Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част II)

проф. Кръстьо Петков

Tри дни до Референдума: преобръщане на ситуацията

До преди седмица  перспeктивата пред еврозоната изглеждаше така: споразумение с Гърция, независимо от трудните преговори,  ще има и Валутният съюз ще излезе по-силен от вътрешната институционална и дългова криза. Подобен оптимизъм генерираше най-вече силният човек от Берлин, канцлерът Ангела Меркел.

Три дни преди Референдума перспективата се промени драматично. Генералният въпрос вече не е дали ще има споразумение и кога, а какъв ще е резултатът от историческия национален плебисцит, насрочен за 5 юли т.г.

Това преобръщане на ситуацията проличава ясно, когато се запознаем отблизо с лавината от коментари за т.нар. Грекзит, която залива публичното пространство от двете страни на океана. Кои са най-важните  констатации и изявления?

На първо място поставям изключителният интензитет на усилията, които полага администрацията на президента Барак Обама за туширане на напрежението между Брюксел и Атина и постигане на работещ компромис:

  • Медиите съобщават, че лично президентът на САЩ е провел през последните месеци над 60 телефонни разговори  с лидерите на ЕС и на водещите европейски държави, настоявайки да не спират усилията за намиране на конструктивен изход от дълговия конфликт;
  • Отделно в тази координирана кампания са се включили министри и ръководители на Федералния резерв, наблягайки на необходимостта час по-скоро да се стабилизира еврозоната;
  • Както при други случаи, и сега се ползва метода на „совалките“, като емисари на Обама - опитни  дипломати и авторитетни икономисти, изпълняват ролята на посредници между спорещите се страни.

Така че не е изключено Вашингтон да постигне, макар и частичен, успех в своята мисия. Друг е въпросът какви са неговите стратегически намерения и краткосрочни мотиви за намеса в един „чисто“ европейски конфликт!

На второ място идва „играчът в сянка“- групата БРИКС. Нека да се замислим върху следната алтернатива, която тези дни, макар и приглушено, се споменава в социалните мрежи: членство на Гърция в новата банка на БРИКС и иск за рефинансиране на дълга, при определи условия.

Ако в интервала 7-9 юли Тройката, като институционален представител на  кредиторите, отхвърли пакета от мерки, предложен от премиера Алексис Ципрас преди два дни, логично е Атина да потърси алтернатива.

Разбира се, при едно условие: ако резултатът от референдума в неделя е категорично „НЕ“, което би дало мандат на правителството на Сириза да се обърне към въпросната опция. Доколко реалистична е тя, ще разберем на 9 юли т.г.

На трето място,  расте професионалната / експертна подкрепа в международен мащаб в полза на инициаторите на референдума. Тук включвам елитния отбор на нобелистите Стиглиц, Кругман, Сен и др., както и авторитети като проф. Джеймс Гълбрайт, проф. Пол де Гро и няколко десетки известни имена, ангажиращи се с гръцката кауза.

На тях няма кой да им поръча какви становища да застъпват, кога и пред кои средства за масови комуникации да ги изкажат. Те пишат и говорят, говорят и пишат, но винаги спорят с аргументи: доскоро главно икономически и финансови; от няколко  дни – и политически. Както писах вчера в блога, политическият компонент тук не се свежда до това коя партия е на власт, нито дали властта се упражнява от леви, десни или центристи.

Централният въпрос е за съдбата на демокрацията – като висша и неотменима ценност на съвременната западна цивилизация.

Преобръщането на тематичния център на дебата: от икономиката към политиката заслужава по-подробен анализ.  Това ще е водеща нишка в моите коментари в оставащите дни до референдума. Тук  ще обърна внимание върху един аспект, който може да очертае вододела между безкритичните поддръжници на еврозоната в сегашния и вид и нейните опоненти. Те я отричат не изобщо, а заради доказаната й неспособност да противодейства на опасни рискове и кризи.

Еврозоната: недовършената конструкция

След като лидерите на ЕС, отделили част от общността в „елитен“ отбор, а другата част  оставили в резерва, не успяха да се справят ефикасно през последните седем години:

  1. С финансово-икономическата криза
  2. С дълговата криза
  3. С гръцкия дифолт

възниква логичният въпрос:

Защо се случи всичко това? Заради субективни грешки в управлението на еврозоната, външна намеса или по начало сгрешена конструкция на Валутния съюз?

Всяка от посочените причини е довела до сегашната наднационална криза, непозната в най-новата история на Европа. Но сред водещите анализатори все повече се затвърждава убеждението, че

моделът от Маастрихт е генетично увреден:

Първо, защото не е завършен като конструкция, която да функционира синхронно в икономическата, финансовата, фискалната и политическата сфера на взаимоотношенията вътре в еврозоната и навън – с нейни партньори и конкуренти.

Второ, защото не са предвидени специални защитни механизми за противодействие на кризи: от анализи и превенция на рисковите ситуации до незабавни спасителни операции в случай на пожар.

Трето, и което изглежда е най-силно действащият в момента прокризисен фактор: отсъствието на демократичен контрол – по хоризонтала, между страните членки на еврозоната и по вертикала – между десижънмейкърите и националните икономически агенти и агенции: граждани и домакинства, съсловни организации, бизнес структури, НПО и др.

Щом липсва такъв механизъм, има нужда от заместител. Какъв е той? Изборът е предрешен, предоставяйки правото на най-силния да има последната дума. При днешната ситуация и години преди това командната позиция се заема от икономически мощната Германия. Така генетически увреденият Валутен съюз, роден от политици и технократи, доведе до нова, нетрадиционна за Европа институционална болест: авторитаризъм.

Дали Гърция ще се съгласи да остане в еврозоната, както ни убеждават нейните  държавници, независимо от резултата от референдума, и доколко еврогрупата ще преглътне подобен компромис, е въпрос, чиито отговор ще узнаем след броени дни.

В цялата тази неясна, противоречива, и на моменти хаотична ситуация, изненадващо се появи нашенска, българска инициатива: започваме подготовка за влизане в еврозоната. Как? Чрез изграждане на нещо като Супер-комитет, който ще изпълнява три функции едновременно: надзорнически, координиращи и аналитични.

Нека да се запитаме: Доколко логична и работеща е тази „стратегическа“ стъпка, одобрена по принцип от българското правителство?

Първо, има ли изобщо разум и логика в подобно решение: в разгара на дълговата криза в еврозоната и при възможно напускане от държава неин член – поради фактическа несъстоятелност и обявен безпрецедентен дифолт на плащанията към МВФ, България ни в клин ни в ръкав обявява, че не само иска да въведе еврото, но и започва практическа подготовка за този „скок“.  Никак не е изключено обаче скокът да е в бездна, от която се излиза с потрошен икономически организъм.

Второ, защо именно в този момент? Дали следвайки балканските нрави, искаме да избутаме съседа и да заемем неговото място, за да сме близо до първенците в „А дивизия“; или просто  за да направи впечатление  на публиката във връзка с предстоящите избори в България за местна власт, президент (защо не- и за нов парламент).

Трето, готови ли сме като финансов сектор, икономика, пазари на труда и институционален капацитет за подобен стратегически ход?

Очевидно не, няма и как да се подготвим в близките 2-3 години! А и там, в еврозоната, никой не ни иска!

Засега единствено финансовият министър предупреди, че пътят до ЕРМ-2 (чакалнята) и последващото членство в еврозоната е по-дълъг и стръмен, отколкото  си представят ентусиазираните политици и енергичните еврофили. Преди изобщо да мислим за въпросното членство, трябва да сме свършили куп неща:

  • Да дадем доказателства, че сме си извадили поуки от аферата с КТБ и сме стабилизирали банковия сектор и капиталовите пазари;
  • Да приложим европейските регулации за стабилизиране и преструктуриране на застрашени банки и за защита на техните клиенти;
  • Да влезем в Европейския банков съюз, чията първа стъпка е въвеждането на правилата за Европейски банков надзор.

И още нещо, което е най-важното в националните приготовления: да преминем от застой и дефлация към оживление и устойчив растеж на реалната икономика.

За това предизвикателство иначе точният в оценките си мин-фин Горанов не споменава и дума. А именно то е препъни-камъкът в признатата от него загуба на доверие, за което  периодично ни  упрекват ЕС и Световната банка.

Откровено казано, ние бяхме и все още сме общество на ниско доверие – ако може така да се изразим, ползвайки терминологията на Франсис Фукуяма. Днес вече сме и държава с липсващо бизнес-доверие: вътре в страната и извън нея.

Такива държави нямат шанс да влязат в еврозоната. Нали именно прекъснатото доверие между Брюксел и Атина доведе до разрив между тях и до необявен институционален развод. Така че, внимателно дами и господа управляващи! Давайте си сметка  за нашия ръст и престиж, когато искате да надскочите сяннката си!

Жалко е, че перспективите са мрачни, защото едно безспорно предимство на членството в еврозоната – елиминирането на Валутния борд – се отлага.

За кога? Ако се доверим на излезлия миналата седмица Доклад на петте президенти в Брюксел, подобна радост може да ни споходи най-рано за 2025 г., т.е. след почти три редовни управленски мандата.