Гръцкият референдум:алтернативни мнения на български експерти

Проф. Боян Дуранкев
Йоанис Партениотис
Атанас Пеканов

В този аналитичен блок помествам статии и интервюта на български експерти, публикувани няколко дни след решението на гръцкия парламент за провеждане на референдум по споразумението за дълга, или непосредствено след обявяване на одобрената дата- 5 юли, 2015 г. Специално съм подбрал алтернативни мнения на независими експерти, които се различават от официалните изявления на представители на българските институции държавни, финансови и банкови институции, както и от твърде пристрастните изказвания на дежурните коментатори от неолибералните  лобита у нас.

В тематичния блок са включени авторски материали на проф. Боян Дуранкев от УНСС: Йоанис Партениотис -вицепрезидент на КТ "Подкрепа" и Атанас Пеканов, млад икономист, следвал във Виена, понастоящем специализант в Лондонското училище по икономика. Вярвам, че кръгът на тази алтернативна група ще се разширява, което ще позволи да се балансира присъствието на представителите на различните икономически школи и изследователски институции в публичното пространство.

(Проф. Кръстьо Петков)

 

***

Гърция няма да излезе от ЕС, но може да го промени

от Михаела Благоева 

Ципрас първи размаха пръст на пазарите в полза на демокрацията, казва проф. Боян Дуранкев

 

Проф. Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Специализирал е в САЩ и Германия, автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси - София.

 

- Проф. Дуранкев, самоуби ли се в събота Гърция с решението да направи референдум за спасителния план?

- Самоуби се теорията за саморегулирането на пазарите и донякъде т.нар. либерална доктрина в нейния най-краен вариант. В случая Гърция предпочете да се довери на демокрацията и на референдума, отколкото на обещанията, че това е пореден спасителен план, който й се обещава, но може би ще доведе страната до много по-тежко положение, отколкото тя е в момента. Демокрацията донякъде излезе на преден план пред пазарите. Нещо, което със сигурност ще стресира доктринерите на ултралиберализма.

- Не мислите ли, че идеята на Ципрас за референдум е закъсняла и трябваше да се допита до народа по-рано?

- Вероятно референдумът ще се проведе точно навреме, тъй като преговорите бяха дълги и мъчителни. Очевидно с отстъпки от двете страни, но с по-малко от Брюксел и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Зад Гърция стои поредица от други европейски страни като Испания и Португалия. Вероятно Франция и Италия също ще се наредят на тази верига. След 2008 г., в условията на икономическа криза, неспазването на европейските критерии вече достига едно доста високо ниво. Очевидно е, че тези, които са поемали подобни дългове, няма да могат да ги изчистят през следващите години до 2030 г. Видя се, че, първо, лекарят не постави правилната диагноза на европейските финанси, на кредитите и на дълговете на отделните страни и второ, което е по-лошо, с лечението се опита да убие пациента.
Нещо, което е недопустимо в случая с Гърция. Със сигурност, за да се стигне до някакво по-точно решение, ще трябва да се смени виждането на лекаря. Защото, ако сега направим сметка, при един първичен излишък от 3% от БВП със сигурност дългът ще се сведе до към под 100% от БВП за 2040-2050 г. Това е недопустимо като срок за погасяване на подобни дългове.

- Значи одобрявате решението на Ципрас за едностранно излизане от преговорите с Еврогрупата в събота?

- Когато пистолетът е опрян до челото ти, нямаш друг избор, освен да търсиш широко народно съгласие. В случая демокрацията се налага над пазарите.
До този момент в ЕС пазарите доминираха над демокрацията, включително и със сключването на настоящото Трансатлантическо споразумение без никакви допитвания до европейските граждани. Първият, който обаче размахва пръст на пазарите в полза на демокрацията, е Ципрас.
Със сигурност ефектът на доминото ще последва и в други страни членки на ЕС.

- Какви са възможните сценарии оттук нататък? Какви ще са последствията, ако гърците одобрят европейските предложения въпреки нежеланието на собственото си правителство?

- И да ги одобрят, и да не ги одобрят, това ще е победа на демокрацията. Ако ги одобрят, това ще означава поредно затягане на коланите за Гърция. Но да не забравяме, че в България не коланите са затегнати, а примката около шията на повечето българи е затегната, тъй като те живеят доста по-зле от гръцките граждани. Имам предвид населението в Северозападна България и хората, които имат доходи около и под минималните. ЕС трябва да изведе една много по-сериозна поука от случилото се - че той не е съюз на саморегулиращи се пазари, а на граждани, при които пазарите трябва да работят в интерес на гражданите и на обществата. Ако те не изпълняват тази функция, и ако ЕС не регулира и координира пазарите, това ще означава поход към бедствията за голяма част от съюза и по-нататък дори към разпадането му. Каквото и да се случи в Гърция, няма сценарий, който да обяснява как и по какъв юридически начин Атина би излязла от еврозоната и от ЕС. Гърците обаче не желаят излизане от ЕС, а промяна. Над 200 млн. граждани на ЕС сега гледат внимателно, защото и те са мечтатели за сериозна промяна, а Гърция им дава такъв шанс.

- Ако европейците и ЕЦБ приключат помощните програми за Гърция още на 30 юни и затворят кранчето за по-нататъшни помощи, какви ще са опциите пред страната тогава?

- Гърция със сигурност има не само план Б, но и план В. Това обаче със сигурност ще се отрази и на европейските финанси. Бумерангът винаги се завръща и удря. Отцепването на Гърция от европейските финанси и донякъде от ЕС ще усложни не по-малко ситуацията в самия съюз. Още повече че влияние все още има кризата в Украйна, последиците от която за ЕС е трудно да се изчислят, а вече е трудно и да се преглъщат. ЕС е на по-голям кръстопът, отколкото е Гърция.
А Гърция ще търси решение на собствените си проблеми, но ако гърците гласуват с "не" на референдума, те ще приемат собствен план на затягане на коланите, но не и на примката около шията си.

- Допускате ли фалит на Гърция?

- Фалитът е доста абстрактно понятие, защото фалит на държава като юридическо понятие не съществува в ЕС. Такъв сценарий не е предвиждан. Но даже да се обяви фалит, по-нататък гърците ще търсят мерки за постепенно погасяване на част от дълговете си. Така или иначе те трябва да върнат поне част от парите, за да се приеме, че Гърция е нормална и европейска държава.

- Каква рецепта ще работи за Гърция?

- Рецептата за Гърция се знае отдавна - споразумение, което да е силен компромис от страна и на Брюксел, и на Гърция. На кантара по-голяма тежест сега очевидно има Брюксел. Част от преговарящите не са склонни да направят по-сериозни отстъпки, може би защото знаят, че при втори спасителен план спасението ще е повече за някои европейски банки - германски, френски и други, отколкото за Гърция. Спасение за гърците означава постигане на пълна трудова заетост и висок икономически растеж, за да се връщат дълговете и да не се затегнат коланите до краен предел.

- Да, но как да се случи това в южната ни съседка?

- Със споразумение на компромиса и програма, която да изчисти нещата и да върне към нормалност гръцките финанси не по-късно от 2025 г. Нужен е план "Маршал 2" за проблемните и по-слабо развитите страни в ЕС като Гърция, Испания, България и Румъния.
Защото в Конституцията на ЕС е записано като първо условие постигането на пълна трудова заетост и благоденствие на европейските народи, а не просто връщане на някакви дългове. Всъщност е невъзможно да бъдат върнати дълговете, които гърците имат. Гърция просто няма никакъв шанс да се издължи.

- Ако Гърция напусне еврозоната, какви ще са последиците за ЕС? А за България?

- Последиците при евентуално напускане на гърците ще са за страните от еврозоната. Това ще разклати и устоите на еврото като стабилна валута. При условие, че нов световен ред вече не съществува и има възможност от възникване на нови валути по-стабилни от еврото като тази на БРИКС, ЕС ще бъде изправен пред доста по-сериозни проблеми от този с Гърция. Проблемът с еврото е сериозен. А що се отнася до съседните на Гърция страни и тези, които я свързват с ЕС като България и Румъния, условното затваряне на границите на Гърция за износ на капитали към други държави и за импорт на чужди стоки ще е стабилен удар. Това ще доведе до остра политическа и геополитическа криза, тъй като и ЕС и САЩ гледат към Гърция. Русия също ще гледа дали през Гърция няма да може да покаже, че е възможен друг модел на икономиката и обществото, а също и "Ислямската държава". На картата на Европа Гърция не е само страна, която има финансови затруднения при изплащането на дълговете си, а държава, която ще е илюстрира дали ЕС е в състояние да реши не много сложни, но все пак тежки проблеми.

- Има ли опасност за спестяванията на българите в гръцките банки у нас?

- След фалита на КТБ обстановката е спокойна. Но едно разклащане на международните пазари включително и на еврото, тъй като доста от банките и българите залагат на него, може да подейства дестабилизиращо на банковата ни система, без значение дали става дума за български, гръцки или каквито и да е чуждестранни банки. Врагът дебне отвсякъде и обикновено атакува там, където е най-слабото място. Най-лошото е, че "заразата" от Гърция, а именно тегленето на еврото, вече е повлияла и на други страни. Обръщането на парите в евро може би вече е диагноза и за голяма част от българските граждани, включително и прехвърлянето им в "бурканбанк". Всеки може на секундата онлайн да прехвърли левовете си в сметка в евро, проблемът е дали след това тези евро ще ги има. Когато гръм удари в Гърция, не само ехото от него ще се чуе в България, но е възможно да има и по-големи сътресения, не само у нас, но и в други страни.

- Съветвате ли българите да обърнат спестяванията си от евро в друга валута?

- В глобализиран свят, в който няма нищо сигурно, каквото и да правиш дори може да увеличиш несигурността. Особено когато еврото е застрашено от гръцката криза. Затова най-наложително за България е финансовото спокойствие, плащане на данъците, изсветляване на сивата икономика, включително и по-справедлива и силна държава, която да внесе социално и финансово спокойствие. Това поставя изключително трудни задачи пред сегашното сборно правителство, което не действа като един организъм.

- Ще спечели или ще загуби гръцкият народ от евентуална раздяла с ЕС?

- Гръцкият народ ще спечели само при референдум. Защото всеки референдум е печалба на демокрацията, следователно на народа. И при "да", и при "не" като резултат от допитването, гърците осъзнават, че ще трябва да затегнат колана. Но по-добре демокрация, отколкото оставяне на нещата на международния пазар и на международните банкстери.

- А на ЕС с Гърция или без нея ще му е по-добре?

- ЕС беше идея за обединяване на всички народи в една нова култура за просперитет и бъдещо благоденствие. Засега обаче това не се случва. Доказателство са и България, и Румъния, и Хърватия. Разширението на ЕС за някои страни закъсня, включително и за плановете за тяхното развитие. Дори да оцелее, ЕС ще се промени. Нужна е промяна на мисленето и координацията на действията в ЕС - не повече комисари по отделни функции, а повече предварителна координация, включително стратегическо планиране, каквото сега няма.

- Как очаквате да се развият събитията през тази съдбоносна за Гърция седмица?

- Ще изслушам и преценя внимателно какво ще кажат гърците на референдума. Едва тогава ще могат да се направят много сериозни заключения не само за гърците, но и за България. Накъде ще задуха вятърът и у нас. Ние сме в застой - нисък икономически растеж, социални и екологични проблеми. Затова подухването на вятъра от Гърция ще обърне със сигурност посоката на този застой в България, но при следващите избори у нас, не при местния вот

Копирано от standartnews.com

***

 


Проф. Боян Дуранкев: Политиката на ЕС трябва да се промени, за да не се повтори гръцката криза и в други държави

Информационна агенция "Фокус"


Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Гръцкият парламент одобри предложения от правителството референдум по последния вариант на споразумението с кредиторите. Допитването ще се проведе на 5 юли. След като не беше постигнато споразумение с кредиторите, министрите на страните от Еврозоната вече обсъдиха т.нар. „план Б“, който предвижда фалит на страната и излизането й от Еврозоната. От днес Гърция прекратява международните онлайн плащания, банките в страната прекратяват работа до 6 юли. Неизбежен ли е гръцкият фалит и какво означава това на практика за Гърция? Какви ще бъдат последствията от фалита за България и като цяло за Европейския съюз? Очакваме сега анализа на икономиста проф. Боян Дуранкев. Изчерпани ли са вариантите за изход от кризата? Да се надяваме ли до вторник Атина да плати тези 1.5 млр. или фалитът е неизбежен?
Боян Дуранкев: Прекалено алтернативни са посоките, в които тръгнахме,в смисъл на крайни, затова може би трябва да се внесе едно по-точно, коригиращо уточнение, а именно, че това, което в момента е „стрелба с думи“ от двете страни – от Атина и от Европейския съюз, най-вече от Еврозоната към Гърция, нещо, което е повече за сверка на часовниците, отколкото за реални крайни някакви решения. Причините не са една или две, и не са само в Гърция, тъй като винаги този, който дава кредити, е в някакъв риск, както и този, който ги взема, също е в някакъв риск дали ще ги върне. В края на краищата, разделението на рисковете и на отговорностите е от двете страни, а не само на тези, които взимат. Още повече че Брюксел години наред, десетилетия е наблюдавал как корумпираната олигархия в Гърция взема парите, инвестира ги, прибира ги където трябва, и разбира се, рейтинговите агенции винаги бяха благосклонни към Гърция. Така че това, което се случваше, то беше видимо, то беше ясно, че ще се случи най-накрая,че трябва някой да плати сметката, и със сигурност сметката ще се плати от двете посоки – и от Гърция, и от Европейския съюз като цяло, и едва ли ще се стигне до крайни решения – пълен банкрут на държавата, фалит, плащане след това на някакви тежки суми, тежки глоби, изкарване на Гърция от Европейския съюз, от Еврозоната. Това впрочем още снощи беше казано, и от г-жа Меркел, и от финансовите министри в Европейския съюз, че в никакъв случай не се предвижда Гърция да излезе от Еврозоната. Никой не го иска, включително и гърците не го искат, но дали така да се подпише едно споразумение, което е в спасителен „план Б“, както се казва, който спасителен план изглежда, че доста ще затегне примката около шията на обикновения грък. Не бих казал, че и Гърция е пасивна, и че няма да приеме част от предложенията, най-вече в позициите на пенсионното осигуряване, също така пенсионната система като цяло ще трябва да се огледа, данъците върху най-богатите. Олигархията си беше издействала или да няма данъци, или те да бъдат минимални, както като в много страни, където олигарсите управляват, впрочем. Така че и от двете страни можем да очакваме постепенни стъпки напред към едно компромисно споразумение, което да подскаже, че има решение и в Европейския съюз, и в самата Гърция.
Водещ: Какво означава спирането работата на гръцките банки? Това би ли се отразило по някакъв начин на финансовата, на банковата стабилност в Европа?
Боян Дуранкев: Спирането в Гърция означава един проблем на обикновения грък, който вече не си е изтеглил парите от банките, но ако се отиде към един черен гръцки сценарий, няма начин да не повлече крак и някоя друга страна, която е около Гърция, и даже в самия Европейския съюз доверието в някои банки. Ако Гърция фалира, разбира се, те няма да имат покрития, каквито са необходими, и доверието в някои банки, и в цялост на банковата система ще бъде доста сринато, уронено като престиж. Винаги когато настъпва една вълна, след нея може да се очаква втора, и то в други страни, но една седмица банкова ваканция засега не е страшно. Тълкува се, че след подписване на споразумението нещата ще потръгнат отново и хората ще бъдат спокойни в Гърция, и в другите страни за своите спестявания, за това, което имат в банките. Така че една седмица на „диетичен режим“ не е засега страшно. Проблемът ще бъде, ако този режим на диета се продължи и през следващите седмици. Засега той важи само за гръцките граждани, както знаете, не важи за чужденците, които са в Гърция.Така че нека да изчакаме споразумението, което, надявам се, най-накрая ще бъде подписано, и Гърция ще бъде пример, че нещата ще могат да се решават в Европейския съюз без рязане на крайници на Европейския съюз. Интересно е след това нещо как ще реагират страни в подобни ситуации, не само Гърция е в подобен колапс. Ако погледнем и делът на държавните разходи и на дълговете на държавите спрямо брутния продукт, подрежда се много интересна, симпатична верига от страни като Испания, Ирландия, Португалия, Франция, прибавете, Италия, Хърватия. И е много интересно как оттук натам ще реагира Европейския съюз, който реално нямаше подобни политики как да решава подобни казуси. Сега това ще бъде прецедент, който ще подскаже какви ще бъдат следващите решения, но ако трябва да погледнем малко по-напред в бъдещето отсега, със сигурност Европейският съюз в тази си форма, без координации и без ясни политики, просто няма да продължи да съществува – или ще се промени, или нещата ще отидат на зле и с други страни.
Водещ: Международният валутен фонд публикува доклад, според който България е сред най-заплашените страни от евентуален фалит, най-вече заради банковите и търговските връзки между двете страни. Ако се сбъдне наистина лошият сценарий, какво да очаква страната ни?
Боян Дуранкев: Винаги когато се запали къщата на съседа, огънят има опасност да се прехвърли на други места, които изглеждат изключително стабилни острови на спокойствие. Въпреки че България не изглежда такъв остров, тук е проблемът в момента и с разполагането на чужди оръжия, и с бежанците, и с масовата мизерия, и с безработицата и т.н. Най-лоша е уплахата, ако се продължи банковата ваканция в Гърция, да не зарази българските граждани, защото представете си една опашка от 10 човека пред една банка как ще индуцират по-нататък хиляди опашки на други банки. Така че да се надяваме, че гръцкият проблем ще бъде решен. Той не е толкова драматичен, за да не бъде решен. Разбира се, че става дума за пари, за изключително много пари, но все пак решението със сигурност може да бъде намерено.
Водещ: Как едно задълбочаване на кризата би се отразило на българските предприятия и производители, с които имаме търговски отношения с Гърция?
Боян Дуранкев: Винаги когато нещо лошо се случи, след това може да се случи нещо още по-лошо. Достатъчна ни е кризата, която имат нашите производители с Украйна и с Русия в момента, със затварянето на границите , и една гръцка криза е достатъчна , за да се отрази и на нашите производители, които търгуват не само с Гърция, но и с през Гърция с други страни. Може да се каже, че може да рефлектира в 1-2-3 % спад на брутния продукт по линия на свързаните търговски отношения. Ще се отрази със сигурност и положително даже, ако гръцката криза се задълбочи, тъй като гръцките капитали биха могли да се прехвърлят по някакъв мистериозен начин в България, частично в България, частично в други страни, и разбира се, не можем да очакваме някакви добри неща, ако в Гърция нещата вървят на зле. Затова и ние сме насърчени да подтикваме Европейския съюз да търси решение за гръцката криза.
Албена ИВАНОВА

***

Иоанис Партениотис: Не може Гърция да живее в този хаос, не е полезен за никого

Търговските дружества, гръцка собственост в България, са подчинени на българското търговско право, както и на всички останали закони, които действат тук.

Това става по същия начин, по който функционира всяка една фирма, независимо дали нейната собственост е турска, сръбска, руска, американска и т. н. Така че дали тези фирми ще функционират добре или не, дали ще бъдат проспериращи, дали ще бъдат в лошо финансово състояние зависи от техния мениджмънт.

А собствениците им, ако изпитват някакви затруднения и имат търговски взаимоотношения с гръцки фирми на територията на южната ни съседка, е нормално да прекроят плановете си. Това се предполага при сегашната криза, която настъпва и в банковата сфера, с отказа на банките да извършват междуфирмени разплащания и въобще всякакви видове транзакции. И като следствие, най-малкото ще се получи междуфирмена задлъжнялост между доставчик и получател. Може получателят да има парите, да има желанието да извърши съответното плащане, имам предвид, ако получателят е в Гърция, но поради ситуацията, в която изпадна тяхната банкова система, намерението да не се осъществи. Тази междуфирмена задлъжнялост е твърде вероятно да доведе до затруднения на самите фирми, независимо дали са с гръцки собственик или не. И оттук - да се създаде проблем и за служителите, работещи в самите фирми - забавени заплати, съкращаване на работни места и ред други неприятности.

Гръцката криза е възможно да засегне и българите, които работят в Гърция. Нямам понятие колко са те, дали са 100 хил. или 200 хил. души. Едва ли има институция в България, която да знае точния брой на тези хора, които са емигрирали в търсене на препитанието си. Но така или иначе това са в по-голямата си част самонаети хора. Предполагам, че техните проблеми са строго индивидуални, в зависимост от това кой къде работи, при какви условия, как се е договорил, кой е легално в Гърция, кой- нелегално. Въпросите ще възникнат както за сезонните работници в земеделието, така и за всички други, които са в сферата на услугите. Няма засега организация, която да събира информация кой, как е заминал, с чие посредничество. Ако има такива, то те са регистрирани към Министерството на труда и социалната политика, т.е. към Агенцията по заетостта - специализирани фирми, които се явяват един вид брокери за командироване на български работници зад граница. Трудно е в този момент да дадем точни прогнози и да правим обобщения по темата.

Не може да има еднозначен отговор дали всички тези българи ще се върнат в страната си, ако останат без работа, защото тези хора не са стадо. Те са армия от индивидуалности и техните решения ще бъдат в зависимост от различни фактори.

По въпроса дали Гърция ще излезе от еврозоната, ако отново правителството на Ципрас и Тройката не се разберат и респективно - ще се въведе ли драхмата, бих казал, че това не е процес, който става, ей така, с магическа пръчка, от днес за утре. Моето мнение е, че не допускам такъв сценарий. По простата причина, защото не знаем какво ще се случи на референдума след 3-4 дни. Мисля, че гърците ще гласуват "ЗА" оставане в еврозоната и ЕС. Въпреки всички турбуленции, които се случват там и в зависимост от настроенията на хората.

Гърците са изключително объркани, все пак, комуникирам с част от моите роднини - там живеят и майка ми, и брат ми. В интерес на истината разнопосочни са сигналите – едни казват: ние сме "за", други казват: ние сме "против". Хората са объркани от цялата тази ситуация и, според мен, при един референдум може съвсем реално да се окаже, че Гърция иска да остане в еврозоната и в ЕС. Ако Гърция търси изход и се наложи да приемат предложенията на кредиторите, такива, каквито са, със всички компромиси, които са направени до момента, това означава едно единствено нещо. Означава, че правителството на Сириза ще трябва да подаде оставка. Това е нормалният отговор в такава ситуация. И е равнозначно обществото да каже: ние не сме съгласни с вашата политика. При такъв казус е много вероятно да бъде създадена широка коалиция между партиите Нова демокрация, ПАСОК и Потами – те и в момента имат гласовете в парламента. Пътят, смятам, ще мине през политическо решение. Защото не може да се живее в този хаос, той не е полезен за никого - нито са самите гърци, нито за ЕС. Можете да проследите ефекта от кризата в рейтинга на еврото, който пада и е логично. Не може в един организъм да има инфекция и той да не започне да боледува.

Необходимо е да се направят кардинални стъпки, след като е диагностицирана болестта не трябва да се лекуват последиците, а причината, самото заболяване. Прави са и гърците, които казват - добре, ще плащаме, но не знаем докъде и колко, някой трябва да ни осведоми докога ще стягаме колана и откога ще можем да поемем въздух, да видим светлина в тунела. Защото гръцкият народ може да е бил приучен да използва по-нашироко социалните блага, но никой не му е обяснил, че тези благини са ставали с мълчаливото съгласие и на кредиторите. Всички са наясно , че тази криза не е от вчера. И по-лошо - мултиплицирана е години наред.

А за това са виновни не само всички управлявали политически формации, но и другите, които са разрешавали това да се случва. Има хубава българска поговорка - не е луд този, който изяжда баницата, а този, който му я е дал. БГНЕС 

 

***

 

Статията на Атанас Пеканов може да се намери тук:

http://www.cross.bg/gurtziya-konsolidatziya-tzipras-1471382.html#axzz3eL...