Криза,експорт и растеж (интервю за Фокус)

проф. Кръстьо Петков

Износът на страната ни нараства, но той не е достатъчен, за да ни избави от тресавището на кризата

6 Юли 2015 | Агенция "Фокус"

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в интервю за Агенция „Фокус” по темата за плавното съживяване на икономиката, нивата на износа, инвестиционния климат и кризата в Гърция.

Фокус: Г-н Петков, до 2008 г. в България се забелязваше приток на чуждестранни инвестиции и растящо външно потребление. След началото на кризата именно това бяха основните проблеми в икономиката. От края на миналата година навлязохме в период на плавно възстановяване. Какви са нивата на износа към други страни в момента?

Проф. Кръстьо Петков: Добрата новина е, че износът към други страни, особено през първите четири месеца на тази година, започна стабилно да се повишава. Според НСИ е регистрирано увеличение с 12,8 % спрямо същия период на 2014 г., което като темп впечатлява. Общият ни износ за Европейския съюз и за трети страни достигна 14,6 млрд. лева, а на вноса- 16,8 милиарда лева.
Когато коментираме този позитивен тренд обаче, трябва да имаме предвид няколко неща, за да не изпадаме в необоснован оптимизъм и особено, да не допуснем грешката, която правят някои анализатори, обявявайки началото на изхода от кризата. Вярно е, че до 2008 г. България се радваше на доста сериозен прилив на чуждестранни инвестиции, но трябва да уточним, че те бяха главно в сферата на недвижимите имоти. Именно тази инвестиционна ниша не гарантира растеж и устойчивост, а обратното – още при първите започва отлив, който дестабилизира икономиката и бюджета. Една голяма част от инвеститорите се изтеглиха, започна препродажба на имоти. Мъртвите активи не раждат производство, не помагат на вътрешното потребление и на износа.

На второ място се отнасям много резервирано към твърденията на макроикономисти от лагера на пазарните фундаменталисти, които ни уверяват, че увеличеният износ е ключът към растежа и от там към изхода от кризата. Това е непотвърдена теза с известни изключения, като например, Германия, с която не можем да се мерим като обем, качество и технологично равнище на експортно ориентираното производство.

На трето място, износът расте, но външнотърговският дефицит се увеличава, особено спрямо страни като Русия, от чиито внос в енергийния сектор продължаваме да зависим –над 90%.

Българският вътрешен пазар е малък и продължава да се свива поради конюнктурата, която се създаде през последната година. Визирам санкциите в Русия, въоръжените стълкновения недалеч от нашите граници, дълговата криза и рецесията в Южна Европа и пр. И все пак е добре, че увеличихме износа за трети страни с 14.3% през първото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия перод на 2014 г. Особено важно е , че България успя да увеличи износа си за страни от третия свят като Турция, да се възползва от конюнктурата в Гърция и Украйна и частично в Азия, което до известна степен компенсира загубата на руските пазари. Необяснимо и нелогично е обаче износът ни за огромни пазари като китайският да стагнира. Все още не можем да направим стратегически пробив в такива перспективни пазари, какъвто е да кажем бразилският, пазарите в Югоизточна Азия и т.н.
Накратко казано, добре е, че нараства износът, зле е, че само той не може да ни помогне да излезем от тресавището на кризата. Необходимо е да се задействат и други двигатели на растежа.


Фокус: Но все пак, нарастването на износа може да бъде просто признак, че вътрешното потребление се свива.
Проф. Кръстьо Петков: Вътрешното потребление като макроикономически индикатор, който показва в какво състояние се намира икономиката, се свива не от вчера. То няма как да се увеличава поради противодействието на група от фактори, напр. най-ниските заплати и пенсии в ЕС, растящите спестявания и най-голямото предизвикателство пред българската икономика – дефлацията. След като имаме 22 месеца продължаваща дефлация, няма как това да даде положително отражение върху вътрешното търсене заради намаляващите цени.

Който твърди обратното, значи не познава природата на дефлацията изобщо и в частност особеностите на дефлиращата икономика в страни като България и Гърция. Главно поради загубено доверие в пазарите и драстичен спад на разполагаемите доходи, хората реагират обратно на логиката на онези, които очакват, че по-ниските цени ще стимулират търсенето. Преобладаващата част от домакинствата спестяват и харчат само за стоки и услуги от първа необходимост. Което обаче не е в състояние да раздвижи икономиката, особено в отраслите, в които би трябвало да се създава добавена стойност.

Що се отнася до онези 3-5 % от българите, които могат да си позволят с високите доходи да потребяват без ограничения, включително в нишата на т.нар. луксозни стоки, това влияе положително върху пазарите на други страни. Данъците и таксите при луксозното потребление като правило не стимулират българската икономика, не увеличават националния търговски оборот и не пълнят бюджета.


Фокус: В кои отрасли се наблюдава най-голям ръст на експорта?
Проф. Кръстьо Петков: За съжаление, продължаваме да поддържаме същите отраслови приоритети, както и преди години. На първо място е износът на артикули, които НСИ класифицира по вида на материала - с 1,04 милиарда лева; плътно след това идва стоковата група „Мазнини, масла и восъци” с 1,03 милиарда лева, едва на четвърто място са машините, оборудване и превозни средства с 826 милиона лева.
Добре е, че има леко повишение на износа на химически вещества от 629 млн. лв. на 670 млн. лв. Нараснал е износът на машини и машинно оборудване от 697 млн. лв. на 826 млн. лв. Но това е недостатъчно да стимулира устойчив растеж.

За разлика от други държави, чиито икономики бяха преструктурирани още в първите години на кризата или в предкризисния период, при нас няма твърда ориентация към високотехнологични производства. Не разполагаме с кой знае какви енергийни ресурси, природни и подземни богатства, а доколкото имаме, те са дадени на концесия , главно на чуждестранни инвеститори. От тези сделки държавата не печели особено много, тъй като е известно, че в повечето случаи концесионните такси са сведени до символични равнища.


Фокус: Както и вие споменахте, силно повлияха различни фактори като войната в Украйна, Руското ембарго, забавянето на Китайската икономика. Успява ли България да преодолее тези външни фактори?
Проф. Кръстьо Петков: Според мен това не се получава поради две причини.

Първо, българският бизнес сам по себе си има слаба отбранителна способност и ниска степен на гъвкавост. Вижте как реагираха представителите на бизнес организациите в Германия и САЩ, когато се наложиха внезапно и на широка основа санкциите по отношение на Русия. Големите корпорации от двете страни на океана оказаха силен натиск над своите правителства и парламенти, за да се подредят от една страна, според националните им приоритети и интереси наложените санкции, от друга страна, да се намерят механизми за компенсиране на загубите. Експортната политика на големите корпорации в споменатите две страни, а още и във Франция, Италия, Австрия се промени и те изградиха нови производствени и търговски структури, в това число регистрираха смесени фирми в Русия, да запазят равнището на производство и търговия. Тоест, не допуснаха да бъдат изтласкани изцяло от руския пазар. Нямам сведения в България това да е станало, а обратно – производителите на хранителни продукти, вина, лекарства и други стоки понесоха докрай щетите от въведените санкции. Нямаше и компенсации.

Вторият фактор е поведението, ролята и подкрепата на държавата. За какво говорим, когато не друг, а външният министър на България, запитан какво да се прави при положение, че кризата в Гърция може да удари нашите индустриални и търговски компании казва: да си потърсят нови партньори. Отговорът на един министър, държавник, стратег би трябвало да следва решенията, към които се ориентираха други държави – ангажимент за разработване на национална стратегия за преориентация на експорта. Той трябва да включва насърчителни мерки от страна на държавата, като се започне от договаряне с алтернативни пазари, което изисква нашите делегации и външни представители да отварят вратите към нови пазарни зони. Трябва да се стигне до намиране на кредитен ресурс за насърчаване на износа. Вярно е, че държавата има малки възможности да прави това при сегашната обстановка, но има други лостове, за да накара финансовите и банковите институции да бъдат по-активни в тази област.
Поради тези две причини ние сме сред най-губещите, ако трябва да сведем нещата до стойностни обеми на износа, изчислени на глава от населението. За съжаление, търговският ни дефицит с ключови търговски партньори се увеличава и ние оставаме в изолация, която може да се превърне в стратегическа загуба на трудно спечелено конкурентно предимство.


Фокус: Напоследък се прокламира съживяване на икономиката. Имат ли отношение към това европейските средства?
Проф. Кръстьо Петков: В някаква степен, да. Официалното число за първите три месеца на 2015 г. е 2% нарастване на БВП. Никой обаче все още не е изчислил какъв точно е съвкупният ефект на еврофондовете върху българската икономика, в т.ч. по отрасли и региони. Ако се възложи такава задача, има достатъчно подготвени български икономисти, които да го направят. Засега разсъждаваме с приближение, ползвайки данните от преди 2013 г. , когато започна почти двегодишна пауза в усвояване на европейски средства за реализация на задвижваните проекти. Няма анализ на въздействието на деблокираните средства през последните шест месеца върху пазарите на труда, инфраструктурата и регионалното развитие. Затова продължаваме да твърдим, че европейското финансиране е фактор на растежа, но ако с с него се изчерпват преките чуждестранни инвестиции, устойчив растеж в близките години няма да се постигне.

Що се отнася до следващия програмен период, все още е рано да се говори дали ще изпълним основния критерий-ефективност на инвестициите. Пари за добри идеи и неизвестно как формулирани приоритети едва ли ще се дават, по-скоро няма. Ще се търсят измерими ефекти, ще се гледат крайните резултати и предимство ще имат транснационалните проекти. Нямам сведения на държавно равнище да е извършена необходимата подготовка във ведомствата и общо за българската икономика, за да направим пробив в това отношение.

Засега първенци в усвояването на европейските средства са общините, част, от които обаче затънаха заради поети рискове и неполучени преводи. Заедно с това, има и един сериозен подем в усвояването на средства на добре организираният бизнес- там, където са активни социалните партньори, а компаниите се ориентираха отрано да подготвят свои или да наемат външни експерти по управление на европейски проекти. За съжаление, държавните институции, чиито приоритети би трябвало да се ориентират към трансграничните транспортни и енергийни връзки, миграционните потоци и етническите проблеми, бедността, засега поне не дават доказателства , че са разбрали новата европейска стратегия.

Фрапиращ пример в това отношение е т.нар План Юнкер, на старта на който се провалихме с гръм и трясък.Имам предвид случая с отхвърлените от Брюксел 18 от общо 19 проекта, предложени от българското правителство. Струва ми се, че България трябва да се поучи от опита на други страни, които взеха своя пай и дори нещо отгоре през първия програмен период. Сред първенците бих наредил Полша, Унгария, Словакия, Чехия, които чрез ЕС, но заедно с това, съчетавайки инвестиционната си политика с други източници, направиха така, че в момента темповете на растеж при тях са над 3 % годишно. При това става въпрос за възходящ растежна БВП втора и трета поредна година. Там вече можем наистина да говорим за начало на оживление и изход от кризата. Дори и Румъния е сред т.нар. напреднали страни.

България продължава да калкулира успехите си, ръководейки се от това колко програми са деблокирани и каква част от средствата са заявени. Това е само един от показателите. По-важни са ефектите, какво се постигат на пазара на труда и в производството, нарастват ли активите, износът и заетостта, конкурираме ли се успешно на новите глобални пазари и т.н.


Фокус: Преди няколко дни министърът на икономиката заяви, че България е остров на икономическа стабилност на Балканите, предвид кризата в Гърция. Това е фактор, определящ и за инвестиционният климат в страната. Забелязва ли се оживление на инвестиционният капитал в България?
Проф. Кръстьо Петков: Не трябва да смесваме икономическата с финансовата стабилност. България от години е остров на финансовата и по-точно на фискалната стабилност –особено ако я мерим с показатели за равнището на външния дълг, бюджетния дефицит и др. Що се отнася до публичните финанси, до монетарната политика, в никакъв случай не можем да служим за пример. Освен, че сме страна с валутен борд, който спъва растежа, ние, за разлика от други държави, в това число и развиващи се пазарни икономики в Европа, отделяме твърде малко за образование, здравеопазване и т.н. Това са реалните показатели дали имаме устойчиво развитие, основано на стабилен финансов сектор.

И още нещо - в България инвестиционното кредитиране през последните години слезе на символични равнища и банките, с малки изключения, престанаха да изпълняват втората си функция, наред с депозитната - предоставяне на инвестиционни кредити. Да, вярно е, че носят определен риск, но той трябва да се предвиди и калкулира.

Така че твърдението на г-н министъра едва ли може да е вярно, при положение, че българските заплати и пенсии са най-ниските и то не само в ЕС, но и на континента, като цяло. В момента ние сме извадени от групата на напредналите страни и ни сравняват с т.нар. трети свят.

Никак не е случайно, че само преди две седмици Световната банка апелира за увеличение на заплатите у нас, защото и те стигнаха до изводите, заедно с МВФ, че стагнацията на доходите пречи на растежа. Особено силен лимитиращ фактор е неравенството, което е съпроводено с феномена ниски заплати. За съжаление, у нас се създаде устойчиво негативно отношение не само сред правителствата, които се редуват, но и сред бизнеса и онези, които разработват стратегическите планове, че най-добре е да продължим да се конкурираме с най-ниски заплати и данъци. Това вече е отречено от алтернативно мислещите икономисти, както и от международните институции, които най-сетне успяха да направят по- дълбоки анализи: какво се случи през седемте години на кризата и защо депресията продължава да мачка националните икономики.


Фокус:Гърция е във фалит. До какви икономически ефекти би довело това за нашата страна?
Кръстьо Петков: След 4-5-годишна пропагандна активност от официалните институции и неолибералните мрежи в България, че страната ни и Гърция са две отделни финансови, банкови реалности, най-после започва да се разбира, че няма как в един огромен икономически регион наречен – Югоизточна Европа и Балканите, една страна да се срине, като икономика, финанси и банков сектор и нейните съседи да не почувстват този ефект. Слава Богу, че международните агенции, в това число доста авторитетни анализатори, като Блумбърг – предупредиха България да се подготви, защото се смята, че ще бъдем най-засегнатата страна. Лично аз споделям това мнение.

Фактът, че БНБ твърди, че е взела мерки за ограничаване на репатрирането на парите от банките с гръцки собственици, извън границите на държава – изобщо не ме удовлетворява. Какво ще стане с българските фирми, които имат търговски отношения с Гърция и разчитат на предстоящи плащания? Трябва да отговорим на въпроса дали тези 600-700 млн. лева износ към Гърция ще останат на същото равнище и какво ще внасяме занапред от южната ни съседка, която икономика е свързана предимно с услугите. Как да се помогне на българите, които имат депозити в Гърция и не могат да си ги получат? Какво ще се случи с вече задвижени проекти, в които партньори са гръцки бизнесмени?

Твърди се още , че над 3000 гръцки фирми действат у нас. Апелирам да се извърши един цялостен преглед на българо-гръцките икономически и търговски отношения, да се излезе с план за действие, който включва оценка и превенция на рисковете, компенсиране на щетите, които ще споходят български граждани и бизнесмени още следващите седмици. Това вече го направиха редица държави, като например Англия, Австрия, Белгия, Холандия. Ето това изпреварващо управленско действие липсва в България. Вместо него политиците ни мажат с мехлем - „бъдете спокойни, ние сме защитени”. Защитени от какво, как и за колко време? Този въпрос виси със страшна сила , независимо какъв е резултатът от референдума.


Лора ГОРОВСКА