Денят «НЕ»: обратното броене започна (Част IV)

проф. Кръстьо Петков

Вместо ден за размисъл – кулминация на конфликта!

Такива са реалностите в навечерието на утрешния референдум в Гърция.  Те не предвещават нищо добро за нейното близко бъдеще като държава и икономика, независимо какъв ще е резултата от допитването. Ако загърбим емоциите и се вгледаме във фактите, ситуацията изглежда почти катастрофична:

  • Гръцката нация е разделена на две враждуващи общности: между поддръжниците на гласуването с „НЕ” и тези, подкрепящи „ЗА"-вота”. За съжаление, и двете общности не познават или не разбират подробностите на ултимативния проект за споразумение, изработен от Еврогрупата. Доверяват се повече на своите предводители, което заплашва емоционалният вот да измести рационалният. Която и страна да надделее, враждата между двете страни на разполовената нация ще се запази още дълго време;
  • Единната доскоро Европа, настояваща за твърди мерки срещу непокорната Гърция, взе да се пропуква. Гражданската съпротива срещу Еврогрупата и железният тандем „Меркел-Шойбле”, която набра сила в редица западноевропейски страни, вече дава отражение върху поведението на националните политически лидери. Загрижени за своята съдба, те, един по един, излязоха с призиви за връщане на масата на преговорите, дори резултатът от референдума да не е в полза на солидарното решение в еврозоната. Подобни гласове се чуват в Италия, Франция, Англия – все държави с тежест в ЕС.

Евроатлантическата финансова ос , доскоро забележително единна в мисленето и действията си, вече се огъва. Доказателство за очерталите се противоречия е изтеклата в медиите информация за опита на европейските остерианци, командвани от Берлин, да скрият от международната общност един документ с ключова важност за хода на преговорите между Гърция и нейните кредитори. Касае се за доклада на МВФ, който дава реалистична оценка за ефектите от действието на плана „Остерити”, влязъл в сила преди пет години.

Евроатлантическит сблъсък не се поражда само от различията в мненията да се даде ли гласност на стратегическите анализи на МВФ, пренебрегнати в хода на преговорите. Далеч по-важен е въпросът:

Кой как тълкува въпросният документ!

В САЩ, които контролират ключовите позиции в МВФ, като че ли си пробива път становището, че е необходимо ново споразумение за обслужване на външния дълг на Гърция, съобразено с реалния потенциал на гръцката икономика – сега и в близко бъдеще. Реалистично настроените функционери на Фонда – главно експерти – са застъпници на сходно мнение. Кристин Лагард засега е заета да приключи успешно своята мисия като интелектуален водач на тройката, без това да навреди на имиджа й на само/критично настроен остерианец. Мисията  изглежда невъзможна, но не се знае дали желязната мадам Лагард няма да стигне до спасителния бряг след сакралната дата 6 юли.

В Брюксел и Берлин институциите продължават да мълчат  по темата  за преразглеждане на споразумението от 2012 г. Мълчат публично, което е недемократично и дори грозно; но зад кулисите положиха неимоверни усилия да попречат на разгласяването на анализа и изводите на МВФ. Провалиха се, като едни бездарни конспиратори, защото подцениха възможностите на информационното общество и силата на дигиталните медии. Уикилийкс и този път им измъкна под носа засекретените документи и ги направи достояние на интересуващите се експерти, коментатори и просветени читатели.

Днес, часове преди неделния вот, вече разполагаме с подробности за взривоопасния доклад на Фонда. На активните и професионално подготвени читатели на блога предлагам няколко обширни коментари по забранената доскоро тема „преразглеждане на споразумението по дълга”, които може да се намерят в прикачените файлове към моето въведение.

Хронологията на конфликта МВФ-Еврогрупа-Германия може да се проследи на сайта Zerohedge.

И така,

каква е същността на спора?

Според експертите на МВФ, Гърция не е в състояние да обслужва своя дълг, по схемата, начертана през 2012 г. от представителите на тройката. Изходът е: намаляване на дълга с 30% и предоставяне, но при договорени отново условия, на 50 милиарда долара нов заем, който този път би трябвало да се насочи пд преструктуриране и възстановяване на конкурентноспособността на гръцката икономика. Какъв обрат в позициите на Фонда! Той най-после отвори кутията на Пандора, както пишат анализаторите на  Zerohedge! Подобно предложение беше отправено още през октомври м.г. на същия професионален сайт. Към такъв стратегически вариант за изход от кризата се придържаха цяла плеада прогресивни макроикономисти, в т.ч. нобелови лауерати по икономика.  

Резонно възниква въпросът защо трябваше да се изгуби златно време, за да се приемат реалностите такива, каквито са!

Обясненията, които срещам в медийните коментари, че става дума за прост инат от страна на остеритета, ни оставят на повърхността на спора. Да, в упорито повтарящото се „Найн” от страна на политици като Волфганг Шойбле по повод на предложенията на Ципрас и Сириза има известна доза инат. Но истината се крие другаде:

  • Първо, че отказът от политиката на ултиматумите ще направи Гърция свободна в действията си за преодоляване на дълговата криза;
  • Второ, че по същия път може да тръгнат Италия, Португалия, Испания, Ирландия;
  • Трето, и най-важното- че това ще означава край и крах на остеритета като политика и идеология в цялата европейска общност. Което може да означава и край на конструкцията "Германска Европа", както я обозначаваше наскоро починалия водещ изследовател проф. Урих Бек!

Приключвам настоящия кратък коментар със следното питане: възможно ли е денят за размисъл да се превърне в Ден на Разума. И от емоционалния ад, в който е хвърлена гръцката нация, тя да се върне в реалния свят, за да проумее кой от техните международни партньори зад каква теза е застанал в очакване на демократичния утрешен вот. Тогава Денят OXI ще има смисъл – не само за Гърция!

Отговорът на моето питане ще узнаем утре!

AttachmentSize
File zerohedge-1.docx34.46 KB
File zerohedge-2.docx34.57 KB
File zerohedge-3.docx66.09 KB