Ще проработи ли "новият" пенсионен модел след промените

Драгомир Драганов

Преди дни Народното събрание прие на първо четене т.нар. „пенсионна реформа“ - предложенията на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване. В свой коментар по Българското национално радио министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин аргументира промените, защитавайки тезата, че днешният пенсионен модел е неработещ, докато предложенията на правителството могат да гарантират стабилност на пенсионносигурителното законодателство в дългосрочен план – поне с хоризонт от 20-25 години.

Истината обаче е, че колкото неработещ е „днешният“ пенсионен модел, толкова неработещ ще е и „новият“ пенсионен модел. И следващият пакет промени в Кодекса за социално осигуряване ще бъде внесен в Народното събрание много по-скоро, отколкото всички си мислим. За това има най-малкото пет причини:

Първо, днес над половината от възрастните хора живеят в бедност и материални лишения. Около 600 хиляди пенсионери са с пенсии под официалната линия на бедност от 286 лв. В предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване не се предлагат законодателни мерки, които да доведат до съществено подобрение в адекватността на пенсиите на сегашните пенсионери. Такива мерки има само за новоотпуснатитев бъдеще пенсии. За заварените пенсии остава символично увеличениев средата на годината с половината от инфлацията и половината от нарастването на средния осигурителен доход. Нищо за минималните пенсии, нищо за преизчисляване на отпуснатите назад в годините пенсии.Следователно, колкото „неработещ“ е „сегашният“ пенсионен модел по отношение намаляването на бедността сред 2.1 млн. пенсионери днес, толкова „неработещ“ ще бъде и „бъдещият“ пенсионен модел.

Второ, един от най-съществените проблеми на българската пенсионна система е хроничният недостиг на средства, който изпитва фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и зависимостта му от държавния бюджет. В промените на Кодекса за социално осигуряване се предлага този проблем да бъде решен повече с намаляване на разходите (най-вече за сметка рестриктивни мерки по отношение на пенсиите на сегашните пенсионери и увеличаване пенсионната възраст за най-масовата трета категория труд), отколкото с увеличение на приходите. Дори и човек да не е актюер, може да направи простите изчисления, че при средна осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ от около 14% (защото осигурените, родени след 31.12.1959 г., т.е. осигурени в универсалните пенсионни фондове и плащащи с 5 пункта по-ниска вноска, са вече три пъти повече от осигурените, родени преди 01.1.1960 г.), пълното елиминиране на недостига от средства във фонда в размер на близо 1.8 млрд. лв. през 2015 г. би наложило средната осигурителна вноска да надхвърли 21%. При равни други условия, т.е. при запазване на сегашната възрастова структура на осигурените лица, размера на осигурителния доход и трансфера от държавата в размер на 12%, това означава, че вноската за фонд „Пенсии“ трябва да скочи веднага със около 7 пункта – от сегашните си 17.8% (за родените преди 01.1.1960 г.) и 12.8% (за родените след 31.12.1959 г.) до съответно около 25% и 20%. От законопроекта не става ясно откъде ще се вземат тези приходи, при условие, че се предлага осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи символично – с по 1 пункт през 2017 г. и 2018 г. Следователно „бъдещият“ пенсионен модел ще бъде също толкова „неработещ“ по отношение проблема с финансовата нестабилност на фонд „Пенсии“ и зависимостта му от държавния бюджет, колкото и „сегашният“ пенсионен модел.

Трето, друг недостатък на „сегашния“ пенсионен модел е ранното пенсиониране. България наистина е държавата, в която средната продължителност на трудовия живот е една от най-ниските – 32 г. срещу над 35 г. средно за ЕС – 28. Това се дължи на лошо функциониращия пазар на труда, но и на възможностите за ранно пенсиониране – било то чрез пенсии за стаж и възраст, било то чрез инвалидни пенсии. „Бъдещият“ пенсионен модел няма да реши този проблем, дори може да го задълбочи. Защо – защото превръща „ранното“ пенсиониране за категорийните работници и учителите в постоянно действаща норма (преди това бяха възможности с ограничен период на действие, т.е. преходни норми), запазва привилегиите на служителите от сектор „Отбрана и сигурност“. И най-важното – не дава никакви решения по отношение на инвалидните пенсии. Следователно „бъдещият“ пенсионен модел ще бъде също толкова „неработещ“ по отношение стимулирането на по-дългото оставане на пазара на труда на привилегированите категории осигурени, от една страна, и хората с влошено здравословно състояние, от друга, колкото и „сегашният“ пенсионен модел.

Четвърто, проблем пред пенсионната система е начинът, по който функционира т.нар. „втори стълб“ – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Дори в Народното събрание бе сформирана временна комисия, която да анализира този сектор и да даде препоръки. „Бъдещият“ пенсионен модел не предлага нищо за подобряване на ситуацията с втория стълб – било то укрепване капацитета и дейността на Комисията за финансов надзор, било то въвеждане на нови изисквания към дейността на пенсионните фондове. Нищо от препоръките на временната комисия в Народното събрание, нито от предложенията на самата Комисия за финансов надзор (за намаляване на таксите и удръжките, за въвеждане на мултифондовете, за нов тип надзор, за регламентиране на хипотезите на „свързаност“ при инвестирането на средствата) не е взето предвид в промените в Кодекса за социално осигуряване. Това, което се предлага, е въвеждане на „доброволност“ в задължителна пенсионна схема – възможност за еднократно прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в държавното обществено осигуряване (за категорийните работници) или в т.нар. „Сребърен фонд“ (за осигурените в универсалните пенсионни фондове). А за изкушените с пенсионното дело е ясно, че задължителността е основен принцип на осигуряването. Оттеглянето на средства от индивидуалните партиди на част от осигурените означава по-малко активи за фондовете, респективно – по-малко средства за инвестиране и по-ниска доходност за онези, които решат да запазят своите спестявания там. Това в дългосрочен план може допълнително да дискредитира и разтърси финансово втория стълб. Следователно „бъдещият“ пенсионен модел ще бъде също толкова „неработещ“ по отношение регламентирането на приноса на втория стълб към сигурността на доходите след пенсиониране, колкото и „сегашният“. Дори „още по-неработещ“.

Пето, дори и след промените, управлението на държавното обществено осигуряване ще остане също толкова политизирано, колкото и сегашното. Доказателството е начинът, по който бяха взети последните решения за промени – едни бяха предложенията, подложени на обществено обсъждане, съвсем други, плод изцяло на политическа договорка след дебатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тези, които бяха внесени в Народното събрание. Следователно, „бъдещият“ пенсионен модел ще бъде също толкова „неработещ“ по отношение принципите на доброто управление, колкото и „сегашният“. Той ще остане обсебен от политически договорки и зависимости. Истински фрапиращ пример е ситуацията с управителя на Националния осигурителен институт – той е избран с решение на Народното събрание от 07.9.2011 г., с мандат до 21.5.2013 г. Минали са повече от две години, откакто мандатът му е изтекъл, но Народното събрание все още не е взело решение за избиране на нов управител или за преизбиране на настоящия... Промените в Кодекса за социално осигуряване не предлагат решение на такива абсурди. Защо? Защото е по-изгодно.

В заключение, трябва да признаем, че министър Калфин безспорно е политик на много високо ниво, с качества, съизмерими с тези на лидерите на водещите държави членки на ЕС. Можем да му се доверим за много неща, но и за това, което казва по отношение на предложенията за пенсионни промени.

Не можем, защото политическите договорки не могат да бъдат наричани обществен консенсус, а половинчатите промени – цялостни и дългосрочни решения.