Провалът на остеритета в Европа!

проф. Кръстьо Петков

Такава би трябвало да е оценката, ако трябва да анализираме по-дълбоко и в близка перспектива  развоя на дълговата криза в еврозоната и сблъсъка на нейните аргитекти от Брюксел и Берлин  с  Гърция.

Сигурен съм, че неолибералните лобита в ЕС и у нас ще скочат срещу подобни оценки. Разбирам техните тревоги и разочарования, но не им съчувствам за бедата, в която изпаднаха след неделния референдум в Гърция (5 юли 2015). Всяка емпатия тук е неуместна!

Дотук лобистките мрежи и институциите на пазарния фундаментализъм направиха всичко по силите си, за да установят

нов дългов ред в обединена Европа и нейната елитна формация „Еврозона”:

  • Наложиха остеритета като безалтернативна антикризисна стратегия в почти всички европейски страни, и особено- в Нова Европа и групата ПИГС;
  • Запазиха финансиализацията като основополагащ принцип за влияние на глобалните мега-корпорации върху пазарите;
  • Създадоха Европейски стабилизационен финансов механизъм, в който внесоха  лепта и богатите, и бедните държави (България например се задължи по тази линия с милиарди евро!);
  • Обозначиха въпросния инструмент: солидарно поемане на отговорност срещу финансови рискове и дългови кризи!
  • Принудиха  Португалия и Ирландия, Испания и отчасти Италия, но най-вече Гърция,  да предприемат драконовски мерки за орязване на публични разходи, трудови и социални права и т.н., за да се върнат час по-скоро и до последния цент отпуснатите кредити.

И цялата тази неолиберална агресия намери вербален израз в максимата „Договорите са за това, да се изпълняват!”. Изглеждаше, че всеки глас на разума и на икономическата логика, който внушаваше, че от онези, които са свършили парите и чиято икономика не произвежда, няма какво да вземеш, освен ако не преосмислиш правилата на играта и не договориш на чисто обслужването на дълга, беше заглушен и то за дълго.

И още, след като преднамерено си набутал огромни кредити в ръцете на една държава, чиято икономика не е конкурентноспособна, а политическа класа – доказано корумпира, не трябва ли да споделиш реска и отговорността за предоставените финансови ресурси!

До 30 юни нямаше никакъв знак, че преосмислянето ще се случи. И то при условие, че буквално всеки ден медиите и специализираните анализаторски агенции оповестяваха данни за гръцката финансово-икономическа драма:

  • 25% спад на БВП през последните 5 години;
  • 317 милиарда евро външен дълг, което означава 180% от БВП;-от общия дълг, 240 милиарда евро са взети след 2010 г;
  • 26%  безработица, и над 50% при младежите,  масово обедняване и прочее.

Няма национална икономика, финансова система и банков сектор, които са в състояние да оцелеят и да са жизнеспособни при  такава ситуация. Дълговата сперала се завъртя, превръщайки се в "спирала на смъртта" (по думите на един американски губернатор).

После на хоризонта внезапно се появи денят „OXI”, който се превърна в символ на

съпротивата на зависимите страни от бедния юг и югоизток срещу клуба на богатите в ЕС

и по-специално – срещу Германия и Меркел, които де факто управляват еврозоната и общността на 29-те държави.

С наближаването на датата на референдума се надигна такъв вой откъм лагера на европейските неолиберали, че положението замириса на предвоенно премерване на силите. В кампанията на войнстващите неолиберали като че ли най-силен и

най-невъздържан беше този на българските пазарни фундаменталисти.

Убедих се в неизличимия им подражателски / папагалски нрав не само от прочетеното в БГ пресата и видяното в телевизиите, но и при поредицата  публични дебати, в които участвах. Гръцкият народ и Сириза, както  и демократично избраното правителство на Сириза и неговите лидери, бяха обругани като контра-революционери, безумни левичари, политически екстремисти, лъжци и блъфьори и т.н.и т.н.

Но да оставим езика на омразата, използван от официалната пропаганда в България временно встрани. Или по-скоро – да го впишем в пасивите на политическата култура на ултрасите на неолиберализма, ако изобщо може да се говори за подобен културен феномен.

Далеч по-важни са позициите в

икономическите дебати, които заеха представителите на БГ неолиберализма,

окупирали мейнстрийм медиите през последните три седмици. Ето извадка от техните оценки и прогнози:

  • Гърция си направи сепуко, т.е. самоуби се с този референдум!
  • Гърция загива, и този факт ще стане ясен още в първите дни след референдума, ако бъде отхвърлено предложението на Еврогрупата;
  • Кредиторите ще спрат всякакви преговори и ще фалират де-юре Гърция, след дато дефолтът евече е общопризнат финансово-икономически факт;
  • Гърция си е Гърция; България няма нищо общо с техните беди; ние сме остров на стабилността и пример за фалиращите държави;

Нищо от гръмогласните заявления, чиито автори са назначените трубадури на неолиберализма в България, не се случи.

И тъй като се представят пред публиката като всезнаещи и се кичат със звания като старши и още по-старши икономисти на незнайни институти, редно е да ги запитаме дали ще се разкаят и посипят главите с пепел след своя прогностичен и идеологически провал. 

Едва ли това ще се случи, защото зависимите икономисти навсякъде по света и най вече у нас не са мъже на честта, а служители на глобалната неолиберална ортодоксия. Там няма покаяние: падаш и ставаш, гонят те и се връщаш, дощато наложиш своята религия!

Поне в България такава е кратката история на неолибералната ортодоксия, която се настани трайно след 1990 г. във всички ключови институции: медии, университети, НПО, експретни / правителствени съвети, управление на проекти и др.

На този агресивен словесен фон, какви са новините от днес:

  • Започва извънредно заседание на еврогрупата, с участието на премиера и министъра на финансите на Гърция. Остракираният от същия форум преди седмица проф. Янис Варуфакис подаде оставка като финансов министър и заминава в Тексас да преподава макроикономика; междувременно ще бъде плътно до премиера и гръцкия преговарящ екип!
  • ЕЦБ възстановява преводите към гръцките банки по линия на спешната ликвидна помощ.

В дневния ред на Гърция, която очевидно има предварително подготвена стратегия за водене на преговорите и защита на своя национален интерес, настъпва съществена промяна, която поражда известна доза оптимизъм. Доскоро южната ни съседка бе притискана в ъгъла чрез посланията – команди, идващи от тройката: „вземай или бягай”; „няма друга алтернатива” (освен предлаганото от Брюксел споразумение); след вчерашния ден вече има избор.

Както писах в мой предишен коментар, вариантите са три:

  1. Ново споразумение и оставане в еврозоната;
  2. Преминаване към драхмата, привързана към еврото и с Валутен борд, което означава временно напускане на Валутния съюз;
  3. Включване в групата БРИКС, която се събира на стратегически важна среща на 9 юли т.г. в Русия (изразила принципна готовност  да разгледа евентуална молба от Гърция за спешна финансова помощ);

Не е нужно специално образование по глобални финанси и дългова стратегия, за да се разбере, че

от двете опции: безалтернативната и тази с избор между три възможни варианти, втората е за предпочитане.

Със сигурност може да се предвиди, че Гърция ще следва стъпаловидно етапите на втората опция. И в крайна сметка ще извоюва по-добро бъдеще, отколкото онова, което и бяха подготвили тройката неолиберални съзаклятници!

Случи ли се това, опашката от желаещите да се преразгледат дълговите споразумения – което значи и цялостната финансова архитектура на еврозоната – ще се оформи за броени месеци. Първи на нея ще се наредят Португалия и Испания, Италия и Ирландия...

Къде ще е България в това пренареждане на държавите длъжници? Не е трудно да отгатнем: следвайки принципа „барабар Петко с мъжете”, нашите еврофили ще застанат до г-жа Меркел. Тоест, ще бъдем в отбора с командир жена.

Само че Ангела Меркел е новата желязна лейди на Европа, която презира мъже недорасляци!

***

ПП. Горният коментар, както и анализите ми от предишните дни, не означава, че съм безкритичен привърженик на каузата "OXI". Правителството  на Сириза пропиля много ценно управленско време в приготовления и водене на преговори и не се концентрира достатъчно върху вътрешните проблеми. Имаша какво да се прави, например за подготовка на изпълнението на предизборните обещания за изнасяне на истината за виновниците за дълговата криза и корупционните скандали, за задкулисната роля на гръцките олигарси и глобалните корпорации, вкл от Уолстрийт във финансовите манипулации и бюджетните фалшификации и т.н.

Тази тема - за пропуснатите шансове и  бъдещите/основателни атаки срещу правителството на Сириза, ще бъде сред водещите в предстоящите тематични коментари:мои и на гастролиращите автори в Блога!