Силните кметове:каква е формулата на успеха?

проф. Кръстьо Петков

С  приближаването на местните избори политическият дебат навлиза в обичайното русло: коя партия ще спечели повече кметски и съветнически места; ще има ли купуване на гласове, както в предишни кампании; ще излязат ли наяве корупционни скандали и феодални схеми и пр. Встрани от вниманието остава централният въпрос: ще се сдобие ли българското население със силни кметове, способни да превърнат градовете и селата в добри места за живеене?

Към такава позитивна алтернатива са насочени моите размишления по-долу. В тях ползвам  преди всичко персонални впечатления , придобити в проектни разработки  и анализи на състоянието на регионите. Подборът на общините и кметовете, които споменавам в изложението, не се базира на метода на представителната извадка. Предпочетох да сравнявам големи и средни населени места, за които има достъпна и проверима информация за свършеното от кметските екипи –настоящи и бивши, и за шансовете им отново да спечелят подкрепата на избирателите.

Ако подходим типологично и се запитаме: разполагаме ли с кохорта от

 доказано силни кметове  и каква е формулата на техния успех,

би трябвало да ползваме обективни критерии, а не партийни симпатии и антипатии. Разбира се,  политическата кариера също  е важен ориентир за личен успех. Двама от столичните кметове станаха премиери-Софиянски и Борисов; двама провинциални градоначалници  -Димитър Калчев и Костадин Паскалев се издигнаха до вицепремиерски длъжности. Мнозина бивши кметове бяха избрани за депутати и т.н. Но политическото израстване често е временно и непредвидимо, затова е по- добре да се приземим на трудния терен на общинското управление.

  • Първото доказателство за кметския успех е иновативната политика. Тя предполага да се привличат наши и чуждестранни инвестиции в перспективни отрасли, каквито са зелената икономика и АйТи сектора; да се внедряват интернет технологиите в управлениеито на общините и услугите за населението; да се заделят ресурси за образованието, дори и в условията на криза и т.н.
  • Второто доказателство е корпоративният модел на управление. Бързам да уточня: не става дума за обичайното  съсредоточаване на разполагаемите ресурси (най-вече бюджетните и европейските)  в тесен кръг представители на крупния бизнес, а за т.нар. социален и граждански корпоратизъм. Първият изисква винаги да се мисли за цената на общинските услуги, която плаща местното население и за сигурността на неговия поминък; вторият предполага общинският мениджмънт да се опира на широк  набор от граждански структури-социални партньори, съсловни организации, културен елит и уязвими групи.
  • Третото доказателство е надпартийността. Това като че ли е най-трудната част от упражняването на кметския занаят. Как да се поддържа равна дистанция от всички партийни началства, особено когато самият кмет е активен член на регионални и национални ръководства; как да се откажат услуги на управляващите и да се  работи с опозицията; как да отстоява максимата, че

 гражданите-данъкоплатци са по-важни от партиите-тунеядци!

Сложни задачи!  И все пак има общински водачи, които не само оцеляват в партизанските битки но и внушават респект пред самоназначилия се политически елит.

А сега конкретно за всяко от доказателствата – с имена и факти.

Към иновативно управляваните общини бих отнесъл София и Бургас, Велико Търново и Монтана, Кърджали, Шумен и Ловеч, Попово и Свищов; Петрич, Гълъбово  и Стрелча. Списъкът не е изчерпателен. Запознатите с индикаторите за регионално развитие и инвестиционните политики знаят, че в споменатите градове вече са построени или предстои да се завършат системи за управление и преработка на отпадъците; има модерни решения за управление на водния цикъл; средни и висши училища работят на пълни обороти; информационните услуги са изградени по европейски стандарти.

Общините, менажирани като социални и граждански корпорации, са по-малко на брой, защото за този модел се изисква висше управленско майсторство и зачитане на принципите на местното самоуправление. Иначе казано,

не може кметът да е автократ, но да иска да го броят за демократ.

И все пак Бургас, Попово и Гълъбово се доближават най-много до модела на самоуправляващите се общности, каквито съществуват на доста места в ЕС , Северна и Южна Америка, Австралия и части от Азия. За Бургас има и емпиирични доказателства в европейски контекст: в проведено от Евробарометър изследване на големите градове,  морската столица на България  заема по-престижни позиции дори от административната столица София – от гледна точка на културната интеграция на жителите. Бургас, а не Варна, е инвестиционен хъб на крайморска България.

Общините, които изброявам, не са деперсонализирани административни единици. Зад успехите стоят хора и институции, сред които най-важната е Кметът! Нека да спомена имената на градоначалниците,  99% от които имат шансове да бъдат преизбрани: Йорданка Фандъкова-София, Димитър Николов-Бургас, Злати Живков-Монтана, Хасан Азис-Кърджали, Минчо Казанджиев-Ловеч; Красимир Костов-Шумен, Даниел Панов- В.Търново; Станимир Благов-Свищов; Людмил Веселинов-Попово; Вельо Илиев-Петрич; Николай Тонев-Гълъбово; Иван Евстатиев-Стрелча. И поименният списък  не е изчерпателен, защото сред останалите над 250 общински лидери също има хора с впечатляващи постижения (на тази тема в-к „Преса“ посвети поредица от информации) .

Щом успехите са не само институционални, а и лични, редно е да видим какъв е профилът на силния кмет. Да е роден лидер, вероятно ще кажат специалистите по организационна психология. Така е, но лидерските качества се градят и проявяват, когато дадената личност се нагърби с обществени отговорности. Те, за разлика от вменените правомощия на депутати, министри, премиери и президенти, не се оценяват веднъж на 4-5 години. Кметът е единствената  фигура във властовата пирамида, която e мажоритарно избрана и всекидневно контролирана от електоралното тяло. Няма милост, няма прошка за несполуките, дори когато те са причинени от природни сили,  каквито са наводненията , земетресенията и свлачищата. Затова

най-много се цени съчетанието на две качества: „визионер“ и „боец“.

Първото извежда напред местни общности, чиито избраници във власта мислят в перспектива и рискуват дори кариерата си, за да  наложат своите иновативни идеи.Такива примери са Кърджали, с инициативата за енергийна независимост; Монтана-  остров на икономическа динамика сред огромна индустриална пустиня; Попово-водещ център на зелени технологии; Гълъбово-рекордьор по чуждестранни инвестиции на глава от населението. И обратно, когато управлението се свежда до техническо разпределение на ресурси, печелене на поръчки и надпревара за нови заеми, общини с потенциал тръгват назад. Такъв е случаят с Пловдив –град, който би трябвало да мери ръст със София, но по редица показатели за икономическо и социално развитие е извън първите пет общини. Затова там бившият кмет Славчо Атанасов, отстранен при съмнителни обстоятелства от изборната надпревара през 2011 г., се завръща на публичната сцена, напомяйки за голямото си постижение: превръщането на града под тепетата в най-социалната община.

Що се отнася до управленското качество „боец“, то се притежава  от повечето цитирани по-горе общински лидери. За съжаление някои от тях са  непрестанно под прицела на партийни конкуренти, на жадни за власт и пари местни феодали, на поръчкови прокурори и съдии. Как иначе да се обясним фактите, че срещу Хасан Азис бяха заведени над 120 преписки, което вероятно го прави световен рекордьор; Николай Тонев стана обвиняем по дело на спецсъда; Людмил Веселинов изтърпя цяла дузина досъдебни производства. И в най-тежките моменти споменатите общински водачи не се огънаха . Но партокрацията не мирясва: днес под заплаха за отстраняване по служебен път  са

цяла група кадърни кметове, влезли в черния списък „За отстрелване!“.

 Причината за атаките  е сходна:  силният и независим кмет, който поставя местните интереси над финансово-корпоративните,  пречи на партийните централи. Пречи, но се доказва-в  типологичната извадка, която ползвах в анализа, няма кмет с по-малко от три мандата. А някои навъртяха по пет-шест и посягат към седми мандат! Което е признак за професионализация на управленската длъжност „ Кмет“!

На предстоящите избори за първи път силните, успешни кметове ще имат шанса да се противопоставят като гилдия на партийния диктат.  Не случайно сред изброените  по-горе примери има хора с партийни и с непартийни биографии. Всички до един обаче са с достатъчно независимо поведение и се съобразяват единствено с волята  и претенциите  на гражданите. Дори и кметовете от ГЕРБ- организация със строга йерархия- спадат към тази категория. Апропо, герберите първи проумяха простата истина, че регионалното влияние и националният електорален резултат се дължат най-вече на кметовете, а не на партийните началници по места. Затова им предричат съкрушителна  победа през есента.

 Както се казва, време не остана. След по-малко от четири месеца ще стане ясно, дали тази прогноза ще се сбъдне. И доколко моята оптимистична теория за българския кмет ще се окаже вярна.

***

Статията е публикувана във в-к "Преса"- 6.7.2015