Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част I)

проф. Кръстьо Петков

Четири дни до гръцкия референдум на 5 юли

Коментаторите, които твърдяха, че до края на миналата седмица, или най-късно до 30 юни 2015 г. ще има споразумение за дълга, се оказаха дълбоко неправи. Вместо споразумение, чакаме Референдум в неделя. Той  вече получи популярното название "Денят OXI", т.е. "НЕ".

Наименованието е емблематично, защото връща гърците към историческия момент, когато  чрез плебисцит са отговорили отрицателно на искането на Мусолини да навлезе с армия на тяхна територия.

Сега (надявам се и занапред) не се отправят военни заплахи към суверенната държава Гърция, член на НАТО и ЕС. Но арената на сблъсъка между преговарящите екипи от Атина и Брюксел толкова се нагорещи, че наистина заприлича на зона за силови действия. Само че вместо силата на оръжията се ползва правото на силния (кредиторите) да наложат своята воля. Затова толкова изненадани и резгневени бяха представителите на фамозната "Тройка" (EК, ЕЦБ и МВФ), заедно с тегните наставници от Берлин, когато разбраха, че гръцките политици зоват на помощ народното опълчение .

Насроченият Референдум няма да бъде отменен, защото парламентът на Гърция го одобри по съответния конституционен ред. Въпросът, на който трябва да отговорят гръцките граждани с право на глас е:

"Трябва ли да бъде прието предложението, което беше представено от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд при срещата на Еврогрупата на 25 юни 2015 г., включващо две части и представляващо цялостното им предложение?”

Какво ни остава при това положение? Според мен, да следим отблизо приготовленията за националния плебисцит и тактическите ходове на участниците в Голямата игра "Grexit".

Те не са двама и вече не са изправени физически и ментално един срещу друг, за да установим визуално кой ще надделее в играта на нерви, известна като "chicken game". Фронтовете са няколко и са пространствено и институционално разделени:

  • В центъра на сблъсъка продължават да са бригадите на Ципрас и Юнкер, но те вече се оттеглиха в окопите си.
  • Във втората линия, на командната височина, е застанал остерианският тандем "Меркел-Шойбле".
  • Отвъд океана битката се наблюдава отблизо и коригира периодично от щаба на Обама.
  • В стратегически резерв стоят засега пълководците и ресурсите от групата БРИКС.
  • Останалите -симпатизанти и колебаещи се съюзници, поръчкови опоненти и открити неприятели - са застанали на безопасно разстояние и за всеки случай периодично сменят позициите си (въртят се според изменящата се конюнктура и поведението на силните на  деня).
  • Извън този размирен свят отвреме навреме се обаждат и непокорните интелектуалци-пацифисти и демократи, за да апелират за пореден пъткъм  гласа на разума. Няма кой да ги чуе обаче; мейнстрийм медиите са заети да отразяват от "бойното" поле най-големия сблъсък в Европа през последните 60 години - в рамките и през призмата на ценностите, зададени от техните господари - корпоративните собственици.

Тази уникална ситуация не е за изпускане от всеки професионален анализатор. Моето решение е следното: всекидневно да проследявам хронологията на събитията и да коментирам ходовете на участниците в Глобалната игра, да архивирам писмените доказателства, които оставят след себе си. Защото е малко вероятно преговорите да се подновят лице в лице през оставащите броени часове до "Деня OXI". Така си представям, че може да се  пресъздаде политико-икономическата историография на конфликта "Гърция-Еврозона", който де факто вече се превръща в глобален. Събраният информационен материал ще ползвам в моята преподавателска работа по дисциплината :"Европейска икономическа и социална политика", както и при приложните занятия и делови игри в спецкурса по управление на конфликти.

Започвам с документалистика.

По-долу публикувам:

  1.   Хронология на гръцката дългова криза, поместена от БГНЕС
  2.   Писмо на премиера Алексис Ципрас до ръководителите на т.нар. Тройка, публикувано в днес, 1 юли 2015 г. във "Файненшъл таймс" (виж английската версия в прикачения файл; по-късно ще публикувам превод на български език)

Хронологията не се нуждае от коментар. Но по повод на премиерското писмо от ранна сутрин и през целия ден в социалните мрежи върви разгорещена дискусия. Въпросът, който все още витае във въздух е: "Огъва ли се Ципрас пред бруталния натиск на кредиторите и има ли шанс референдумът да бъде отменен?".

Моето усещане е, че нито едното, нито другото предположение е вярно! По-скоро може да говорим за още една крачка към червената линия, която Ципрас и Сириза очертаха в предизборната си платформа; както и за тактически ход, който -наред с референдума- засилва преговорната мощ на гръцкото правителство. В следващите дни и часове ще следим в каква посока ще се развият тактическите маневри. А до и непосредствено след 5 юли ще стане ясно, доколко права е бързо нарастващата група наблюдатели от Европа и Америка, които са стигнали до извода:

щом няма икономическа логика в  налаганото споразумениие под флага на т.нар. Тройка, значи има друга причина за ултиматумативните послания, изпращани от Берлин и Брюксел. Тази причина е сговорът на неолибералния политико-корпоративен елит: да смени режима на управление в Гърция, докато не е станало късно и заразата на левите, социални и граждански искания за отхвърляне на остеритета не е проникнала в целия Европейски съюз!

Звучи твърде конспиративно, нали! Но е и доста логично като твърдение, подкрепено и от аргументи. За тях ще стане дума в следващи публикации и анализи, които ще намерят място в блога.

Приканвам читателите на блога да се включат с професионални коментари в дистанционния анализ на Голямата игра Grexit, която ни засяга и нас, българите.

 

-------

1 .7. 2015,

21.00

Насрещният ход

Съобщение от Брюксел: "Еврогрупата се споразумя да изчака резултата от референдума!!!"

Краткият коментар е: дотук новата преговорна стратегия на Ципрас и Сириза работи добри: ще има референдум и нови преговори. Вратата към тях остава отворена от двете страни: Атина и Брюксел! /КП/

 

Съобщение от

***

Гръцката криза в дати и цифри

Криза в кризата. Съобщението на 27 юни на гръцкия премиер Алексис Ципрас, че ще организира референдум на 5 юли, за да поиска от гърците мнението им дали да приемат или отхвърлят предложенията на международните кредитори на практика прекъснаха преговорите с Еврогрупата. Неплащането на 1,6 млрд. евро на МВФ на 1 юли и на 3,5 млрд. евро на ЕЦБ на 20 юли може да доведе до фалита на страната и нейното излизане от еврозоната.

БГНЕС посочва основните етапи от икономическата катастрофа на южната ни съседка, която започна през есента на 2009 г.

2009 г. – с идването си на власт социалистът Георгиос Папандреу открива фалшифицирани данни за публичните средства и обявява мерки за затягане на колана.

3 март 2010 г. - правителството обявява втори план със строги мерки за 4,8 млрд. евро .

2 май 2010 г. - въвежда се първата международна помощ от 110 млрд. евро.

6 май 2010 г. - започва трета програма от строги мерки, с цел да се спестят 30 млрд. евро.

Юни 2011 г. - въвежда се четвъртият план за строги икономии за 28,4 млрд. евро.

20 юли 2011 г. - започва вторият план от международната помощ.

Септември 2011 г. – правителството въвежда пета програма от строги мерки за 7,5 млрд. евро.

27 октомври 2011 г. част от гръцкия дълг е опростен и е приет нов план за помощ

Ноември 2011 г. – Папандреу насрочва референдум, след което се отказва от него и подава оставка

13 февруари 2012 г. - влиза в сила шестия план за строги мерки за 350 милиона евро

21 февруари – втора програма от международната помощ на стойност 237 млрд. евро и в същото време половината от частните задължения са опростени

17 юни 2012 г. лидерът на десницата Андонис Самарас сформира коалиция с левицата

7 ноември 2012 г. – седма програма за строги мерки за 18 млрд. евро

26 ноември 2012 г. – нова програма за намаляване на гръцкия дълг с 40 млрд. евро

Януари 2013 г. – нова програма от строги мерки за 2,5 млрд. евро

26 януари 2015 г. – победителят на предсрочните парламентарни избори и лидер на гръцката радикална лява партия СИРИЗА Алексис Ципрас поема управлението

26 юни 2015 г. – след ултиматума на международните кредитори Ципрас насрочва референдум и затваря гръцките банки. / Монд

 

 

AttachmentSize
File tsipras-letter.docx213.44 KB