточна Европа. Точно сега, когато пожарът на трета световна война, разпален в Близкия изток и пренесен на Запад, изправя евроатлантическата общност пред най-голямото предизвикателство за последните 70 години.

Послепис

В часовете след публикуването на този коментар, в Брюксел и Атина се развиха събития, които подкрепят тезата, че бъдещето на ЕС и еврозоната е поставено на изключително изпитание; и още - че двигателите на  вероятния Grexit са по-скоро политически, отколкото икономически:

  • първо, гръцкият парламент одобри решението за Референдум,  който ще даде отговор на въпроса: "да" или "не" на проекта за споразумание, предложен от Еврогрупата. Положителният отговор би върнал Гърция на пътя на безплодните/контрапродуктивни мерки  от пакета "Остерити", който кридеторите налагат пет години на гръцката икономика; отрицателният отговор означава окончателен край на преговорите от гръцка страна по какъвто и да е вариант, наложен от остеритета. Премиерът Ципрас призова да се гласува с "Не" и няма съмнение, че при неговата популярност в южната ни съседка гласът му ще бъде зачетен от избирателите;
  • второ, финансовите министри от Еврогрупата разиграха часове преди парламентарния вот в Атина странен етюд, който показа колко много лицемерие е стояло зад апелите към гръцките представители в преговорите да приемат реалността такава, каквато е. А тя, според писаните и неписаните сценарии на периодично повтарящите се неолиберални икономически кризи е: кредиторите и МФИ диктуват правилата и условията за преговорите. Хардлайнерът Йерун Дейселблум, шеф на Еврогрупата, обяви заседанието на финансовите министри за открито, при отсъствието на техен колега (дори и името му не беше споменато-може би, защото всички знаеха, че това е коравият проф. Варуфакис!); по-късно пред журналисти, г-н Дейселблум обясни, че Варуфакис сам напуснал форума. Коя от двете версии е вярна; и къде е колегиалната, демократична атмосфера на преговорите, към която традиционно (и притворно) се придържат представителите на евроелита;
  • трето, шефът на МВФ Кристин Лагард се произнесе (също едностранно!) че референдумът на 5 юли щял да бъде нелегитимен! Защо? Нямал правна сила за международните институции; освен това - щял да се състои след фаталната дата 30 юни, когато Гърция, ще не ще, трябва да плати на Фонда 1,6 милиарда евро. После- да плаща още и още, докато не се издължи на кредиторите. Фактът, че гръцката икономика де факто е спряла да работи, изглежда не интересува институцията, която от десетилетия играе ролята на ГФП (Глобален Финансов Полицай). Редно е да запитаме: коя Лагард е истинската: онази, която преди две години заяви, че политиката на рестрикции спъва растежа и трябва да се промени; или тази, среднощната, която запя старата песен на неолибералната ортодоксия!
  • Що се отнася до легитимността  на референдума, препоръчвам на читателите на блога да се запознаят с анализа на проф. Костас Дузинас, директор на Институт по хуманитерни науки- Birkbeck, Лондонски университет (виж прикрепения файл). От двете тези- на К.Лагард  и на гръцкия професор, работещ в престижна и независима академична институция, аз залагам на втората.

Няма съмнение, свидетели сме на безпрецедентен обрат в петгодишната дългова драма на Гърция и шестмесечните усилия на правителството на Сириза да предотврати трагичния край. Обратът се състои в това, че от тук нататък всяко решение - междинно, крайно, постфактум - ще се търси не в плоскостта на финансово-икономическите отношения, а в политиката: национална, европейска и глобална. Споменатият по-горе проф. Дузанис е прав, че се очертават две дилеми:

  • за Гърция: ако одобри споразумението, това означава да се обрече на продължаване на агонията, причинена от подхода "остерити"; отхвърли ли споразумението, не е известно как ще се задържи в еврозоната (най-вероятно е да я напусне- по метода, приложен снощи от еврократите към министър Варуфакис);
  • за Еврозоната и ЕС: ако Гърция обяви несъстоятелност и излезе от валутния съюз, цената , която трябва да платят 18-те останали членове, ще е висока; направи ли се обаче компромис с Атина -в смисъл на отлагане на плащания към кредиторите и преструктуриране на дълга - това ще предизвика верижна/заразна реакция в целия валутен съюз.

"Зараза" - това е думата, която плаши най-много евроелитите. Защото след Гърция на опашката на чакащите да се променят условията за връщане на безгрижно отпуснатите външни заеми може да застанат Португалия и Ирландия, Испания и Италия. А защо не и България, която удвои външния си дълг през последните година-две! (ако това е имал предвид премиерът  Борисов, когато е заявил в Брюксел, че заради Гърция ЕС нямал време да обърне внимание на България, значи е мислил с един ход напред!). "Референдум" е следващата неприятна дума за евроинституциите, защото може да сложи край на игрите, които провеждат на тъмно, при ултимативно наложени правила от глобалните финансови мрежи. При референдумите "Площадът" се  завръща на политическата авансцена , а директната демокрация измества лицемерната дипломация.

Както и да завършат горещите сцени от гръцката дългова драма, едно е ясно: с финансовата архитектура на ЕС , в частност тази на еврозоната, е свършено. Изработва се нова конструкция, свидетелство за което е докладът на петимата президенти, публикуван в Брюксел миналата седмица. Самата поява на този документ, предназначен за публично обсъждане показва, че Гърция и Сириза не са воювали напразно с остеритета и неговите бастиони в Брюксел, Берлин и Вашингтон!

 

 

AttachmentSize
File od-c-douzinas.docx67.52 KB